Присъда по дело №240/2012 на Окръжен съд - Разград

РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.МОТИВИ към Присъда №31 / 10.10.2012 год.,постановена по НОХД № 240 / 2012 год.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

         В Разградски окръжен съд  е внесен обвинителен акт от Разградска окръжна прокуратура срещу Ю. *** , ЕГН: ********** за това ,че :

На 16.03.2012г, в село Веселина, общ. Лозница, обл. Разград, при управление на МПС, марка "Форд", модел "Мондео" с per. № РР 4786 АН, е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 21, ал.1 от ЗДвП и чл.73, ал.1 от ППЗДвП , като при избор на скоростта на движение в населено място е надвишил позволената такава от 50 км.в час и по непредпазливост е причинил смъртта на Л.Р.Р.,  ЕГН ********** ***, като деянието е извършено в пияно състояние - престъпление по чл. 343, ал.З, пр.1, б."б", пр.1, във вр. сал.1, 6."в", във вр.с чл.342, ал.1 от НК.

На досъдебното производство обвиняемият тогава М. не дава обяснения.

В хода на съдебното производство прави искане , заедно със своя защитник за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК.Признава се за виновен ,дава съгласие да не се разпитват свидетелите по делото и да не се изслушват вещите лица по назначените експертизи.Признава се за виновен , като признава изцяло фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.Съгласява се да не се събират доказателства за тях.Приема ,че събраните на досъдебното производство доказателства ще се използват непосредствено от съда при постановяване на присъдата.

По делото са конституирани като частни обвинители наследниците на пострадалия от престъплението Л.Р.Р.  М.Ш.,М.Ш. и С.Ш. ,негови дъщери,действащи чрез своята майка и законна представителка С.И.Ш.,последната действаща и лично,като преживяла съпруга на същия.Техният повереник изразява съгласие за разглеждане на делото по реда на глава ХХ от НПК.

Предявени са за съвместно разглеждане и приети в наказателния процес  искове от М.Ш.,М.Ш. и С.Ш. ,действащи чрез своята майка и законна представителка С.И.Ш.,последната действаща и лично,като преживяла съпруга  против подсъдимия Ю.М. за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди,болки и страдания от загубата на техния баща и съпруг Л.Р.Р..Всеки от ищците претендира обезщетение в размер на 200 000 лв.,ведно със законната лихва върху тази сума ,начиная от 16.03.2012 год.до окончателното й заплащане.

Същите са конституирани като граждански ищци в производството.

         В съдебно заседание представителя на ОП – Разград подържа изцяло обвинението, като счита същото за доказано по несъмнен и безспорен начин. Предлага на съда, след като признае подсъдимия за виновен да му наложи наказание при условията на чл. 54 от НК над средния размер,което същият да изтърпи ефективно.По отношение на предявените граждански искове застъпва становище ,че същите следва да бъдат уважени за всеки от ищците в размер на по 50 000 лв.Предлага подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за максималният срок ,предвиден в закона. 

        Частните обвинители  и граждански ищци ,чрез своя повереник молят съда да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението в което е обвинен ,като му наложи наказание по размер ,така както предлага и представителя на държавното обвинение.Поддържат изцяло предявените граждански искове,които молят да бъдат уважени в пълен размер.

         Защитника на подсъдимия излага съображения ,че деянието е извършено от него , а по отношение на наказанието,счита ,че следва да бъде приложен най – благоприятния за подсъдимия закон и по този начин да му наложи наказание лишаване от свобода при условията на чл. 55 от НК,чието изтърпяване  да бъде отложено при условията на чл.66 от НК.

        В последната си дума  подсъдимият М.  изразява съжаление за постъпката си.

         Делото бе разгледано по диференцираната процедура по  глава двадесет и седма от НПК – Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция. На основание чл. 372, т.2 от НПК подсъдимия призна изцяло изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

         Съдебното следствие се проведе по реда на чл. 373, ал.2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, като не бе проведен разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица, за изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти.

        Подсъдимият Ю.М. даде обяснения по негова воля,с оглед гарантираната му от закона възможност да депозира такива при всяко положение на делото.В същите посочи ,че заедно с пострадалия Р. са пили през  целия ден заедно и след приключване на събирането двамата са си тръгнали заедно с неговата кола,като той не е разрешил на Р. да управлява и е управлявал сам ,при което се е блъснал в колата на друг техен приятел и вследствие на удара Р. е починал.Сочи също така ,че преди осем години му е било отнемано свидетелството за правоуправление,но писмени доказателства ,установяващи това твърдение по делото липсват.

В тези обяснения подсъдимият не оспори или опроверга обстоятелствата,изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт,които съдът, предвид разпоредбата на чл. 373, ал.3 от НПК, съдът прие за установени ,позовавайки се  на направените от подсъдимия самопризнания по реда на чл. 371, т.2 от НПК и на събраните на досъдебното производство доказателства, които изцяло подкрепят  тези самопризнания.

         Разградския окръжен съд, след преценка доводите на страните, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Подсъдимия  Ю.М. е роден на *** ***.Той и пострадалият Р. се познавали отпреди. Последният живеел в Р.Турция и се връщал рядко в България, където имал имот.

В началото на месец март 2012 год.Р. пристигнал в България за да урежда имуществени отношения.Отседнал в с.Веселина,където имал роднини.Вечерта на 15.03.2012 година той заедно с подсъдимия и свидетелите С. и М. седнали да се почерпят в заведение в селото, като всички, с изключение на св. М., употребили алкохол.

След полунощ около 01.00 часа на 16.03.2012 год. св. М. тръгнал да се прибира към дома си с автомобил „Тойота Ленд Круизер" с per. № ВН 2796 ВР. Излизайки от заведението, той видял, че  отвън е паркиран лекият автомобил на обвиняемия марка „Форд Мондео" с д.к. № РР 47 86 АН.

Св. М. пристигнал пред дома си на ул. „Тунджа" № 19 в с. Веселина, като завил наляво към вратите на гаража с цел да паркира  автомобила вътре.Слязъл от него, като оставил включени двигателя и светлините (габарити, къси и леви мигачи) и отворил гаражните врати,като дочул силен шум зад гърба си от приближаващ автомобил. В същото време по ул. „Тунджа" в посока от центъра на с. Веселина към гр. Самуил, се движел л.а. „Форд Мондео" с д.к. № РР 47 86 АН, управляван от обв. М., а на предната дясна седалка до водача пътувал пострадалият Л.Р.Р.. Приближавайки с висока скорост към дома на св.М.  управляваният от подс. М. л.а. „Форд Мондео" се блъснал челно в лявата страна на спреният почти напречно на улицата л.а. „Тойота Ленд Круизер" с per. № ВН 2796 ВР, в който в този момент,който св.М. възнамерявал да прибере в гаража. След сблъсъка двата автомобила се преместили на известно разстояние по посока на с.Самуил, след което се установили в спряно положение.

Св. М. веднага отишъл до мястото на произшествието и отворил дясната врата на л.а. „Форд Мондео", откъдето изкарал намиращият се на седалката до шофьора Л.Р.Р..На мястото на водача бил подсъдимият,който не реагирал и двамата били без предпазни колани.По-късно на мястото на произшествието пристигнал и св. С., който откарал с автомобила си пострадалия и подсъдимия в МБАЛ „Св. Иван Рилски" - гр. Разград. Въпреки оказаната медицинска помощ, в резултат на получените тежки травми при настъпилото ПТП, Л.Р.Р. починал.

Участъкът от ул. „Тунджа" в с. Веселина в деня на ПТП бил двупосочен, прав и с широчина 8 метра. Същият имал възходящ наклон от 3,5%, считано спрямо посоката от с. Веселина към гр. Самуил. Пътната настилка била износена и суха, но без неравности и повреди, опасни за движението на МПС. От двете страни на улицата имало тротоарни площи, като дясната била с бетонно покритие, а лявата с тревно. Атмосферната видимост по време на възникване на ПТП е била намалена поради настъпилия нощен мрак, но без наличието на дъжд или мъгла.

Видно от заключението по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, в резултат на настъпилото ПТП пострадалият Р. е получил следните увреждания: счупвания по предна мишнична линия от VI до X ребра в ляво с кръвонасядане на междуребрената мускулатура в областта на счупванията, разкъсване на левия купол на диафрагмата с попадане на части от стомаха и дебелото черво в лявата гръдна кухина, пълно напречно разкъсване на гръдната част на аортата в низходящия й участък, свободно излята кръв в гръдната кухина - 1500 мл., бледост (анемия) на всички вътрешни органи, охлузвания на предната повърхност на дясната подколенница в горната й трета. Хипертрофия на лявата сърдечна камера.

Причината за смъртта му е масивна и бърза кръвозагуба вследствие разкъсване на гръдната част на аортата, довело до тежък травматично хеморагичен шок, който се явява и непосредствената причина за настъпването на същата.

Вещото лице ,изследвало наличието на алкохол в кръвта на подс.М.,заключава , че към момента на настъпването на ПТП, същия е бил с концентрация на алкохол в кръвта 2,07 промила , която отговаря на средна степен на алкохолно повлияване и се характеризира със значителни нарушения на мисловната дейност, координация на движенията, речта, съобразителността, вниманието, силно забавени реакции и други.Наличието на същата отговаря на приети на около 400 мл. 40%-ов алкохол.

Според заключението на експерта по назначената автотехническа експертиза  скоростта на л.а. „Форд Мондео" с д.к. № РР 47 86 АН в момента на сблъсъка е била 128 км/час или с общо 80 км/час в повече от разрешената по закон при движение в населено място.

Ако автомобилът, управляван от обвиняемия, се е движел с разрешената по закон скорост за населено място (50 км/час), водачът би имал възможност да избегне удара с л.а. „Тойота Ленд Круизер" с per. № ВН 2796 BP чрез аварийно спиране.

При така описаната фактическа обстановка, с деянието си обв. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б" във вр. с ал. 1, б. „в" във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК,като нарушавайки разпоредбата на чл. 21 от ЗДвП във вр. с чл. 73, ал. 1 от ППЗДвП, указваща, че при избиране скоростта на движение, на водача на ППС в населено място е забранено да превишава  разрешената такава  от 50 км/час и по непредпазливост е причинил смъртта на Л.Р.Р., ЕГН ********** ***, като деянието е извършено в пияно състояние.

   Очертаната до тук фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия, на които съдът се позовава на основание чл. 372, ал.4 от НПК.

         Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, които са изготвени и събрани по предвидения в НПК ред. Такива са гласните доказателствени средства – показанията на разпитаните свидетели и дадените от подсъдимия обяснения, заключенията на съдебните експертизи, веществените доказателства, писмените доказателствени средства и писмени доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него,протокол за медицинско изследване, свидетелство за съдимост, декларация, акт за смърт,удостоверение за наследници.

         При преценка на събраните доказателствени средства съдът давя вяра на свидетелските показания,тъй като същите не съдържат вътрешни противоречия, кореспондират помежду си  и съответстват на другите данни по делото. Експертизите са обосновани и компетентни, и като такива се възприемат от съда.

         Така изложената фактическа обстановка обоснована извода на съда от правна страна:

  Действайки по описания по – горе начин подсъдимия Ю.С.М.  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б" във вр. с ал. 1, б. „в" във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК,като нарушавайки разпоредбата на чл. 21 от ЗДвП във вр. с чл. 73, ал. 1 от ППЗДвП, указваща, че при избиране скоростта на движение, на водача на ППС в населено място е забранено да превишава  разрешената такава  от 50 км/час и по непредпазливост е причинил смъртта на Л.Р.Р., ЕГН ********** ***, като деянието е извършено в пияно състояние.

         От обективна страна :

 На 16.03.2012г, в село Веселина, общ. Лозница, обл. Разград, при управление на МПС, марка "Форд", модел "Мондео" с per. № РР 4786 АН,подс.М. е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 21, ал.1 от ЗДвП и чл.73, ал.1 от ППЗДвП , като при избор на скоростта на движение в населено място е надвишил позволената такава от 50 км.в час и по непредпазливост е причинил смъртта на Л.Р.Р.,  ЕГН ********** ***, като деянието е извършено в пияно състояние.       

                      Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с транспорта, а предмет на престъплението е пострадалото лице.

При управлението на автобуса той нарушил следните правила за движение по пътищата:

Правилото на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП във вр.с чл73,ал.1 от ППЗДвП според  които при избиране скоростта  на движение на  водача  на  ППС е забранено да превишава стойност на скоростта в км/ч ,съответно за  пътно превозно средство от категория „В” в населено място 50 км/ч.

Безспорно е, че л.а. е моторно превозно средство  категория “ В “,а участъка от пътя, където е станало произшествието се намира в населено място и максималната допустима скорост е 50 км / ч.

В следствие на това нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на подсъдимия,за който е установено и ,че е управлявал л.а.в пияно състояние,с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, а именно 2.07 промила е настъпила смъртта на  Л.Р.Р. на 40 години.

Съдът прие, че от субективна страна деянието е извършено при форма на вината – несъзнавана непредпазливост, тъй като подсъдимия не е искал настъпването на съставомерния резултат – причиняване на смъртта на лицето,возило се в неговия автомобил, но е могъл и е бил длъжен да го предвиди, като съобрази поведението си с изискванията на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Налице е пряка причинно – следствена връзка между действията на подсъдимия и настъпилия тежък вредоносен резултат.

При определяне вида и размера на наложеното наказание, както и начина му на изтърпяване съдът взе предвид следното:

Извършеното от подс.М. представлява деяние с висока степен на обществена опасност. Засегнати са обществените отношения свързани със сигурността, живота и здравето на участниците в движението по пътищата. Тежестта на вредоносния резултат е налице – причинена е смърт на едно лице,пътувало до него,шофьора в автомобила.Деянието е причинено в пияно състояние.

При обсъждане конкретната степен на обществена опасност на подсъдимия М. съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало, семейното му положение и изразеното съжаление и разкаяние за извършеното.

Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете тежкия вредоносен резултат, настъпилата смърт на мъж в разцвета на силите му, стойността на скоростта, с която се е движел управлявания от подсъдимия автомобил,наличието на алкохол в кръвта,отговарящо на средна степен на алкохолно повлияване.

За извършеното от подсъдимия деяние законодателя е предвид наказание лишаване от свобода от три до десет години.

Съдът прие, че на подсъдимия следва да бъде наложено предвиденото за деянието наказание над предвидения минимум  , а именно четири години и шест месеца лишаване от свобода. С оглед разпоредбите на чл. 373, ал.2 от НПК и чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали така определеното наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода с една трета и осъди подсъдимия М. на три  години лишаване от свобода.

Съдът прие, че за постигане целите на наказанието, визирани с чл. 36 от НК не се налага подсъдимия М. да изтърпи ефективно наложеното му наказание и при наличието на формалните предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК прие, че изтърпяването така определеното наказание следва да бъде отложено за максималния възможен изпитателен срок от пет години.

Освен това съдът прие, че на основание чл. 343г вр. с чл. 37, т. 7 от НК на подсъдимия следва да бъде наложено и наказание лишаване от право до управлява МПС за срок от шест години,в случая максималния възможен.

По отношение на предявените граждански искове от М.Ш.,М.Ш. и С.Ш. ,действащи чрез своята майка и законна представителка С.И.Ш.,последната действаща и лично,като преживяла съпруга против подсъдимия Ю.М. за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди,болки и страдания от загубата на техния баща и съпруг Л.Р.Р..

Всеки от ищците претендира обезщетение в размер на 200 000 лв.,ведно със законната лихва върху тази сума ,начиная от 16.03.2012 год.до окончателното й заплащане.

Безспорно е налице причинно – следствена връзка между действията на подсъдимия и получените от ищците увреждания-болки и страдания от загубата на техния баща и съпруг,починал на 40 години с когото те са живели в едно домакинство.Той се е грижел за своите три деца заедно със своята съпруга. Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил други му.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът прие, че справедливо обезщетение за претърпените болки и страдания от всяко едно от трите деца от загубата на техния родител и баща  се явява сума в размер на по 60 000 лв.Същата подсъдимият-ответник по този иск им дължи, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 16. 03. 2012 год. до окончателно й плащане.

За обезщетяване на претърпените болки и страдания от страна на преживялата съпруга съдът присъди предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД сума в размер на 40 000 лв.,дължима също от подсъдимия от датата на увреждането 16.03.2012 год. до окончателното й заплащане.

В останалата част до първоначално предявените размери от по 200 000 лева съдът прие, че гражданските искове са завишени и ги отхвърли,като такива.

Предвид осъдителната присъда съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

                                                                         Председател :