Р Е Ш
Е Н И Е
№ 171
гр. Плевен, 04.04.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и трета година, в
състав: Председател:
Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева
административно дело № 160 по описа на Административен съд Плевен за 2023
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно – процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.211 от Закона
за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба от С.М.С. с ЕГН ********** ***,
пл.“Свобода“ №20, чрез адв.Р.Р. *** с пълномощно на л.5 и съдебен адрес ***,
против Заповед №293з-266/13.10.2022 год. на Началник РУ-Левски, с която на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6
месеца, за извършени нарушения на служебната дисциплина.
С жалбата се оспорва законосъобразността и
правилността на заповедта. Жалбоподателят счита, че в хода на административното
производство са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Сочи,
че процесната заповед е издадена в нарушение на императивната разпоредба на чл.
210, ал. 1 от ЗМВР, тъй като в нея не е посочено мястото на извършване на
твърдяното нарушение. Счита, че липсват материално правните предпоставки за
издаване на заповедта, както и че нарушението не е доказано по безспорен и
категоричен начин. Сочи, че системата за видеоконтрол АИС „ВПК“ е предназначена
за проверки за спазване правилата за движение, а не да заснема служителите,
които работят с тази система в периодите, в които не извършват проверки, поради
липса на трафик на мястото, на което е позициониран служебния автомобил, или по
някаква друга причина. Позовава се на разпоредбата на чл. 206, ал. 3 от ЗМВР, съгласно която, за
разкриване на обективната истина в хода на дисциплинарното производство могат
да се използват всички начини и средства, допустими от закон. В случая
наказващият орган се позовава на видеозаписи от Автоматизираната информационна
система „Видеозаснемане на пътен контрол“, предоставени от Дирекция „Вътрешна
сигурност“ на МВР, но в ЗМВР липсва норма, която да регламентира използването
им в хода на дисциплинарното производство при постъпили данни за нарушени на
служебната дисциплина, поради което според жалбоподателя същите не могат да
бъдат годно доказателствено средство. Изготвените видеозаписи и разпечатки по
реда на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП са веществено доказателствено средство, но само
в административно наказателния процес. В случая според жалбоподателя се касае
за едно дисциплинарно производство по ЗМВР, което е административно по своя
характер, а не административнонаказателно. Още повече, че според чл. 32, ал. 2
от Конституцията на Република България, никой не може да бъде видеозаснеман без
изричното негово съгласие. Счита още, че процесната заповед е издадена след
изтичане на преклузивния срок съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. От
изложеното в обстоятелствената част във връзка с получени данни, съдържащи се в
писмо per. № 7855р-4675/30.05.2022 г. на Директора на Дирекция „Вътрешна
сигурност”-МВР се установява, че е извършена предварителна проверка, приключила с доклад /справка/ с per. №
293р-6330/08.07.2022 год. по описа на РУ-Левски, в който са установени
държавните служители, извършили дисциплинарни нарушения. Поради
което счита, че именно 8.07.2022 г. е
началният момент, от който започва да тече предвиденият в закона двумесечен
преклузивен срок и изтича на 8.09.2022 г. с оглед разпоредбата на чл.195, ал.1
от ЗМВР. Твърди още в жалбата, че в заповедта не е посочена и конкретната правна
норма, която се твърди, че е нарушена от жалбоподателя. Изписано е следното: „Действията на горепосочените служители са в
противоречие с чл. 80, ал. 1 от Инструкция № 81213-749/20.10.2014г. за
осъществяване на реда и организацията на осъществяване на дейностите по контрол
на пътното движение, а именно: „Основна задача на служителя,
осъществяващ дейност по пътен контрол, е да следи за спазването на правилата за
движението, сигурността и безопасността на движение по пътищата,
предотвратяване на нарушенията и осигуряване на обществения ред”. По -надолу
в заповедта е направено заключението, че данните са за извършено нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР: "неизпълнение на разпоредбите на този
закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове”,
съставомерно по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР: "пропуски в прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната
дейност". Следва твърдение, че е нарушена разпоредбата на чл. 39 от
Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване
на дейностите по контрол на пътното движение, без да е посочено коя точно
хипотеза от изброените в разпоредбата се твърди да е нарушена от жалбоподателя.
Според жалбоподателя така изложеното е неясно, тъй като от една страна се
твърди, че не са изпълнени законови разпоредби, а от друга се твърди, че са
налице пропуски в тяхното прилагане, като липсва и конкретно посочена хипотеза
от цитираните разпоредби.
По отношение на второто дисциплинарно нарушение се
релевират оплаквания, че в заповедта също не е посочено конкретно задължение,
което се твърди да не е изпълнено от жалбоподателя. Дисциплинарно -наказващият
орган е счел за достатъчно да изпише само, че е налице „неизпълнение на
служебните задължения”, без да определи кои са тези задължения и да посочи
нормативния, съответно поднормативния акт, който вменява на наказаното лице
съответните служебни задължения. Общо е изписано, че „липсват данни за причината, поради която са напуснали автомобила,
което увеличава риска от корупционна практика и намалява възможността за
проследяване на действията при осъществяване на наряд със служебен автомобил".
Така изложеното според жалбоподателя е крайно неясно и не кореспондира с
твърдяното нарушение „неизпълнение на
служебни задължения".
Според изложеното в жалбата не става ясно и по какъв
начин дисциплинарно- наказващият орган е определил и срока на наложеното
наказание, липсват мотиви в тази насока. Счита, че административният орган не е
провел пълно установяване на спорни в производството обстоятелства и е издал
процесната заповед при неизяснена фактическа обстановка, с което не е изпълнил
вмененото му задължение по чл. 35 от АПК, да издаде индивидуален
административен акт, след като се изяснят всички факти и обстоятелства от
значение по случая. В заключение моли за отмяна на заповедта, на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата претендира съдът да осъди ответника да
заплати на адвокат Р.Р. от ПлАК адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1
за минималните размери на адвокатски възнаграждения. Претендира сторените в
производството разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява. Упълномощеният с пълномощно на л.5 от делото адв.Р. е представила
писмени бележки, в които подробно е развила съображения за незаконосъобразност
на оспорената заповед.
В съдебно заседание ответникът-Началник РУ-Левски, не
се представлява и не взема становище по жалбата.
Съдът, като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
В ОД на МВР-Плевен е постъпило писмо
рег.№7855р-4675/30.05.2022 год. от Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР
/л.15-16/, в което са изнесени данни, че при преглед на видеофайлове на адрес „videocontro1.mvr.bg\vpkS\,
в директория ODMVR_PLEVEN\VPK3\***\2022\05.14 и 05.15 са установени налични
видеофайлове от изпълнението на служебните задължения на служителите, назначени
в наряд за нощна смяна на дата 12.05/13.05.2022 г., със служебен автомобил рег.№
***, числящ се на РУ - Левски при ОДМВР – Плевен. В хода на извършения
мониторинг е констатирано, че за времето от 21:30 часа на 12.05.22 г. до 00:35
часа на 13.05.2022 г., на пасажерското място в патрулния автомобил сяда цивилно
лице, най-вероятно служител, извършващ дейност извън регламентираните служебни
задължения по пътен контрол. В 00:40 часа в служебния автомобил се качва
униформен служител, който сяда на предна дясна седалка, установява се, че през
по-голямата част от дежурство на наряда липсват данни от изпълнението на
служебните им задължения. Видно от камера 02, монтирана в купето на служебен
автомобил per.№ *** се забелязва, че за времето от 02:38 часа до 03:45 часа
отпуснат със затворени очи; от 03:50 часа до 04:50 часа служителите са извън
обхвата на камерите; от 04:52 часа до 06:14 часа полицейски служител се намира
в отпуснато състояние със затворени очи, легнал на предна дясна седалка с
положена възглавница под главата. В 06:37 часа горепосоченият наряд приключва
дежурството си. Писмото е изпратено с цел извършване на проверка по изнесените
данни.
Върху писмото има поставена резолюция „Началник
РУ-Левски. За проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР.“
Началник РУ-Левски е назначил предварителна проверка
във връзка с изнесените данни в постъпилото писмо, като е получил Справка рег.№293р-6330/8.07.2022
год. /л.17-19/. Със същата се предлага да бъде издадена заповед по чл.205, ал.2
от ЗМВР за извършване на дисциплинарна проверка.
Издадена е приложената на л.28-31 от делото Заповед
№293з-168/08.07.2022 год. от гл.инспектор П.Ц., началник на РУ-Левски, с която
е разпоредено да се извърши проверка за изясняване на постъпилите данни. Със
същата заповед е определен поименен състав на комисия, която да извърши проверка
и е разпоредено за резултатите да се изготви писмена справка. Въз основа на докладна записка /л.60/, със заповед /л.61-63/
срокът за извършване на проверка е удължен.
Видно от Протокол на л.42 от делото,
жалбоподателят е бил запознат с видеофайлове-част от АИС „Видеозаснемане на
пътен контрол“, в които са заснети фактите и обстоятелствата във връзка с
констатираните нарушения.
Приложен е и изпратения до жалбоподателя въпросник
относно факта изпълнявал ли е служебните си задължения в часовите диапазони от
03.50 часа до 04.50 часа и от 04.52 часа до 06.14 часа на 13.05.2022 г.
/л.43-44/, като жалбоподателят е депозирал обяснения, даващи отговор на
поставения във въпросника въпрос, приложени на л.45 от делото.
Установява се още от приобщените по делото писмени
доказателства- актуализиран месечен график за работа, включващ С. /л.111/, от
който е видно, че е бил на работа в интервала от 20.30 часа на 12.05.2022 г. до
08.30 часа на 13.05.2022 г. Видно е от информационна
карта за дейността на наряда №Б 189654/12.05.2022 г. /ИК - л.112/, че е имал поставена задача: Взаимодействие с гражданите
по места, като са дадени съответни участъци с часове за всеки от тях, а в
интервала 04.00 – 04.30 часа е посочена почивка. Видно е от Справка за
дейността на ППД /л.116-117/, че е реагирано на два сигнала, запазено е 1
местопроизшествие и 1 леко ПТП.
Изготвена е обобщена справка рег.№293р-8673/31.08.2022
год. за резултатите от проверката /л.64-70/, в която са описани подробно за
всеки един от служителите /включително и С./
констатираните нарушения на служебната дисциплина. Направен е извод от
Комисията, че са налице законовите
предпоставки за реализиране на дисциплинарна отговорност на длъжностните лица.
Жалбоподателят е запознат със справката
срещу подпис на 21.09.2022 год.
На 27.09.2022 год. до жалбоподателя е изпратена покана
за даване на писмени обяснения с рег.№293р-10101 /л.80-81/, връчена на С. лично
на 28.09.2022 год. Същият е дал обяснение /л.82/, в което сочи, че действията
му не противоречат на чл.80, ал.1 от Инструкция №8121з-749/20.10.2014 г.,
изпълнява функции по ППД съгласно Инструкция №8121з-929/02.12.2014 г., а не по
пътен контрол. Сочи, че не е нарушил чл.39 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014
г., тъй като не са му вменени функции по контрол на пътното движение, видно от
информационната карта №Б 189654/12.05.2022 г. В часовия диапазон от 03.50 часа
до 04.50 часа, и конкретно от 04.00 до 04.30 часа е бил в законова почивка,
видно от ИК, като е извършвал пеши обход, а служебния автомобил е бил паркиран
пред РУ-Левски.
Издадена е и оспорената в настоящото производство
Заповед № 293з-266/13.10.2022 год. на Началника на РУ-Левски /л.96-102/, с
която на С. е наложено едно общо дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от
6 (шест) месеца, за нарушения на служебната дисциплина. В заповедта е описано,
че
1. В интервала за времето от 04.52 часа до 06.14 часа младши експерт С. М. С. - „Командир на отделение"
към група „Охранителна полиция" в РУ Левски, се намирал в отпуснато
състояние, със затворени очи, легнал на предна дясна седалка на служебния
автомобил с рег.№ *** като в 05.08 часа подлага възглавница под главата си и
продължава да бъде в описаното състояние.
Действията са в противоречие с
чл. 80, ал.1 от Инструкция № 8121 з - 749/ 20.10.2014 год. за реда и
организацията на осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, а
именно: „Основни задача на служителя,
осъществящ дейност на пътен контрол, е да следи за спазването на правилата за
движението, сигурността и безопасността на движение по пътищата,
предотвратяване на нарушенията, и осигуряването на обществения ред."
Данните са за извършено нарушение
на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от Закона за МВР: „неизпълнение
на разпоредбите на този закон и на издадените основа на него подзаконови
нормативни актове .... ", съставомерно по чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР: „пропуски
в прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност“ за което се налага
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение". С бездействието си е
нарушил разпореденото в чл. 39 на Инструкция № 8121 з - 749/ 20.10.2014 г. реда
и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение: „Контролът
на пътното движение се осъществява чрез:
1.Наблюдение ни движението;
2.Видимо присъствие;
3.Контрол по спазване на
правилата за движение и прилагане на административнонаказателни и принудителни
административни мерки.
4.организационно-профилактични
мероприятия."
2. В часовия диапазон от 03.50
часа до 04.50 часа младши експерт С. – „Командир на отделение" към група
„Охранителна полиция" в РУ - Левски е извън обхвата на камерите, монтирани
в служебния автомобил „КИА”, модел „СИЙД", с рег.№ ***, оборудван със
система ВОДПК, като липсват данни за причината, поради която е напуснал
автомобила, което увеличава риска от корупционна практика и намалява
възможността за проследяване на действията при осъществения наряд със служебен
автомобил.
Данните са за нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т.2 от ЗМВР: „неизпълнение
на служебните задължения", съставомерно по чл. 200. ал.1. т.11, пр. първо от ЗМВР: „неизпълнение
на служебни задължения", за което се предвижда налагане н
дисциплинарно наказание „порицание".
На основание чл.187, ал.3, т.1 от ЗМВР е наложено по-тежкото предвидено наказание, а именно „порицание“, за срок
от 6 месеца. Взето е предвид, че нарушението не е тежко, не е довело до
неблагоприятни последици, форма на вина – небрежност, цялостното поведение на
служителя.
Заповедта е връчена на С. на 24.10.2022 год., видно от
отбелязването на самата нея. Жалбата против оспорената заповед е подадена на
02.11.2022 год., видно от вх.№ на органа /л.3/.
В същата заповед е отразено, че служителят, който е
бил наряд със С. – И.П., по друго време е бил със затворени очи на предна дясна
седалка, като е отсъствал и от автомобила по същото време.
При така установените факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в срок, от надлежна
страна-адресат на заповедта, пред компетентния съд и против подлежащ на
обжалване административен акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Видно от
Удостоверение на л.122 и от кадрова
справка на л.50 от делото, към датата на издаване на оспорената заповед жалбоподателят
е заемал младша изпълнителска длъжност командир на отделение в група „Охранителна полиция“ към РУ-Левски, на която
е преназначен, считано от 23.04.2015 год. ДНО в качеството си на Началник на
РУ-Левски е заемал ръководна длъжност и съгласно чл.204, т.4 от ЗМВР последният
в качеството си на ръководител на структура по чл.37 от ЗМВР е бил компетентен
да налага наказания по чл. 197,
ал.1, т.1-3 от ЗМВР, в т.ч. и „порицание” за служителите на младши
изпълнителски длъжности, каквато заема жалбоподателят. Следователно, заповедта
е издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и
съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 210, ал.1 от ЗМВР –
извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени
нарушенията; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът
на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
Според чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за
извършено дисциплинарно нарушение, за което се предвижда наказание
"порицание" дисциплинарното производство може да започне и без
издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с
първото действие за установяване на нарушението. В случая дисциплинарното
производство е започнало със заповед – Заповед №293з-168/08.07.2022 год. от
гл.инспектор П.Ц., с която е разпоредено да се извърши проверка за изясняване
на постъпилите данни, като със заповед, приобщена на л.61-63, срокът за
извършване на проверка е удължен.
Спазени са сроковете по чл. 195, ал.1 от ЗМВР за
налагане на наказанието – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението
и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 196, ал.1 и ал.2
от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е
установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно-наказващ орган. В този смисъл нарушението, за което
е ангажирана отговорността на жалбоподателя е "открито" по смисъла на
чл. 196, ал.1
от ЗМВР на датата 31.08.2022 год., на която обобщената справка с
рег.№293р-8673 е постъпила при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Именно
в този документ се съдържат ясни данни относно извършените от С. деяния и дееца. Оспорената заповед е издадена на 13.10.2022
год. и считано от датата на постъпване на обобщената справка при Началника на
РУ-Левски до датата на издаване на оспорената заповед е изминал период,
по-кратък от два месеца. При това
положение оспорената заповед е издадена в установения двумесечен срок от
откриване на нарушението, като същевременно към датата на издаването й – 13.10.2022
г. не е изтекъл и едногодишният срок от извършването на описаните в двата
пункта на заповедта дисциплинарни простъпки.
Спазено е и императивното изискване на чл. 206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия орган, преди да наложи
дисциплинарното наказание, да изслуша държавния служител или да приеме
писмените му обяснения. Видно от данните по преписката, след постъпване на
справката, жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на същата, видно от отбелязването
върху самата справка, до С. е отправена писмена покана за даване на обяснения
във връзка с вменените нарушения, като в определения срок служителят е
депозирал такива.
Настоящият състав на съда намира, че заповедта не е
издадена в съответствие с приложимия материален
закон.
По отношение на първото посочено в заповедта
нарушение, изразяващо се в това, че в интервала за времето от 04.52 часа до 06.14 часа С. се намирал в отпуснато състояние, със затворени очи, легнал на предна дясна
седалка на служебния автомобил с рег.№ ***, като в 05.08 часа подлага
възглавница под главата си и продължава да бъде в описаното състояние. Същото деяние
е доказано. Следва да се посочи обаче, че описаните действия неправилно са
квалифицирани като нарушение на чл. 80, ал.1 и чл.39 от Инструкция № 8121 з -
749/ 20.10.2014 год. за реда и организацията на осъществяване на дейностите по
контрол на пътното движение. Видно от чл.1 на същата инструкция, с нея се
уреждат редът и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на
пътното движение, извършван чрез проверки за спазване на правилата за движение
по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни
средства и теглените от тях ремаркета, на водачите на моторни превозни средства
и при пътнотранспортните произшествия. На жалбоподателя не е възложено да
осъществява дейности по контрол на пътното движение. Видно от месечния график,
на С. е възложено да осъществява ППД- патрулно-постова дейност. В същия смисъл
е и информационната карта, където му е възложено да взаимодейства с гражданите
по места, като в определени часове от дежурството следва да е в различни участъци,
намиращи се в различни населени места. Като не е посочил като приложима
съответна нарушена разпоредба на Инструкция № 8121з-929 от 2.12.2014 г. за
патрулно-постова дейност, дисциплинарно разследващата комисия и началникът на
РУ-Левски са нарушили както правото на защита на С., така са посочили и правни
норми, която не са приложими в случая. Следва да се посочи, че фактът, че С. е
запознат с тази инструкция, както и че със заповед е определен да осъществява
контролна дейност по ЗДвП, не води до друг извод. Когато бъде назначен в график
да осъществява дейностите по контрол на пътното движение, следва да изпълнява
инструкцията за реда и организацията на осъществяване на дейностите по контрол
на пътното движение и да състава актове по ЗДвП. Когато е натоварен да извършва
патрулно-постова дейност, следва да изпълнява инструкцията, регламентираща тази
дейност. В случая не е посочена нарушена разпоредба от тази инструкция. Наказващият
орган неправилно е счел, че служителят следва да изпълнява инструкция, която не
е приложима към осъществяваната от него дейност. Когато се изпълнява ППД, е
приложима инструкция № 8121з-929 от 2.12.2014 г. за патрулно-постова дейност.
Когато се осъществява контрол на пътното движение, е приложима Инструкция №
8121 з - 749/ 20.10.2014 год. за реда и организацията на осъществяване на
дейностите по контрол на пътното движение. В случая по график и ИК на С. не е
възложен контрол на пътното движение, с оглед на което при дежурството на
12/13.05.2022 г. не е длъжен да изпълнява инструкцията по контрол на пътното
движение.
По отношение на второто посочено нарушение, изразяващо
се в това, че в
часовия диапазон от 03.50 часа до 04.50 часа С. е извън обхвата на камерите,
монтирани в служебния автомобил „КИА”, модел „СИЙД", с рег.№ ***,
оборудван със система ВОДПК, като липсват данни за причината, поради която е
напуснал автомобила, което увеличава риска от корупционна практика и намалява
възможността за проследяване на действията при осъществения наряд със служебен
автомобил, и което е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл. 194, ал. 2, т.2 от ЗМВР: „неизпълнение
на служебните задължения", съставомерно по чл. 200. ал.1. т.11, пр. първо от ЗМВР: „неизпълнение
на служебни задължения", същото не е налице.
В Инструкция
№ 8121з-929 от 2.12.2014 г. за патрулно-постова дейност, която е приложима в
настоящия случай, липсва изискване служителите да са непрекъснато в служебния
автомобил. Съгласно чл.56, ал.1 от същата, при изпълнение на ППД нарядите
осъществяват превенция на правонарушенията чрез видимо присъствие в
обслужваната територия за лесна и навременна комуникация с гражданите с цел
съдействие и реагиране при необходимост. Съгласно чл.56, ал.2, на установъчните
пунктове, разпоредени в указанията по чл. 29,
ППД се изпълнява извън служебните помещения и МПС, като полицейските органи
извършват и обход пеша в рамките на указаните за пункта граници за изпълнение
на конкретни задачи. Изключения се допускат при неблагоприятни метеорологични
условия или при изпълнение на конкретна задача. В случая липсва посочване, че в
съответния часов интервал МПС е било извън установъчен пункт. Липсва въобще
посочване къде се е намирал служебният автомобил в този интервал от време.
Жалбоподателят сочи, че същият по това време е бил паркиран пред сградата на
РУ-Левски. Чрез непосочването на съответното място на престой не може да се
извърши преценка дали са били налице основанията за извършване на обход, както
се сочи от жалбоподателя.
Освен
това, в ИК е посочено, че в периода 04.00-04.30 часа на наряда се полага
почивка. В заповедта не е посочено разпореждане, съгласно което почивката
следва да се прекара в служебния автомобил. След като в този интервал
служителят е бил в почивка, не е допустимо да бъде наказан за това, че не е
изпълнявал служебните си задължения в служебния автомобил. Основателно е и
възражението, че не са посочени задълженията, които не е изпълнявал. След като
служебният автомобил е следвало да се придвижва, явно това е ставало, като
другият от наряда е наказан за същите нарушения, но първото е било по друго
време – т.е. двамата служители са се редували при управлението на МПС.
По останалите твърдения на жалбоподателя съдът съобрази
следното:
Посочено е място на извършване на твърдяното нарушение
– индивидуализиран служебен автомобил. Това посочване е достатъчно, когато се
сочат действия/бездействия, извършени в него, но не би било достатъчно, когато за
служителите не съществува задължение да бъдат в МПС. По отношение
видеозаснемането, оплакването е неоснователно. Видеонаблюдението е явно и то
може да обхване както граждани, така и служителите на МВР, изпълняващи своите
задължения. В служебните автомобили се извършва видеонаблюдение и аудиозапис на
основание Заповед рег. № 8121з-1107/25.08.2017 г. на министъра на МВР. Във
връзка със същата са Указания за работа на полицейските служители със системата
за видеонаблюдение, монтирана в автомобили, технически характеристики и правила
за работа, утвърдени със Заповед рег. № 8121з-1155/1.09.2017 г. на Министъра на
МВР и Организиционно-технологичните правила за работа с АИС
"Видеозаснемане на пътен контрол", утвърдени със Заповед №
8121з-1154/1.09.2017 г. на министъра на вътрешните работи. Тези заповеди
регламентират видеонаблюдението, като по делото няма данни същите да се
отменени като незаконосъобразни.
Следва да се има предвид, че както в Директива
95/46/ЕС, така и в ЗЗЛД има изключения, които правят обработването
на лични данни допустимо, въпреки съгласието на конкретното лице, за което се
отнасят. Освен това в настоящото производство не се касае за заснемане на
гражданин, а за изпълнение на служебно задължение на служител на МВР, за който
служител заповедите на министъра на вътрешните работи, както и на по-горестоящ
орган като йерархична подчиненост са задължителни. Извършените записи от
системата са част от действията на полицейските служители на тяхното работно
място. Следователно те са във връзка с техните служебни задължения и по никакъв
начин събирането на данни от тази система не влиза в противоречие с общностното
право и на второ място не е в несъответствие с процесуалните правила,
регламентиращи надлежното и съответно на законовите правила за събиране на
доказателства в едно производство. Именно защото случаят не касае защитени от
закона частни права, а изпълнение на публична държавна функция, чиято
прозрачност е изцяло в обществен интерес, поради което нейното видеозаснемане
не представлява закононарушение, нито пък е израз на дискриминационно
отношение. За разлика от наказателния процес, административният и субсидиарно
приложимият граждански процес не изискват наличие на предварително разрешение
за събиране на такъв тип веществени доказателства, а че видеофайловете са
именно такъв вид доказателство с присъщия за него способ за събиране - оглед, е
несъмнено за правната доктрина.
Не е основателно твърдението, че не става ясно и по
какъв начин дисциплинарно наказващият орган е определил и срока на наложеното
наказание, налице са мотиви, че с оглед на това, че нарушението не е тежко,
липсват неблагоприятни последици, форма на вина – небрежност, срокът е
определен в размер на минималния - 6 месеца.
На тези основания съдът намира оспорената заповед, макар
и издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване
на съществените административно производствени правила, за незаконосъобразна
поради противоречие с материалния закон, поради което следва да се отмени.
В
настоящето производство своевременно е направено искане за присъждане на
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за ползвана от оспорващия
безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал.
1, т. 3 от ЗА, както и на държавна такса в размер на 10 лева.
Искането е основателно. В приложения на л. 5 от делото договор за правна защита
и съдействие е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на горното
основание. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по
чл. 38, ал.
1, т. 3 от ЗА е установено със закон. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2
от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има
право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое
право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита
и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на
основание чл. 38, ал.
1, т. 3 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че
клиентът е близък на адвоката. Посочените предпоставки в случая са налице,
поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатското възнаграждение
в размер на 750 лева, определено по реда на чл. 8, ал. 2,
т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Същият следва да бъде осъден да заплати и
внесената държавна такса в размер на 10 лева – л.13 от делото. Доколкото
съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР областната дирекция е юридическо лице, същата
следва да бъде задължена с разноските.
Воден от горното и на осн. чл. 172, ал.1 и ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, по жалба на С.М.С. с
ЕГН ********** ***, пл.“Свобода“ №20, Заповед №293з-266/13.10.2022 год. на
Началник РУ-Левски, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на
вътрешните работи - Плевен да заплати в полза на С.М.С. с ЕГН ********** ***, пл.“Свобода“ №20, разноски за
държавна такса в размер на 10 (десет) лева.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на
вътрешните работи - Плевен да заплати в полза на адвокат Р.Р. *** за
осъществена по реда на чл. 38, ал.
1, т. 3 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие,
адвокатско възнаграждение в размер на 750. 00 лв. (седемстотин и петдесет
лева).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по аргумент от
чл.211, изр.последно от ЗМВР.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
С Ъ Д И Я :