РЕШЕНИЕ
№ 615
02.10.2020г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………..
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 222 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Р.Т.Р. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1253-000120 от 19.02.2020г. на младши експерт в Ру-Хасково, при ОДМВР-Хасково ( П. Д. Д.).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като се твърди, че същата е издадена в противоречие с материалният закон, в нарушение на административно производствените правила и не съответства на целта на закона.
Излагат се съображения, че фактическите основания посочени в оспорената заповед не обосновават извода, че са довели до изпълнението на законовите изисквания за издаването на акта. Сочи, се че административният орган е издал атакуваната заповед при неизяснена фактическа обстановка, като в нарушение на чл.35 от АПК оспореният акт е издаден без да са изяснени в цялост фактите и обстоятелствата от значение за случая. Твърди се, че издадената заповед не преследвала и целта на закона, защото твърденията на АНО били, че нарушението е осъществено на 13.02.2020г., а ЗППАМ била издадена на 19.02.2020г. Събраните доказателства сочели на различни изводи относно съставомерността на нарушението по чл.150 ЗДвП. Съставеният АУАН се ползвал с презумптивна сила относно отразените в съдържанието му правнорелевантни факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ. Излагат се и доводи, че наказващият орган не е изложил мотиви защо е приел максималният срок на принудителната мярка - 1година. При липса на мотиви не бил спазен принципът на пропорционалност при определяне срока за който се прилага принудителната мярка.
По изложените съображения се моли за отмяна на оспорената заповед .
Ответникът- Младши експерт в РУ Хасково, при ОДМВР-Хасково (П. Д. Д.), ангажира доказателствени искания.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.02.2020г. мл.експерт при ТП—СОП, в РУ-Хасково при ОДМВР-Хасково съставил акт за установяване на административно нарушение(АУАН) с бл.№ 0669303 по отношение на В. Р. С.. В АУАН било посочено, че същият на 13.02.2020г. около 09.00ч. в с.Криво поле, на ул. „Манахил Стоянов“ посока с.Елена управлява товарен автомобил „Форд Транзит“ с ДКН Х**** КС, собственост на Р.Т.Р., като след направена справка се установява, че водачът е неправоспособен и не притежава СУМПС и има влезли в сила незаплатени в срок глоби, като са цитирани два санкционни акта. Прието е, че с това си поведение водачът е осъществил състава на административно нарушение по ЗДВП. АУАН е връчен на адресата си на 19.02.2020г. при условията на отказ на последния да го подпише, което е удостоверено с подписа на един свидетел.
Със Заповед № 20-1253-000120 от 19.02.2020г. мл. експерт РУ Хасково,към ОДМВР-Хасково приложил по отношение на жалбоподателя Р.Т.Р. принудителна административна мярка. В заповедта било посочено, че мярката се прилага на основание чл.171, т.2,б.а от ЗДвП и се състои във временно спиране на МПС от движение за срок от 1 година. В описателната част на заповедта се сочи, че същата се прилага поради това, че на 13.02.2020г. около 09.00ч. ч., В.Р. ***, в посока с.Елена е управлявал товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № Х ****КС, без да притежава СУМПС.
Заповедта е връчена на адресата си на датата на издаване - 19.02.2020г. Жалбата срещу административният акт била подадена в Административен съд, гр. Хасково на 04.03.2020г.
По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка, вкл.писмени доказателства касаещи компетентността на издателя и разпечатка от АИС-Регистрация на ППС и собствениците им относно собственоостта на товарният автомобил посочен в оспорваният акт.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Оспорването е депозирано в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. В чл.168, ал.2 от АПК е посочено, че съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
За преценка, дали порока от който страда акта води до нищожност или унищожаемост, следва да се изхожда от това дали нарушението на изискването за валидност е съществено, в който случай акта следва да бъде отменен, или особено съществено, в който случай акта следва да бъде обявен за нищожен. Безспорно, акт издаден от некомпетентен орган – било то материална, териториална или по степен винаги е нищожен. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.
Преценката относно наличието на компетентност на органа, издател на административния акт, е обусловена от кръга на нормативно уредените му правомощия, както и от доказването на обстоятелствата, пораждащи нейното възникване, в случаите на оправомощаване от друг орган.
Съгласно действащата към датата на издаване на обжалваният акт нормативна уредба - чл.172, ал.1 от ЗДвП, правомощията да издават заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171 от ЗДвП принадлежат на ръководителите на службите за контрол или оправомощени от тях длъжностни лица.
По делото е представена Заповед №272з-906 от 20.03.2019г. на Директора на ОДМВР-Хасково, за оправомощаване на определена категория длъжностни лица, за издаване на принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП, сред които и държавните служители от звената териториална полиция при сектор /групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР-Хасково(ПИ и Мл.ПИ)-полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМвР. Безспорно, от събраните по делото писмени доказателства и конкретно от Заповед № 1253з-119 от 25.10.2017г. на Директора на ОДМВР-Хасково се установява, че ответникът осъществява дейността си в звено „ТП при сектор“ОП“ и е полицейски орган по чл.142, ал.1,т.1 от ЗМВР, съгласно класификатора на длъжностите в МВР Заповед №272з-906 от 20.03.2019г. следователно към датата на издаване на обжалваната заповед, административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид и процесният административен акт е издаден от материално компетентен орган.
Според съда оспореният акт е нищожен на друго основание.
В процесната ПАМ е
посочено, че е приложена на основание чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. В
същата разпоредба е предвидена възможност за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения да се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
От приетата по делото разпечатка от АИС – регистрация на
ППС и собствениците им касаеща посоченото в обжалваната заповед М.п.с. „Форд
Транзит“ с рег. № е видно, че собственик на същия е именно жалбоподателя Р.Т.Р..
В мотивите на обжалваната заповед е обективирано, че на посочената дата и място цитираният автомобил е бил управляван от трето лице - несобственик, което е неправоспособен водач на м.п.с. Т.е. описана е една от възможните хипотези, при наличие на която според чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП се прилага ПАМ спрямо собственика на м.п.с.
Същевременно, в разпоредителната част на заповедта е визирано че се прилага принудителна административна мярка „временно спиране от движение на МПС“ за срок от 1 година.
В чл.171, т. 2а,б.“а“ от ЗДВП, липсва предвидена ПАМ от вида „ Временно спиране от движение на м.п.с.“. Такава е предвидена в т.2 на чл.171 от ЗДвП, като прилагането й е обусловено от наличие на предпоставките посочени в б.“а“ до б.“н“ от същата. Нито една от възможните хипотези на чл.171,т.2, б.“а“ – б.“н“ от ЗдВП, не е свързана с поведение на водач на м.п.с. осъществяващо управление на МПС без притежание на СУМПС, а фактически обстоятелства, които да са относими към някоя от множеството хипотези по тази разпоредба липсват изложени в обжалваната заповед. Възможност за прилагане на ПАМ поради такова поведение на водача е предвидено в чл.171, т.2а , б.“а“ от ЗДвП, но то обуславя прилагане на ПАМ от съвсем различен вид, а именно - прекратяване регистрацията на лек автомобил. Такава принудителна административна мярка обаче с оспореният акт не е приложена.
Следователно, в
изложените в оспорената заповед фактически обстоятелства е описана хипотезата на чл. 171,т.2а, б.“а“, от ЗДвП, но е приложена несъответна на това поведение
ПАМ - предвидената в чл.171, т. 2 от ЗДвП, „Временно спиране на МПС от
движение“. Следва да се спомене, че възможност за прилагане на ПАМ от
приложения вид за срок от 6м. до 1г. не е предвидена в чл.171,т.2 б.“а“-„н“ от ЗДвП. Такъв срок е предвидена само за мярката по чл.171,т.2а, б.“а“ и б.“б“, а
такава както вече бе посочено липсва приложена. Съответно неясна е както волята
на административният орган относно това какъв вид принудителна административна
мярка следва да бъде приложената, така и за какъв срок да бъде сторено това. Поради
неяснотата на волята на административният орган, с оглед обстоятелството, че разпоредените
със същата последици не кореспондират с изложените фактически обстоятелства за
издаването й, и факта че не са събрани доказателства за наличието на законовите предпоставки при
които може да се приложи ПАМ от вида “временно спиране от движение“, то процесната
заповед се явява лишена от законово основание.
Жалбоподателят не е обективирал искане за присъждане на разноски, поради което въпреки този изход на спора , такива не следва да му се присъждат.
На основание чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП, настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1253-000120 издадена на 19.02.2020г. от младши експерт в РУ-Хасково, при ОДМВР-Хасково ( П. Д. Д.).
Решението е окончателно.
Съдия: