РЕШЕНИЕ
№
956
гр.Русе, 20.7.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, X гр. състав, в публично заседание
на двадесет и втори юни през две хиляди
и двадесета година в състав:
Районен съдия: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря Ширин Сефер като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
5659 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
Ищеца
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД твърди, че на 12.06.2012 г. Д.В.А. е
сключила с „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД договор за потребителски кредит
№ ***за сумата 10 000 лева,
като било договорено кредитополучателят да заплати и 300 лева такса за
разглеждане на кредита и 1 375,20 лева застрахователна премия. Кредита
следвало да бъде върнат на 120 анюитетни вноски,
всяка от които в размер на по 199,25 лева. Първата
вноска била дължима на 17.07.2012 г,
а общата дължима сума от кредитополучателя била 11 675,20
лева.
Сумата
била предоставена на кредитополучателя, който
погасила 14 вноски изцяло и 1 частично, като общо
заплатила 2 796,91 лева, от които 2,92
лева лихви за просрочие. Последната частична вноска била заплатена на 09.10.2013г.
след което кредотополучателят спрял плащанията. Към днешна дата всички вноски с
падежирали.
На 24.03.2014г.
„УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД прехвърлило на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ
БГ“ ЕАД вземането си по договора за кредит с Д.В.А. в общ размер 12 139,34 лева от които 12 130,93 лева
главница и 8,51 лева договорна лихва. „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР
ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД упълномощило „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД да съобщи на
длъжника за прехвърлянето на вземането.
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД изпратило съобщение за извършената
цесия до длъжника Д.В.А. на посочения в договора за кредит адрес, което било върнато като непотърсено от адресата.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение
срещу Д.В.А., която била връчена при условията на чл. 47 от ГПК поради което в
настоящото производство се иска да бъде установено вземането му по исков ред.
По настоящото дело ответникът е редовно
призован. Подал е отговор, с който заявява че е готов на споразумение с ищеца
при заплащане на задълженията си разсрочено при месечна вноска от 500 лв.
Материалноправното
основание на вземането е по договор за цесия с правно основание чл. 99 и сл. от ЗЗД във връзка с чл. 240 от ЗЗД.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На
12.06.2012 г. Д.В.А. е
сключил с „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД договор за потребителски кредит № ***при общи условия и
погасителен план (л.6-10) за сумата 10 000 лева, а последният се е задължил да я върне на 120 месечни вноски, всяка от които в размер на 199,25 лева.
Договорен е годишен лихвен процент 16,5%, и в договора е посочен годишен
процент на разходите 18,65% и дата на
първо плащане 14.07.2012 г. В договора е посочено също така, че
кредитополучателя заплаща 300 лева такса и застрахователна премия от 1 375,20
лева.
На 24.03.2014г. „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД е прехвърлило на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ“ ЕАД свои вземания, включително и вземането си срещу ответника
като дружеството прехвърлител е упълномощило „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД да уведоми от името на „УНИКРЕДИТ
КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД всички длъжници срещу които вземанията са прехвърлени на „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД.
Съобщението до ответника е изпратено на поксочения от него адрес при
сключване на договора, но е върнато от Български пощи ЕАД като непотърсена от
адресата пратка. С оглед на това уведомлението за извършената цесия /в препис
на 23 от делото/ следва да се счита за осъществено.
На 25.03.2019г. „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД се е снабдило със заповед за изпълнение срещу Д.В.А. за 12 139,34 лева -
главница по договор
за потребителски кредит № ***с включени лихви и разноски.
При така установените факти от
правна страна съдът намира следното:
По отношение на задължението за застрахователна премия:
По делото не е представен сертификат за застраховка или други документи,
удостоверяващи сключването на застраховка, която да ползва кредитополучателя.
Не са представени и доказателства относно това, че „УНИКРЕДИТ
КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД е заплатило премия
на застрахователя. Не е представен договор за застраховка, а съгласно чл. 184
от КЗ ( отм., но действал и към момента на сключване на договора
за потребителски кредит):
„Застрахователният договор се сключва писмено….(ал.1)….. Писмената форма на застрахователния договор се смята за спазена и когато
той е съставен във формата на електронен документ по смисъла на Закона за
електронния документ и електронния подпис (ал.6)“
Т.е. писмената форма при застрахователните договори е форма за
действителност, а доказателства за такъв писмен договор или такъв под формата
на електронен документ не се представи по делото.
Предвид изложеното сумата от 1375,20 лева- застрахователна премия- следва
да се приспадне от задължението на ответника.
По делото се установи усвояването на сумата от 10 000 лева и като се
съобрази становището на ответника, който не оспорва фактическите твърдения на
ищеца и след приспадане на сумата от 1375,20 лева, задължението за главница на ответника
остава в размер на 10755,73 лева.
Цесията е съобщена на ответника като по делото е приложена обратната
разписка на Български пощи ЕАД, от която
е видно че пратката не потърсена от адресата, с оглед на това уведомлението
за извършената цесия следва да се счита за осъществено. Освен това, съобщението
за цесията следва да се счита за връчено на длъжника и в хода на настоящото
производство.
Предвид изложеното предявеният иск следва да се уважи в размер 10 755,73
лева, а над него да се отхвърли.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:
„Съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени
и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение.”
Предвид частичната основателност на претенцията направените разноски както в
настоящото дело, така и в заповедното производство следва да се писъдят само
съразмерно на уважената част – 88,60%.
Мотивиран така съдът:
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Панчо Владигеров” № 21, Бизнес център „Люлин-6”, етаж 2, срещу
Д.В.А., ЕГН ********** *** за заплащане на сумата 10 755,73 лева представляваща главница по договор за
потребителски кредит № ***от 12.06.2012 г. сключен между Д.В.А. и „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, както и за 8,41 лв. – договорна лихва за периода от 12.01.2012 г. до
24.03.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 21.03.2019г. до
окончателното изплащане, което вземане е било прехвърлено по
договор за цесия от 24.0,.2014г. на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ“ ЕАД,
и за което вземание
е била издадена заповед за изпълнение по ч.г.д. № 1623/2019г.
на Русенски районен съд, като отхвърля
иска за установяване на вземането за главница над уважения размер.
ОСЪЖДА Д.В.А., ЕГН ********** *** да заплати на КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров” № 21, Бизнес
център „Люлин-6”, етаж 2 разноски по ч.г.д. № 1623/2019г.
на РРС в размер на 348,01 лева, както и разноски по настоящото
дело в размер на 480,91 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: