Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 22.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 2 състав, в открито съдебно заседание
при закрити врата на петнадесети февруари през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: А. МАДЖЕВ
при секретаря М. Кюркчиева като разгледа докладваното от съдията т. д. № 607 по описа
на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625
и сл. от Търговския закон.
Образувано е
по молба на „О.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** за
откриване производство по несъстоятелност на „Б.а.а.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, р-н „Възраждане“, ж.к. „*******.
Дружеството-молител
навежда фактически твърдения, че има вземане от ответника - „Б.А.К.“ЕООД и
същото е предмет на индивидуално принудително изпълнение провеждано по
изпълнително дело № 20178880400687 по описа на ЧСИ - Г.Захариев, което е
образувано за събиране на суми по три изпълнителни листа на обща стойност 505
410 лв., както следва: Изпълнителен лист издаден по ч.гр. д. №4811/2017г.,
на РС - Пазарджик срещу дружество – „Н.“
ООД и ответника – „Б.а.а.“ ЕООД, като същите са осъдени въз основа на запис на
заповед, да заплатят солидарно
задължение на стойност 105 000 лв. - главница и 2 100 лв. - разноски;
Изпълнителен лист издаден по ч.гр. д. №4853/2017г., по описа на РС – Пазарджик
в полза на ищеца срещу дружество - „Н.“ ООД и „Б.а.а.“ ЕООД, въз основа на
запис на заповед, като същите са осъдени да заплатят солидарно задължение на
стойност 99 500 лв. - главница и 1990
лв. - разноски, както и Изпълнителен лист издаден по ч.гр. д. №4860/2017г., по
описа на РС - Пазарджик в полза на ищеца срещу дружеството - „Н.“ ООД и „Б.а.а.“
ЕООД, въз основа на запис на заповед, като дружествата са осъдени да заплатят
солидарно задължение на стойност 291 000 лв. - главница и 5 820 лв. - разноски. Молителят
поддържа, че в негова полза не е постъпило плащане на дължимите суми от
ответното дружество до момента на подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност. Допълва, че от информацията налична в
събраните в хода на изпълнителното производство доказателства е узнал за
наличието и на други необслужени парични задължения, чиито адресат е ответното
дружество, както към физически и юридически лица, така и към публични
институции като НАП и НОИ. Спрямо имуществото му имало наложени запори върху
движими вещи. Акцентира и върху това, че ответника предприема действия по
неколкократна сменя на адреса си на управление и управителя му. Позовава се, че
„Б.а.а.“ ЕООД е дружество изпаднало в състояние на неплатежоспособност, в
резултат на което е неспособно да изпълнява свои изискуеми и установени по
основание парични задължения произтичащи от
търговски сделки, както и публични задължения за данъци и осигурителни
вноски. Мотивиран от тези свои съображения молителя иска от съда да се
произнесе с решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ, с което да постанови откриване на
производство по несъстоятелност спрямо ответния търговец с производните от това
последици.
Ответникът –
„Б.а.а.“ ЕООД, чрез пълномощника си – адв. В. депозира в срок отговор по
подадената против него молба основана на чл.625 ТЗ. В него се изразява
становище за нередовност, недопустимост и неоснователност на исковата молба на ищеца,
съдържаща неверни фактически твърдения, които не са подкрепени с убедителни
доказателства. Съображенията за недопустимост на молбата се свеждат до това, че
дружеството-молител не разполага с правен интерес и надлежна активна
процесуална легитимация за подобна съдебна защита, тъй като същия не притежава
качеството на кредитор по отношение
ответника. Подчертава се, че ищецът черпи правата си от спорно правоотношение и
проявява злоупотреба с процесуални права, като спорът между страните е разрешим
в рамките на способите на исковото и изпълнително производства. Относно
въведените от молителя твърдения за необслужени задължения на ответното
дружество за данъци или осигурителни вноски, се акцентира върху това, че
дружеството е постигнало във финансовия си резултат печалба, а така също били
осъществени разплащания към държавния бюджет. На следващо място с отговора се
отрича ищеца да е титуляр на вземания с адресат ответника, които да имат за
източник търговска сделка. Отбелязва се това, че очертаните от молителя парични
суми по издадени три броя записи на заповед и тяхната изискуемост са спорни
между страните, като с оглед на разрешаване на тези спорове имало висящи
съдебни производства образувани по реда на чл. 423 от ГПК. Разяснява се, че
приложените към молбата по чл. 625 ТЗ три броя изпълнителни листа, на които
молителя се позовава са били издадени в рамките на три самостоятелни заповедни
производства, на основание чл. 417, т.10 от ГПК въз основа на три записа на
заповед, издадени от търговско дружество - „Н.“ ООД. Ответното дружество
отрича, то да се е задължавало, като менителничен поръчител по тях, респективно
нямало основание да носи отговорност за плащане на сумите визирани в тези
ефекти, наред с издателя им. Аргументира се с това, че фигуриращото върху
ефектите поръчителство, на което е даден вид да изхожда от него не е било
давано, като положения подпис не е на представляващия дружеството, а това
означавало, че тази сделка е нищожна и не може да обвърже страните по нея.
Възразява и относно това издадените в полза на молителя три заповеди за
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК да са му били връчвани редовно, поради което
дружеството било предприело съдебна защита уредена в процесуалната норма на чл.
423 ГПК, чрез депозирането на възражения и по повод на това са образувани три
съдебни производства пред Окръжен съд – гр. Пазарджик, които към момента не са
приключили и продължават да са висящи. Възраженията на ответника се
разпростират и в насока, че в случая поведението на молителя попада в
приложното поле на чл.289 от ТЗ, а именно - злоупотреба с право, защото същия
упражнява права, свързани с менителнични ефекти, единствено с намерение да
увреди дружеството - „Б.а.а.“ ЕООД. Оспорва ответното дружество да е имало
договорни или други правоотношения с поемателя по трите записа на заповед -
„Омега гранд“ ООД или с издателя им - „Н.“ ЕООД. Спира се и върху
обстоятелството, че визираните две дружества не водят редовно счетоводното си
отчитане, като видно от публично достъпната информация поместена в ТР те нямат
имущество, не осъществяват дейност, не представят ГФО и не спазват счетоводното
и данъчно законодателство. Излагат се и данни за свързаност между „Омега гранд“
ООД и „Н.“ ЕООД, като двете дружества имат за управител едно и също физическо
лице - Р.И.К.. На следващо място се отрича ответния търговец да се намира в
състояние на неплатежоспособност. Опонира се за наличие на значително по-високи
от препоръчителните от счетоводните стандарти стойности на незабавна и
абсолютна ликвидност на ответното дружество.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За да бъде
открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена
молба по чл. 625 ТЗ, следва да бъде доказано на първо място, че лицето, което е
сезирало съда има качеството на негов кредитор по търговска сделка. Наред с
това следва да бъде установено и че търговецът е неплатежоспособен по смисъла
на чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Неплатежоспособността
представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно
дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да
изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно
държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност,
следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои
изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова,
което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното
фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към
кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за
търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност
по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се
прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието –
длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова
автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно
краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно
текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които
разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на
средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на
търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и
в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични
средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при
формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни
задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които
подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице
състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този
за обща ликвидност.
С оглед на
това, в случая настоящата инстанция намира, че следва да разгледа кредиторовите
качества на молителя и да прецени, дали същият е носител на изискуеми и
непогасени вземания, по които длъжник да му е „Б.а.а.“ ЕООД, респективно, дали
пораждането на тези вземания има за източник търговска сделка.
Видно от
съдържанието на представените по делото три записа на заповед, първите два от
които издадени на 05.07.2016 г., а последният – на 06.07.2016 г., юридическото
лице – „Н.“ ООД, представлявано от управителя му Р.И.К., се е задължило
безусловно и неотменимо, на 06.02.2017 г. – за първите два записа на заповед,
респ. на 07.02.2017 г. – за третият такъв, да заплати в полза на дружеството-поемател
„О.“ ЕООД или на негова заповед сумите от 105 000 лв., 99 500 лв. и
291 000 лв. Отговорност за изпълнение на задълженията, произтичащи от всеки
от трите цитирани ефекта, е поело и ответното дружество – „Б.а.а.“ ЕООД,
действащо чрез управителя си – С.И.Х., с полагането
на отделен подпис върху лицевата страна всеки запис на заповед. Автентичността
на подписите на С.И.Х., положени в качеството му на управител на ответното
дружеството, се установява посредством изводите дадени в експертното заключението
по назначената СГЕ, във връзка с открито по реда на чл. 193 ГПК производство за
оспорване истинността на документ инициирано по настояване на процесуалните
представители на ответника. От изложеното следва, че са налице редовни от
външна страна записи на заповед, издаден в предписаната от закона форма с
изискуемото по смисъла на чл. 535 ТЗ съдържание, по които ответникът е поел
валидно задължение като менителничен поръчител при спазване на изискванията
въведени в чл. 484, ал. 1 ТЗ.
По силата на
поетото от страна на ответното дружество менителнично поръчителство в правната
сфера на молителя – „О.“ ЕООД, като поемател, са възникнали менителнични
вземания за сумите от 105 000 лв., 99 500 лв. и 291 000 лв. и срещу „Б.а.а.“
ЕООД, чиято изискуемост е натъпила на определен ден – на 06.02.2017 г. – за първите
два записа на заповед, съответно на 07.02.2017 г. – за последния, които дати
предхождат подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
Менителничното
поръчителство /авал/ е едностранна, абстрактна и формална сделка, по силата на
която авалистът поема да отговаря солидарно с издателя, спрямо поемателя, за
заплащане вземането по ефекта. То има самостоятелен, неакцесорен характер, за
разлика от поръчителството в гражданското право, уредено в чл. 138 и сл. ЗЗД.
Менителничният поръчител не може да противопостави на приносителя на ефекта
възраженията, които би могъл да му противопостави издателя на ефекта: както
абсолютните възражения за недействителност на ефекта /с изключение възражението
за недостатък във формата му/, така и личните му /относителни/ възражения,
произтичащи от каузалното правоотношение. Този извод следва пряко от нормата на
чл. 485, ал. 2 ТЗ, според която разпоредба, задължението на поръчителя е
действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително, поради
каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата. Възражения,
основани на несъществуването на задължението по каузалното правоотношение биха
били допустими от страна на авалиста, когато същият е и страна по каузалното
правоотношение /вкл. поръчител по същото, предвид акцесорния характер на
поръчителството спрямо задължението, което обезпечава - така изрично реш. № 17
по т.д. № 213/2010 г. на ІІ т.о. ВКС/, както и в хипотезата на
недобросъвестност при придобиването на ефекта и злоупотреба с право - извод,
основан на систематичното тълкуване на чл. 465 вр. с чл. 485, ал. 2 и чл. 289 ТЗ вр. с чл. 8 и чл. 63, ал. 1 ЗЗД / в този смисъл решение № 17/21.04.2011 г.
по т.д. № 213/2010 г. на ІІ отд., реш. № 120 по т.д. № 988/2009 г., реш. № 21 по
т.д. № 1091/2010 г., реш. № 26 по т.д. № 1027/2013 г., реш. № 2 по т.д. №
984/2012 г., всички на ІІ т.о. на ВКС и др./. Недобросъвестност или злоупотреба
с право е налице при знание на поемателя по запис на заповед, за наличие на
относителни възражения /правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи/ на
издателя на ефекта, като длъжник по каузално правоотношение, обезпечено с
менителничния ефект, по което каузално правоотношение поемателят се явява
кредитор / така реш. № 2 по т.д. № 984/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС, реш. № 40 по
т.д. № 148/2011 г. на І т.о. на ВКС, реш. № 230 по т.д. № 383/2012 г. на ІІ
т.о. на ВКС и др./. В съответствие с цитираната по-горе задължителна съдебна
практика и съобразно конкретната хипотеза, формално относима към правопогасяващо
относително възражение /не се твърди нищожност или унищожаемост на каузалната
сделка, вкл. порок на договор за поръчителство/, недобросъвестност и
злоупотреба с право ще е налице когато, предявявайки правата си по ефекта
поемателят би получил плащане, в противоречие със съществуващи и
противопоставими му като кредитор, от длъжника, респ. поръчителите на същия
/чл. 142 ЗЗД/, относими към съществуването на задължението факти и
обстоятелства /извършени погашения на същото вземане, чрез различни погасителни
способи/, за чието съществуване кредиторът знае и което пренебрегва,
упражнявайки правата си по ефекта. С установяване недължимост по каузалното
правоотношение се препятства събиране на същото вземане, но на основание
абстрактната сделка. Тъй като кредиторът – молител се позовава единствено на
абстрактните сделки, то не може в негова тежест да се вмени установяване на
вземане по каузалното правоотношение, защото това би било в противоречие с
принципа на диспозитивното начало. Ответникът е този, които следва да разкрие
съдържанието на каузалните правоотношения и правата по тях, респективно да
проведе доказване, че задълженията които са предмет на обезпечаване с всеки
един от трите издадени записа на заповед, или изобщо не са възниквали, защото
каузалната сделка – техен източник е недействителна, респективно, макар и
възникнали са били погасени, било от издателя на ефекта, било от самия авалист.
В случаят „Б.а.а.“ ООД, нито е разкрила предметът на отделните каузални
правоотношения, които са обусловили гарантирането на задължения по тях с
издаване на коментираните записи на заповеди, нито е провела доказване в насока опорочаване на
сделките, съставляващи източниците на тези правоотношения.
Сам по себе
си авалът, извършен в предписаната от закона форма, поражда менителничните
вземания на „О.“ ЕООД по отношение на задължилото се да отговаря като
менителничен поръчител ответно дружество, като по този начин придава на
молителя активна легитимация по молбата за откриване на производството по
несъстоятелност.
Съдът намира
за неоснователно възражението на ответното дружество за успешното погасяване на
възникналите в негова тежест менителнични задължения по силата на сключени с кредитора
договори за даване вместо изпълнение.
От
представените по делото три договора за прехвърляне на собственост върху
въздухоплавателни средства, сключени между страните по делото на 02.02.2018 г.
действително се установява, че между „Б.а.а.“ ЕООД, от една страна, и „О.“
ЕООД, от друга, е постигнато съгласие за погасяване на част от възникналите в
тежест на ответното дружество менителнични задължения срещу което в полза на
кредитора да бъде прехвърлено правото на собственост върху три
въздухоплавателни средства, подробно индивидуализирани в съответния договор. По
силата на Договор № 1 от 02.02.2018 г. страните са се съгласили в полза на „О.“
ЕООД да бъде прехвърлено правото на собственост върху самолет марка „Diamond”, модел DA-40, LZ-ASL, сериен № 4.266, срещу което
вземанията му към ответника в общ размер на сумата от 107 100 лв., от
които 105 000 лв. – вземане по запис на заповед от 05.07.2016 г., и
2 100 лв. – разноски за заповедното производство, установени в
изпълнителен лист № 3470 от 08.12.2017 г., издаден по ч. гр. д. № 4811/2017 г.
по описа на РС – Пазарджик, да бъдат погасени за сумата от 39 116 лв., с
което общият размер на задълженията по изпълнитения лист да бъде намален до
сумата от 67 984 лв. От представения по делото Договор № 2 от 02.02.2018 г. е
видно, че страните са се съгласили в полза на „О.“ ЕООД да бъде прехвърлено
правото на собственост върху самолет марка Beechcraft-B24R-LZ-SBA, срещу което
задълженията на ответника по изпълнителен лист № 3470 от 08.12.2017 г., издаден
по ч. гр. д. № 4811/2017 г. по описа на РС – Пазарджик, да бъдат погасени със
сумата от 39 116 лв., с което общият им размер да бъде намален до сумата от 28
868 лв. С последното от представените по делото споразумения между страните –
Договор № 3 от 02.02.2018 г. – същите са постигнали съгласие в полза на „О.“
ЕООД да бъде прехвърлено правото на собственост върху самолет марка
Piper-Pa-LZ-SBB, срещу което да бъде погасен остатъкът от дълга на ответника по
изпълнителен лист № 3470 от 08.12.2017 г., издаден по ч. гр. д. № 4811/2017 г.
по описа на РС – Пазарджик, възлизащ в размер на 28 868 лв., като
задълженията му по изпълнителен лист № 3423 от 06.12.2017 г., издаден по ч. гр.
д. № 4853/2017 г. по описа на РС – Пазарджик, възлизащи в общ размер на сумата
от 101 490 лв., от които 99 500 лв. – вземане по запис на заповед от 05.07.2016
г., и 1 990 лв. – разноски за заповедното производство, да бъдат погасени
със сумата от 10 248 лв., с което размерът на задълженията по
изпълнителния лист да бъде намален до сумата от 91 242 лв.
Посочените
три съглашения, постигнати между „Б.а.а.“ ЕООД, от една страна, и „О.“ ЕООД, от
друга, по правната си природа следва да се категоризират, като договори за
даване вместо изпълнение по смисъла на чл. 65, ал. 2 ЗЗД в хипотезата на
прехвърляне на право на собственост вместо първоначално дължимото, като
престация парично притезание. Правнитие последици на договора за даване вместо
изпълнение, разкриващ характеристиките едновременно на правопораждащ – по
отношение на отстъпеното в полза на кредитора имуществено право, и
правопогасяващ – относно първоначалното задължение на длъжниа – фактически
състав, се намират в тясна зависимост помежду си, поради което настъпват
едновременно. Задължението на длъжника се погасява при условие, че кредиторът
придобие отстъпеното му вместо него имуществено право и обратно – кредиторът
придобива това право единствено при условие, че разполага с вземането, за чието
погасяване страните са постигнали съгласие. В случай, че длъжникът не притежава
имущественото право, което се е съгласил да прехвърли вместо изпълнението на
първоначалното си задължение, или поради друга причина същото не може да бъде
прехвърлено в полза на кредитора, както и ако поради една или друга причина в
тежест на длъжника не съществува задължение, което да бъде погасено, то
договорът за даване вместо изпълнение не е в състояние да произведе правни
последици. Такъв именно е процесният случай. От заключението на приетата по
делото допълнителна съдебно финансово-икономическа експертиза се установява, че
на 28.11.2017 г. ответното дружество се е разпоредило с притежаваните от него пет
на брой въздухоплавателни средства, сред които и трите самолета, предмет на
сключените впоследствие договори за даване вместо изпълнение, а именно –
самолет марка „Diamond”, модел DA-40, LZ-ASL, сериен № 4.266, самолет марка
Beechcraft-B24R-LZ-SBA и самолет марка Piper-Pa-LZ-SBB, като ги е прехвърлило в
полза на латвийското търговско дружество „Авиосервизо Груп“ (ASG) по силата
на сключен между тях договор за продажба. С извършването на тази отчуждителна
сделка „Б.а.а.“ ЕООД се е лишило от правото си на собственост върху описаните въздухоплатвателни
средства, поради което и макар впоследствие – на 02.02.2018 г. назованите
въздухоплавателни средства да са станали предмет на сключените между страните
по делото договори за даване вместо изпълнение, то същите не са били придобити
от „О.“ ЕООД поради отсъствието им от правната сфера на праводателя. Предивд
невъзможостта кредиторът да придобие правото на собственост върху трите ВС,
заради вече изгубеното над тях право на собственост от ответника, то сключените
между страните в настоящото производство на 02.02.2018 г. три договора за
даване вместо изпълнение не са в състояние да произведат целените с тях правни
последици, съответно по отношение на задълженията на „Б.а.а.“ ЕООД, произтичащи
от качеството му на менителничен поръчител по трите записа на заповед, не е
настъпило погасяване, а „О.“ ЕООД продължава да има качеството на кредитор и
произтичащите от това материални и процесуални права – сред последните и
правото да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо неизправния
си длъжник.
Доколкото
производството се доказа, че в тежест на „Б.а.а.“ ЕООД по силата на обсъдените
по-горе търговски по своята правна характеристика сделки са възникнали парични
задължения към молителя, които са изискуеми към момента и не се установява да
се погасени, то следва да се приеме, че „О.“ ЕООД доказва да е от категорията
на легитимираните субекти, които разполагат с правото да поискат по реда на чл.
625 ТЗ откриване на производство по несъстоятелност спрямо конкретен задължнял
спремо него търговец. При установеното по делото кредиторово качество на
молителя – „О.“ ЕООД, с което е изпълнена първата от необходимите предпоставки
за откриване на производството по несъстоятелност, съдът следва да се произнесе
дали ответникът – „Б.а.а.“ ЕООД е неплатежоспособен търговец по смисъла на чл.
608, ал. 1 ТЗ. За да се даде отговор за наличието на тази материална
предпоставка е нужно да се осъществи анализ, дали ответното дружество притежава
такъв обем от краткотрайни активи, с които да заплати освен възникналите в
негова тежест парични задължения по търговските сделки разкрити по-горе в мотивите
на настоящия акт, то и всички други свои краткосрочни задължения, които са с
падеж по-кратък от 1 година. За да бъде направен извод за това,
следва да бъдат взети предвид, от една страна, презумпцията, предвидена в чл. 608,
ал. 3 ТЗ и от друга страна, събраните в производството доказателства,
установяващи финансово-икономическото състояние на длъжника, които в случая са
представените по делото счетоводни документи, сред които и годишни финансови
отчети на ответника, както и първоначалното и допълнителното заключение на
приетата по делото съдебна финансово-икономическа експертиза, които съдът
кредитира изцяло като компетентно дадени и съдържащи пълен анализ на
проверената счетоводна документация.
Както беше
посочено в настоящото изложение, от значение при формиране на извода дали едно
предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, е какъв е
размера на краткотрайните му активи, относно които се приема, че са възможния източник
на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на
търговеца, тъй като те са тези, които могат за кратък период от време да се
преобразуват в парични средства и да послужат на длъжника за разплащане на
вземания с настъпил падеж.
От изводите
на вещото лице, изготвило заключенията по СФИЕ, еднозначно се установява, че
към 31.12.2016 г. балансовата стойност на всички краткотрайни активи,
притежавани от „Б.а.а.“ ЕООД, възлиза на сумата от 69 000 лв., която
стойност към 31.12.2017 г. нараства в размер на 1 765 000 лв. Същевременно,
въз основа на записванията в счетоводни документи, съставени от ответното
дружество, както и съобразявайки счетоводно неотразените задължения на
ответното дружество, поети в качеството му на менителничен поръчител по всеки
от представените по делото три на брой записи на заповед, вещото лице е
констатирало, че към всяка от посочените две дати същото е имало възникнали в
негова тежест краткосрочни задължения в размер, надвишаващ този на
притежаваните към същия момент краткотрайни активи, а именно в размер на
617 000 лв. към 31.12.2016 г. и в
размер на 2 338 000 лв. към 31.12.2017 г. С оглед на тези факти, се
формира изводът, че за нито една от посочените финансови години „Б.а.а.“ ЕООД не
е притежавало активи, достатъчни му да посрещне своите краткосрочни, съответно
текущи задължения, което е намерило отражение и в стойностите на показателите
за ликвидност и особено на основния такъв за извършване на преценка за
неплатежоспособност, а именно този на обща ликвидност, който към 31.12.2016 г.
и към 31.12.2017 г. е със стойност под минималните референтни такива, съответно
0,1118 и 0,7548. Това несъмнено ясно говори за влошеното финансово-икономическо
състояние на предприятието на ответното дружество към тези моменти. И ако за
финансовата 2016 г. е понятно, защо икономическите показатели имат подобно
изражение, а именно това се дължи на факта, че през тази година търговския
субект е бил учреден и предприятието тепърва е започвало да се развива, то за
финансовата 2017 г. обяснението вече няма как да бъде такова, защото търговецът
вече е навлязъл в следващия цикъл от икономическото си съществуване, по време
на които би следвало да е утвърдило търговската си дейност и да акумулира
приходи от нея, респективно да формира краткотрайни активи /материални запаси,
краткосрочни вземания, краткосрочни финансови активи и парични средства/, които
да му позволяват без смущения да покрива текущите си дългове. Лошите показатели
за ликвидност на дружеството през 2017 г. се допълват и от лошите показатели за
платежоспособност и задлъжнялост, което допълнително потвърждава извода, че
длъжника няма перспективата да преодолее влошената си жизнеспособност, като
мобилизира търговската си дейност и увеличи приходите си. Предвид на това, че „Б.а.а.“ ЕООД не разполага
с достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички възникналите в
негова тежест краткосрочни задължения, то съдът намира, че именно това е
причината подложеното на анализ дружество да не изпълнява последните, в които
се включват и изискуемите такива, които има към молителя „О.“ ЕООД. Макар и да
оспорва задълженията си към молителя, за които се установи, че са валидно
възникнали и изискуеми, ответникът дори и да имал намерението да ги обслужи
през 2017 г., то обективно не е могъл да го направи, защото не е притежавал
средствата, необходими му за да осъществи плащания. Ето защо и така
установената невъзможност на ответника да изпълнява своите изискуеми задължения
е обективно състояние, което стои извън неговата воля.
Отсъства и
оборване на презумпцията за спиране на плащанията, тъй като макар от СФИЕ да се
установява обслужването от трето лице през 2018 г. на определена категория
парични задължения които длъжника има спрямо дадена група кредитори, то това действие
не може да се разглежда, като успешно опровергаване на презумпцията, тъй
законодателя ясно е дефинирал, че спиране на плащанията е налице и когато
длъжника е платил изцяло или частично вземания към определени кредитори. В
случая именно такава е категорията на извършените през 2018 г. погашения.
На следващо
място настоящия състав намира, че състоянието на неспособност на ответника да
изпълнява своите краткосрочни задължения продължава за един осезаем период от
време, съответно липсват и данни, от които да се направи извод, че същото има
потенциала да преодолее самостоятелно тази своя ликвидна криза. Следователно
единственото възможно заключение е че това финансово и имуществено положение
констатирано при „Б.а.а.“ ЕООД е трайно и необратимо. Ето защо спрямо ответника
се наблюдава реализацията в тяхното кумулативно единство на всички предпоставки,
при които се приема, че един търговец е неплатежоспособен по смисъла на чл.
608, ал. 1 ТЗ, заради което по отношение на този търговец трябва да се открие
производство по несъстоятелност на посоченото основание.
Предвид
направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на ответника по
молбата, съдът следва да определи и началната ѝ дата.
В тази
връзка на първо място следва да бъде съобразено, че по въпроса за начина на
определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по
несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната
обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични
задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни
активи, която се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние.
Следователно, за да се определи началната дата на неплатежоспособността на
търговеца – „Б.а.а.“ ЕООД, следва да се определи кой е първият момент, в който
са налице изискуеми задължения на това юридическо лице към неговите кредитори,
както и влошено икономическо състояние на последното, изразяващо се в обективна
невъзможност на неговото предприятие да посрещне краткосрочните си задължения с
наличните краткотрайни активи, и паралелно с това наличие на причинна връзка
между тези две обстоятелства, т.е. спирането на плащанията към
кредитор/кредитори да се явява пряк резултат на обективната невъзможност на длъжника
да стори това.
От
представените в производството доказателства се установява, че вземанията,
които се доказа, че са възникнали в полза на кредитора – „О.“ ЕООД са станали
изискуеми през 2017 г., съответно на 06.02.2017 г. и на 07.02.2017 г., когато е
настъпил падежът на всеки от записите на заповед, легитимиращи молителя в
настоящото производство като кредитор на ответното дружество. За да се определи
обаче началната датата на неплатежоспособността освен наличие на изискуемо
парично задължение към даден кредитор или кредитори е необходимо още да се
установи и влошено икономическо състояние на търговеца, изразяващо се в
обективна невъзможност на неговото предприятие да посрещне краткосрочните си задължения
с наличните краткотрайни активи, с които разполага.
Такова
влошено икономическо състояние по делото бе проведено доказване да е настъпило
при ответника към датата - 31.12.2017 г., когато с притежаваните от длъжника
краткотрайни /текущи/ активи не е могло да се постигне покриване на натрупаните
краткосрочни задължения. С оглед изложеното, съдът приема, че по делото се
доказа, че към 31.12.2017 г. ответното дружество има значителни по своя обем
изискуеми задължения по търговски сделки, поради което и към тази дата може да
се направи извод, че е налице спиране на плащанията на изискуемите задължения
на този търговец към неговите кредитори. Освен това, в производството е
установено, че към тази дата „Б.а.а.“ ЕООД не е притежавало достатъчно
краткотрайни активи, с които да заплаща своите текущи и краткосрочни
задължения, което е видно и от коефициента за обща ликвидност, който към
31.12.2017 г. е на стойност значително под референтните показатели.
Мотивиран от
горното - 31.12.2017 г. е най-ранният момент, към който по делото се
установява, че ответникът „Б.а.а.“ ЕООД има изискуеми задължения към кредитори
в значителен размер, и същевременно е във влошено финансово състояние, като не
притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички свои
краткосрочни задължения, поради което и тази дата следва да бъде определена
като начална на неплатежоспособността на това дружество.
Изпълнението
на дадените от съда указания по чл. 629, буква „б“ ТЗ към заинтересования
молител по чл. 625 ТЗ за привнасяне на разноски /6000 лв./, които да спомогнат
за протичането на производството с оглед покриване на разходите във връзка с
него, разкрива хипотеза за постановяване на решение по смисъла на чл. 630, ал.
1 ТЗ.
Констатира
се, че дружеството-молител черпейки законова легитимация от нормата на чл. 628,
ал. 4 ТЗ е предложило конкретно лице, което да бъде назначено да изпълнява
функциите на временен синдик на „Б.а.а.“ ЕООД и с оглед на това, че спрямо този
търговец са налице предпоставките за откриване на производство по
несъстоятелност, то сезираният с молбата по чл. 625 ТЗ съд, счита че посоченото
лице - П.С.С. трябва да бъде назначено да изпълнява функциите на временен
синдик на дружеството до избор на постоянен такъв.
По присъждане на направените по
делото разноски:
С оглед
крайния изход на делото право на разноски се поражда в полза на
дружеството-молител. След извършен преглед на процесуалните изявления на
представителите на „О.“ ЕООД в рамките на развилото се производство от неговото
стартиране до момента на приключване на устните състезания не се наблюдава
недвусмислено заявено искане по смисъла на чл. 80 ГПК за присъждане на разноски
по делото, поради което с настоящото решение няма как да бъде ангажирана
отговорността на ответника за заплащането на такива.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Б.а.а.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Възраждане“, ж.к. „*******и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността - 31.12.2017
г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Б.а.а.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „Възраждане“, ж.к. „*******.
НАЗНАЧАВА за временен
синдик на „Б.а.а.“ ЕООД, ЕИК *******, П.С.С., с адрес на упражнявана дейност –
гр. *******, и телефон
за контакт - 0897 916 060, като
определя месечно възнаграждение на синдика в размер на сумата от 900,00 лева.
ОПРЕДЕЛЯ дата за
встъпване на синдика в длъжност – в 3-дневен срок от получаване на съобщението,
в който срок синдикът следва да представи и писмена
декларация с нотариална заверка на подписа по чл. 656, ал. 2 вр. чл. 655 ТЗ и
писмено съгласие съгласно чл. 666 ТЗ.
СВИКВА първо събрание на
кредиторите на „Б.а.а.“ ЕООД, ЕИК *******, което ще се проведе на 10.05.2019
г. от 15,00 часа в сградата на Съдебната палата, находяща се на адрес: гр.
София, бул. „Витоша” № 2, в
залата за провеждане на съдебните заседания на СГС, Търговско отделение, VІ-2
състав, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 ТЗ, а именно: 1./ Изслушване доклада на
временния синдик по чл. 668, т. 2 ТЗ; 2./ Избор на постоянен синдик и
определяне неговото текущо месечно възнаграждение; 3./ Избор на комитет на
кредиторите.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по
вписванията за извършване на вписването
му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по реда на чл.
634в, ал. 1 ТЗ книга.
СЪДИЯ: