РЕШЕНИЕ
№ 1055
гр. Пловдив, 25.05.2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХXІX състав, в публично заседание на двадесет и първи
януари, две хиляди двадесет и първата година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА МАТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова, като разгледа
докладваното от съдия Методиева административно
дело № 2057 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.220, ал.1 от ЗМ, във
връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на ЕТ „Епсилон
–Т – Т.Г.“ гр. Пловдив с ЕИК ***, депозирана чрез пълномощника на търговеца
адв. Ж., против Решение с рег. № 32-215392/24.07.2020 г. към MRN18BG002002H0017255/31.01.2018 г. на Директор на ТД Северна
Морска в Агенция Митници, с което е
отказано приемането на митническата стойност на декларирани стоки с № 6, № 7 и №
8 по МД MRN18BG002002H0017255/31.01.2018 г. и е определена
митническа стойност на стоките, както следва: стока № 6 с нова митническа
стойност 8580,00 лв. /0,26 лв. х 33 000
чифт/; стока № 7 с нова митническа стойност 3628,80 лв. /0,34 лв. х 2880 бр. и
0,92 лв. х2880 бр./ и стока № 8 – нова митническа стойност 4 500 лв. /
0,25 лв. х 1 800 чифт/, като е коригирана МД и са начислени дължими суми за
досъбиране – мито 1346,69 лв. и ДДС 2540,87 лв., ведно с лихва за забава.
В жалбата, както и в съдебно
заседание чрез процесуалния представител адв. Ж., се навеждат доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение. Твърди се неправилен подход на
административния орган, предвид позоваване на рискови прагови стойности, за
което не е налице предвиждане в нормативен акт, както и определяне на т.нар.
справедлива цена въз основа на съпоставка на цени за килограм, а не на брой
стоки, както и недоказване на сходство на стоките по декларацията на
жалбоподателя и тези по взетата като база за увеличение на митническата
стойност декларация на трето лице, необоснованост на изводите на митническите
органи относно невъзможност за приложение на метода по чл.74, §2, б.“а“ от МК.
Прави се искане за отмяна на оспореното решение и присъждане на направени от
страна на жалбоподателя разноски по представен списък.
Директорът на ТД Северна Морска, чрез
процесуалния представител юрисконсулт К., в съдебно заседание, както и с
представени писмени становища моли обжалваното решение да се остави в сила,
като се отхвърли жалбата. Излагат се подробни съображения, като се сочи на
неотносимост на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Моли се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се възразява за прекомерност
на претендираното от жалбоподателя за присъждане адвокатско възнаграждение.
Окръжна прокуратура
Пловдив, надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е
изпратила представител.
Съдът, като прецени становищата на страните и събраните по
делото доказателства намери следното:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежна
страна с правен интерес от обжалване, в предвидения в срок за
обжалване. Разгледана по същество,
жалбата е и основателна.
От фактическа страна по делото е установено, че с
митническа декларация MRN18BG002002H0017255/31.01.2018 г. търговецът
–жалбоподател е декларирал внос на стоки по общо 14 позиции за режим „Допускане
за свободно обращение“ с държава на износ Китай и деклариран произход Китай, с
обща фактурна стойност 8051,22 евро. По повод на извършен последващ контрол от
митническите органи на извършеното деклариране по отношение на стоки с № 6, 7 и
8 по МД, съставляващи „Работни ръкавици 33 000 чифта“ с код по ТАРИК
**********, „Микрофибърна кърпа и бърсалка за под по 2 880 бр.“ с код по ТАРИК
********** и „Дамски джапанки 1 800 чифта“ с код по ТАРИК **********, било
счетено, че декларираната митническа стойност е по-ниска от съответната
справедлива цена, валидна за стоките в ЕС, поради което и на основание чл.140,
ал.1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на Комисията било изискано с писмо от
11.02.2020 г. от търговеца представяне на документи и информация в подкрепа на
декларираната от него митническа стойност по посочената МД от 31.01.2018 г.
След прилагане на документи от търговеца, на същия било изпратено съобщение по
чл.22, §6 от Регламент 952/2013 с мотиви относно определяне на нова митническа
стойност на посочените стоки, като след депозиране на становище от
жалбоподателя, било издадено и оспореното по настоящото дело решение от
24.07.2020 г. В същото било прието, че стоките под № 6,7 и 8 по процесната МД
са с декларирана стойност, която е по-ниска от справедливата цена, валидна за
тях в ЕС и затова възникват съмнения относно декларираната стойност. Посочено
било, че за стоката под № 6 – работни ръкавици, декларираната цена е 0,12 лв.
за чифт или 2,91 лв./кг., а определената справедлива цена за ЕС е 12,17 лв./кг.,
за стока с № 7 микрофибърна кърпа – декларирана цена 0,06 лв./бр., бърсалка за
под – 0,15 лв./бр. или 0,99 лв./кг общо за двете стоки, а определената справедлива
цена за ЕС е 12,93 лв./кг, както и за стока с № 8 – дамски джапанки декларираната цена е 0,51 лв./чифт или 1,53
лв./кг., а определената справедлива цена за ЕС е 13,42 лв./кг. Изрично било
отразено, че митническите органи не разполагат с мостри на стоките. За изводите
си митническият орган посочил, че взема предвид наличната информация в
митническата информационна система, като се ползва база данни на Евростат за
статистика на международната търговия със стоки за всеки продукт, произход и
държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири
последователни години- т.нар. „справедливи цени“. Коментирало се в решението,
че основателни съмнения относно декларираната стойност има, когато тя е
по-ниска от определена рискова прагова стойност, която може да бъде определена
на базата на тези справедливи цени, а същите се предоставят на държавите-членки
на ЕС чрез системата „Тезей“ на Съвместния изследователски център на ЕК.
Отразено било в решението, че когато митническите органи се съмняват
основателно, че декларираната стойност представлява цялата платена или
подлежаща на плащане сума по реда на чл.70 от Регламент /ЕС/ №952/2013 се
прилага разпоредбата на чл.140 от Регламента за изпълнение2015/2447 на
Комисията, като в тази връзка били обсъдени представени от
търговеца-жалбоподател документи и обяснения и било заключено, че в нито едно
от представените от търговеца потвърждения за плащане към дружеството в Китай
не било посочено основание за плащане, поради което и не можело да се направи
обоснован извод, че дадено плащане е свързано с фактурата със стойност 8051,22
евро, приложена към МД, а в самата фактура липсвала информация за начина и
сроковете на плащането по сделката. Отчетено било, че от търговеца не са били
представени външнотърговски договор, търговско досие на сделката, както и
документи, удостоверяващи формирането на продажната цена на стоките на вътрешния
пазар. Направен бил извод, че вносителят не е представил достатъчно
допълнителни сведения с оглед установяване точността на декларираната
митническа стойност, която следва да отразява реалната икономическа стойност на
внасяните стоки и да отчита всички елементи на тази стока от производството до
доставката на крайната дестинация. Посочено било, че след извършен сравнителен
анализ от наличната информация в митническата информационна система било
установено, че за стоки със същия код по ТАРИК като стоки с № 6, 7 и 8 по МД са
били декларирани по-високи стойности, които съществено се различавали от
декларираните. Посочено било, че съмнението относно точния размер на
митническата стойност оставало, защото митническата стойност на внесените стоки
за килограм се основавала на ниска фактурна цена, спрямо наличната средна
статистическа стойност на сходни стоки. Посочени били и методите за определяне на митническата
стойност – основният чл.70, §1 от
Регл.952/2013, като било отчетено, че в случая са налице основания за приложение
последователно на методите по чл.74 от Регламента, защото е налице достатъчно
основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност, без да се оспорва
автентичността на представените документи и следва да се определи нова митническа
стойност по един от вторичните методи по чл.74. Заключено било, че не е
приложим методът по чл.74, §2, б. “а“ от Регламента, защото не е открита
достатъчно изчерпателна информация за идентичност на стоки с приети договорни
стойности и внасяните стоки. Затова било пристъпено към приложение на втория
вторичен метод по чл.74, §2, б. “б“ от Регламент 952/2013 за определяне на
митническа стойност въз основа на сходни стоки, като в тази връзка бил направен
анализ в митническата информационна система MIS3А за декларации за допускане на свободно обращение с крайно потребление на
сходни стоки по същото или приблизително същото време и приложен чл.141 от
Регламент за изпълнение 2015/2447, като за база за определяне на нова
митническа стойност се посочили конкретни митнически декларации за конкретните
стоки съответно за работните ръкавици такава от 25.07.2017 г., за
микрофибърната кърпа - от 20.12.2017 г., за бърсалката за под – от 19.10.2017
г. и за дамските джапанки - от 25.08.2017 г. Определени били съответно нови
митнически стойности за ръкавиците –
0,26 лв./чифт, за микрофиб. кърпа – 0,34 лв./бр., за бърсалка за под – 0,92
лв./бр. и за дамски джапанки – 2,50 лв./чифт. Въз основа на тези установявания
били определени с обжалваното решение и размерите на дължимите суми за
досъбиране от търговеца, като се приспаднали взетите под отчет суми.
Описаната фактическа обстановка е
установена от събраните по делото писмени доказателства, представени от страна
на ответния административен орган като административна преписка, приета без
възражения от жалбоподателя, включително и такива относно пълнотата ѝ.
По делото по искане на
жалбоподателя е допусната и е приета и съдебно-счетоводна експертиза, която
установява, макар да допуска това въз основа на установените данни в
счетоводството на търговеца, че той поддържа трайни отношения с доставчика от
Китай, че сумата по съдържащата се в преписката фактура за процесните стоки е
платена на 02.04.2019 г. по банков път от банковата сметка на жалбоподателя,
както и че платената по фактурата сума покрива изцяло декларираната стойност по
процесната МД от 31.01.2018 г. Съдът кредитира експертизата като обективно
изготвена на базата на осъществената проверка и в счетоводството на
търговеца.
Въз основа на установените факти,
от правна страна съдът на първо място намира, че оспореният административен акт
е издаден от компетентен орган, което и не се оспорва от жалбоподателя и в тази
връзка е представената от ответника оправомощителна заповед по делото.
Оспореното решение е издадено и в предвидената за това писмена форма.
Според съда обаче, в конкретния
случай от съдържанието на оспореното решение, макар на пръв поглед същото да
изглежда подробно мотивирано, не може да се направи извод относно това защо
митническият орган е приел, че съществуват основателни съмнения дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане сума, посочена в чл.70, пар.1 от Регламент 952/2013 /Кодекса/ и на
какво именно се основават те, както и защо всъщност счита, че стойността на
стоките не може да се определи по реда на чл.70, пар.1 от Кодекса. Непредставянето
на търговски договор или други документи в този смисъл, а само на търговската
фактура, не може да доведе до извод, че декларираната митническа стойност не е
именно договорената, действително платената или подлежаща на плащане/ така
напр. Решение № 5149/2021 г. по адм. дело № 56/2021г. на ВАС/. В тази насока от
приетата по делото експертиза се установява идентичност между договорената по
фактурата и декларираната стойност на стоките, а освен това се установява и
реално заплащане на стойността по фактурата. В тежест на митническият орган е
да докаже, че декларираната митническа стойност
не представлява договорната стойност на стоката и че същата не е била
изобщо платена или подлежаща на плащане сума, съгласно посоченото в чл.70, §1
от Регламент 952/2013. Така посочените
формално основателни съмнения в декларираната митническа стойност, обусловени
от информацията за по-високите „справедливи цени“, извлечена от информационната
система „Тезей“, е следвало да бъдат конкретно установени, предвид конкретиката
на случая, като се извърши и относимата съпоставка, при това не само при
ползване на статистически данни относно количества и цени, но и при преценка
дали се касае до действително сходни стоки. Следва да се има предвид, че в
оспореното решение се сочи каква е определената справедлива цена за ЕС на
килограм по отношение на конкретна стока, като за определяне на справедливи
цени се вземат предвид данните на системата „Тезей“, като по делото са
приложени и конкретни справки за периода от октомври 2013 г. до септември 2017 г.,
но от съдържанието на решението на Директора на
ТД Северна Морска не става ясно как са формирани т.нар.
средностатистически цени и кое именно органът е взел като изходна база за
извършване на конкретно изчисление за всяка от процесните стоки по отношение на
т.нар. справедливи цени за ЕС. В тази насока само от статистическите данни за
митническата стойност не може да се извърши преценка и дали се касае до
средностатистически цени именно за сходни стоки. И това е така, защото
тарифното класиране на стоката не е сред предвидените в Регламента за
изпълнение критерии, по които може да се установи сходство на стоките. Така в
чл.1, §2, т.14 от Регламент 2015/2447 е предвидено определение за „сходни стоки“ - в рамките на определянето на
митническата стойност - стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са
еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни
материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали
стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на
търговска марка.
Действително, според практиката на Съда на ЕС, коригирането на договорна
митническа стойност е допустимо, когато бъде преценено, че тя е необичайно
ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса
на сходни стоки /Дело С-291/15/. Тогава и митническите органи имат възможност
да не вземат предвид декларираната при вноса стойност, а да преминат към
вторичните методи за определяне на
митническата стойност на стоките. Прилагането на тези вторични методи
обаче е субсидиарно и затова изисква да е обоснована неприложимостта на
основния метод – определяне на митническата стойност въз основа на договорната.
В случая последното не е било обосновано от митническите органи.
Съгласно чл.74, §1 от Регламент 952/2013, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Редът на прилагане на букви в) и г) от параграф 2 се обръща, ако деклараторът поиска това. В случая, в оспореното решение е обсъден метода по б. “а“ на §2 на чл.74 от Регламента, като е посочено, че същият не може да се приложи, доколкото се касае до преценка на идентични стоки, а описанието на конкретните стоки в МД е недостатъчно, като не включва качество на изделията, материал и състав и не позволява прилагането на метода на идентичност на стоките, съгласно определението по чл.1, §2, т.4 от Регламента за изпълнение 2015/2447. Независимо от посочената недостатъчност на информация относно стоките, митническият орган е пристъпил към преценка по втория от методите за определяне на митническата стойност по чл.74, §2, б. “б“ от Регламент 952/2013 - по
договорната стойност на
сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия
на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и
стоките, подлежащи на остойностяване. Правилно е посочено в решението, че е
приложима нормата на чл.141 на Регламента за изпълнение относно начина на
определяне на митническата стойност на сходни стоки. Същевременно обаче, от
съдържанието на решението не е видно този ред да е бил изцяло съобразен и
спазен от страна на издателя му. Напротив, съвсем формално е заявено, че при
изследване на метода и направен анализ в митническата информационна система MIS3A за
декларации за допускане за свободно обращение с крайно потребление на сходни
стоки по същото или приблизително същото време били намерени резултати за
декларирани и приети митнически стойности от други вносители, като са посочени
и конкретни митнически декларации като база за определяни за всяка от четирите
стоки. Формалното посочване на декларации, съдържащи се в информационната
система обаче, според съда, не изпълнява изобщо изискването по чл.141 от
Регламента за изпълнение относно начина на определяне на митническата стойност
по методите по член 74, параграф 2, буква а) или б) от
Регламент 952/2013. И това е така, защото в решението на Директора на ТД Северна
Морска не се съдържа какъвто и да било анализ на вида на стоките, които са били
декларирани с посочените като база за определяне на митническата стойност
четири декларации, така, че да стане ясно, че се касае действително до сходни
стоки по смисъла на определението на това понятие. Сиреч, в оспореното решение
липсва каквото и да било обосноваване на сходство на стоките, като не е обсъден
нито вида на стоките, нито къде са произведени, нито какво е качеството им,
нито какъв е съставът им, нито дали са взаимозаменяеми, нито дали има търговска
марка и каква е репутацията им. В тази връзка, след като е посочено, че няма
достатъчно информация за вида на стоките, които са декларирани от търговеца,
както и не са взети мостри от тях, не става ясно и по какви критерии те се
сравняват със сходни стоки. В тази насока
и посочените декларации на трети лица в решението е видно, че не касаят
абсолютно същото количество на стоките, поради което и не е ясно дали и какви
корекции са направени. Търговското равнище на доставките изобщо не е обсъдено и
преценено от митническия орган, за да се отчете фактът дали договорената
стойност следва да се коригира и в каква насока. Липсват каквито и да било
данни за пълнотата на проверката, извършена от митническия орган, необходима,
за да се удостовери, че посочените от издателя на решението декларации не са
произволно избрани. Избраната декларация от 25.07.2017 г. относно стоката
работни ръкавици е видно да касае доставка при различни от декларираните в
процесната МД от търговеца условия на доставката /кл.20/, като същевременно в
разпечатката от информационната система е видно, че има приети поне две
декларации с изпращач същото китайско дружество, което фигурира в кл.2 в
процесната МД от 31.01.2018 г. на жалбоподателя също с предмет работни ръкавици,
но те не са обсъдени. В тази насока и не става ясно по какви именно критерии
административният орган е приел като база за сравнение именно посочената от
него декларация от 25.07.2017 г. Още по-неясно е определянето на декларацията
от 19.10.2017 г. касателно бърсалката за под, при която нито количеството на
стоките е съответно на това в процесната митническа декларация, нито валутата
по стойността, нито условията на доставката. Същото се отнася до взетата като
база за определяне на новата митническа стойност декларация от 25.08.2017 г.
относно дамски джапанки, като се вземе предвид, че в информационната система за
тази декларация са посочени други условия на доставка, друга валута, различно
количество на стоката, както и е отбелязана и стойност на транспорт. Относно
декларацията, взета като база за сравнение за стоката микрофибърна кърпа, а
именно декларация от 20.12.2017 г., също прави впечатление, че описанието на
стоката е различно, условията на доставката са различни, валутата и
количеството на стоките са различни. При това положение и на практика органът,
издател на оспореното решение, е взел предвид като критерий единствено
приблизително същият момент на продадените с цел износ стоки, без обаче да
направи анализ на всички относими към определянето на сходство между стоките
признаци, така че да стане ясно защо именно определя като база за новата
митническа стойност именно избраните и посочени в решението му декларации. В
тази насока и според съда твърдяното сходство на стоки по процесната МД и
избраните такива от органа в решението му изобщо не е доказано, тъй като нито
вида, нито качеството, нито количеството, нито търговската репутация, нито
наличието на търговска марка, още повече търговското равнище са били преценени
от органа, като такава оценка липсва в решението, а тя е от значение с оглед
извършване и на конкретните корекции, съгласно правилото на чл.141 от
Регламента за изпълнение. Само позоваването на информация за осъществен внос на
стоки от различни изпращачи в приблизително същия период не обосновава
приложение на чл.74, §2, б. “б“ от Митническия кодекс, като в този смисъл е
напр. Решение № 4613/12.04.2021 г. на ВАС по адм. дело № 11109/2020 г.
В заключение съдът счита, че митническите
органи не са обосновали съмненията си относно декларираната договорна стойност
от жалбоподателя и не са установили предвидените от материалния закон основания
за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на
сходни стоки по смисъла на чл.141, §1 и §2 от Регламента за изпълнение и чл.74,
§2, б. “б“, вр. с чл.1, §2, т.14 от Регламент
№ 952/2013. Затова и като не е приел декларираната стойност на процесните стоки
и е определил нова такава въз основа на декларации на трети лица Директорът на
ТД Северна Морска е постановил незаконосъобразен акт.
Поради изложеното и оспореното решение
ще следва да се отмени.
Като резултат от това, на жалбоподателя
ще следва да се присъдят разноските, направени в производството, като в случая възражението
на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, за което са налице
данни да е действително заплатено, са неоснователни, защото същото е определено
в размер под минимума по чл.8, ал.1, т.2 от Наредбата за минималния размер на
адвокатските възнаграждения. Ето защо и на жалбоподателя ще следва да се
присъдят разноските за държавна такса от 50 лева, за възнаграждението на вещото
лице от 300 лева и за адвокатско възнаграждение от 480 лева, или общо 830 лева.
Предвид изложеното и Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба на ЕТ „Епсилон –Т – Т.Г.“ гр. Пловдив с ЕИК ***, Решение с рег. № 32-215392/24.07.2020 г. към MRN18BG002002H0017255/31.01.2018 г. на Директор на ТД Северна Морска в Агенция Митници.
ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на ЕТ
„Епсилон –Т – Т.Г.“ гр. Пловдив, с ЕИК *** и адрес гр. Пловдив, ж.к. “Тракия“ ***,
сумата от 830 /осемстотин и тридесет/
лева, съставляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: