№ 6437
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20221100504714 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. Г. П., с която се обжалва Решение
№ 20225263/23.12.2021 г., постановено по гр. дело № 74932/2019 г. по описа
на СРС, III ГО, 158-ми състав, в частта на определяне на режима на лични
отношения между бащата Н. Г. и детето А.Н. Г.-П., като се твърди, че
решението в тази му част е неправилно, поради нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необосновано. В жалбата се излагат съображения.
Моли се да се отмени решението в обжалваната част, като се постанови
решение, с което да бъде разрешено режимът на контакти между бащата и
детето да се осъществява в присъствие на майката или в присъствие на
посочено от нея лице, до навършването на 12-годишна възраст на детето.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна Н. Г. не взема становище по допустимостта и
1
основателността на въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ
на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в
обжалваната му част.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и
доводи, приема за установено следното:
С Решение № 20225263/23.12.2021 г., постановено по гр. дело №
74932/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 158-ми състав, Е ПРЕКРАТЕН, на
основание чл.44, т.З вр. чл.49, ал.1 и 3 СК, с развод бракът, сключен на
29.09.2018 г. в гр.София, Република България с акт за граждански брак
№0505/29.09.2018 г. на Столична община, район „Красно село“, между А. Г.
П., ЕГН **********, и Н. Г.-П., роден на 01.01 Л980 г., гражданин на
Република Индия, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на Н. Г.-П.;
ПРЕДОСТАВЕНО е, на основание чл. 59, ал. 2 СК, упражняването на
родителските права спрямо роденото от брака дете А.Н. Г.- П., ЕГН
**********, на майката А. Г. П., ЕГН **********, при която е определено, на
основание чл. 59, ал. 2 СК, местоживеенето на детето; ОПРЕДЕЛЕН е, на
основание чл. 59, ал. 2 СК, режим на лични отношения между бащата Н. Г.-
П., роден на ******* г., гражданин на Република Индия, и детето А.Н. Г.-П.,
ЕГН **********, както следва: за период до навършване на шестгодишна
възраст от детето: за период до навършване на тригодишна възраст от детето
бащата има право да го вижда всяка последна неделя от месеца от 10,00 часа
до 14,00 часа, без преспиване, в присъствието на майката или посочено от нея
пълнолетно лице, в присъствие на което детето е спокойно; за период от
навършване на тригодишна възраст до навършване на четиригодишна възраст
от детето: всяка първа и трета неделя от месеца, от 10,00 часа до 15,00 часа,
без преспиване; за период от навършване на четиригодишна възраст до
навършване на петгодишна възраст от детето: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, от 10,00 часа до 16,00 часа, без преспиване; за период от
навършване на петгодишна възраст до навършване на шестгодишна възраст
от детето: всяка първа събота и неделя от месеца, от 10,00 часа до 18,00 часа,
без преспиване, всяка трета събота и неделя от месеца, от 10,00 часа в събота
до 18,00 часа в неделя, с преспиване, както и 5 дни през лятото, по време,
2
несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката; за период след
навършване на шестгодишна възраст от детето: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, с преспиване,
20 дни през лятото (разделени на два периода от по 10 последователни дни)
по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката; ОСЪДЕН е Н.
Г.-П., роден на ******* г., гражданин на Република Индия, да заплаща на
своето дете А.Н. Г.-П., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител А. Г. П., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200.00
лв., считано от 23.12.2019 г. до настъпване на основание за нейното
изменение или прекратяване; ПРЕДОСТАВЕНО е, на основание чл. 56 СК,
ползването на семейното жилище, представляващо апартамент № 55, находящ
се в гр. София, ж.к. „*******, вх. 1, ет. 10, на А. Г. П., ЕГН **********;
ПОСТАНОВЕНО е, на основание чл. 53 СК, след прекратяване на брака Н.
Г.-П., роден на ******* г., гражданин на Република Индия, да носи
предбрачното фамилно име – Г.; ОСЪДЕН е Н. Г.-П., роден на ******* г.,
гражданин на Република Индия, да заплати в полза на А. Г. П., ЕГН
********** сумата от 1 025.00 лв. - разноски по делото; ОСЪДЕН е Н. Г.-П.,
роден на ******* г., гражданин на Република Индия, да заплати в полза на
Софийски районен съд общо сумата 338.00 лв. - държавни такси по делото, от
които 50,00 лв.-държавна такса при решаване на делото по иска за развод, и
288,00 лв.-държавна такса върху издръжката на детето.
При изслушването й от въззивния съд на 06.02.2023 г. въззивницата е
заявила, че е 42 години, завършила е висше образование, Технически
университет, специалност „Инженерен дизайн“, работи в Национален
исторически музей от 14 години, на 8-часов работен ден, от 08.30 часа - 17
часа. Посочила е, че живеят заедно - тя, детето и майка й, няма нов партньор
с който да съжителства, като за помощ при отглеждането на детето, въпреки,
че тя самата се грижи, може да разчита на майка си и на по-голямата си
сестра, която живее в съседен блок. Заявила е, че иска детето до 12-годишна
възраст да се среща с баща си само в нейно присъствие, защото бащата е
избягал, когато детето е било още новородено, като същият сега е в Индия,
където заминал, без да й се обади. Заявила е също, че се страхува от
отвличане на детето, тъй като веднъж случайно видяла един джип с мъже,
видимо индийци, тогава се притеснила и се върнала с детето вкъщи. Бащата
не се обаждал, не помислил за детето. Въззивницата е посочила и че бащата
3
ги е изоставил още, когато детето било новородено, същият отишъл при
майка си и при баща си без да й се обади, тя му писала съобщение да се върне
и да се грижи за нея и за детето, но той не отговорил, след три дни й написал,
че е в Индия, като това се случило месец септември около 10-ти, 2019 г., а
понастоящем нямали никакъв контакт.
Въззиваемият не се е явявал пред въззивния съд включително за
изслушването му, въпреки дадените му указания.
В социален доклад на ДСП-Люлин от 08.06.2023 г. е отразено, че детето
А. има изградена силна емоционална връзка с майка си, която с помощта на
бабата по майчина, е създала стабилна и защитена среда за детето, като
прекарва достатъчно време с него в четене на детски книжки, провеждане на
занимая с образователни игри, разходки навън и пр., като същата
емоционална връзка детето има и с бабата по майчина линия. В социалния
доклад е посочено, че майката активно е сътрудничила на социалните
работници при извършване на социалното проучване, като по нейни данни
няма родителско сътрудничество с бащата, който е напуснал Република
България през 2019 г. и от тогава до момента не поддържа контакти със сина
си или с нея. Майката е споделила, че бащата я е блокирал в социалните
мрежи и между двамата не съществува никаква комуникация.
Съгласно приетото по делото заключение на вещото лице З. В. М. по
допуснатата и изготвена пред въззивната инстанция съдебно-психологична
експертиза, детето А. П. е на 4 години, като при него се наблюдава правилно
развитие за възрастта. Нормални за възрастта фина и обща психомоторика.
Умственото развитие на детето отговаря на календарната възраст. Детето
показва много добре развити способности за наблюдение, внимание, много
добри познавателни процеси за възрастта. При забрана или отказ не изпада
във фрустрация. При детето А. се наблюдава един добър за възрастта
емоционален статус, от което може да се направи извода, че майката - А. П.
полага необходимите грижи относно неговата физическа цялост, неговото
интелектуално и физическо развитие по правилен и изпълнен с грижа и
внимание начин. Между детето и майката се наблюдават топли и доверителни
емоционални връзки. Майката се отнася към детето с нежност и внимание.
Същевременно го оставя да бъде и самостоятелен, за да може да извършва
самостоятелни действия и инициативи, като го наблюдава. Детето
4
демонстрира добра връзка със своята майка. Фигурата на бащата се е
самоизключила от живота на детето още от ранна възраст, като пеленаче, така
детето е било лишено от възможността да изгради връзка с този родител.
Относно предложение за подходящ режим на лични отношения на детето с
бащата, вещото лице е посочило, че детето А. П. е на 4 години и до момента
не познава своя баща, като вещото лице не е имала възможност да изследва
стила и капацитета на бащата, като родител да се грижи самостоятелно за
детето. Вещото лице е посочило също, че всеки етап в развитието на детето
има своите специфики и съответно необходимост родителят, който се грижи
за детето или е в режим на лични отношения да може да удовлетвори
детските потребности – физически, емоционални и социални, както и че
поради това личните отношения на детето с неговия баща е добре да се
осъществяват в присъствието на неговата майка или друг възрастен, познат на
детето до 12 годишна възраст.
С оглед на така изложеното, настоящият състав намира, че бащата
понастоящем се е самоизключил от живота на детето си А.Н. Г.-П., напуснал
го е, когато то е било пеленаче, поради което детето е било лишено от
възможността да изгради връзка с този родител и до момента не го познава.
Комуникацията между тях би била затруднена и с оглед обстоятелството, че
бащата е чужденец, от чужда култура /гражданин на Република Индия/,
поради което са налице културни и езикови различия, което би могло да
доведе до недоразумения и грешки при общуването между детето и неговия
баща, като хора от различни държави.
Ето защо въззивният съд приема, че е в интерес на детето и разумно
искането на въззивницата, режимът на лични отношения между бащата и
детето да бъде осъществяван в присъствие на майката или посочено от нея
лице до навършване на 12 годишна възраст на детето. При промяна на
обстоятелствата режимът на лични отношения подлежи на ограничаване или
разширяване (арг. от чл. 127, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 9 СК).
Предвид горното, решението на районния съд следва да бъде отменено
в обжалваната част, като въззивният съд определя режим на лични отношения
на въззиваемия с детето А., съобразно диспозитива на настоящото решение.
По разноските: такива се претендират от въззивницата, като с оглед
изхода на делото, съдът осъжда Н. Г., роден на ******* г., гражданин на
5
Република Индия, да заплати в полза на А. Г. П., ЕГН **********, сума в общ
размер на 1662.50 лв. – сторени разноски в производството по въззивно
-ви
гражданско дело № 4714/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I
въззивен брачен състав, от които 1000 лв., заплатен адвокатски хонорар,
както и 250 лв. – доплащане по чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, 100 лв. - депозит за
тълковник-преводач от и на жестомимичен език, 300 лв. – депозит за вещо
лице по допусната съдебно-психологична експертиза и 12.50 лв. – заплатена
държавна такса за въззивно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20225263/23.12.2021 г., постановено по гр. дело
-ми
№ 74932/2019 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 158 състав, в
частта относно режима на лични отношения на бащата Н. Г.-П., роден на
******* г., гражданин на Република Индия, с детето А.Н. Г.-П., и вместо
него ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на бащата Н. Г.,
роден на ******* г., гражданин на Република Индия, с детето А.Н. Г.-П., ЕГН
**********: до навършване на 12 годишна възраст на детето А.Н. Г.-П.,
бащата има право да вижда детето всяка първа и трета събота на месеца от
10:00 часа до 17:00 часа и всяка първа и трета неделя на месеца от 10:00
часа до 17:00 часа, като срещите се осъществяват в присъствието на майката
А. Г. П., ЕГН **********, или на определено от нея пълнолетно лице; след
това бащата има право да вижда и взима детето всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, с преспиване,
както и 20 дни през лятото (разделени на два периода от по 10
последователни дни) по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на
майката.
ОСЪЖДА Н. Г., роден на ******* г., гражданин на Република Индия,
да заплати в полза на А. Г. П., ЕГН **********, сума в общ размер на 1662.50
лв. – сторени разноски в производството по въззивно гражданско дело №
-ви
4714/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I въззивен брачен
6
състав, от които 1000 лв., заплатен адвокатски хонорар, както и 250 лв. –
доплащане по чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, 100 лв. - депозит за тълковник-
преводач от и на жестомимичен език, 300 лв. – депозит за вещо лице по
допусната съдебно-психологична експертиза и 12.50 лв. – заплатена
държавна такса за въззивно обжалване.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7