О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11449/9.10.2018г.
гр.Варна,
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в
закрито заседание, проведено на девети октомври, две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 9265 по описа на
Варненски районен съд за 2017 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба вх. № 56844/29.8.2018
г.
от Р.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез процесуален представител срещу
„Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4804.36 лева, представляваща начислена
корекция на електроенергия по фактура № **********/ 22.08.2018 г., за периода
08.11.2016 г. до 07.11.2017 г., за обект с кл. № ********** и аб. № **********,
с адрес на потребление: гр. Варна, ул. „Иван Драсов“ № 31.
Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба се излага, че ищецът е потребител на ел. енергия в обект с клиентски № ********** и абонатен №
**********. Твърди,
че по информация от ответното дружество е уведомен за извършена проверка, за
което е съставен констативен протокол от 07.11.2017 г., в резултат на което е извършена корекция на електроенергия по фактура № **********/22.08.2018
г., за периода 08.11.2016 г. до 07.11.2017 г. Оспорва се корекционната процедура, както и начина, и методиката за
начисляване на процесната сума по партидата на ищеца. Твърди се също и че ищецът
не е потребил начисленото допълнително количество ел. енергия, равняващо се на
процесната сума.
Ответникът - „Енерго - Про
Продажби” АД, депозира писмен
отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който релевира възражение за
неподведомственост на спора, като се позовава на арбитруемост на същия.
Позовава се изразено
съгласие от страна на абоната, обективирано в заявление № 3848272/ 08.07.2015
год., за отнасяне на споровете
им за разрешаване пред арбитражен съд – гр. Варна, при Сдружение „ППМ“.
Възражението за неподведоственост е своевременно заявено
в срока по чл. 8, ал. 1 ЗМТА, а разгледано по същество - същото е основателно,
по следните съображения:
Предмет
на спора е наличие на предпоставките за възникване на договорно право на
ответника за
начисляване на допълнителни количества ел.енергия.
В
настоящия случай, видно от приложеното към отговора на исковата молба заявление вх. № 3848270/
08.07.2015 год., налице е изразено съгласие от
страна на абоната, за отнасяне
на споровете им за разрешаване пред арбитражен съд.
С факта на подписване на заявлението, ответникът заявява съгласие спорът да бъде разрешен
от посочения арбитражен съд.
Последното е достатъчно да се приеме, че е
налице арбитражно споразумение, по аргумент от на чл. 7, ал. 2 ЗМТА предвиждаща,
че писмена форма на споразумението е спазена, ако то се съдържа в документ,
подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други
средства за съобщения.
Арбитражната клауза е валидна. В чл. 19, ал. 1 ГПК /ДВ, бр. 8/ 24.01.2017г./, е
предвидено, че страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен
от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение
върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор,
по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
допълнителните разпоредби на Закона на защита на потребителите. Съгласно
легалната дефиниция на „потребител“, дадена с цитираната норма, потребител е
всяко физическо лице, което придобива стоки или услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност.
В настоящия случай, независимо, че ищецът е
физическо лице, обектът, по
отношение на който е извършена процесната проверка е търговски – касае се за магазин. Магазинът е помещение, сграда или част от сграда, специално оборудвано с
цел продажба на стоки и предоставяне на определени услуги на
купувачите. С оглед тази дефиниция, няма как да се приеме, че доставяната в
процесния магацин ел. енергия се ползва за битови нужди. В тази връзка,
направеното в заявлението отразяване, следва да се приеме за недостоверно. След като доставяната в обекта на ищеца ел. енергия се използва за небитови (стопански)
нужди, то не е налице възможност последния
да има качество на потребител по см. на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Правилото на чл.
19, ал. 1 ГПК е императивно, като приложението му не може да бъда разширявано
признавайки, по
отношение на търговски обект,
качеството на потребител на неговия собственик.
На следващо място спорът е имуществен и е
допустимо уговарянето на арбитраж.
По изложените съображения, следва да се
приеме, че Варненски районен съд не е компетентен да разгледа производството по
образуваното дело, поради подведомственост на спора, поради което и същото
следва да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр. д. № 13113 по описа на
Варненски районен съд за 2018 год..
Определението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд с частна жалба, едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: