П Р И С Ъ Д А

 

 

Номер ……                                        Година 2011                      Град Казанлък

 

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Казанлъшки районен съд                                       V-ти наказателен състав

На дванадесети декември                                                             Година 2011

В открито заседание в следния състав:

 

                                                               Председател:      ДЕЯН ИЛИЕВ

                                                           Съд. заседатели: Б.       И.                                                                                                                   Д.Т.

                                                        

Секретар: С.К.

Прокурор: ТАНЯ ДИМИТРОВА  

 

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Деян Илиев

НОХ дело № 1054 по описа за 2011 година

 

 

П Р И С Ъ Д И:

 

 

ПРИЗНАВА подсъдимата С.Ф.Я. - родена на *** ***, бълг. гражданин, жител ***, неграмотна, неомъжена, осъждана, ЕГН – **********, за ВИНОВНА в това, че на 18.06.2010 г. в гр. Казанлък е отнела чужди движими вещи – златен синджир „Булгари” с тегло 30 грама от 18-каратово злато, на стойност 1465.70 лева и златен медальон „Булгари” с тегло 10 грама от 18-каратово злато, на стойност 488.57 лева, всичко на обща стойност 1954.27 лева, от владението на К.В.К., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на осн. чл. 194 ал. 1 и чл. 54 от НК я ОСЪЖДА на ДВЕ години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи в Затворническо общежитие от открит тип към Затвора в гр. Сливен, при ОБЩ режим, а по първоначалното обвинение по чл. 198 ал. 1 от НК я признава за НЕВИНОВНА и я ОПРАВДАВА.

 

На осн. чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК КУМУЛИРА наложеното наказание с наказанието, наложено с присъда по НОХД № 686/10 г. на РС – Дупница и й определя едно ОБЩО наказание в размер на ДВЕ години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи в Затворническо общежитие от открит тип към Затвора в гр. Сливен, при ОБЩ режим.

На осн. чл. 25 ал. 3 от НК ПРИСПАДА изтърпяното наказание Пробация.

 

ОСЪЖДА подсъдимата С.Ф.Я. да заплати по сметка на КАЗАНЛЪШКИ РАЙОНЕН СЪД направените по делото разноски в размер на 73.00 /седемдесет и три/ лева.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Старозагорския окръжен съд в петнадесет дневен срок от днес.

 

 

                                              

            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1:

 

 

 

                                  2:

 

М  О  Т  И  В  И

към Присъда № 205 от 12.12.11 г.

по НОХД № 1054/11 г.

 

 

 

        Обвинението срещу подс. С.Ф.Я. е по чл. 198 ал. 1 от НК за това, че на 18.06.2010 г. в гр. Казанлък е отнела чужди движими вещи – златен синджир „Булгари” с тегло 30 г от 18-каратово злато на стойност 1465 лв. и златен медальон „Булгари” с тегло 10 г от 18-каратово злато на стойност 488,57 лв., всичко на стойност 1954,27 лв. от владението на К.В.К. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребила за това сила.

        Подсъдимата в с.з. не се признава за виновна.

        Защитникът й – адв. К. в с.з. пледира за постановяване на оправдателна присъда.

        Представителят на РП-Казанлък в с.з. поддържа обвинението.

        От събраните по делото доказателства, установени с доказателствени средства по НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

        Подс. Я. ***, занимавала се с врачуване и била криминално проявена.

        Същата била осъждана с наказания пробация съответно за престъпления по чл. 206 ал. 1 и чл. 194 ал. 1 от НК по НОХД № 742/10 г. на РС-Плевен, влязла в сила на 05.05.2010 г. и по НОХД № 686/10 г. на РС-Дупница, влязла в сила на 07.02.2011 г.

        На 18.06.2010 г. подс. Я. *** и влязла във фризьорския салон на ул. „Петко Д. Петков” № 5, където работила св. К.К.. Подсъдимата пожелала да бъде подстригана и докато двете разговаряли за услугата тя дръпнала от врата на св. К. златен синджир „Булгари” с тегло 30 г от 18-каратово злато на стойност 1465 лв., който се скъсал, със златен медальон „Булгари” на него с тегло 10 г от 18-каратово злато на стойност 488,57 лв., всичко на стойност 1954,27 лв. След това си действие подс. Я. заплашила свидетелката, че щяла да я прокълне, а тя имала три деца. Това шокирало св. К. и дало време на подсъдимата да напусне фризьорския салон и да се отдалечи от него в посока „Юг” по ул. „Петко Д. Петков” № 5 с последваща промяна на посоката на изток по ул. „Шипченска епопея”, където в 12.51 часа била заснета от охранителна камера, монтирана на магазин на „Енерго трейдинг сервиз”[1]. Св. К. уведомила за отнемането на златните предмети РУП-Казанлък и опитала сама да потърси подсъдимата, но не я открила.

        На 03.08.2011 г. подс. Я. *** и в близост до бул. „Освобождение” била забелязана от св. К.,*** и проследила подсъдимата до идването на полицейските служители - свидетелите Н.М. и Т.С., които я задържали.

        Описаната фактическа обстановка се установява от разпита на свидетелите К.В.К., Н. П. М. и Т.И.С., обясненията на подс. Я., дадени в хода на досъдебното производство пред служебния защитник адв. Г. и прочетени в с.з., експертното заключение на съдебно-оценъчната експертиза, веществено доказателство № 19/2011 г. – компакт диск и уведомление на „Енерго трейдинг сервиз”, които кореспондират помежду си.

        В с.з. подс. Я. отрича извършването на престъплението, като установява, че е дала обяснения на досъдебното производство след използване на физическа сила.

        Съдът не дава вяра на дадените в с.з. обяснения от подсъдимата.

        Твърденията за упражнено насилие върху подсъдимата при даване на обяснения от нея на досъдебното производство са голословни и не намират опора в материалите по делото.

        В хода на досъдебното производство на л. 25 подсъдимата описва фактическа обстановка напълно идентична с тази, описана в с.з. от св. К. относно главния предмет на доказване в производството – отнемането на вещите (извършеното престъпление) и авторството на деянието. Ето защо съдът не приема възраженията на защитника за недостоверност на показанията на св. К..

        В тези обяснения подс. Я. установява, че е била облечена с блуза с къс ръкав, оранжева на цвят и пола, което напълно съответства на видеозаписа (3-ти файл), предоставен от „Енерго трейдинг сервиз”, където е видно, че в 12.51 часа по ул. „Шипченска епопея” минава лице от женски със същото облекло и ръст като на подсъдимата.

        Вярно е, че самото качество на записа не дава възможност със сигурност да се приеме, че преминаващата жена е подс. Я. и в този смисъл преценката на съда е затруднена, но съвкупния „поглед” върху доказателствата дава основание на съда да приеме, че именно се касае за подсъдимата.

        В Р 390-09-ІІ (Бюлетин бр. 11/2009 г., стр. 15, вж. и предпоследен абзац) е застъпено принципното становище, че случайно създадените видеозаписи, които съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване, могат да се ползват като веществени доказателства.

        От уведомлението на „Енерго трейдинг сервиз” се установява, че предоставения запис е за времето от 12.15-15.45 часа на 18.06.2010 г.

        Следователно съдът приема, че подс. Я. е автор на деянието.

        Имайки предвид установената в с.з. фактическа обстановка, съдът намира, че подс. Я. от обективна и субективна страна е осъществила състава на чл. 194 ал. 1 от НК.

        Подсъдимата е осъществила изпълнителното деяние „отнемане” в двете му части, като е прекратила фактическата власт на св. К. върху вещите, предмет на престъплението и е установила своя трайна фактическа власт дала й възможност да се разпорежда с тях както намери за добре.

        В хода на съдебното следствие не се установи, че подс. Я. е използвала сила или заплашване. За използване на сила винаги следва да се считат онези действия, които целят засягане физическата цялост на пострадалия като начин за прекратяване на фактическата власт върху отнетите вещи или както заплашването да целят мотивирането му да ги даде доброволно. В тази връзка насилствените действия предхождат или съвпадат с началото на отнемането на вещите, т.е. последващите насилствени действия нямат отношение към правната квалификация освен в хипотезите на чл. 198 ал. 3 и ал. 4 от НК, които в случая не са били осъществени.

        Вярно е, че подсъдимата е дръпнала златния синджир на пострадалата, но това не дава основание на съда да приеме, че спрямо пострадалата е било упражнено физическо насилие по смисъла на изложението по-горе. Касае се за тъй нар. грабежоподобна кражба, поради което по обвинението по чл. 198 ал. 1 от НК подс. Я. следва да бъде призната за невиновна и оправдана.

        От обективираните действия на подсъдимата следва извода, че деянието е било извършено с пряк умисъл.

        Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните последици и е искала настъпването им.

        Тя е имала пълна представа, че отнема чужди движими вещи, за които не е имала съгласието на пострадалата.

        Имайки предвид изложените дотук мотиви, съдът счита, че подс. Я. следва да бъде призната за виновна и наказана за извършено престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК.

        При определяне вида и размера на наказанието съдът приема като отегчаващи вината обстоятелства обремененото съдебно минало на подсъдимата към момента на извършване на деянието 18.06.2010 г. (НОХД № НОХД № 742/10 г. на РС-Плевен, присъда влязла в сила на 05.05.2010 г.), лошите характеристични данни и високата стойност на отнетите вещи – 1954,27 лв.

        Като смекчаващо вината обстоятелство следва да се приеме недоброто социално положение на подс. Я., видно от приложената декларация за семейното и материално положение и имотно състояние без то да има решаващо значение за наказуемостта й.

        На подсъдимата следва да се наложи наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства, но съдът счита, че целите на чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати при наказание в размер на две години лишаване от свобода, което да се изтърпи при общ режим в затворническо общежитие от открит тип към Затвора гр. Сливен.

        Обстоятелството, че деянието е извършено непосредствено след влизане в сила на присъдата по НОХД № 742/10 г. на РС-Плевен за деяние извършено в гр. Плевен, другото осъждане на подсъдимата, доколкото то установява извършено деяние в гр. Дупница; характеристичната справка, която установява криминалистически регистрации и заявителски материали за деяния в габровско, Долни Дъбник и хасковско, сега и в гр. Казанлък, дава основание на съда да приеме, че е налице тъй нар. престъпно гастролиране, поради което прилагането на чл. 66 ал. 1 от НК се явява крайно неудачно предвид и обстоятелството, че разпоредбата на чл. 36 от НК акцентира преди всичко върху личната превенция.

        Ето защо съдът счита, че целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати в максимална степен при ефективно наказание като по този начин ще се отнеме възможността на подс. Я. да извършва други престъпления срещу собствеността на гражданите, както и да осмисли възпитателната роля на осъждането с влязла в сила присъда.

        Настоящото деяние е в отношение на реална съвкупност с деянието по НОХД № 686/10 г. на РС-Дупница, поради което са налице условията на чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК за определяне на общо наказание в размер на две години лишаване от свобода, което да се изтърпи при условията, посочени по-горе.

        На осн. чл. 25 ал. 3 от НК изтърпяното до момента наказание пробация следва да се приспадне.

        Направените поделото разноски за изготвяне на експертното заключение в размер на 73 лв. и явяването на експерта в с.з. на осн. чл. 189 ал. 3 от НПК следва да се заплатят от подсъдимата по сметка на РС-Казанлък.

        Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                               Районен съдия,