Решение по дело №652/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

“АЛПИ-2010“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Стамболийски, [улица], ЕИК ***, представлявано от адвокат Х. Х.- пълномощник, обжалва Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) с №ФК-18-0192749 от 20.01.2025г., издадена от М. Й. Р.- началник на Отдел “Оперативни дейности” (О”ОД”), гр. Пловдив, в Дирекция “Оперативни дейности” (Д”ОД”), към Главна дирекция “Фискален контрол” (ГД”ФК”), при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “запечатване на търговски обект – бензиностанция “ALPI“, находящ се в гр. Пловдив, [улица], стопанисван от “АЛПИ-2010” ООД“, и се забранява достъпа до обекта за срок от тридесет дни.

Претендира се отмяна на оспорената заповед поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък на разноските (лист 97), както и представени доказателства, че разноските са действително направени (листи 8, 9, 98-99). На 14.04.2025г. по делото постъпва писмено становище с Вх.№6443 (листи 102-104) от адвокат Х., в което се излагат допълнителни съображения, подкрепящи заявеното в жалбата.

Ответникът- Началник на О”ОД”- Пловдив в Д“ОД“ към ГД”ФК”, при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт В. З.- пълномощник (лист 18), изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Също така, по делото е прието становище (листи 13-16) от юрисконсулт З. за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 240,00 лв., определен съгласно чл.78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), във връзка с чл.144 от АПК, за което е представен списък на направените разноски (лист 17). На 14.04.2025г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№6480 (лист 105) от юрисконсулт З., с които се поддържа изразеното становище за неоснователност на жалбата, както и заявеното искане за присъждане на разноски (юрисконсултско възнаграждение).

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:

Оспорената заповед (листи 6-6В) е връчена на 04.03.2025г. на А. М. Л.- управител на “АЛПИ-2010“ ООД, според нарочна разписка, обективирана в заповедта (лист 6Ва). От своя страна, жалбата (листи 3-5) е подадена чрез ответника на 17.03.2025г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.11.2024г., в периода 10:35ч. – 13:00ч., е извършена проверка от служители в ГД”ФК”, при ЦУ на НАП, на място, в търговски обект, представляващ “бензиностанция“, находящ се в гр. Пловдив, [улица], стопанисван от жалбоподателя.

В рамките на проверката е прието за установено, че от страна на жалбоподателя, в качеството му на лице по смисъла на чл.3, ал.2 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18/13.12.2006г.), в обекта е въведено в експлоатация фискално устройство (ФУ), представляващо електронна система с фискална памет (ЕСФП), с изградена и работеща дистанционна връзка с НАП, модел “РЕД ЛОРИ ОЙЛ СИСТЕМ 1.0“, с ЦРУ (централно регистриращо устройство) РС и ФПр (фискален принтер) “EPSON TM-T810F KL“, с индивидуален номер (ИН) на ФУ №RL000119 и номер на фискалната памет (ФП) №73000135, одобрени от Български институт по метрология (БИМ), което ФУ е регистрирано в НАП с потвърждение №4520223 от 21.11.2022г.

Прието е за установено, че на 23.10.2024г. НИС (нивомерна измервателна система) отчита доставка на 540 литра бензин, но няма получена доставка по документ в информационните масиви на НАП. Въз основа на представени в хода на проверката документи, е прието за установено, че за доставените 540 литра бензин на обекта към КДФО (книга за дневни финансови отчети) за дата 23.10.2024г. е приложен служебен бон №0445227 от 23.10.2024г. (лист 63) за доставка на гориво по нивомер.

Прието е за установено, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да подаде в НАП данни за доставеното количество гориво – 540 литра бензин, по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържащи задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД (електронен акцизен данъчен документ), извършено чрез баркод четец при постъпването му на 23.10.2024г., съгласно изискванията на чл.59а, ал.1, изречение 2 от Наредба №Н-18/13.12.2006г.

За резултатите от проверката е съставен Протокол за извършена проверка в обект (ПИПО), сер.АА, №0192749 от 26.11.2024г. (листи 41-43), на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Процесният ПИПО е подписан от “Л.“ за “присъствал“. Дадени са указания, на основание чл.13, ал.1 и чл.37, ал.3 от ДОПК, на 07.12.2024г., в 08:00ч., представител на дружеството жалбоподател да се яви в офис на НАП (гр. Пловдив, ), като представи обяснения, декларация, сервизен протокол…

На 03.12.2024г. П. Б. И.- старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), №F800331 (листи 35-37, 38-40), с който деянието на дружеството жалбоподател, изразяващо се в неподаване в НАП на данни за доставеното гориво 540 литра бензин, по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържащи задължително УКН на еАДД, извършено чрез баркод четец при постъпването му на 23.10.2024г., се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.59а, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г., във връзка с чл.118, ал.6 и ал.4 от ЗДДС.

Нарушението е извършено на 23.10.2024г. и документирано с ПИПО, сер.АА, №0192749 от 26.11.2024г., като същото се потвърждава от направена справка в информационна система на НАП – „Справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво FDRID 4520223 за период от 01.10.2024г. до 12.11.2024г.“ (листи 78-80, 80а-82, 83-85, 85а-87, 88-90).

Според нарочна разписка, обективирана в съставения АУАН (лист 37, 40), екземпляр от същия е получен на 03.12.2024г. от А. М. Л..

Въз основа на процесния АУАН е издадено наказателно постановление (НП) с №808425-F800331 от 17.01.2025г. (листи 30-31) от началник на О”ОД”- Пловдив в Д“ОД“ към ГД”ФК”, при ЦУ на НАП, с което НП, с което НП, на основание чл.185, ал.5, във връзка с чл.185, ал.4 от ЗДДС, на жалбоподателя “АЛПИ-2010“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000,00 лв., заради извършено нарушение по чл.59а, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г., във връзка с чл.118, ал.6 и ал.4 от ЗДДС.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на жалба (листи 23-24) от “АЛПИ-2010“ ООД, представлявано от адвокат Х. Х.- пълномощник (лист 25), адресирана до Районен съд – Пловдив, против НП с №808425-F800331 от 17.01.2025г. Видно от посочената жалба, същата е подадена чрез ответника по настоящето дело, като при служебно извършена проверка в деловодната система на Районен съд – Пловдив, настоящият състав на съда констатира, че по жалбата на “АЛПИ-2010“ ООД против НП с №808425-F800331 от 17.01.2025г. е образувано Н.А.Х. дело №1735 по описа на Районен съд – Пловдив за 2025г., насрочено за 04.06.2025г.

Освен това, въз основа на приетото за установено в ПИПО, сер.АА, №0192749 от 26.11.2024г., в АУАН с №F800331 от 03.12.2024г. и в НП с №808425-F800331 от 17.01.2025г., че е налице нарушение на чл.59а, ал.1, изречение 3-то, предложение 1-во от Наредба №Н-18/13.12.2006г., във връзка с чл.118, ал.6 и ал.4, т.5 от ЗДДС, поради което и на основание чл.186 от ЗДДС от ответника в производството е издадена оспорената по делото заповед.

При така описаната фактическа обстановка настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Според чл.186, ал.3 от ЗДДС, ПАМ от вида на оспорената по делото се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или оправомощено от него длъжностно лице.

Според легалното определение на чл.7, ал.1, т.т.1 - 4 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), органи по приходите са изпълнителният директор (на НАП) и неговите заместници, териториалните директори и техните заместници, главните директори на главните дирекции, директорите на дирекции, началниците на отдели и сектори, служителите, заемащи длъжност “държавен експерт по приходите“, “държавен инспектор по приходите“, “главен експерт по приходите“, “старши експерт по приходите“, “експерт по приходите“, “главен инспектор по приходите“, “старши инспектор по приходите“ и “инспектор по приходите“.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г. (лист 32) на изпълнителен директор на НАП, с която заповед началниците на О”ОД” в Д”ОД” в ГД”ФК” в ЦУ на НАП, са определени да издават заповеди за налагане на ПАМ- запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС, включително да отнемат в полза на държавата ползваното ФУ и да отнемат правото на лицето да използва интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД) по чл.186, ал.2 от ЗДДС (точка 1. от заповедта).

Така посоченото делегиране на правомощия настоящият състав на съда намира за надлежно направено, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен за целта орган, което обстоятелство не е спорно и между страните.

На следващо място, според посочената като основание за прилагане на оспорената ПАМ разпоредба на чл.186 (в частност чл.186, ал.1, т.1, б.“г“) от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл.118 в НАП.

Съответно, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежния ред нарушение, представляващо неподаване на данни от ЕСФП по чл.118 от ЗДДС.

Данни за такова нарушение са отразени в съставения ПИПО, сер.АА, №0192749 от 26.11.2024г., който протокол, по аргумент от разпоредбата на чл.50, ал.1 от ДОПК (Протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства) се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства.

Също така, в хипотезата на чл.186, ал.1 от ЗДДС административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да наложи предвидената от закона ПАМ, стига да е установено наличието на извършено нарушение, какъвто е настоящият случай, предвид обстоятелството, че за установеното нарушение по чл.59а, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г., във връзка с чл.118, ал.6 и ал.4 от ЗДДС, извършено от жалбоподателя, е съставен АУАН с №F800331 от 03.12.2024г., въз основа на който АУАН е издадено и НП с №808425-F800331 от 17.01.2025г.

При това положение, настоящият състав на съда намира, че е налице вмененото на жалбоподателя нарушение по смисъла на чл.59а, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г., във връзка с чл.118, ал.6 и ал.4 от ЗДДС, изразяващо се в неподаване в НАП на данни за доставеното гориво 540 литра бензин, по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържащи задължително УКН на еАДД, извършено чрез баркод четец при постъпването му на 23.10.2024г.

Следователно, оспорената ПАМ се явява наложена при наличието на фактическо основание за целта.

Настоящият състав на съда намира, че оспорената заповед е постановена и в съответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, както и на изискването за мотивиране на заповедта (чл.186, ал.3 от ЗДДС), предвид направеното посочването в заповедта на фактическите и правните основания, послужили за нейното издаване, като и редът за оспорването ѝ.

Независимо от изложеното до тук обаче, оспорената заповед е издадена в противоречие с принципа за съразмерност, израз на който е нормата на чл.6, ал.2 от АПК, според която норма административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Вярно е, че в оспорената заповед са обсъдени местоположението на търговския обект, работното му време и реализираните (отчетени) обороти, но тъй като нарушението, макар и да се твърди да е “повторно“ по смисъла на §1, т.35 от ДР на ЗДДС, предвид обстоятелството, че с НП с №728895-F729309 от 03.10.2023г. (листи 19-21) на “АЛПИ-2010“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв., на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, заради извършено нарушение по чл.59а, ал.1, изр.3-то, предложение 1-во от Наредба №Н-18/13.12.2006г., във връзка с чл.118, ал.6 и ал.4, т.5 от ЗДДС, което НП е влязло в сила на 25.10.2023г., но пък нарушението (нарушенията) не водят до неотразяване на приходи, то налагането на ПАМ за максимално предвидения срок от 30 дни не може да се определи като съразмерно. С такава продължителност на срока за прилагане на ПАМ се засяга съществено правната сфера на жалбоподателя и то в степен, по-голяма от необходимото, като по този начин се игнорира целта на закона, а именно - за защита на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Посоченото е в пряко нарушение на чл.6, ал.2 от АПК.

Наред с това, следва да бъде съобразено и разрешението, направено от Съда на Европейския съюз (СЕС), израз на което е Решение на съда (първи състав) от 04.05.2023г. по дело №С-97/21. Според посоченото решение, Член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

Написа се по-горе, че спрямо жалбоподателя е издадено НП с №808425-F800331 от 17.01.2025г., за чието оспорване е образувано Н.А.Х. дело №1735 по описа на Районен съд – Пловдив за 2025г., респективно образувано е производство по реда на ЗАНН, а заедно с това на жалбоподателя е наложена и процесната ПАМ.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира оспорената по делото заповед за незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка с №ФК-18-0192749 от 20.01.2025г., издадена от М. Й. Р.- началник на Отдел “Оперативни дейности” - Пловдив, в Дирекция “Оперативни дейности”, към Главна дирекция “Фискален контрол”, при ЦУ на НАП, с която на “АЛПИ-2010“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Стамболийски, [улица], ЕИК ***, е наложена принудителна административна мярка “запечатване на търговски обект – бензиностанция “ALPI“, находящ се в гр. Пловдив, [улица], стопанисван от “АЛПИ-2010” ООД“, и се забранява достъпа до обекта за срок от тридесет дни.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, ЕИК/БУЛСТАТ ***, да заплати на “АЛПИ-2010“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Стамболийски, [улица], ЕИК ***, сумата от общо 1 250,00 (хиляда двеста и петдесет) лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.