№ 2551
гр. Бургас, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Александър Д. Муртев
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Гражданско дело №
20222120101387 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на С. М. Я., ЕГН: **********, с
адрес гр. Б. ***, чрез адв. П. Н., срещу “Сити Кеш” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., ***, представлявано от Н. П. П., с която се моли да бъде прогласена като
нищожна клаузата, предвидена в чл.3, т.3.10 от Договор за паричен заем Кредирект №
551624 от 28.07.2021г. В исковата молба се твърди, че на 28.07.2021г. между ищцата и
ответното дружество бил сключен договор за паричен заем Кредирект № 551624, по силата
на който на ищцата била отпусната в заем сумата от 800 лв., която същата следвало да върне
на една погасителна вноска при фиксиран лихвен процент по кредита в размер на 40, 05 % и
ГПР от 48, 62 %, в срок до 11.09.2021г. В чл.3 от договора били посочени параметрите на
заема, както и че при отпускането му се начислява такса за експресно разглеждане в размер
на 409, 95 лв., като размерът на вноската в този случай се равнявал на 1250 лв., дължима на
11.09.2021г. 1 Сочи се, че в чл.31 от ОУ на заемодателя било предвидено, че същият може да
предложи на заемателя ползването на допълнителна услуга – експресно разглеждане на
искането за заем. В чл.31, ал.3 от ОУ било посочено, че експресното разглеждане на
искането задължава заемодателя да разгледа приоритетно подаденото искане в срок до 1 час,
като таксата за тази услуга, съгласно чл.33, ал.5 от ОУ се дължи само, когато се одобри
подаденото искане и е платима при погасяване на договора за заем. Излагат се подробни
доводи, че клаузата в чл.3, т.3.10 от договора, задължаваща ищцзата да заплати такса за
експресно разглеждане на искането в размер на 409, 95 лв. е нищожна тъй като противоречи
на добрите нрави. В допълнение се твърди, че възнаграждението е предвидено не за
допълнителна услуга, а за дейност, която по естественото си е свързана с усвояване и
управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК, кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
1
управление на кредита. С оглед на това се твърди, че клаузата противоречи и на закона и на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД е нищожна. На следващо място се твърди, че уговореното в
договора допълнително плащане не е включено при изчисляване на ГПР-то, поради което е
налице недействителност на договора, тъй като ищцата е била лишена от информация за
действителния размер на приложения ГПР. В заключение се твърди, че таксата експресно
разглеждане на документи за отпускане на паричен заем представлява печалба за кредитора,
надбавка към главницата, която се плаща заедно с погасителната вноска, поради което
трябва да е част от ГЛР и ГПР. По договора обаче е неясно и ищцата не може реално да
разбере в посочения като процентна величина ГПР какво точно включва и дали в него е
включена таксата за експресно разглеждане, което пък водило до нарушение на
императивното изискване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Ето защо се твърди недействителност на
клаузата на основание чл.22 от ЗПК, предвид недействителност на целия договор за заем.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от ответното
дружество, чрез юрк.Я. П. с който същия се оспорва като неоснователен и недоказан. Не се
оспорва наличието на сключен между страните договор за паричен заем № 551624 от
28.07.2021г., по силата на който ищцата е получила в заем сумата от 800 лв. Не се оспорва и
обстоятелството, че заемните средства са предоставени от ответника, съгласно предвидените
в договора условия, поради което се отправя искане тези обстоятелства да бъдат обявени от
съда за безспорни между страните. Сочи се, че договорът не противоречие на чл.10а ЗПК,
тъй като таксата за експресно разглеждане е допълнителна услуга, начислена за
използването на допълнителна услуга извън предоставянето и управлението на договора за
кредит. Същата има акцесорен характер и не е условие за сключването на договора. Това се
потвърждавало от ОУ и поконкретно чл.6, ал.3, където било уговорено, че срокът за
разглеждане на всяко отправено искане е 7 работни дни, считано от подаване на искането за
заем, а съгласно чл.31, ал.2 ОУ, потребителят можел да заяви при кандидатстване
ползването на допълнителна и незадължителна услуга за експресно разглеждането на своето
искане. С оглед изложеното се твърди, че при сключването на договора, ищцата сама е
заявила ползването на услугата. При условията на евентуалност, в случай, че съда намери
доводите на ищеца за основателни моли съдът да съобрази, че нищожна е единствено
клаузата, но не и целия договор. На второ място се оспорват доводите на ищеца, че е налице
заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като в видно от съдържанието на договора, в него са
посочени всички допускания, взети при изчисляване на ГПР, освен това редът за
изчисляването му е определен в чл.19, ал.2 ЗПК и страните по договора не разполагат с
правна възможност за неговото определяне по различен начин. Твърди се, че единствения
разход по кредита е посочения в договора годишен лихвен процент. Оспорва се твърдението
на ищеца, че ГПР е различно от посоченото в договора. Сочи се, че таксата за експресно
обслужване не попада в обхвата на разпоредбата на §1, т.1 от ДР на ЗПК, тъй като услугата
не е задължителна за сключването на договора за кредит. Цитира се съдебна практика на
ОС- Велико Търново. По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск
като неоснователен.
В съдебно заседание, ищцата не се явява. Депозира молба, чрез своя пълномощник
2
– адв. П. Н., с която поддържа иска.
В съдебно заседание, ответникът не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в
тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения от ищцата Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити на 12.10.2020 г. Ищцата е
получила от ответното дружество преддоговорна информация. Съгласно нея, при отпускане
на кредит в размер на 800 лева за срок от 45 дни, същия следва да бъде върнат на кредитора
на една вноска в размер от 840.05 лв., като във вноската са включени дължимата главница и
лихва. Когато потребителят е избрал да използва допълнителната услуга
по експресно разглеждане на заявката за одобрение на паричния заем е посочено, че същият
дължи на заемодателя такса в размер на 409.95 лв.
Съгласно представения от ищцата Договор за паричен заем Кредирект №
551624/28.07.2021 г., сключен между “СИТИ КЕШ” ООД, в качеството на заемодател, и
ищеца, в качеството на заемател, на С. Я. бил отпуснат заем в размер на 800 лева, който тя
трябвало да върне на една месечна вноска в размер на 1250 лева, в която сума била
включена главницата, лихвата и таксата за експресно разглеждане. В чл. 3.8. от Договора е
посочен падежа – 11.09.2021г., на който ищцата е следвало да преведе уговорената вноска.
Посочен е фиксиран ГЛП от 40, 05%, както и ГПР от 48, 62%. Наред с това, в чл. 3, т.3.10 от
Договора е било уговорено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга
по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят
дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер
на 409, 95 лева.
Съгласно чл. 4 от Договора годишният процент на разходите на заема не включвал
възможни разходи, които заемателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на
договорните си задължения, както и таксите съгласно Тарифата за таксите на Заемодателя,
публикувана на неговата официална интернет страница.
Съгласно чл.6, ал.3 от ОУ, срокът за разглеждане на всяко отправено искане за
заем е 7 работни дни, считано от подаване на искането за заем.
Съгласно чл.31, ал.2 от ОУ, раздел “IX. Допълнителни услуги”, ползването на
допълнителната услуга за експресно разглеждане подлежала на заявяване от заемателя като
е посочено, че същата е незадължителна и нейното избиране на увеличава възможността за
сключване на договор за заем със Заемодателя. Съгласно ал.3, експресното разглеждане на
искането задължавала заемодателя да разглежда подаденото искане приоритетно, като обяви
своето становище в срок до един час, считано от подаването на всяко конкретно искане,
освен когато това е невъзможно, поради причини от обективен характер или забавянето се
дължи на независещи от заемодателя обстоятелства. В тези случаи заемодателят бил длъжен
да разгледа подаденото искане във възможно най-кратък срок. Задължението на заемателят
да заплати такса за експресно разглеждане е формулирано в чл.3, ал.5 от ОУ, който гласи, че
същата се дължи от заемателя, само в случаите, когато заемодателят одобри подаденото
искане и е платима при погасяване на договора за заем, съгласно правилата и реда за
3
погасяване посочените в общите условия.
С доклада по делото, на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК е било прието за
безспорно между страните по делото, че заемната сума е била предоставена на ищцата, при
предвидените в договора условия.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1, т.2 ГПК, в доклада по делото съдът следва
да даде правна квалификация на претендираните от страните права и релевираните
възражения въз основа на посочените от тях обстоятелства. Страните не са длъжни да
определят правното основание на своите претенции, като дори и да са го направили,
дадената от тях квалификация не е обвързваща за съда. Същото важи и за съотношението, в
което се намират помежду си съединените искове. Задължение на съда е да определи вида на
съединяването, както и поредността, в която следва да бъдат разгледани исковете, ако те са
предявени в условията на евентуалност. В този смисъл – Решение № 527 от 21.06.2010г. на
ВКС по гр. д. № 1363/2009 г., IV г. о., ГК. В Решение № 97 от 08.02.2013г. на ВКС по т. д. №
196/2011 г., I т. о., ТК е даден отговор на въпроса относно вида на съединяването при
въведени няколко основания за нищожност, произтичащи от различни факти. В мотивите на
посоченото решение ВКС е приел следното: "При въведени няколко основания за
нищожност, всяко от които произтича от различни факти и може да съществува
самостоятелно, правен интерес от кумулативното обективно съединение на исковете не е
налице, ако правните последици, които законът свързва с обявяването на нищожността за
идентични. В този случай, независимо от поддържано от ищеца кумулативно съединяване
на исковете, съдът следва да разгледа исковете при условия на евентуално съединяване и да
се произнесе по всеки един от тях в поредност, съобразно естеството на твърдяния порок
според основанията по чл. 26 ЗЗД. С уважаването на иска за обявяване на нищожност на
едно от тези основания, съдът не дължи произнасяне по исковете, предявени на други
въведени в процеса основания и следва да ги остави без разглеждане. "
За да бъде уважен така предявения иск, ищецът следва да установи,
недействителност на клаузата за плащане на такса за експресно разглеждане на искането за
предоставяне на кредит. Обратно, в тежест на ответника е да докаже валидност на
въпросната клауза.
Ищцата и ответникът са обвързани в облигационни отношения, възникнали по
силата на договор за паричен заем Кредирект № 551624 от 28.07.2021 г. с индивидуални
условия на договора и общи условия.
Съдът счита твърденията на ищеца за нищожност на процесната клауза по чл. 3,
т.3.10 от сключения между страните Договор за кредит № 551624/28.07.2021 г., съдържаща
уговорка за плащането на кредотополучателя на допълнителна услуга за експресно
разглеждане, за изцяло основателни поради следните съображения:
Договорът за потребителски кредит е регламентиран в ЗПК. В разпоредбата на
чл.10а, ал.2 ЗПК е установено, че кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя
каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи,
4
свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за
потребителски кредит. В случая таксата за експресно разглеждане на искането за отпускане
на кредита е такса във връзка именно с усвояването на кредита. Поради това и на основание
чл.21, ал.1 ЗПК тази клауза се явява нищожна, тъй като противоречи на разпоредбата на
чл.10а, ал.2 от ЗПК. Според чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Така предвидената такса за услуга "експресно разглеждане" в чл.31, ал.1-5 от ОУ и чл.3,
т.3.10 от процесния договор за кредит цели заобикаляне на посоченото правило в чл.10а,
ал.2 ЗПК. Ползването на допълнителната услуга "експресно разглеждане" предполага, че
кредитополучателят ще бъде третиран приоритетно и искането му ще бъде разгледано преди
всички останали клиенти, които не са се възползвали от тази възможност. Разпоредбите на
чл.10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да
получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във
връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното
връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.
В настоящия случай, допълнителната услуга "експресно разглеждане на искането
за кредит" представлява действие по усвояване на кредита във времево отношение, а таксата
за него е във фиксиран размер или в случая общо 409.95 лв. което е повече от 1/2 от размера
на получения заем от 800 лв.
Доколкото се касае за възнаграждение по усвояването и управлението на кредита,
с него реално се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. С това допълнително плащане
се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би
надхвърлил законовото ограничение. Така, с тези суми, реално се увеличава печалбата на
кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително
възнаграждение. Ето защо посочения в договорите годишен процент на разходите от 48, 62
% не отговаря на действителния такъв. Този извод се подкрепя недвусмислено и от
формулировката на чл.4 от ДПК, която гласи, че таксите на заемодателя не са включени в
посочения ГПР.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че чрез клаузата за заплащане на
допълнителна услуга "Експресно разглеждане", уговорена в процесния договор, се
нарушава императивната норма на чл.10а ЗПК. Следва да се посочи, че за ползване на
допълнителна услуга в договора е начислена такса, включена в крайния размер на
погасителната вноска, като по този начин тя се превръща в разход по кредита по смисъла на
чл.19, ал.1 ЗПК и така се надвишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от закона. Допустимата
граница е предвидена да е петкратният размер на законната лихва, а с включването на
таксата за "експресно разглеждане на искането за кредит" превишението би надхвърлило
това ограничение. Затова и тази клауза е нищожна на основание чл.19, ал.5 ЗПК, защото
общите разходи на кредита, регламентирани в параграф 1, т.1 от ДП на ЗПК, включват
именно разходи за допълнителни услуги. Така, таксата за тази услуги прикрива разходи,
които по естеството си следва да са включени в ГПР. В тази връзка е и санкцията на
5
нормата на чл.21, ал.1 ЗПК, която предвижда, че всички клаузи, които имат за цел или
резултат заобикаляне на императивните изисквания на закона, са нищожни.
Именно затова посочената клауза по договора за кредит не отговоря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по
т. 10 от нея води до тяхната недействителност, съобразно разпоредбата на чл.22 ЗПК. В
случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договорите не дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването им. Този
пропуск се явява достатъчен, за да се приеме, че клаузата е недействителна, на основание
чл.22 от ЗПК.
С оглед на изложеното, съдът счита, че предявеният главен иск с правно
основание чл.26, ал.1, т.1 от ЗЗД от С. М. Я. срещу "Сити Кеш" ООД е основателен и
доказан, като следва да бъде прогласена за нищожна клаузата, съдържаща се в чл. 3. т.3.10
от Договор за паричен кредит № 551624/28.07.2021 г., предвиждаща заплащане на такса за
допълнителна услуга "Експресно разглеждане" в размер на 409.95лв.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски. Съгласно представения
договор за правна помощ се претендират разноски в размер на 50, 00 лв. за държавна такса и
400 лв. – адвокатско възнаграждение.
По делото е представен договор за правна помощ от 23.02.2022г., съгласно който
на ищцата е предоставено процесуално представителство във връзка с водене на гражданско
дело по описа на Районен съд – Бургас срещу “Сити Кеш” ООД и в който е посочено, че
адвокатското възнаграждение за иска за сумата от 272 лв. е уговорено по реда на чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА в размер на 400 лв. Представен е и списък на разноски по гр.д. № 1387/2022г., с
който се претендират 400 лв. адвокатски хонорар и държавна такса в размер на 50 лв.
При това положение, за настоящия състав не е ясно, дали адвокатското
възнаграждение се претендира по реда на чл.36, ал.2 или чл.38, ал.2 от ЗА.
В представения договор за правна помощ е вписано, че адвокатското
възнаграждение е уговорено в размер на 400 лв. за иск за сума в размер на 272 лв., които
данни не кореспондират на предмета и цената на предявеният установителен иск. Ето защо,
съдът намира, че договорът не е относим към осъщественото по делото процесуално
представителство. Дори да се приеме, че възнаграждение в този размер е уговорено между
страните по делото, то разноски отново не следва да бъдат присъждани, тъй като не са
ангажирани каквито и да било доказателства, че такива разходи действително са били
сторени. Договорът също не може да послужи като разписка за изплащане на това
възнаграждение, тъй като не съдържа отбелязване сумата да е заплатена в брой.
От друга страна, уговорянето на сумата от 400 лв. по реда на чл.36, ал.2 ЗА се
опровергава от цитираната разпоредба на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, уреждаща хипотезата на
осъществявана безплатна правна помощ на материално затруднено лице. В този случай,
съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя възнаграждение в размер не по-малък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.Съгласно задължителната практика на ВКС-определение №515/02.10.2015г.
6
на тричленен състав на Първо ТО по ч.гр.д.№2340/2015г., за уважаване на искането по
чл.38, ал.2 ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни за
договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление,
че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да
го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на
чл.78 ГПК.
Съдът намира, че посочените предпоставки не са налице. Както вече се спомена
по-горе, предвид цитираната цена на иска от 272 лв. не може да се направи категоричен
извод, че договора за правна помощ от 23.02.2022г. е сключен именно във връзка с
осъщественото от адв. Н. процесуално представителство по гр.д. № 1387/2022г. на БРС. На
следващо място, по делото (в т.ч. и в представеното с исковата молба пълномощно), липсват
каквито и да било твърдения или данни за затруднено материално състояние на ищцата.
Последното според настоящия състав се опровергава и от вписаният в договора конкретен
размер на адвокатско възнаграждение.
Тъй като не се установява, че адвокатската правна помощ е оказана по реда на чл.
38, ал. 1, т.2 ЗА, съдът счита, че липсва основание за присъждане на възнаграждение по реда
на чл.38, ал.2 ЗА, като в полза на ищцата следва да се присъди единствено заплатената
държавна такса в размер на 50 лв.
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА, клаузата, съдържаща се в чл. 3, т.3.10 от Договор
за паричен кредит № 551624/28.07.2021 г., сключен между С. М. Я., ЕГН: **********, с
адрес обл. Бургас, гр. Б. *** и "Сити Кеш" ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., ***, представлявано от Н. П. П., предвиждаща заплащане на такса за
допълнителна услуга за експресно разглеждане в размер на 409.95 лева на основание чл.26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.10а, чл.11, ал.1, и чл.19, ал.4 ЗПК, вр. с чл.22 от ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, " Сити Кеш" ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., ***, да заплати на С. М. Я., ЕГН: **********, с
адрес обл. Бургас, гр. Б. *** направените по делото разноски в размер на 50, 00 лева за
заплатена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Бургас в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7