Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 29.04.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи март
две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря А.А. и в присъствието на прокурора
.........................., като разгледа докладваното от съдия Христова а.х.д.
№ 270 по описа за 2014 година на АС Ловеч, и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
връзка с чл.54, ал.2 (редакция към датата на издаване на оспорения акт) от
Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
Административното дело е образувано по жалба на П.Г.П. с ЕГН ********** и
постоянен адрес ***, подадена против Заповед №КД-14-11-1033 от 11.07.2013г. на
Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) гр. Ловеч. С оспорената заповед е одобрено изменение в КККР на гр. Априлци, обл. Ловеч,
представляващо: Нанасяне на нови обекти в КККР: ПИ с идентификатор 52218.532.52 с площ 971 кв.м., начин на трайно
ползване ниско застрояване (до 10м.), собственост на С.С.С. и Л.С.М., въз
основа на Решение №89/15.02.1999г. на РС Ловеч, Решение № 130/29.03.2002г. на
ОС Ловеч и Решение № 1521/13.08.2003г. на ВКС; ПИ с идентификатор 52218.532.53
с площ 421 кв.м., начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10м.),
собственост на П.Г.П., въз основа на Нотариален акт №125, том 4, рег.№ 1083 от
28.05.2009г., издаден от Служба по вписванията гр. Троян; ПИ с идентификатор
52218.674.30 с площ 96 кв.м., начин на трайно ползване ливада, собственост на С.С.С.
и Л.С.М., въз основа на Решение №89/15.02.1999г. на РС Ловеч, Решение №
130/29.03.2002г. на ОС Ловеч и Решение № 1521/13.08.2003г. на ВКС; ПИ с
идентификатор 52218.674.31 с площ 10 кв.м., начин на трайно ползване ливада, няма
данни за собственост; Промяна в границите на съществуващи обекти в КККР:
ПИ с идентификатор 52218.532.22, начин на трайно ползване ниско застрояване (до
10м.), собственост на И.П.Д. и М.С.Д., въз основа на Нотариален акт №187, дело
612 от 15.09.1998г. и Нотариален акт №124, том 4, рег.№ 1082 от 28.05.2009г.,
издаден от Служба по вписванията гр. Троян, с данни преди промяната: площ 2824
кв.м., данни след промяната: площ 2727 кв.м.; ПИ с идентификатор 52218.532.23,
начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10м.), собственост на П.Г.П.,
въз основа на Нотариален акт №125, том 4, рег.№ 1083 от 28.05.2009г., издаден
от Служба по вписванията гр. Троян, с данни преди промяната: площ 1745 кв.м., данни
след промяната: площ 450 кв.м.; ПИ с идентификатор 52218.674.2, начин на трайно
ползване ливада, няма данни за собственост, с данни преди промяната: площ 313
кв.м., данни след промяната: площ 206 кв.м.; Промени в данните за
собственост и собственици за: ПИ с идентификатор 52218.532.52, собственост
на С.С.С. и Л.С.М. въз основа на Решение №89/15.02.1999г. на РС Ловеч, Решение
№ 130/29.03.2002г. на ОС Ловеч и Решение № 1521/13.08.2003г. на ВКС; ПИ с
идентификатор 52218.532.53, собственост на П.Г.П. въз основа на Нотариален акт
№125, том 4, рег.№ 1083 от 28.05.2009г., издаден от Служба по вписванията гр.
Троян; ПИ с идентификатор 52218.674.30, собственост на С.С.С. и Л.С.М. въз
основа на Решение №89/15.02.1999г. на РС Ловеч, Решение № 130/29.03.2002г. на
ОС Ловеч и Решение № 1521/13.08.2003г. на ВКС.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна.
В тази връзка се излага, че не са налице условията за нанасяне имот на С.С.С. и Л.С.М., тъй като
същите не са се легитимирали като собственици. На следващо място се сочи, че
към заповедта е приложен акт за непълноти и грешки, който е подписан само от
съставителя му, не и от пряко заинтересованите собственици. Излага се, че оспорващата
е собственик на ПИ с идентификатор 52218.532.53 по КККР на гр. Априлци с площ
1745 кв.м., който е придобила чрез дарение от родителите си, и относно този
имот не е имала спорове със съседи и не са водени дела срещу нея. В заключение се моли съда да отмени оспорената заповед
и да й присъди всички разноски по делото.
В съдебно заседание оспорващата чрез процесуалния си представител
адв. А.-ЛАК поддържа жалбата на заявените в нея основания. В хода по същество и
в представена писмена защита излага съображения за нищожност, както и незаконосъобразност
на оспорения акт поради нарушения на административно-производствените правила и
материалния закон. Претендира възстановяване на направените по делото разноски за
ДТ, адвокатски хонорар и депозит за вещо лице.
В съдебно заседание ответникът по жалбата не се явява,
не се представлява и не ангажира становище.
В съдебно заседание и в представена писмена защита заинтересованите
страни С.С.С. и
Л.С.М. чрез пълномощника си адв. С.-ЛАК
ангажират становище за неоснователност на жалбата и за правилност и
законосъобразност на оспорената заповед. Молят да им се присъдят направените в
процеса съдебно-деловодни разноски за СТЕ и адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание заинтересованите страни И.П.Д. и М.С.Д. не се явяват, не се представляват и не ангажират
становище.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Административното производството по издаване на
процесната заповед е започнало по заявление от С.С.С. с вх.№
94-4092/12.03.2013г. (л.13) за нанасяне на нови обекти в кадастъра чрез
изработване на проект за промяна на КККР и издаване на скица-проект. Заявлението
е било придружено от геодезическа скица и проект за попълване на КККР на гр.
Априлци чрез вписване на нови ПИ 52218.674.30, 52218.532.52 и 53, с възложители
С.С.С. и Л.С.М.
(л.14 и сл.). Към проекта като основание за изменението са приложени Решение
№89/15.02.1999г. по гр.д. № 847/1998г. на РС Ловеч, Решение № 130/29.03.2002г.
по гр.д. № 363/2001г. на ОС Ловеч, Решение № 1521/13.08.2003г. по гр.д. №
1259/2002г. на ВКС, заключение по СТЕ по гр.д. №171/1994г. на Троянски РС и
скицата към заключението (л.15-32). На
11.07.2013г. СГКК Ловеч е издало скица-проект за изменение на КККР на гр.
Априлци за имоти с идентификатори 52218.674.2, 52218.532.23 и 52218.532.22
(л.59-60). Съставен е бил Акт за непълноти и грешки №161/11.07.2013г. (л.57-58),
в който изрично е отбелязано, че попада под разпоредбите на чл.62, ал.5 от
Наредба № 3/28.04.2005г. и се издава във връзка с влезлите в сила Решение №89/15.02.1999г. по
гр.д. № 847/1998г. на РС Ловеч, Решение № 130/29.03.2002г. по гр.д. № 363/2001г.
на ОС Ловеч и Решение № 1521/13.08.2003г. по гр.д. № 1259/2002г. на ВКС, с
които са признати за собственици Л.С. и С.С.С.
на „недвижим имот, а именно ливада от
1210 кв.м., находяща се в местността Юрта в махала Касалиите”. Въз основа
на заявлението на С. с приложените към него документи и материали, съставения
акт за непълноти и грешки и на основание чл.54, ал.1 във връзка с чл.53, ал.1,
т.1 и чл.51 от ЗКИР и чл.57, т.3 и чл.59, ал.1, т.5 от Наредба № 3/28.04.2005г.
за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри, е издадена оспорената в настоящото производство Заповед
№КД-14-11-1033 от 11.07.2013г. на Началника на СГКК Ловеч (л.61-62), с която е
одобрено изменение в КККР на гр. Априлци, състоящо се в нанасяне на нови
обекти, промяна в границите на съществуващи обекти и промени в данните за
собственост и собственици за подробно описаните имоти.
В изпълнение на определение на съда, по делото е
представена Заповед №РД-18-49/31.06.2007г. на Изп. директор на АГКК София за
одобряване на първоначални КККР за землището на гр. Априлци (л.97), включително
за имот с идентификатор 52218.532.23. Тази заповед е оспорена по отношение
последния имот от С.С.С.
и Л.С.М., като по жалбата им е образувано адм. дело № 286/2007г. по описа на АС
Ловеч – приложено към настоящото. С решение по горепосоченото дело, АС Ловеч е
отменил заповедта на ИД на АГКК и е върнал преписката за нанасяне на имота на
оспорващите съобразно влезлите в сила Решение №89/15.02.1999г. по гр.д. №
847/1998г. на РС Ловеч, Решение №130/29.03.2002г. по гр.д. № 363/2001г. на ОС
Ловеч и Решение № 1521/13.08.2003г. по гр.д. № 1259/2002г. на ВКС. Решението на
АС Ловеч е оспорено пред ВАС, който с Решение № 4421 от 03.04.2009г. по адм.
дело №15061/2008г. е отменил първоинстанционния съдебен акт с мотиви, че
претендирания имот не е бил означен на място при изработването на
първоначалната КК на гр. Априлци, липсва съгласие на съседите, респективно не е
налице решаване на евентуалния спор за вещно право по исков ред. ВАС е изложил,
че с Решение №89/15.02.1999г. по гр.д. № 847/1998г. на РС Ловеч е уважен
установителния иск на ищците, но с Решение № 1521/13.08.2003г. по гр.д. №
1259/2002г. на ВКС е отменено Решение №130/29.03.2002г. по гр.д. № 363/2001г. на
ОС Ловеч в частта, с която са отменени два нотариални акта, и е отхвърлен иска
на Л.М. и С.С.. В решението си обаче ВАС не е коментирал факта, че с решението
по гр.д. № 363/2001г., ОС Ловеч е отменил Решение №89/15.02.1999г. по гр.д. №
847/1998г. на РС Ловеч в частта, с която са отхвърлени обективно съединените
искове на С.С.С. и Л.С.М. с правно основание чл.108 от ЗС, и е осъдил И.П.Д. и
Георги П.Д. да предадат на Л.С.М. и С.С.С. собствеността и владението върху
недвижим имот от 1210 кв.м., находящ се в гр. Априлци, местността Юрта в мах.
Касалиите, при граници, определени в заключението на вещото лице по гр.д. №171/1994г.
на РС Троян. С решението на ВКС тази част от решението на ОС Ловеч е оставена в
сила, поради което е налице успешно проведен иск за собственост по чл.108 и
чл.109а от ЗС и вещно-правният спор за претендирания от С.С.С. и Л.С.М. имот е
решен в тяхна полза с влязло в сила съдебно решение. Представено е и цветно
копие на скицата на ВЛ по гр.д. №171/1994г. на Троянски РС (л.191), по която се
е произнесъл ВКС.
Към настоящото дело е приложено и адм. дело № 52/2005г.
по описа на Окръжен съд Ловеч, по което е отменена Заповед № 107/13.04.2005г. на
кмета на община Априлци, с която е одобрено попълването на кадастралния план за
поземлен имот пл.№722 в строителен полигон махала „Касалии”,
гр. Априлци, кв. Център. Мотивите за отмяна на заповедта са, че за строителния полигон не е
имало приет кадастрален план и не може да се попълва план, който не съществува.
Решението на ОС Ловеч е оставено в сила от ВАС.
По делото е представено влязлото в сила Решение №
74/18.03.2011г. по гр.д. № 949/2010г. на Троянски районен съд, с което е
признато за установено по отношение на С.С.С. и Л.С.М., че Елена Петрова Д. и С. Дончев Д. ***
са собственици на ПИ с идентификатор 52218.674.3 по КККР на гр. Априлци
(л.126). Зачитайки това решение, С.С.С. и Л.С.М. *** декларация от
12.04.2013г., при процедиране на преписката за изменение на КККР на гр. Априлци
с вх.№ 94-4092/12.03.2013г. желаят границите на поземления им проектен имот да
не засягат имоти с идентификатори 52218.674.3 и 52218.674.4 по КК на гр.
Априлци (л.73). Органът се е съобразил с подадената от заявителите декларация,
като е нанесъл новопроектираните имоти с идентификатори 52218.532.52 и 52218.674.30
в границите единствено на ПИ 52218.532.22, 52218.532.23 и 52218.674.2.
От оспорващата по делото са представени документите й
за собственост на имот с идентификатор 52218.532.23 по КК на гр. Априлци –
Нотариален акт №184,
том ІІ, дело 611 от 15.09.1988г. (л.125), Нотариален
акт №119, том
4, дело 1296 от 03.10.1997г. (л.104) и Нотариален акт №125, том 4, дело № 634, рег.№
1083 от 28.05.2009г., издаден от Служба по вписванията гр. Троян (л.86). От тях
е видно, че с НА от 1988г. Георги П.Д. е признат за собственик по давностно
владение на имот в землището на гр. Априлци с площ около 800 кв.м., а с НА от
1997г. Георги П.Д. и съпругата му Денка Богомилова Д. са дарили на дъщеря си П.Г.П.
същия този имот с площ от 800 кв.м.,
находящ се землището на гр. Априлци, махала Касалиите, заедно с построената в
имота жилищна сграда. Именно последният НА е послужил като основание за
вписването на П.Г.П. в КР на гр. Априлци като собственик на ПИ 52218.532.23, с
площ от 1745 кв.м., при първоначалното одобряване на КККР на гр. Априлци
през 2007г. С последния констативен НА от 2009г., П.Г.П. е призната за
собственик по давностно владение и наследство на имот с идентификатор 52218.532.23 по КК на гр. Априлци, с площ от 1745
кв.м., и този акт е вписан през 2009г. в КР като документ за собственост на
последната.
По искане на оспорващата страна по делото е назначена
съдебно-техническа експертиза, която да установи кога за първи път процесният
имот е нанесен в кадастрален, регулационен план или в КК, отговарят ли
границите на имота на оспорващата по НА № 119/03.10.1997г. на границите на имот
52218.532.23 по КК, има ли извършвани промени в КК и КП с влязла в сила
заповед, нанесеният нов имот 52218.532.52 отговаря ли на имота, определен в
скицата на ВЛ към решение по гр.д. № 171/1994г. на Троянски РС и установен с
влязлото в сила решение по гр.д. № 847/1998г. на Ловешки РС, както и да
отговори на задачите на адв. С. на л.146 по делото и на въпроса на адв. А. на
л.150. В
заключението си (л.174) вещото лице сочи, че имот 52218.532.23 за пръв път е нанесен в КК на гр. Априлци, одобрена
през 2007г., границите на този имот отговарят като съседи на границите на имот
по НА №119 от 1997г., до настоящия момент в КК на гр. Априлци от приемането й
не са извършвани промени по отношение на процесните имоти. Вещото лице
установява, че нанесените нови имоти 52218.532.52 и 52218.674.30 отговарят на
имота по букви АБДЕ, определен в скицата на вещото лице към решение по гр.д. №
171/1994г. на Троянски РС и установен с влязлото в сила решение по гр.д. №
847/1998г. на Ловешки РС, които нови имоти са нанесени върху имоти с
идентификатори 52218.532.23 и 52218.674.2 по КККР на гр. Априлци. Вещото лице
сочи още, че до одобряването на КККР на гр. Априлци не е имало изработен друг
кадастрален или регулационен план за процесните имоти, а имотите по НА №
184/1988г. и НА № 187/1988г. на името на Георги и И.Д. са от по 800 кв.м.,
докато в КК са нанесени имоти на тези лица с много по-големи площи, поради
което не може да ги изобрази на скица. Вещото лице е установило, че сградата по
НА № 119/1997г. и тази, попадаща в имот 52218.532.23, са едни и същи, както и
че имотите, описани в НА № 184/1988г. и НА № 119/1997г. са едни и същи по площ
и граници, но са различни по площ с имот 52218.532.23, описан в НА №
39/28.05.2009г.
В съдебно заседание вещото
лице поддържа заключението си, като излага, че имотът по НА № 119/1997г. съвпада по граници като описани съседи
с имота по НА № 39/28.05.2009г., но не и по площ. Сочи още, че имотът по решението на ВКС и
скицата на ВЛ по гражданското дело на РС Троян е идентичен по отношение новите
имоти с номера 52 и 30, като от него е изключена частта, за която има
декларация и признат друг иск за собственост от РС Троян. Съдът кредитира
заключението на вещото лице по назначената СТЕ като обективно изготвено и отговарящо на събраните по
делото доказателства, както и поради факта, че същото не е оспорено и е прието
от страните без възражения.
По искане на процесуалния представител на ЗС С. и М.,
е назначена допълнителна СТЕ, която в графичен материал да посочи със същите
граници, описани в нотариалния акт на П.П., конфигурация на имота от 800 кв.м.,
като съобрази мотивите на решението на ВКС, че не засяга имота на доверителите
й. Към заключението си по допълнителната СТЕ (л.194-196) вещото лице е
изготвило скица, в която е ситуирало имота на П.П. от 800 кв.м. по нотариалните
актове от 1988г. и 1997г. така, че да не се засягат новонанесените имоти на
заинтересованите страни. Съдът кредитира заключението по допълнителната СТЕ като обективно изготвено и прието от страните без
възражения.
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (Заповед
№ КД-14-11-1033
от 11.07.2013г. на Началника СГКК гр.
Ловеч е съобщена на оспорващата на 27.10.2014г. – л.66, а жалбата против тази
заповед е подадена по пощата с дата на пощенското клеймо 07.11.2014г. – плик на
л.5 по делото). Оспорената заповед съдържа волеизявление на издателя на акта, с
което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този
акт и като заинтересован собственик, чиито имот по КККР на гр. Априлци е
засегнат от изменението на кадастъра. Право да обжалват изменението на
кадастъра имат лицата, които черпят права от последния, т.е. тези, записани в
него като собственици или носители на други вещни права върху имотите,
засегнати от изменението – чл.147, ал.1 от АПК вр. чл.2, ал.5, чл.54, ал.2 и
ал.1 и §1, т.13 от ЗКИР. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо
активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, адресат на акта и нанесен
в КККР като собственик на ПИ № 52218.532.23, който непосредствено се засяга от
одобреното с оспорената заповед изменение, и пред административния съд по
местонахождение на имота, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по
делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд,
втори административен състав намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при
служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна
проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването
на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Настоящият състав намира, че оспорената заповед е
издадена от компетентния за това орган съобразно разпоредбата на чл.54, ал.1 от ЗКИР (в приложимата редакция) – от Началника на СГКК Ловеч при условията на
делегиране на правомощия със съответната заповед на Изпълнителния директор на
АГКК, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на фактически и
правни основания. Административният акт е издаден при спазване на
административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните
разпоредби и с целта на закона.
Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му. В Държавен вестник бр.49/13.06.2014г. е публикуван Закон за изменение и
допълнение на ЗКИР, с който са направени изменения в Глава шеста „Поддържане в
актуално състояние на кадастралната карта и кадастралните регистри” на ЗКИР.
Оспореният акт е издаден на 11.07.2013г., следователно за
преценката му за законосъобразност са приложими разпоредбите на ЗКИР, действали
преди изменението с ДВ бр.49/2014г.
Одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри
могат да се изменят на основанията, посочени в чл.53, ал.1, т.1-3 от ЗКИР (в
приложимата редакция). Съгласно чл.53, ал.2 и ал.3 от ЗКИР,
непълнотите и грешките по ал.1, т.1 се установяват на самото място от службата
по геодезия, картография и кадастър с акт, който се подписва от съставителя,
заявителя и пряко заинтересуваните собственици, по молба на заинтересуваното
лице.
В конкретния
случай е направено искане от заинтересовано лице – С.С.С., за изработване на
проект за промяна на КККР и нанасяне на нови имоти. Искането за промяна на
кадастрални граници и нанасяне на нови имоти винаги засяга имотите, в чиито
площи се иска нанасянето им, поради което изискването за подписване на
съставения акт за непълноти и грешки е с оглед безспорното решаване на
претенциите на заявителите и поправянето на кадастралната карта и кадастралните
регистри.
Абсолютна
процесуална предпоставка за издаване заповед за изменение в кадастрална карта е
съставянето на акт за непълноти и грешки, подписан от всички заинтересовани
страни. Единственото изключение е предвидено в чл.62, ал.5 от Наредба № 3/28.04.2005г.,
съгласно която акт за непълноти и грешки не се подписва от засегнатия от новото
нанасяне собственик само при изпълнение на влязло в сила съдебно решение,
какъвто е настоящият случай. Тази хипотеза касае решение, което има сила на
присъдено нещо и по отношение на фигуриращия в кадастралния регистър собственик
(установена в приключило исково производство при спор за собственост).
От приложеното по делото Решение №89/15.02.1999г. по
гр.д. № 847/1998г. на РС Ловеч се
установява, че по иск по чл.109а от Закон за собствеността (ЗС) съдът е признал
за установено по отношение на И.П.Д. и Георги П.Д. ***, че Л.С.М. и С.С.С. *** са
собственици на недвижим имот – ливада, находяща се в местността Юрта, землище на гр.
Априлци-центъра, махала Касалиите от 1210 кв.м. с граници, определени по
буквите АБДЕ от заключението на вещото лице по гр.д. №171/1994г. на РС Троян и
обозначени със син цвят на скицата, приложена към заключението, представляваща
неразделна част от решението. В тази му
част решението на РС Ловеч не е било обжалвано и е влязло в сила. Следователно е налице успешно
проведен установителен иск за граници по чл.109а от ЗС от страна на Л.С.М. и
С.С.С. за имота от 1210 кв.м., спрямо Георги П.Д. (праводател
на П.Г.П.) и И.П.Д..
В останалата част на решението на РС Ловеч, с която е
бил отхвърлен като недопустим искът по чл.108 от ЗС, предявен от Л.С.М. и С.С.С. против И.П.Д. и Георги П.Д. за същия имот и като
неоснователен искът за обезсилване на два нотариални акта, е била подадена
въззивна жалба от М. и С.. С Решение №130/29.03.2002г. по гр.д. № 363/2001г. на ОС Ловеч, последният
е отменил Решение №89/15.02.1999г. по гр.д. № 847/1998г. на РС Ловеч в частта,
с която са отхвърлени обективно съединените искове на С.С.С. и Л.С.М. с правно
основание чл.108 от ЗС и е отхвърлен искът за обезсилване на нотариалните
актове. Постановявайки решение по същество, ОС Ловеч е осъдил И.П.Д. и
Георги П.Д. да предадат на Л.С.М. и С.С.С. собствеността и владението върху
недвижим имот – ливада от 1210 кв.м., находяща се в гр. Априлци-центъра,
местността Юрта в махала Касалиите при граници, определени по буквите АБДЕ в
заключението на вещото лице по гр.д. №171/1994г. на РС Троян и обозначени със
син цвят, представляваща неразделна част от Решение №89/15.02.1999г. по гр.д. №
847/1998г. на РС Ловеч. За да достигне до този правен резултат, ОС Ловеч в
мотивите си е приел за безспорно установено, че са налице и трите предпоставки
за доказване на иска по чл.108 от ЗС – ищците са собственици по наследство на
процесния имот, имотът се намира във владение на въззиваемите
и последните го владеят без правно основание. С решението са отменени и НА №
186, т.ІІ, н.д.№ 611/1988г. на ТРС и НА № 187, т.ІІ, н.д.№ 612/1988г. на ТРС.
Решението на ОС Ловеч е било обжалвано пред ВКС от И.
и Георги Д.. С Решение
№ 1521/13.08.2003г. по гр.д. № 1259/2002г., ВКС е отменил Решение №130/29.03.2002г.
по гр.д. № 363/2001г. на ОС Ловеч единствено
в частта, с която са отменени двата нотариални акта, и в тази част е
отхвърлен искът на Л.М. и С.С.. В останалата част, с която е уважен искът по
чл.108 от ЗС, решението на ОС Ловеч е оставено в сила, т.е. налице е влязло
в сила решение и за успешно проведен ревандикационен иск по чл.108 от ЗС от
страна на Л.С.М. и С.С.С. за имота от 1210 кв.м., спрямо Георги П.Д. (праводател на П.Г.П.) и И.П.Д..
От изложеното по-горе и от
цитираните решения на РС Ловеч, ОС Ловеч и ВКС (намиращи се в четливи копия
в приложеното адм.д. № 286/2007г. на АС Ловеч на л.8-23) безспорно се
установява, че са налице успешно проведени искове за собственост по чл.108 и
чл.109а от ЗС и вещно-правният спор за претендирания от С.С.С. и Л.С.М. имот е
решен в тяхна полза с влязло в сила съдебно решение, което е абсолютно
основание за поправка или допълване на кадастъра.
В случая също безспорно се установява, че с
представянето на влезлите в сила съдебни решения, за административния орган е
възникнало задължението да се съобрази с тях и да нанесе имота на С.С.С. и Л.С. *** съобразно
решеният по граждански ред спор за материално право. Съгласно чл.220, ал.1 от ГПК (отм), влязлото в сила решение е задължително за страните и техните
наследници и правоприемници, за съда, който го е издал, и за всички други
съдилища и учреждения в Републиката. Аналогично разрешение е възприето и в
чл.297 от новия ГПК – влязлото в сила решение е задължително за съда, който го
е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.
Именно в съответствие с горното и в хипотезата на чл.62, ал.5 от Наредба №3/28.04.2005г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (със съставяне на
АНГ, но непредявяването му за подписване на заинтересованите собственици), АО е
издал законосъобразна заповед за изменение на кадастъра, в която изрично се е
позовал и на влезлите в сила съдебни решения.
Несъмнено цитираните решения
на РС Ловеч, ОС Ловеч и ВКС имат силата на присъдено нещо спрямо оспорващата П.Г.П.,
тъй като последната е правоприемник на баща си Георги П.Д. по отношение на
процесния имот с идентификатор 52218.532.23
по КККР на гр. Априлци. Както бе изложено, съгласно НА №184, том ІІ, дело 611 от
15.09.1988г., Георги П.Д. е собственик на имот от 800 кв.м. в гр. Априлци,
центъра, и този имот той е прехвърлил чрез дарение на дъщеря си П.Г.П. с НА №119, том 4, дело 1296 от 03.10.1997г. Именно въз основа на последния
акт оспорващата е била записана като собственик на ПИ 52218.532.23 в първоначално одобрената КККР на гр.
Априлци (виж л.30 и 31 от адм.д. № 286/2007г. на АС Ловеч). Съгласно чл.298, ал.2 от ГПК, влязлото
в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните
правоприемници, а безспорно П. се явява правоприемник на баща си Георги П.Д. по
отношение на процесния имот чрез дарствения нотариален акт. Същото действие е
имал и цитирания в предходния абзац чл.220, ал.1 от ГПК (отм), действал до
01.03.2008г.
Влязлото в сила съдебно решение, с което е разрешен
спор за материално право, е предпоставка за издаването на заповед за
отстраняването на непълноти в кадастралната карта и кадастралните регистри – чл.53,
ал.2 от ЗКИР в приложимата редакция. Безспорно по отношение на новонанесените
имоти с идентификатори 52218.532.52 и 52218.674.30 е налице непълнота в КК на
гр. Априлци, защото не са нанесени като самостоятелни и в КР не са отразени техните
собственици, съобразно влезлите в сила преди първоначалното одобряване на КККР
на гр. Априлци съдебни решения. Тази непълнота е послужила за оспореното в
настоящото производство изменение на КККР, на основание чл.53, ал.1, т.1 от ЗКИР, като административният орган е ползвал писмените доказателства, приложени
към преписката, включително графичната част към заключението на ВЛ по СТЕ от
приключилия граждански вещно-правен спор, която графична част е неразделна част
от съдебните решения.
Настоящият състав намира за законосъобразна оспорената
заповед и в нейната графична част. В заключението си, което не е оспорено от страните, вещото
лице е категорично, че нанесените нови ПИ
52218.532.52 и 52218.674.30 отговарят на имота по букви АБДЕ, определен в
скицата на вещото лице към решение по гр.д. № 171/1994г. на Троянски РС и
установен с влязлото в сила решение по гр.д. № 847/1998г. на Ловешки РС, които
нови имоти са нанесени върху имоти с идентификатори 52218.532.23 и 52218.674.2
по КККР на гр. Априлци. В съдебно заседание вещото лице допълва, че имотът по решението на ВКС
и скицата на ВЛ по гражданското дело на РС Троян е идентичен по отношение новите имоти с номера 52 и 30 (нанесени като собственост на С.С. и Л.М.), като от него е изключена
частта, за която има декларация от заявителите и признат друг иск за
собственост от РС Троян по отношение имот 52218.674.3. Горните констатации вещото
лице е изобразило и в комбинирана скица към заключението си. Следователно при
категоричното установяване от страна на вещото лице, че имоти 52218.532.52 и 52218.674.30 са нанесени с площ и
граници именно така, както са установени в решенията по гражданските дела, и в
изпълнение на тези решения, законосъобразно с оспорената заповед тези имоти са
нанесени в КК на гр. Априлци и в КР са вписани като собственост на С.С.С. и Л.С.М..
Както бе изложено, в случая е налице хипотезата на
чл.62, ал.5 от Наредба № 3/2005г., съгласно която при изпълнение на влязло в
сила съдебно решение, с което е разрешен спор за материално право, не следва да
се подписва акт за непълноти и грешки от пряко заинтересованите лица. В Акт за
непълноти и грешки № 161/11.07.2013г. изрично е отбелязано, че попада под
разпоредбите на чл.62, ал.5 от Наредба № 3/28.04.2005г. и се издава във връзка
с влезлите в сила Решение
№89/15.02.1999г. по гр.д. № 847/1998г. на РС Ловеч, Решение №130/29.03.2002г. по
гр.д. № 363/2001г. на ОС Ловеч и Решение №1521/13.08.2003г. по гр.д. №
1259/2002г. на ВКС. Поради горното са
неоснователни доводите на оспорващата, че непредявяването й за подпис на акта
за непълноти и грешки е довело до незаконосъобразност на заповедта за изменение
на КККР на гр. Априлци.
Неоснователни са доводите на процесуалния представител
на оспорващата за нищожност на обжалваната заповед. Същата е издадена от
компетентен орган, в изискуемата форма, съдържа всички необходими реквизити и
не са налице нарушения на материалния закон, които да я правят невалиден акт.
Не е налице и нищожност на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК – наличие на
влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. За да е приложима
последната разпоредба, следва да е налице повторно искане от същата страна със
същия предмет, и по аналогично предходно искане да има влязъл в сила ИАА. В
случая тези условия не са налице – няма повторно предявено пред АО искане от С.С.С.
за изменение на КККР на гр. Априлци, а органът се е произнесъл с оспорената
заповед по искането от 12.03.2013г. Вярно е, че това не е сторено в срока по
чл.57 от АПК, но за административния орган тези срокове са инструктивни и с
изтичането им не се преклудира възможността да се произнесе по искането, с
което е сезиран. Издаденият по-късно акт е действителен и подлежи на обжалване
на общо основание. Следователно в случая не сме изправени пред хипотезата на
влязъл в сила мълчалив отказ, както претендира оспорващата, а на валидно
произнасяне на АО, макар и извън инструктивния 14-дневен срок. Отделно от
горното, в административната преписка е налична декларация на С.С. и Л.М. от 12.04.2013г., подадена в
СГКК Ловеч, при процедиране на преписката за изменение на КККР на гр. Априлци с
вх.№ 94-4092/12.03.2013г. границите на поземления им проектен имот да не
засягат имоти с идентификатори 52218.674.3 и 52218.674.4 по КК на гр. Априлци
(л.73 по делото). Следователно и след 12.03.2013г. е налице процедиране от
административния орган по заявлението, както и представяне на документи от
заявителя пред органа за изясняване на релевантни факти и обстоятелства, което
е наложило удължаване на срока за произнасяне от страна на Началника на СГКК
Ловеч. Поради изложеното не може да се говори за бездействие на органа по
подаденото заявление и за мълчалив отказ, постановен на 26.03.2013г., както
неоснователно твърди оспорващата в писмената си защита.
Отделно от горното,
процедираното изменение е извършено на основание влязло в сила съдебно решение,
което е задължително за административния орган – чл.297 от ГПК, и АО не може да
се произнесе с никакъв отказ (било то мълчалив или изричен), в противен случай
ще постанови нищожен акт (арг. чл.177, ал.2 от АПК). И на това основание в
случая не е налице формиран мълчалив отказ, съответно нищожност на оспорения
акт.
Неоснователно е и позоваването в писмената защита на
оспорващата на влязлото в сила решение по адм.д. № 286/2007г. на АС Ловеч като основание за
незаконосъобразност на оспорения акт. Предмет на адм.д. № 286/2007г. на АС
Ловеч е била Заповед № РД-18-49/31.08.2007г. на ИД на АГКК за одобряване на
първоначални КККР на гр. Априлци, издадена на основание чл.49, ал.1 от ЗКИР,
докато предмет на настоящото производство е заповед за изменение на КККР на гр.
Априлци, издадена от началника на СГКК Ловеч на основание чл.54, ал.1 от ЗКИР.
Видно е, че макар и между същите страни, споровете по двете дела са с различен
предмет и основания, поради което не съществува законова пречка
административният орган да издаде процесната заповед.
Съдът намира за
неоснователни доводите на оспорващата, че в процесната заповед не са посочени
документите за собственост на С. и Л. Събчеви, което води до нейната
незаконосъобразност. В заповедта изрично са цитирани решенията на РС Ловеч, ОС
Ловеч и ВКС като основание за промяна на КК чрез нанасяне на нови имоти и за
вписването на двамата в КР като собственици на тези имоти. Именно правото на
собственост е субективното материалното право, чиято съдебна защита се търси
чрез предявяване на вещен иск. Във всички случаи правото на собственост се
превръща в предмет на делото. Влезлите в законна сила съдебни решения по
вещно-правни спорове заместват актовете, с които се прехвърля правото на
собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право
върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права (арг.
от чл.112, б.”з” от Закон за собствеността), следователно цитираните в
заповедта съдебни решения заместват нотариален акт и са годен титул за
собственост на имотите, за които в КР на гр. Априлци са вписани С. и Л.
Събчеви.
Изложеното дотук дава основание да се направи решаващ
извод за валидност и законосъобразност на процесната заповед. Същата е издадена
от компетентен по материя, време и място административен орган, мотивирана е от
фактическа и правна страна и е издадена при спазване на предвидената процедура
и материалния закон, приложими към датата на постановяването й, и в
съответствие с целта на закона – кадастралната карта и кадастралните регистри
да се поддържат в актуално състояние. Поради изложеното оспорването на П.Г.П. следва да бъде отхвърлено като неоснователно и
недоказано.
При този изход на делото и своевременно направеното
искане за това, ще следва на основание чл.143, ал.3 от АПК оспорващата П.Г.П. да
бъде осъдена да заплати на Л.С.М. и С.С.С. направените от
тях по делото разноски в общ размер на 770 лева, представляващи 120 лв. внесен
депозит за изготвяне на СТЕ (л.165), 50 лв. внесен депозит за изготвяне на
допълнителна СТЕ (л.190) и 600 лв. адвокатско възнаграждение, внесено изцяло и
в брой по договор за правна защита и съдействие № ********** на л.132.
С оглед горното и на основание чл.172, ал.2,
предложение последно от АПК, Административен съд Ловеч, втори административен
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна жалбата на П.Г.П. с ЕГН ********** и постоянен адрес ***, против Заповед
№КД-14-11-1033 от 11.07.2013г. на Началника на Служба по геодезия, картография
и кадастър гр. Ловеч.
ОСЪЖДА П.Г.П. с ЕГН ********** ***, да заплати на Л.С.М. с ЕГН ********** *** и
С.С.С. с ЕГН ********** ***, сумата от 770
(седемстотин и седемдесет) лева разноски по делото, представляващи 120 лева
внесен депозит за изготвяне на СТЕ, 50 лв. внесен депозит за изготвяне на
допълнителна СТЕ и 600 лева заплатено изцяло и в брой адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: