№ 20
гр. Пловдив, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Бранимир В. Василев
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20215300502693 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Кредит консулт“ ЕООД,
гр.Пловдив, чрез управителя Д.Д. срещу решение № 261576/26.05.2021г. на
Пловдивски районен съд, ХХІІ граждански състав, постановено по гр.дело №
8617/2020г. С обжалваното решение е обявена за недействителна спрямо
държавата, на основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, осъществената с нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 69, том I, рег. № 640, дело № 64 от
2016г. от 28.07.2016г. на Нотариус Даниела Апостолова, с рег. № 368 на НК,
сделка, с която „Гарант Инс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: село Войводиново, ул. „Средец“ № 6 прехвърля на „Кредит
Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Мусала“ № 4, ет.4, ап.12 следния свой собствен недвижим имот
– самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56784.520.561.1.21, с
предназначение гараж, с площ 26.230 кв.м., находящ се в гр. Пловдив, ****,
разположена в ПИ с идентификатор № 56784.520.561.
Решението се обжалва изцяло. Сочи се, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва се наличието на безспорно установени към
1
момента на предявяване на иска данъчни задължения на длъжника и влязъл в
сила административен акт. На второ място се сочи, че не е доказано
намерение да се увреди публичният взискател. При извършване на сделката
върху имота не е имало наложена обезпечителна мярка и не може да се
приеме, че тя е сключена с цел да се затрудни удовлетворяването на
взискателя. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска. Претендират
се разноските по делото
В срок е получен отговор на въззивната жалба от държавата чрез ТД на
НАП – Пловдив, с който решението се намира за правилно и
законосъобразно. Иска се неговото потвърждаване. Претендират се разноски
по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
РС Пловдив е приел за доказано по делото, че с нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 69, том1, рег. № 640, дело № 64 от 2016 г. от
28.07.2016г. „Гарант Инс“ ЕООД, ЕИК *********, прехвърля на „Кредит
Консулт“ ЕООД, ЕИК ********* недвижим имот – самостоятелен обект в
сграда с предназначение за гараж в сграда, с площ 26.230 кв.м., находящ се в
гр. Пловдив, ул. ***, с кадастрален № 56784.520.561.1.21. Доказано е че на
длъжника „Гарант Инс“ ЕООД е връчена на 06.04.2016 г. Заповед за възлагане
на ревизия № Р-16001616002111-020-001/28.03.2016 г., като след
приключване на ревизията бил издаден РА № 16001616002111-091-001 от
14.12.2016 г., с който са установени задълженията на „Гарант Инс“ ЕООД за
ДДС към държавата в размер на 43 645.85 лева, както и че РА бил обжалван и
е влязъл в сила на 12.08.2017 г., след издадено Решение на Директора на
ОДОП Пловдив № 139/17.03.2017 г.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя „Кредит консулт“
2
ЕООД, за липса на безспорно установени към момента на предявяване на
иска данъчни задължения на длъжника и влязъл в сила административен акт.
Нормата на чл.216 ал.1 от ДОПК не поставя такива изисквания за да се уважи
иска, а сочи само на това сделките да са извършени преди определени
моменти, в случая връчване на заповедта за възлагане на данъчната ревизия,
което в казуса е доказано. В тази връзка не бива да се забравя, че по горния
иск недействителността се постановява само по отношение на държавата и
ако не се стигне до установяване на данъчните задължения с влязъл в сила
административен акт и не се образува изпълнително производство за
принудително събиране на тези вземания, то правата на страните по сделката
изобщо не се нарушават и за тях тя си остава валидна.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя „Кредит консулт“
ЕООД, че не е доказано намерение да се увреди публичният взискател. Сочи
се, че при извършване на сделката върху имота не е имало наложена
обезпечителна мярка и не може да се приеме, че тя е сключена с цел да се
затрудни удовлетворяването на взискателя.
Правилно РС Пловдив е приел, че единственото установено налично
имущество на ответника – длъжник на значителна стойност е един единствен
недвижим имот – процесният, който е продаден непосредствено след
връчване на заповедта за възлагане на ревизия, като по делото ответникът не
доказа, че действително продажната цена е преведена по банкова сметка на
продавача, както е отразено в нотариалния акт, а и дори и да е преведена,
същата, видно от обсъдената по-горе справка не е налична по банкови сметки
на длъжника. В тази връзка и няма данни продажната цена да стои по банкова
сметка на длъжника ответника, а и ответниците не доказаха и не твърдят
такова обстоятелство. С оглед изложеното ПРС правилно приема, че по
делото е доказан субективния елемент за уважаване на иска по чл.216, ал.1, т.
4 ДОПК, доколкото намерението за увреждане се обективира с конкретни
действия и знание за определени факти, а именно знанието за образувано
ревизионно производство, липса на достатъчно имущество за покриване на
евентуално установени в процеса на ревизията публични задължения,
разпореждане с единственото притежавано към момента на ревизията
недвижимо имущество след образуваето й. В този смисъл ПРС се е позовал на
Определение № 239 от 25.04.2017 г. по т.д. № 2297/2016 г. ВКС, I т.о.
3
Настоящият съд се съгласява с тези изводи на първата инстанция.
Първо при анализ на имуществото на ответника по делото се установява, че
неговото имущество след извършената сделка не може да удовлетвори
евентуалния бъдещ публичен взискател, защото това е единственото
имущество на същия, спрямо което е могло да се насочи изпълнението, за
събиране на публичното вземане. На второ място доколкото се касае до
възмездна сделка следва да се изследва въпроса, дали насрещната престация е
била действително получена в патримониума на длъжника продавач. В такъв
случай тя би могла да служи за удовлетворяването на публичния взискател в
бъдещото изпълнение. В казуса никой от ответниците не твърди и не доказва
продажната сума да е била приведена по сметката на дружеството продавач.
Към настоящият момент такава сума по сметката на това дружество също не
се твърди да има налична. Тоест дори и да е имало плащане по тази сделка, то
сумата не е постъпила в полза на дружеството продавач. Така се получава че
при сделката има разпореждане с имуществото на търговското дружество, а
насрещната престация не е получавана реално. Това доказва намерение за
увреждане на публичния взискател. Тоест безспорно с тази сделка се лишава
от възможност публичния взискател да си събере вземането. Ето защо
обжалваното решение на РС Пловдив като правилно следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. В полза на въззиваемата страна
Държавата, представлявана от процесуалният си субтитуент НАП. Такива по
настоящото дело пред ПОС се доказаха реално направени 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.25 ал.1 Наредбата
за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37 ал.1 от Закона за правната
помощ и чл.78 ал.8 от ГПК.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261576/26.05.2021г. на Пловдивски
районен съд, ХХІІ граждански състав, постановено по гр.дело № 8617/2020г.
ОСЪЖДА „Кредит Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
4
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Мусала“ № 4, ет.4, ап.12 да заплати на
държавата, представлявана от процесуалният си субтитуент НАП сумата в
размер на 100 лева за разноски направени пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5