№ 1117
гр. София, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в заседание при закрити врати
на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диляна Господинова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20241100900501 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят - „Н.Т.” ЕООД, твърди, че в негова тежест са възникнали изискуеми
публичноправни задължения за заплащане на сума в общ размер от 1 671 745, 79 лв.
Посочва, че имуществото на дружеството не е достатъчно, за да бъдат покрити всички
негови задължения, поради което е в състояние на свръхзадълженост. Твърди, че освен това
не разполага с парични средства и с други бързо ликвидни активи, с които да изплати своите
изискуеми задължения, поради което е и в състояние на неплатежоспособност. С оглед на
това моли съдът да обяви свръхзадължеността му и да открие производство по
несъстоятелност по отношение на него на това основание. В случай, че съдът счете, че не е
свръхзадължен търговец, молителят иска съдът да обяви, че е неплатежоспособен и да
открие производство по несъстоятелност по отношение на него на това основание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец
следва да бъде доказано настъпване на едно от двете установени в закона основания за това,
а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че
търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
В подадената молба за откриване на производство по несъстоятелност длъжникът
„Н.Т.” ЕООД основава искането си за откриване на производство по несъстоятелност на
наличието на състоянието на свръхзадълженост по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ. Той изрично
1
сочи това състояние като главно основание за откриване на производство по
несъстоятелност, както и заявява, че предявява състоянието неплатежоспособност като
евентуално основание, което следва да бъде разгледано само ако се направи извод, че не се
доказва осъществяването на главното такова.
Свръхзадължеността е специално основание за откриване на производство по
несъстоятелност, което се прилага само за капиталовите търговски дружества, каквото е и
дружеството-молител. То е налице тогава, когато всички задължения в пасива на
дружеството, включително и неизискуемите такива, надхвърлят имуществото в актива му,
определено при съобразяване на стойностите както на краткотрайните, така и на
дълготрайните активи. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290
ГПК – Решение № 152/ 13.07.2018 г., постановено по т.д. № 2205/ 2017 г. по описа на ВКС, I
т.о. При свръхзадължеността възниква специфична заплаха за кредиторите на длъжниците,
които представляват капиталови търговски дружества, която се изразява в това, че ако
задълженията в пасива надхвърлят имуществото в актива, то последното ще бъде обективно
недостатъчно да удовлетвори всички кредитори, дори ако дружеството е платежоспособно.
Ето защо и при състояние на свръхзадълженост производство по несъстоятелност по
отношение на търговеца се открива преди да настъпи момента, в който поради липса на
краткотрайни активи той вече няма да може да изпълни на падежа някое от възникналите в
негова тежест изискуеми задължения към негов кредитор. Това означава, че за да се приеме,
че е налице състояние на свръхзадълженост не се изисква по делото да се докаже, че в
тежест на длъжника са възникнали и са станали изискуеми задължения, които да са породени
от или да се отнасят до търговска сделка, или публичноправни задължения към държавата и
общините, свързани с търговската му дейност, или задължения по частно държавно вземане,
или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от
работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. Тази предпоставка
трябва да бъде установена само когато се изследва въпроса дали търговецът е в състояние на
неплатежоспособност.
С оглед на изложеното за да се произнесе дали спрямо длъжника „Н.Т.” ЕООД следва
да бъде открито производство по несъстоятелност на главното заявено в молбата по чл. 625
ТЗ основание, съдът трябва да отговори на въпроса какви дълготрайни и краткотрайни
активи притежава това дружество, както и какви са възникналите в негова тежест
краткосрочни и дългосрочни задължения, като съобрази събраните в производството
доказателства, установяващи финансово-икономическото му състояние, които в случая са
представените по делото годишни финансови отчети, както и заключението на изготвената
съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, която съдържа пълен анализ на проверената
счетоводна документация за изследвания период.
От заключението на изготвената СИЕ се установява, че общо притежаваните от
дружеството „Н.Т.” ЕООД краткотрайни и дълготрайни активи са с балансова стойност,
както следва: - към 31.12.2018 г. от 3 817 000 лв., към 31.12.2019 г. от 2 988 000 лв., към
31.12.2020 г. от 2 356 000 лв., към 31.12.2021 г. от 12 036 000 лв., към 31.12.2022 г. от 13 234
2
000 лв. и към 31.12.2023 г. от 156 000 лв. Към тези дати балансовата стойност на всички
парични задължения, които са възникнали в тежест на търговеца, които са само
краткосрочни по своя характер, възлизат на 1 317 000 лв. към 31.12.2018 г., на 1 371 000 лв.
към 31.12.2019 г., на 418 000 лв. към 31.12.2020 г., на 820 000 лв. към 31.12.2021 г., на 983
000 към 31.12.2022 г. и на 150 000 лв. към 31.12.2023 г. По делото не се твърди и няма
представени доказателства, от които да е видно, че към някоя от посочените дати длъжникът
е притежавал и други активи, които да не са надлежно осчетоводени, както и че в негова
тежест са възникнали и други задължения, които да не са осчетоводени. Ето защо и при
изследване на финансовото състояние на молителя към края на всяка от описаните
финансови години трябва да се вземе предвид балансовата стойността на неговите активи и
на неговите пасиви. При съпоставяне на тези стойности е видно, че към 31.12.2018 г., към
31.12.2019 г., към 31.12.2020 г., към 31.12.2021 г., към 31.12.2022 г. и към 31.12.2023 г.
стойността на активите е по-голяма от тази на задълженията. Това означава, че към всяка от
изброените дати търговецът е притежавал достатъчно краткотрайни и дълготрайни активи, с
които да покрива всички възникнали в негова тежест задължения и следователно не е бил в
състояние на свръхзадълженост.
В заключението на изготвената СИЕ е посочено, че през следващия отчетен период,
за който има съставени счетоводни документи, включително финансов отчет, който е към
30.06.2024 г., балансовата стойност на притежаваните от молителя активи е 124 000 лв. Към
30.06.2024 г. балансовата стойност на всички парични задължения, които са възникнали в
тежест на търговеца, които са само краткосрочни по своя характер, възлиза вече на
значителната сума от 2 143 000 лв. Съдът приема, че тази стойност отразява всички
задължения на „Н.Т.” ЕООД, за които по делото има представени доказателства, че са
възникнали в тежест на дружеството, защото в разпита си в съдебно заседание, проведено
на 24.07.2024 г. вещото лице заявява, че всички публичноправни задължения на молителя,
които са установени с данъчноревизионни актове, са надлежно заведени в неговото
счетоводство. При съпоставяне на стойностите на притежаваните активи и възникналите
задължения е видно, че към 30.06.2024 г. молителят вече не е притежавал достатъчно
имущество за удовлетворяване на своите кредитори, както с изискуеми, така и с
неизискуеми вземания /стойността на задълженията от 2 143 000 лв. е много по-голяма от
стойността на активите на дружеството, които са едва 124 000 лв./. Ето защо това дружество
е в състояние на свръхзадълженост към 30.06.2024 г. По делото не се твърди и не са
представени доказателства, от които да може да се заключи, че това състояние е преодоляно
след тази дата до датата на приключване на устните състезания по делото на 24.07.2024 г.,
поради което и предвид факта, че в разпита си пред съда вещото лице П. Д. заявява, че
дружеството вече не осъществява никаква дейност, в резултат на която да придобие активи и
съответно да намали своите задължения, то съдът счита, че състоянието на
свръхзадълженост е налице и към края на устните състезания пред настоящата инстанция.
За начална дата на свръхзадължеността следва да бъде определена 30.06.2024 г., която
е първата, към която по делото се установява със сигурност, че активът на дружеството е на
3
стойност, която не е достатъчна, за да бъдат погасени всички възникнали в негова тежест
парични задължения с настъпил и с ненастъпил падеж.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа, че
дружеството „Н.Т.” ЕООД е свръхзадължен търговец, поради което по отношение на него
следва да бъде открито производство по несъстоятелност на това основание, което е заявено
в процеса като главно.
Доколкото в процеса се установи, че е осъществено главното основание за откриване
на производство по несъстоятелност по отношение на молителя, то съдът не дължи
произнасяне по евентуално заявеното такова, а именно дали той е неплатежоспособен
търговец по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ.
На следващо място, при произнасяне по молбата за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на „Н.Т.” ЕООД, съдът съобразява и това, че по делото се
установява, че към момента дружеството не разполага с парични средства, с които да бъдат
покрити началните разноските в производството по несъстоятелност. Следователно в случая
е налице хипотезата на чл. 629б ТЗ, с оглед на което и с определение, постановено на
24.07.2024 г., съдът е определил сумата от 10 000 лева, която е необходима за покриване на
началните разноски в производство по несъстоятелност за периода от неговото откриване до
започване на осребряването, и е дал възможност на всички заинтересовани лица,
включително на кредиторите на „Н.Т.” ЕООД, в едноседмичен срок от обявяване на
определението в търговския регистър да привнесат по сметка на Софийски градски съд
посочената сума или в същия срок да представят доказателства за това, че дружеството-
длъжник има достатъчно имущество, което да обезпечи разноските по несъстоятелността. С
определението са указани изрично и последиците от непредставяне на доказателства и
невнасяне на така определената сума. Това определение на съда по чл. 629б ТЗ е обявено в
търговския регистър на 24.07.2024 г., от която дата то се счита съобщено на
заинтересованите лица и от която тече едноседмичният срок за привнасяне на определената
от съда сума за покриване на началните разноски за провеждане на производството по
несъстоятелност. Той изтича на 31.07.2024 г., като до тази дата по делото от нито един
правен субект не са представени доказателства за внасяне на определената сума по сметка
на СГС или такива, удостоверяващи, че длъжникът притежава имущество, от което да могат
да се покрият разноските за производството. Ето защо следва да се приеме, че в случая са
налице предпоставките на чл. 632, ал. 1 ТЗ и съдът трябва да постанови решение със
съдържанието, определено в тази норма, с което освен да обяви длъжникът в
несъстоятелност, да определи началната й дата и да открие производство по несъстоятелност
по отношение на него, той следва също така и да постанови прекратяване на дейността на
предприятието на длъжника, да го обяви в несъстоятелност и да спре производството по
делото.
С оглед на това, че производството е образувано по молба на длъжник, то на
основание чл. 620, ал. 1 ТЗ дължимата държавна такса за откриване на производството по
несъстоятелност в размер на 250 лв. не е събрана предварително. Ето защо и съдът с
4
настоящото решение следва да осъди „Н.Т.” ЕООД да я заплати по сметка на СГС, като
съгласно чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ тя ще следва да се събере от масата на несъстоятелността
при разпределението на имуществото.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на „Н.Т.” ЕООД, с ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на свръхзадължеността 30.06.2024 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Н.Т.”
ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО на
„Н.Т.” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„*******.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Н.Т.” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „*******.
СПИРА производството по т.д. № 501/2024 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав.
УКАЗВА на кредиторите на „Н.Т.” ЕООД и на длъжника, че спряното производство
по несъстоятелност може да бъде възобновено по тяхно искане в едногодишен срок от
вписване на настоящото решение в търговския регистър при Агенция по вписванията, при
условие, че се удостовери, че е налице достатъчно имущество или бъде внесена
определената от съда по реда на чл. 629б ТЗ сума за покриване на началните разноски за
провеждане на производството по несъстоятелност, която е в размер на 10 000 лв.
ОСЪЖДА „Н.Т.” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „*******, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски градски съд сума в размер на
250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща държавна такса, дължима по молбата за
откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, която на основание
чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ следва да се събере от масата на несъстоятелността при
разпределението на имуществото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от
вписването му в търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на
вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
5
Решението да бъде вписано във водената по реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6