Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 20.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
Районен съдия: Радина Хаджикирева
при
участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 424 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 150 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от С.Х.В. срещу Поделение за
товарни превози Пловдив към „БДЖ –
Товарни превози” ЕООД за заплащане
на следните суми: 7251,81 лв. (след допуснато в о. с. з. на 28.10.2020 г.
увеличение на иска от сумата от 2896 лв. на сумата от 7251,81 лв.), представляваща
сбор от допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
27.07.2017 г. до 03.06.2020 г., и 880,85 лв. (след допуснато в о. с. з. на
28.10.2020 г. увеличение на иска от сумата от 200 лв. на сумата от 880,85 лв.)
– мораторна лихва върху главницата от настъпване на изискуемостта до 27.07.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 27.07.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищецът работил по трудово
правоотношение при ответника, като изпълнявал длъжността „пазач”. Поддържа, че
трудовият му договор бил прекратен на 03.06.2020 г. Посочено е, че за периода
27.07.2017 г. – 03.06.2020 г. работил на
смени,
всяка от които с продължителност от 12 часа съгласно графици при сумирано
отчитане на работното време. Обичайно следвало да отработва една дневна и една
нощна смяна, след което да почива два дни. Тъй като на изпълняваната от ищеца
длъжност работели общо четирима служители, когато един от тях ползвал отпуск,
работодателят им предоставял само един ден почивка вместо предвидените два.
Това водело до полагане на повече от 40 часа труд седмично. Счита, че часовете
положен труд следвало да се определят след преизчисляването на нощния труд в
дневен. По тези съображения намира, че през исковия период бил положил извънреден
труд, който не му били заплатен от работодателя. Поради това моли да бъдат
уважени предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който излага
съображения за неоснователност на исковите претенции. Не се спори, че ищецът
работил по трудово правоотношение при ответника до 03.06.2020 г., както и че
изпълнявал служебните си задължения на сменен режим на работа по график, като
било въведено сумирано изчисляване на работното време. Посочено е, че през 2018
г. извънредният труд се отчитал на тримесечие. През 2019 г. периодът на
отчитане на работното време на служителите, работещи на смени, бил тримесечен,
а през 2020 г. бил въведен шестмесечен период. Твърди, че в книгата за отчитане
на извънреден труд в ПТП Пловдив – Поименна справка за положения извънреден
труд, не се съдържала длъжността „пазач”, тъй като служител, назначен на тази
длъжност, не бил полагал извънреден труд. Цитираната Поименна справка за
положения извънреден труд се изготвяла въз основа на Лична сметка, която се
попълвала лично от работника или служителя. От представената с отговора Лична
сметка за отчитане работното време на ищеца се установявало, че не е полагал
извънреден труд. Твърди се, че на ищеца било заплащано възнаграждение за
положен нощен труд. По тези съображения моли да бъдат отхвърлени предявените
искове.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Страните се спорят, а и
от представените писмени доказателства се изяснява, че ищецът е работил от
20.01.2017 г. по трудово правоотношение с ответното поделение, като е заемал
длъжността „пазач” в Локомотивно депо Стара Загора/ Локомотивен филиал
Димитровград. Работното място на ищеца е било в ЕП Свиленград. Уговорено е
пълно работно време при сменен режим на работа по график. Не е налице спор и че
трудовото правоотношение е прекратено на 03.06.2020 г. по взаимно съгласие.
Видно от ангажираните от
ответната страна доказателства за заеманата от ищеца длъжност е установено
сумирано изчисляване на работното време. Със Заповед № 186/27.04.2016 г.
работодателят е въвел изготвяне на графици за работа на всеки тримесечен
период. С последващи заповеди от 28.03.2019 г. и 28.06.2019 г. е разпоредено
работното време да се отчита сумирано на тримесечен период, а със Заповед №
12-01-330/30.12.2019 г. от 01.01.2020 г. е установен шестмесечен период за
изчисляване на работното време. За исковия период са издадени заповеди от
работодателя за изготвяне на поименни графици за работа за съответния период.
Указано е на ръководителите в поделението, че когато се полага нощен труд,
сборът от работните часове по предварителния график на работника или служителя
се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече
от четири часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Със Заповед №
12-00-2363/23.11.2028 г. на началника на Локомотивно депо Стара Загора е
разпоредено да определи служители, които да изготвят месечни сведения за
отработените дни по образец Приложение № 1 и лични сметки по образец Приложение
№ 2.
Представени са и лични
сметки за отчитане на работното време на ищеца С.Х.В. за периода от м. юли 2017
г. до м. май 2020 г. Между страните не е налице спор, че личните сметки са
подписвани от ищеца и преките му ръководители. В някои от личните сметки е
отразено, че заработените от ищеца часове са равни на определената норма за
месеца. Има и случаи, когато е записано, че ищецът е отработил няколко часа над
или под нормата, като те са компенсирани през следващия месец. Така например,
през м. януари 2018 г. при норма от 176 часа е посочено, че ищецът е работил
177 часа, т. е. с 1 час повече. През следващия м. февруари 2018 г. е отработил
159 часа при норма от 160 часа. През почти всички месеци (с изключение на м.
декември 2018 г., м. май 2019 г. и септември 2019 г.) е отразено прекъсване на
дванадесетчасовата смяна за няколко часа. За месец декември 2018 г. са описани
единствено отработените нощни смени.
За същия този период работодателят
е представил утвърдените от него графици на работа. Видно от съдържанието им ответното
поделение е организирало всеки един от четиримата служители на длъжността
„пазач” в ЕП Свиленград да полага труд на двусменен режим на работа, както
следва: дневна смяна от 07 ч. до 19 ч. и нощна смяна от 19 ч. до 7 ч. Единствено
за м. октомври 2017 г. са предвидени дневна смяна от 10 часа от 07 ч. до 12 ч.
и от 14 ч. до 19 ч., дневна смяна от 11 часа от 07 ч. до 12 ч. и от 13 ч. до 19
ч., дневна смяна от 12 часа от 7 ч. до 19 ч., както и нощна смяна от 19 ч. до
01 ч. и от 02 ч. до 7 ч. При така въведената организация на работното време
всеки един от четиримата служители е следвало да изработи една дневна и една
нощна смяна, след което да почива два дни. При условие че някой от тях е
ползвал платен отпуск, останалите са имали само един ден почивка.
Приложени са и фишове за
работна заплата, от които се установява размерът на получаваното от ищеца
трудово възнаграждение през исковия период.
От заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като компетентно и
обективно изготвено се изяснява, че при анализа на представените документи било
констатирано несъответствие между първичния документ „таблица-график” и
вторичните документи „лична сметка” и „фиш за работна заплата”. Установено е,
че съобразно графика работникът следвало да полага труд на 12-часови смени, а в
личната сметка съществувало прекъсване в различно време през деня и през нощта.
Било налице реално разминаване между графика и личната сметка. Според вещото
лице липсвали данни за прекъсване на работното време при въведения непрекъсваем
режим на работа. Поради това експертът приема, че представените графици,
подписани и коригирани от съответните длъжностни лица, отговарят на
действително положения труд от ищеца. Изрично е посочено, че при работодателя
липсвала книга съобразно чл. 19, ал. 2 от Правилника за вътрешния трудов ред за
регистриране на напускането на работното място. При тези данни вещото лице е
изчислило, че след превръщане на нощните часове в дневни нормата се явява
превишена с 1438 часа за исковия период от 27.07.2017 г. до 03.06.2020 г., за
които дължимото възнаграждение било в размер на 7251,81 лв. В случай че не се
извърши превръщане на нощните часове в дневни часовете, положените часове
извънреден труд били 1160 часа, като дължимото възнаграждение възлизало на
5869,56 лв. На база на личните сметки не се констатирало наличието на положен
труд над определената норма. Посочено е още, че дължимата мораторна лихва от
датата на изискуемостта до 27.07.2020 г. върху сумата от 7251,81 лв. възлизала
на 880,85 лв., а върху сумата от 5869,56 лв. – на 700,57 лв.
От показанията на
свидетеля М.П.– бивш служител на ответника със заведено идентично гражданско
дело за заплащане на възнаграждение за извънреден труд, преценени съгласно
разпоредбата на чл. 172 ГПК като логични, непосредствени и кореспондиращи с
приложените писмени доказателства, се установява, че заедно с ищеца работили на
длъжността „пазач“ при ответното поделение. Посочил е, че на тази длъжност
работили общо четирима служители. Полагали труд на 12-часови смени – дневна и
нощна, след което следвало да почиват два дни. Обяснил е, че когато един от тях
отсъствал поради ползване на отпуск, другите поемали неговите смени.
Работодателят не изпращал друг служител, който да го замести. Работили по
изготвен от работодателя график. Изяснил е, че личните сметки им ги изпращали
попълнени от Локомотивен филиал Димитровград и те само ги подписвали. Само
първия месец лично изготвили сметките, но когато ръководителите им видели, че
часовете били повече от предвидената норма, започнали да им ги изпращат
попълнени. Посочено е, че по време на 12-часовата смяна не напускали работното
си място. Разказва, че имало само един график с предвидено прекъсване на
работната смяна, като тогава от ръководството се обадили по телефона да им
кажат, че не трябва да си тръгват.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
За да възникне парично
вземане за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд, е необходимо
да са се осъществили следните материални предпоставки (юридически факти): 1) работодателят
да е възложил изпълнение на трудовите задължение на работника или служителя
извън уговорената продължителност на работно време и 2) работникът и служителят
ефективно да е престирал своята работна сила съгласно нарежданията на
работодателя извън установената в трудовия договор продължителност на работно
време. Задължението на работодателя да заплати трудово възнаграждение при
полагане на извънреден труд представлява насрещната престация за извършената от
работника или служителя работа по трудово правоотношение. Тя се дължи независимо
от това дали при полагането на извънредния труд са спазени законоустановените
изисквания. Без значение е и дали работодателят е водил специална книга за
отчитане на извънредния труд и е издал специална заповед, с която да възложи на
работника полагането на извънредния труд. Доказването на извънредния труд в
рамките на съдебното производство се извършва с всички доказателствени средства
– (писмени, гласни свидетелски показания), заключения на вещи лица и др. (в
този смисъл Решение № 228/24.06.2011 г. по гр. д. 1625/2010 г. на ВКС, III г.
о.).
Съгласно чл. 136 КТ
нормалната продължителност на работната седмица е 5 дни, с 40-часово седмично
работно време и 8-часово работно време през деня. Нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа и
7 часа за нощна смяна (чл. 140, ал. 1 КТ). Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 КТ
предвижда, че работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното
време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде
повече от 6 месеца. Максималната продължителност на работна смяна при сумирано
изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността
на работната седмица не може да надвишава 56 часа (чл. 142, ал. 4 КТ). Според
чл. 9б, ал. 1 НРВПО нормата за продължителност на работното време за периода се
определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода
на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време,
определено в трудовия договор.
В разглеждания случай
работодателят е въвел сумирано изчисляване на работното време, при което установената
нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен
по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай
продължителността на работното време през отделните дни може да надвишава
нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на
отчетния период. По този начин балансът на работното и свободното време се
запазват средно за периода на отчитане. Когато в края на отчитане нормата
работно време е превишена, ще е налице извънреден труд.
Съобразявайки
гореизложеното и след извършен анализ на събраните по-делото доказателства,
съдът намира, че ищецът е положил труд, надвишаващ установената с трудовия
договор продължителност на работното време. В тази насока съдът споделя
изводите на вещото лице по ССчЕ, че утвърдените от работодателя графици
отразяват действително положения от ищеца труд. Въпреки че ищецът е подписал
лични сметки за продължителността на работното му време, съгласно които не се
установява наличието на положени часове труд над определената норма, съдът
намира, че отразените в тях записвания се опровергават от съвкупната оценка на
останалите писмени доказателства. В тази връзка следва да се изясни, че подписаните
от лицето, което ги е издало, частни документи (диспозитивни и свидетелстващи)
притежават формална доказателствена сила и съставляват доказателство, че
изявленията, които се съдържат в тях, са направени от това лице (чл. 180 ГПК).
Когато частният свидетелстващ документ удостоверява неизгодни за издателя си
факти, той се ползва и с материална доказателствена сила, т. е. има
доказателствено значение за стоящите вън от него факти, до които се отнася
удостоверителното изявление. В този случай твърдението, че признатият от
издателя факт всъщност не се е осъществил, представлява оспорване на
съдържанието на документа в съответната част по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК. Следователно, когато обективираното в документа изявление принадлежи на
подписалото го лице, но това изявление не е вярно, защото не съответства на
обективната действителност, документът е автентичен, но с невярно съдържание.
Доказателствената тежест за опровергаване на верността на удостовереното
обстоятелство е на страната, която оспорва верността на направеното от нея
удостоверително изявление, т. е. на страната, която твърди, че признатият от
нея факт в действителност не се е осъществил (така Решение № 169 от 31.01.2013
г. на ВКС по т. д. № 664/2011 г., II т. о., ТК). В настоящата хипотеза
представените лични сметки съставляват частни свидетелстващи документи, по
отношение на които ищецът е въвел оспорване, че не отразяват действително
положените от него часове труд. С оглед забраната на чл. 164, ал. 1, т. 6, вр.
ал. 2 ГПК е недопустимо за опровергаване съдържанието им без съгласието на
ответника да се разпитват свидетели. Но от наличните по делото писмени
доказателства може да се направи категоричен извод, че записванията в личните
сметки относно заработените от ищеца часове са неверни. На първо място, следва
да се съобрази, че видно от представените заповеди служителите в ответното
поделение са полагали труд съгласно предварително изготвени графици за
определен период от време. Също така, от приложените графици става ясно, че е
въведен непрекъсваем сменен режим от 12 часа, както и че в ЕП Свиленград на
длъжността „пазач“ са работили четирима служители през исковия период. Когато
някой от тях е ползвал отпуск, с оглед естеството на работата останалите са
отработвали неговите смени. В резултат на това вместо два дни са почивали само един
ден. Не са представени и доказателства да е изменян първоначално изготвеният
график или служителите да са напускали работното си място. В тази връзка вещото
лице изрично е установило, че не е налична книга за регистриране на излизанията
по време на работа. Отразеното прекъсване на работната смяна е и в противоречие
с разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Правилника за вътрешния трудов ред, според
която за работещите на смени при непрекъснат режим на работа смените започват в
7 ч. и 19 ч. и завършват в 19 ч. и 7 ч. Установи се, че и работодателят е издал
заповед, с която е разпоредил да се определят служители, които да изготвят
личните сметки. С оглед утвърдените графици, предвиждащи полагането на труд на
12-часови смени, и създадената от работодателя организация, изискваща от
заемащите длъжността „пазач” служители да осъществяват постоянен пропускателен
режим в районна на контролирания обект, съдът счита, че практически е невъзможно
ищецът да е напускал работното си място в посочените в личните сметки часове. По
отношение месец м. декември 2018 г., за който не е отразено прекъсване на
работните смени, съдът приема, че също личната сметка не съответства на
действително отработените часове, тъй като липсват предвидените според графика
дневни смени. При тези данни и отчитайки установената от работодателя
организация на работното време при 12-часови непрекъснати смени, което се
потвърждава и от показанията на разпитания свидетел, съдът намира, че предвиждането
само на четири щатни бройки за заеманата от ищеца длъжност неизменно е
предполагало отработването на повече часове труд. С оглед обстоятелството, че
съгласно заключението по ССчЕ тези часове не са били компенсирани до края на
отчетния период, следва да се приеме, че положеният над установената норма на
продължителност на работното време труд е извънреден. Полагането на извънреден
труд се констатира и за м. октомври 2017 г., като въпреки че според графика е
предвидено прекъсване на работната смяна, съдът приема, че поради естеството на
възложената работа и липсата на доказателства за напускане на работното място ищецът
е работил по време на цялата 12-часова смяна. Тъй като графиците са изготвени
от определени от работодателя длъжностни лица, съдът счита, че извънредният
труд е престиран по негово разпореждане. Предвид всичко изложено, съдът намира,
че искът за заплащане на възнаграждение за извънреден труд се явява доказан по
основание.
При определяне на
конкретните часове извънреден труд, превишаващи установената норма за
съответния период, изчислена съобразно правилото на чл. 9б, ал. 1 НРВПО, е
необходимо да се съобрази, че при
сумирано изчисляване на работното време се прилага разпоредбата на чл. 9, ал. 2
НСОРЗ за превръщането на нощните часове в дневни. Това става с коефициент,
който е равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане за съответното работно
място или длъжност. Както беше посочено по-горе, нормалната продължителност за
дневното работно време при подневно отчитане е осем часа, а работното време
през нощта, при същите условия, е седем часа, което значи, че коефициентът е
8/7 или 1,143. Поради възможността отработеното в повече време да се компенсира
до края на определения период, е допустимо през един от дните или от седмицата
отработената норма да е по-голяма, а в други да бъде по-малка. Това означава,
че за всеки отделен месец работникът или служителят получава договореното в
трудовия договор възнаграждение и само при наличие на извънреден труд, отчетен
в края на периода, за него се заплаща възнаграждение според уговореното в
договора, но с не по-малко увеличение от 50 % (чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ).
Възнаграждението за извънреден труд става дължимо в края на отчетния период.
(така Решение № 103 от 27.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 299/2011 г., IV г. о.,
ГК и Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК).
Това тълкуване на ВКС, касаещо изчисляването на положения извънреден труд, е
възприето от законодателя, като е изрично уредено чрез приемане на разпоредбите
на чл. 9а-9г НРВПО, в сила от 01.01.2018 г. Въпреки че тези норми са действащи
от 01.01.2018 г., съдът намира, че доколкото за исковия период, предхождащ
приемането им, а именно: от 27.07.2017
г. до 31.12.2017 г., е била приложима нормата на 18, ал. 3 НСОРЗ и не е
съществувала детайлна подзаконова уредба относно сумираното изчисляване на
работното време, следва да се възприемат указанията, дадени в горецитираната
практика на ВКС. Видно от съдържанието на Правилника за вътрешния трудов ред (чл.
20, ал. 3) и приложените лични сметки по този начин е процедирал и самият
работодател, като заработените часове са се изчислявали след превръщане на
нощните часове в дневни. След съпоставяне на този сбор с формираната норма в
края на съответния период се установява дали е положен извънреден труд,
подлежащ на заплащане с увеличение от 50% съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ. Тук
е мястото да се изясни, че нормата на чл. 9г НРВПО в редакцията ѝ към
01.01.2018 г. предвижда, че отработените часове от работника или служителя,
които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на
работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат
за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред Инспекцията по труда без
превръщане на нощните часове в дневни. Това не означава, че е налице забрана за
заплащане като извънреден труд на получените в резултат на преизчисляването на
положения нощен труд часове над нормата. В тази насока са и дадените от
работодателя разяснения от 13.12.2017 г. Изразът „без превръщане на нощните
часове в дневни” е заличен с изменението на Наредбата, влязло в сила на
17.07.2018 г. Поради това съдът намира, че за периода 01.01.2018 г. –
17.07.2018 г. е било предвидено полученият извънреден труд след превръщането на
нощните часове в дневни да не се отчита пред Инспекцията по труда, но не и че не
следва да се заплаща с предвиденото съобразно чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ
увеличение.
С оглед тези разяснения
и като съобрази заключението на изслушаната ССчЕ, съдът намира, че за периода
от 27.07.2017 г. до 03.06.2020 г. ищецът е положил труд над определената норма,
който след преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143 за превръщането му
в дневен труд, възлиза общо на 1438 часа. Дължимото възнаграждение съобразно
ССчЕ е в размер на 7251,81 лв. Предвид изложеното предявеният главен иск следва
да бъде уважен изцяло, като на ищеца следва да се присъди и законната лихва от
депозирането на исковата молба в съда – 27.07.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането.
Задължението на
работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е
установен срок. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава
след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение.
Ето защо, акцесорната претенция за законна лихва е основателна за периода от
падежа на всяко изискуемо вземане до 27.07.2020 г. Съгласно заключението на
ССчЕ за същия период обезщетението за забава възлиза на 880,85 лв., предвид на
което искът следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
На основание чл. 38, ал.
2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв на процесуалния представител на
ищеца – адв. Д., следва да се определи възнаграждение за осъществената правна
помощ. С оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 01.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения същото следва да бъде
в размер на 736,63 лв., която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати
на осъществилия процесуално представителство адвокат.
С оглед разпоредбата на чл.
78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна
такса по уважените искове в размер на 340,07 лв., както и разноските за вещо
лице в размер на 180 лв.
Така мотивиран, РС
Свиленград
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Поделение за товарни превози Пловдив към „БДЖ – Товарни
превози“ ЕООД, БУЛСТАТ: 1754038560069, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати по исковете с правно основание чл. 150 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на С.Х.В.,
ЕГН: **********, адрес: ***, следните суми: 7251,81 лв., представляваща сбор от
дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
27.07.2017 г. до 03.06.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба – 27.07.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането, и 880,85 лв. – мораторна лихва върху главницата за
периода от падежа на всяко плащане до 27.07.2020 г.
ОСЪЖДА Поделение за товарни превози Пловдив към „БДЖ – Товарни
превози“ ЕООД, БУЛСТАТ: 1754038560069, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на адв. М.Д.Д., ЕГН: **********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв сумата от 736,63 лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Поделение за товарни превози Пловдив към „БДЖ – Товарни
превози“ ЕООД, БУЛСТАТ: 1754038560069, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Свиленград, сумата
от 340,07 лв., представляваща дължима държавна такса, и сумата от 180 лв. –
възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен съдия: