Н Е П Р И С Ъ С Т В
Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
гр.Б.С., 26.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори граждански състав, в публично съдебно заседание на 27 юни, Две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ
При секретаря Соня Ралчева, като разгледа докладваното от съдия Вельовски гр.д.№ 364/2019 г. по описа на РС – Б.С., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЦЗАЦИЯ” ООД, със седалище и адрес ***, с ЕИК *********, представляван от А.Ц.П. – Управител, чрез пълномощника А.И.А. – юрисконсулт, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания на основание чл.422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл.124 ГПК, вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД като съдът признае за установено, че ответникът С.М.К., с ЕГН **********,***, дължи на ищцовото дружество сумата от 5333.67 лв. главница за периода от 01.11.2011г. до 01.08.2016г., както и сумата от 1149.71 лв. – лихва, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащаме на вземането. Претендира присъждане на разноски по заповедното и по исковото производство.
С допълнителна искова молба ищцовото дружество уточнява, че мораторната лихва от 1149.71 лв. е за периода от 01.12.2016г. до 15.01.2019г.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и чл.238 от ГПК.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл. 133 от ГПК.
С вх. № 4488/19.06.2019г. е постъпила молба от ВиК ООД В., с която поддържа предявените искове срещу ответника и моли да бъде даден ход на делото, което да се разгледа в отсъствие на процесуален представител на ищеца. Няма други доказателствени искания и моли да бъде даден ход на устните състезания. В случай, че ответникът не се явява и не оспорва исковете моли да се постанови неприсъствено решение, с което съдът да уважи предявените искове, като основателни и доказани със законните последици от това, като му се присъдят направените по делото разноски.
В случай, че ответникът оспори исковете, моли да бъде допусната исканата под условие съдебна експертиза с посочените задачи, както и да се даде възможност да посочи допълнителни доказателства с евентуално оспорване.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът като взе предвид доводите изложени в
исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 159/2019г. по описа на БСлРС срещу длъжника С.М.К., с ЕГН **********,***, е издадена заповед № 102/05.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата 5333,67 лв. главница, представляващи неплатени ВиК услуги, мораторна лихва върху главницата за периода от 01.12.2016г. до 15.01.2019г. в размер на 1149,71 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски в размер на 129,67 лв. - внесена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Вземането произтича от следните обстоятелства: Длъжникът С.М.К., като абонат на „В и К” ООД гр.В. и потребител на вода и други услуги предвидени в Закона за водите, Наредба № 4/2004г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия на договорите за предоставяне на В и К услуги на потребителите, е задължен да заплати консумирана вода.
На 15.08.2016г. между „ВиК” ООД В. и С.М.К. е сключен споразумителен протокол, съгласно който К. признава задължението за заплащане на потреблението на вода през периода 01.11.2011г. – 01.08.2016г., вкл. и чрез незаконно отклонение, съгл. Протокол от 16.01.2014г., като се задължава да ги заплати по погасителен план в срок до 31.10.2019г. Съгласно т.5 и т.6 от протокола при неплащане на две поредни месечни вноски цялото останало задължение става изискуемо и операторът може да го претендира по съдебен ред. К. не е извършил плащания съгласно протокола и от 01.12.2016г. е в забава.
В исковата молба ищецът навежда доводи, че на 15.08.2016г. в гр.В. между ВиК - В. и С.К. е сключен споразумителен протокол, чрез който ответникът декларира, че признава задължението си към ВиК като реален потребител по партидите на М.М.Д.от с.Г., С.М.Д.от с.Г. и А.М.М. от с.Г. за периода от 01.11.2011г. до 01.08.2016г., както и главница по протокол за незаконно присъединяване от 16.01.2014г. срещу М. М.. Д.. Всичко на обща стойност 5333.67 лв.
С.К. се задължил да изплаща задължението по посочена в
протокола схема. Според „т.6” от Споразумителния протокол при незплащане на две
поредни месечни вноски ВиК гр.В. има право да предяви съдебен иск за цялата
сума срещу г-н К..
С писмена молба вх. № 4488/19.06.2019г. от юрисконсулт Александров-пълномощник на ищеца „ВиК“ ООД В. е поискал постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 от ГПК спрямо ответника, ако са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.
За да
бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да са
налице предвидените в закона предпоставки.
На
първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът
не е представил в срок отговор на исковата
молба. На следващо място, не се явил в с.з., не е изпратил представител в
първото заседание по делото, както и не е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие.
Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК-на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание./Разпореждането от 03.04.2019г. е получено от ответника, видно от върнатата разписка за връчване на призовки с указанията и с приложенията/.
С оглед така коментираните писмени доказателства и съобразно наведените в исковата молба и в проведеното с.з. твърдения и изложени обстоятелства, съдът намира така предявените искове за вероятно основателни и доказани, съобразно разпоредбата на чл. 239, ал.1, т.2 ГПК, поради което следва да се уважат в посочените размери, с присъждане в полза на ищеца на направените деловодни разноски, съгласно списъка по чл.80 ГПК.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество.
Съгласно новата задължителна практика-т.12 от
ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на
настоящия исков процес, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по
заповедното производство по ч.гр.д.№ 159/2019г. по описа на РС-Б.С. в
общ размер на 179,67 лв. от които: 129,67 лв. заплатена държавна такса и 50.00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
При този изход на процеса, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът ще следва да заплати на ищеца направените в настоящото
исково производство разноски в размер на 229.67 лв., от които: 129,67 лв. заплатена държавна такса и 100.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, съгласно приложеният списък с разноските по чл.80 от ГПК, тъй
като той е станал причина за завеждане на исковото производство по чл.422 от ГПК.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД вр.чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С.М.К., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, че същият ДЪЛЖИ на „В.И К.” ООД г. с адрес ***, БУЛСТАТ *********, представлявано от Управителя А.Ц.П., на основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, сумата от 5333.67 лв. - главница, представляващи неплатени ВиК услуги по сключен споразумителен протокол между страните на 15.08.2016г., за периода от 01.11.2011г. до 01.08.2016г., мораторна лихва върху главницата за периода от 01.12.2016г. до 15.01.2019г. в размер на 1149.71 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 102/05.02.2019г. по ч.гр.д.№ 159/2019г. по описа на РС-Б.С. срещу ответника-длъжник.
ОСЪЖДА С.М.К., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „В.И К.”
ООД г. с адрес ***, БУЛСТАТ *********, представлявано от Управителя А.Ц.П.,
направените от него по настоящото исково производство по гр.д.№ 364/2019г. по описа на БСлРС разноски в общ размер на 229.67 лв. /Двеста
двадесет и девет лева и 67 ст./, от които: 129,67 лв. заплатена държавна такса и 100.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, както и сторените от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д.№ 159/2019г. по описа на РС-Б.С.
разноски в общ размер на 179,67 лв. /Сто седемдесет и девет лева
и 67 ст./, от които: 129,67 лв. заплатена
държавна такса и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ Е ОКОНЧАТЕЛНО
И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕПИС от съдебното решение да се
изпрати на страните за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: