Решение по дело №3632/2019 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 131
Дата: 17 февруари 2020 г. (в сила от 17 февруари 2020 г.)
Съдия: Мартин Димитров Кючуков
Дело: 20195640103632
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 308

 

05.06.2020 година, гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                                

Хасковският районен съд                                                                      наказателен състав

на пети юни                                                                през две хиляди и двадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                                                                                       Районен съдия : Мартин Кючуков

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 3632 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

               Производството е по реда на чл.250 от ГПК.

               Образувано е по повод постъпилата молба от адв. Еркант Раиф като пълномощник на В.С.А., в която се искат две неща : Първо поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение в частта на датата и по точно – годината на гражданското дело, която съдът неправилно посочил като 2020, а тя била 2019г., т.е касаело се за гр.д.№3632/2019г., а не за гр.д.№3632/2020г., както съдът неправилно посочил в шапката на решението. Второ – иска се допълване на решението с чл.9, 10, 11, 12 от Споразумението по чл.50 от СК, които съдът не възпроизвел в диспозитива на Решението по чл.50 от СК. Също така решението следвало да се допълни с чл.13,14 от Споразумението, касаещи иска по чл.127а от СК, които съдът не възпроизвел в диспозитива на решението по чл.50 от СК.

               Съдът като прецени молбата, с оглед събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

      С Решение от 17.02.2020г., постановено по гр.д.№3632/2020г. по описа на Районен съд-Хасково, е прекратен брака между страните по взаимно съгласие и е утвърдено постигнатото между тях споразумение.

      Действително в шапката на решението съдът е допуснал очевидна фактическа грешка като е посочил, че гр.д. е 3632/2020г., а то всъщност е 3632/2019г. Молбата в тази й част е основателна и като такава ще следва да се уважи.

     По-насетне – в диспозитива на решението съдът е утвърдил постигнатото от страните споразумение и не е възпроизвел чл.9, 10, 11 и 12 от споразумението. Съдържанието на тези членове от споразумението е извън съществените последици от прекратяването на брака и съдържат задължения, чиято правна стойност за в бъдеще е съмнителна. Въпреки това, независимо дали те могат да породят годни задължения за в бъдеще, съдът счита, че няма пречка същите да бъдат възпроизведени в диспозитива на решението и исканото допълване следва да се допусне в тази му част.

    Последната част на искането е допълване на решението с чл.13,14 от Споразумението. Тези членове касаят уреждане на отношения между страните по иск по чл.127а от СК. Такъв иск бе предявен като съединен с исковете по чл.49 от СК. Съдът изрично посочи, че такова съединяване на искове не е възможно, защото искът по чл.127а от СК се явява преждевременно предявен и недопустим, докато бракът не бъде прекратен с влязло в сила решение и решен въпроса на кого ще бъде предоставено упражняването на родителските права. Едва тогава може да се завежда претенция по чл.127а от СК. По тази причина в предварителния писмен доклад – Определение №50/10.01.2020г. съдът изрично отдели в отделно производство иска по чл.127а ал.2 от СК и съответно бе образувано отделно гражданско дело с номер и корици. Настоящото производство продължи по чл.49 от СК – в последствие преминало по чл.50 от СК.

     При това положение няма иск по чл.127а ал.2 от СК в настоящото дело и не може да се споразумяват правни последици на иск по чл.127а от СК. По тази причина и съдът изобщо не е възпроизвел чл.13,14 от Споразумението, защото след като липсва висящ иск по чл.127а ал.2 от СК, не може да има и споразумение по чл.127а ал.1 от СК за последиците от такъв иск.

Адв.Раиф е следвало да се запознае с Определението за предварителния писмен доклад на съда.

Ето защо в тази му част искането за допълване следва да се отхвърли като неоснователно. 

Мотивиран така, съдът

 

               Р    Е    Ш    И    :

 

                ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №131/ 17.02.2020г. по гр.дело №3632/2019 г. на РС-Хасково, като на страница първа в „шапката” на решението на ред 11 вместо гр.д.№3632/2020г. да се чете - гр.д.№3632/2019г.

 

               ДОПЪЛВА Решение №131/ 17.02.2020г. по гр.дело №3632/2019 г. на ХРС, както следва :

                На ред предпоследен от диспозитива на решението :

                Страните нямат придобити по време на брака недвижими имоти в режим на съпружеска имуществена общност, както и нямат претенции един към друг по отношение на притежаваните от всеки един пари по банкови сметки;

                Сметните отношения между страните са уредени изцяло и същите нямат и не могат да имат каквито и да е било претенции един спрямо друг от имуществен характер;

                Въпросът със собствеността на всички движими вещи придобити в режим на СИО са разделени между страните извънсъдебно и всеки е във владение на движимите вещи, поставени в негов дял;

                Всеки от съпрузите погасява сам кредитите, които лично е теглил по време на брака и същите не са били погасени до прекратяване на брака, без да има претенции към другия съпруг за погасяване на кредита, употребен за лични нужди на кредитополучателя;

                 ОТХВЪРЛЯ искането за допълване на Решение №131/ 17.02.2020г. по гр.дело №3632/2019 г. на РС-Хасково със следното съдържание :

                 Ф.Г.Й. се съгласява и дава право на бащата В.С.А. да подава заявления за издаване на документи за самоличност и задгранични паспорти на сина им – Илкер Й. пред компетентните органи, както и да получава издадените от тях документи за самоличност и задгранични паспорти на детето.

                  Ф.Г.Й. се съгласява до навършване на 18 годишна възраст на детето Илкер Й. *** до държавите-членки на ЕС и Република Турция, придружаван само от баща си – В.С.А. или упълномощени от него лица.

 

                  Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

                                                                                    Районен съдия :

 

 

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

131 / 17.02.2020 година, гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд                                                           наказателен състав

На тридесети януари                                        през две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                           Председател : Мартин Кючуков

                                                                    

Секретар Велислава Ангелова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гражданско дело номер 3632 по описа за 2020 година, взе предвид следното:

 

            Производството е с правно основание чл.49 ал.1 от СК, в последствие преобразувано с оглед чл.321 ал.5 от ГПК в такова по чл. 50 от СК и е първоначално образувано по искова молба от В.С.А. ЕГН ********** *** против Ф.Г.Й. ЕГН ********** ***. Предявен е и иск за фамилното име на съпругата. Има претенция за ползването на семейното жилище. Предявен е иск и за упражняването на родителските права върху роденото от брака дете. Предявен е и иск за издръжка на детето. Не са предявени искове за издръжката между съпрузите.

         Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 25.05.2008г. От брака си имали родено едно дете –Илкер Й., роден на ***г. До 2018г. семейството живеело в Р.Турция. След това двамата съпрузи взели решение да се завърнат в Р.България. През април 2019г. ищецът се завърнал в България и подготвил семейното жилище в с.Долно поле, общ.Стамболово. След това ищецът започнал да се обажда на съпругата си, но не полувал отговор. На 30.05.2019г. узнал, че съпругата му и синът му са в Р.Австрия, гр.Виена. След това ответницата изпратила съобщение на ищеца, че не може повече да живее с него и че иска да се разведат. След това нямало контакт между съпрузите. После ответницата изпратила снимка на сина на ищеца, на която се виждала улицата във гр.Виена, на която живеели. Ищецът открил адреса на ответницата в гр.Виена и на 02.10.2019г. отишъл там и намерил на адреса сина си Илкер. Вечерта Ф.Й. се върнала от работа и двамата съпрузи се срещнали. След това на 04.10.2019г. ищецът се върнал в България заедно със сина си Илкер Й. и заживели при родителите на ищеца, а детето било записано в 5 клас на ОУ“Христо Ботев“ в с.Силен. След 10 дни Ф.Й. му се обадила и го попитала може ли да я вземе от Виена обратно в България и да я спаси. На 14.10.2019г. ищецът бил във Виена и взел съпругата си от там и двамата се завърнали в България. Ответницата поискала да се прибере при своите родители, тъй като се срамувала от свекърите си. После пак се върнала при ищца. Понастоящем отново същата била някъде и била отпътувала пак за Австрия.

Бракът на страните бил изпразнен от съдържание и нямало възможност същия да бъде заздравен.

         Предвид изложеното, ищцата иска, съдът да прекрати брака му с ответницата, като дълбоко и непоправимо разстроен, изцяло по вина на ответницата; Ищецът иска след прекратяването на брака ответницата да възвърне предбрачното си фамилно име – Тасим. Не претендира издръжка за себе си. Ищецът иска упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Илкер Й. да се предостави на него, с режим на лични контакти с майката– всеки петък събота и неделя от месеца с преспиване от 18 часа в петък – до 18 часа в неделя, 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, по нова година – всяка нечетна година от 17 часа на 30.12 – до 17 часа на 02.01 на следващата година, на рождения ден на бащата от 18 часа предния ден – до 18 часа на следващия рождения ден, с преспиване. Ищецът претендира месечна издръжка за детето в размер на 160 лв., до 5 то число на месеца. Иска на него да се предостави ползването на семейното жилище в с.Долно поле, общ.Стамболово. Иска и съдът да разреши да се издадат документи за самоличност на сина му, без съгласието на майката и съдът да разреши детето да пътува без съгласието на майката в страните от ЕС и Турция до навършването на пълнолетие на Илкер Й..

         Претендира разноските по делото.

         Ответницата представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок.

         Искът по чл.49 от СК бил допустим и основателен. Действително бракът на двамата съпрузи бил дълбоко и непоправимо разстроен. Липсвали доверие, разбирателство, близост, отношенията били изострени и напрегнати. Нямало възможност бракът да се запази или отношенията между съпрузите да се нормализират. Действително съпрузите имали родено от брака дете – Илкер Й. ЕГН **********. Оспорва другите изложени обстоятелства за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

         Иска бракът да се прекрати. Не възразява бащата да упражнява родителските права върху детето. Иска режим на лични контакти, така, както е посочен от ищеца. Няма претенции за семейното жилище. Желае след брака да възвърне предбрачното си фамилно име Тасим. Не оспорва иска за издръжка.

         В съдебно заседание на 30.01.2020г. страните по делото представиха споразумение по чл.50 от СК и с оглед чл. чл.321 ал.5 от ГПК съдът премина към производство на развод по взаимно съгласие по чл.50 от СК.

         Съдът установи, че съпрузите са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод, както и споразумение по всички лични и имуществени отношения, произтичащи от брака по чл.51 от СК.  В открито съдебно заседание двамата съпрузи се явиха лично, като заявиха пред съда, че сериозно и непоколебимо са решили, бракът помежду им да бъде прекратен, като се одобри споразумението им, което урежда всички техни взаимоотношения.

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, достига до следните правни изводи по основателността на молбата:

          Видно от удостоверение за сключен граждански брак двамата съпрузи са сключили брак на 25.05.2008г. в Р.Турция, като съпругата е приела фамилното име на мъжа - Й.. На 07.11.2009г. се родило детето на съпрузите – Илкер Й. ЕГН **********.

          Молителите са постигнали сериозно и непоколебимо по смисъла на чл. 50 от СК взаимно съгласие за прекратяването на брака си, при което подробно са обсъдили последиците от това и са стигнали до извода, че не е налице никаква възможност за заздравяването му. Съгласието и решението за прекратяване на брака са изразени както в молбата до съда, така и лично в открито съдебно заседание. При това положение съдът счита, че запазването на този брак не е в интерес нито на самите молители, нито на обществото, поради което същият следва да бъде прекратен, без да се издирват мотивите на страните за това. Постигнатото споразумение по чл.51 от СК урежда изцяло личните отношения между съпрузите, не противоречи на закона и следва да бъде утвърдено.

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И :

         

ПРЕКРАТЯВА сключения на 25.05.2008г. граждански брак между В.С.А. ЕГН ********** *** и Ф.Г.Й. ЕГН ********** ***, поради постигнато сериозно и непоколебимо взаимно съгласие.

 

          УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение, както следва:

          След прекратяване на брака, съпрузите не си дължат издръжка един на друг.

         ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от брака дете – Илкер Й. ЕГН ********** на бащата В.С.А. ЕГН ********** ***, като местоживеенето на детето се определя при бащата в с.Долно поле, общ.Стамболово, със следване на детето при промяна на местоживеенето на бащата, с право на майката Ф.Г.Й. ЕГН ********** *** да вижда и взема детето при себе си всяка седмица от 18 часа в петък – до – до 18 часа в неделя, с преспиване, 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, по новогодишните празници – всяка нечетна година от 17 часа на 30.12 – до 17 часа на 02.01, на рожденият ден на майката – от 18 часа на предния ден – до 18 часа на следващия рожденият ден, със задължение на майката да връща детето на бащата, след изтичане на така определеното време.

         ОСЪЖДА Ф.Г.Й. ЕГН ********** *** да заплаща на В.С.А. ЕГН ********** ***, като баща и законен представител на малолетното дете Илкер Й. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 160 лв., считано от влизане на решението за развод в законна сила 17.02.2020г. – до настъпването на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на падежа – до окончателното изплащане на сумата, като плащането се извършва до 20-то число на месеца, за който се дължи.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в с.Долно поле, общ.Стамболово на мъжа - В.С.А. ЕГН ********** ***.

След прекратяване на брака жената – Ф.Г.Й. ЕГН ********** *** ЩЕ НОСИ предбрачното си фамилно име – Тасим.

 

ОСЪЖДА В.С.А. ЕГН ********** *** и Ф.Г.Й. ЕГН ********** *** да заплатят по сметка на Районен съд - Хасково държавни такси по допускането на развод в размер от по 15 лева /петнадесет лева/ - за всеки от тях; както и в случай на служебно издаване на изпълнителни листове за събирането им – и държавни такси в размери на по 5 лева за всеки от тях, както и Ф.Г.Й. ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС-Хасково сумата от 115,20 лв. ДТ върху така определената издръжка.

 

          Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                          Районен съдия  :