№ 260152 / 23.5.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 23.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана.…….…...трети наказателен състав в публично
заседание на 26 април......…………..………….……………………………….
през две хиляди двадесет и първа година.......….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Гинка Митова.....................………....……и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от
съдията Цветкова………………………..….……..........АН дело 397 по описа
за 2021г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 20-0996-001360/ 11.05.2020г. на Началника на РУ към ОД на МВР Монтана, РУ МОНТАНА на Ф.Ц.В. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 лева на основание чл.180 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, както и глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Ф.Ц.В. xxx, който обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание доразвива доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С акт за установяване на административно нарушение е констатирано, че на 06.03.2020г. около 08.45 часа жалбоподателя в град Монтана на ул.”св.Кл.Охридски”№4, като водач на МПС – лек автомобил „. А.” с ДКН XXXX , негова собственост е управлявал същото, като пречи и създава опасност за движението и не представя КТ към СУ на МПС.
На водача на МПС бил съставен АУАН за допуснато нарушение на чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. При предявяването на акта жалбоподателят не направил възражение. Не направил такова и в срока по чл.44 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган е счел, че нарушението е доказано, поради което е издал атакуваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените доказателства събрани в хода на въззивното производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява описаната по – горе фактическа обстановка. В тази насока са и свидетелските показания на Д.В.Н. - актосъставител, които съдът изцяло кредитира, като обективни и безпристрастни, без наличие индиция за заинтересованост.
Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП „редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното”, а жалбоподателят по никакъв начин в процеса не доказа твърденията си. Предвид на това съдът намира, че правилно и законосъобразно е издадено обжалваното наказателно постановление за реализиране административно наказателната отговорност на жалбоподателя за извършването на посоченото по-горе административно нарушение.
Не са налице основанията за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с деянията от този вид, а и от разпита на свидетеля се установи, че непосредствено преди да бъде съставен АУАН на жалбоподателя е направена забележка и му е наредено да премести автомобила си на друго място. Наказаният преместил МПС 5-6 метра по – надолу на улицата. Именно при второто преминаване бил съставен и АУАН.
В случая правилно е определен размера на глобата от наказващия орган за всяко едно от деянията. В конкретния случай наложената глоба е с размер, фиксиран от законодателя и не може да бъде намалявана, съгласно забраната на чл.27, ал. 5 от ЗАНН.
Жалбоподателят навежда доводи, че е престоявал на стоянка, но от разпита на актосъставителя и самите обяснения на наказания там не е имало табела за това.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0996-001360/ 11.05.2020г. на Началника на РУ към ОД на МВР Монтана на Ф.Ц.В. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 лева на основание чл.180 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, както и глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: