Р Е Ш Е
Н И Е
Номер
738 10.07.2023 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Бургас,
дванадесети състав, на седемнадесети май
две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при секретаря В.Т. като
разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 1154 по описа
за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Делото е изпратено по подсъдност от Административен
съд- София -град.
Образувано е по жалба на „Фиш Груп 2014“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с.Зорница, общ.Средец,
обл.Бургас, представлявано от управителя Д.В., против отказ с изх.№ 01-282-600
от 20.02.2020г. на зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. В
изпълнение многократни указанията на съда за уточняване предмета на делото, в постъпила
писмена молба с вх.№ 3808/12.04.2021г. (л.44), жалбоподателят уточнява, че
акта, който оспорва е „Писмо 01-2600/43/06.01.2020г. на заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което са приети за недопустими разходи
на стойност 96 238.77 лв. за извършване на СМР от „Полисстрой“ ЕООД поради
установено несъответствие между заявените за плащане количества по съставените
актове и установените количества при проверка на място, който акт е потвърден с
писмо изх.№ 01-2600/43+5/16.03.2020г. на изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ .
Предвид това, предмет на оспорване в настоящото
производство е Уведомително писмо с изх.№ 01-2600/43/06.01.2020г. на заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с което са приети за
недопустими разходи на стойност 96 238.77 лв., потвърдено с писмо изх.№
01-2600/43+5/16.03.2020г. на изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“.
С наведените в жалбата доводи се иска съда да отмени
обжалвания акт като незаконосъобразен или да прогласи неговата нищожност.
Претендират се и разноски.
В последното по делото съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, не се представлява. В молба-становище с вх.№
5092/17.05.2023г. (л.415) процесуалният представител поддържа жалбата и
претендира разноски, съобразно представения списък. Представя писмени бележки.
Ответната страна – заместник изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован, се представляват от юрисконсулт Б.,
която оспорва жалбата, като неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност върху адвокатския хонорар.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:
От представената по делото
административна преписка се установява, че на основание чл.24, ал.1 и чл.37,
ал.3 от ЗУСЕСИФ и във връзка с оценителен доклад от 19.12.2017г. по Процедура
BG14MFOP001-2.006, одобрен на 29.12.2017г. от Ръководителя на Управляващия
орган на Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020г. (УО на ПМДР), на 05.06.2018г.
между заместник-министъра на земеделието, храните и горите и Ръководител на УО
на ПМДР и „Фиш Груп 2014“ ООД като бенефициент, е сключен административен
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по Програма за
морско дели и рибарство (ПМДР) за изпълнението на проект №
BG14MFOP001-2.006-0048, с наименование „Изграждане на рибовъдно стопанство за отглеждане на
риба в плаващи мрежени клетки (садки) – язовир „Зорница“. Проектът с №
BG14MFOP001-2.006-0048 е на стойност 1 093 220 лева., а БФП е в
максимален размер до 546 610 лева, която представлява 50 % от общите
допустими разходи за изпълнение на проекта. Към договора са сключени
допълнителни споразумения от 20.12.2018г., от 06.08.2019г., от 08.10.2019г. и
от 05.02.2020г. Видно от споразумението от 05.02.2020г., в което са отразени
изменения на сключения договор, максималния размер на БФП е изменен в размер на
449 240,06 лева, а стойността на проекта – 898 480,12 лева. С него са
изменени и т. 9.1.2 и т.9.1.3 от Договора, а именно т.9.1.2 гласи, че междинното
плащане, което се извършва при условията и по реда на т.2.2 от Условията за
изпълнение въз основа на искане за междинно плащане в максимален размер до 80%
от БФП, но не повече от 117 429,35 лева, подадено в срок не по-късно от
четири месеца след изтичане на срока за изпълнение на инвестицията. Т.9.1.3
гласи, че окончателното плащане се извършва при условията и по реда на т. 2. 3
от Условията за изпълнение въз основа на искане за окончателно плащане в
максимален размер до 100% от БФП, но не повече 246 343,46 лева, подадено в
срок не по-късно от един месец след изтичане на срока за изпълнение на
инвестицията.
Във
връзка със сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, „Фиш
Груп 2014“ ООД е провел процедура с публична покана № 001/24.10.2018г. за
определяне на изпълнител на строително-монтажни работи (СМР) с предмет на
процедурата „Подготовка на хидротехнически съоръжения и производствена площадка
за обслужване на рибовъдно стопанство – язовир Зорница“, с две обособени
позиции (ОП) – ОП 1 – „Аварийно ремонтни дейности по части от хидротехническите
съоръжения на язовир Зорница“ и ОП 2 – „Ремонтно възстановителни работи по
настилката на производствена площадка“. В резултат на проведената процедура,
между жалбоподателя „Фиш Груп 2014“ ООД като възложител и класирания на първо
място кандидат „Полисстрой“ ЕООД като изпълнител, е сключен договор за извършване на
строително-монтажни работи № ПД-12-01/-5.12.2018г., с предмет – извършване на
аварийно ремонтни и строителни дейности на обект „Рибовъдно стопанство за
отглеждане на риба в плаващи мрежени клетки (садки) в язовир Зорница, землище
на с.Зорница, общ.Средец в две обособени позиции - ОП 1 – „Аварийно ремонтни
дейности по части от хидротехническите съоръжения на язовир Зорница“, което
включва обезопасяване и укрепване на преливника на язовира и ОП 2 – „Ремонтно
възстановителни работи по настилката на производствена площадка“, която включва
пътностроителните дейности, ремонт и укрепване на довеждащ път и изграждане на
бетонна площадка за разполагане на преместваемите обекти за осигуряване
дейността на садковото стопанство. Стойността на договора е в размер на 427 336,24
лева без ДДС или 512 803,49 лева с ДДС (л.205-212).
Не
се оспорва, че на 15.10.2019г. жалбоподателят подава искане за междинно плащане
чрез ИСУН, към което прилага съответните документи.
Във връзка с подаденото
искане, на 21.11.2019г. е извършена проверка на място, резултатите от която са
обективирани в контролен лист (л.300-311). Видно от съдържанието му,
проверяващите са констатирали, че в частта на СМР съществуват разлики между
количествата по договор и установеното от проверката на място (таблица 2, л.306
от преписката по адм.дело 3727/2020г. по описа на Административен съд
София-град). Срещу констатациите в Таблица 2 – съответствие на
изпълнението на СМР с одобрените по
проект от контролния лист, „Фиш Груп 2014“ ООД е подало писмени възражения
(л.313 от преписката по адм.дело
3727/2020г. по описа на Административен съд София-град).
С уведомително писмо изх.№
01-282-6500 от 25.11.2019г. (л.320 от преписката по адм.дело 3727/2020г. по
описа на Административен съд София-град) началник отдел „Регионален технически
инспекторат“ е уведомил дружеството-жалбоподател за констатираните
несъответствия, като му е указал за възможността да направи своите забележки и
възражения в писмен вид в рамките на 14 дни от датата на получаване на писмото. Срещу уведомителното писмо, чрез
програмата ИСУН, на 16.12.2019г. е подадено възражение. В отговор на
възражението, с уведомително писмо изх.№ 01-282-2600/1013 от 20.02.2020г.
зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ указва, че е била
извършена повторна административна проверка, което потвърждава, че
констатациите на експертите от отдел „Регионален технически инспекторат“ –
Ямбол са коректни и са в съответствие с акредитираните процедури на Държавен
фонд „Земеделие“ –Разплащателна агенция и одобрените параметри по проекта.
Видно от оторизирационно
писмо № 118/02.12.2019г. (л.333 от преписката по адм.дело № 3727/2020г. по
описа на Административен съд София-град) по направеното искане за междинно плащане
на „Фиш Груп 2014“ ООД е оторизирана сума 117 429,35 лева. Посочено е, че
сумата от 96 238,77 лева е неверифицирана сума и същата представлява
разлика между заявените за плащане количества, съгласно съставените актове и
протоколи в процеса на строителство и установените количества на ПнМ
(проверката на място).
С уведомително писмо за
извършени плащания № 01-2600/43 от 06.01.2020г. зам.изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ уведомява „Фиш Груп 2014“ ООД, че по искане за
плащане № 2 на 11.12.2019г. по банковата сметка на дружеството е изплатена
сумата от 117 429,35 лева. В писмото като недопустими разходи е посочена
сумата от 96 238,77 лева, която представлява разходи за извършване на СМР
от „Полисстрой“ ЕООД, определени от органа като недопустими за финансиране, тъй
като е установено несъответствие между заявените за плащане количества,
съгласно съставените актове и протоколи в процеса на строителство и
установените количества на извършената проверка на място.
Срещу уведомителното писмо
жалбоподателят е подал писмено възражение-жалба от 20.01.2020г., с което
оспорва писмото в частта за недопустимите разходи и излага доводи, че в
изпълнение на проект № BG14MFOP001-2.006-0048, са уведомили за настъпилата
обективна промяна на разрешителния режим за извършване на СМР, одобрени по
Проекта, а именно Разрешение за строеж № 7/16.02.2015г., с изтекъл срок на
правно действие, е заменено с Удостоверение № 16/18.07.2019г. на община Средец
за извършване на СМР без Разрешение за строеж по реда на чл.151, ал.1, т.1 от ЗУТ. Сочи се, че проверката на място е извършена в съответствие на техническия
проект и количества СМР в съответствие с Разрешението за строеж от 2015г., а
реално СМР са извършени съгласно технически чертежи и КС на Удостоверение
16.18.07.2019г., от където според „Фиш Груп 2014“ ООД идват различията в
количествата по отделните елементи, включително по технологична характеристика
на строителните операции. На 16.03.2020г. с писмо изх.№ 01-2600/43/5
изп.директор на Държавен фонд „Земеделие“ е отхвърлил оспорването (л.367 от
преписката по адм.дело № 3727/2020г. по описа на Административен съд
София-град).
В хода на съдебното
производство, за изясняване на спорните моменти, са допуснати две съдебно-технически експертизи.
Първата от тях е изготвена
от вещото лице – инж. Д.С., която на поставените и задачи отговаря, че всички
дейности и СМР по отделни елементи на обекта са установени изпълнени на място в
съответните обеми с „Измервателни протоколи за установяване на всички видове
СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на
проекта“ от 06.09.2019г., 15.09.2019г., 20.09.2019г., и от 10.10.2019г.
подписани от представител на инвеститора и изпълнителя и Констативен протокол
на комисия, назначена със Заповед № 73/10.02.2020г. на Кмета на община Средец.
Според вещото лице, изграденото на място съответства на одобрените проекти и
строителни книжа и е потвърдено с протоколите, които са изискуеми по ЗУТ и са
надлежно съставени и подписани от проектанти, изпълнители, възложители и
технически надзор. Сочи, че най-значителните разлики и несъответствия,
констатирани от проверката на място са за видовете СМР, както следва: Разбиване
на бетон, Натоварване на строителни отпадъци с багер на транспорт, Транспорт на
депо - 5 км, разриване с булдозер, армировка и бетон по дъно и стени. За констатацията
относно разбиването и транспортирането на бетона счита, че не е съпроводена с
геодезическа снимка, която да изчисли обемите и да ги сравни. На геодезическата
снимка за проектиране са отразени два блока бетон, които при огледа на място ги
няма, което означава, че са разбити и изнесени от там. Сочи също, че проверката
на място е извършена на 11.11.2019г. - около два месеца след като са подписани
протоколите /актовете/ Образец 12 за скрити работи, които актове потвърждават
извършената дейност, а в контролния лист от проверката е отбелязано, че „115
куб.метра“ са измерени на място“. Относно констатациите за намалени количества
армировка и бетон и то измерени на място, счита, че не може да са измерени след
като на 04.11.2019г. обекта е въведен в експлоатация, армировката и бетона ги
има изчислени по проект, подписани са актовете за скрити работи и няма как да
не са изпълнени. Заявява, че за обекта са издадени всички необходими строителни
книжа и същия е въведен в експлоатация. В таблица към отговор на въпрос № 9 на стр.10 от заключението , показва
разликите между договореното и изпълненото според ПнМ.
В съдебно заседание вещото
лице разяснява, че строително-ремонтните работи
съответстват на изпълнението на проекта на инж. Караджов, който проект
обаче се различава от одобрения със строителното разрешение от 2015г. Сочи, че
последното е с изтекъл срок, поради което община Средец е издала удостоверение с №16/18.07.2019 г., което всъщност доказва, че за
ремонтите работи, които ще се изпълнят, не е необходимо строително разрешение,
и по което удостоверение именно са извършени строителните работи. Според вещото
лице разликата в СМР, които са представени в таблицата от заключението, по
своето същество се състои в това, че в разрешението за строеж от 2015 г. се е
предвиждало да се извърши ремонт на цялата язовирна стена, а
строително-ремонтите работи са извършени само в частта преливник, отвеждащ
канал, бързоток и енергогасително съоръжение, вливане на водите в коритото на
реката. Т.е. разликата между двата акта е, че не се е извършил ремонт на
язовирната стена, а ремонта е съсредоточен върху частта на съоръжението,
посочено по-горе. Затова някои от строителните работи са заменени, като
водещото според експерта е било да се спази стойността, която е одобрена и тя
да не се надвишава. Експертът заявява, че стойността действително не е
надвишена в представените документи - приемно-предавателни протоколи,
протоколите за скрити работи, протоколи от общината за извършване на тези
ремонтни дейности. Според вещото лице
проблема за установената от органа разлика е, че проверката е извършена след
като ремонтните работи са били вече факт и проверяващите са се позовали на
протоколите и на проекта, без да са отчели това, което се е случило на място по
време на ремонтите дейности. Твърди също, че СМР са извършени по заменителната
таблица и новото удостоверение за строеж от 2019 г., което обстоятелство не е
отчетено при извършената проверка.
По делото е допусната и
друга съдебно - техническа експертиза, изготвена от вещото лице – инж.С.И..
Вещото лице сочи, че съгласно АДБФП № МДР- ИП-01-60/05.06.2018 г. и
допълнителни споразумения № МДР-ИП-01-133/20.12.2018г., № МДР-ИП-01
-60/06.08.2019., № МДР-ИП-01-60/08.10.2019г.,
№ МДР-ИП-01- 133/05.02.2020г, и приложения към тях - Таблица за одобрените
разходи, са договорени между страните по договора - “Фиш груп 2014“ ООД и ДФ
„Земеделие“, СМР с определен изпълнител „Полисстрой“ ЕООД, подробно описани в
таблица 1 на стр.3 от експертизата (л.404). Съответно заявените за плащане
съгласно Таблица на одобрените, извършените/приетите и заплатени ремонтни
възстановителни работи на обект: „Рибовъдно стопанство - язовир Зорница“,
подобект: „Аварийно ремонтни дейности по части от хидросъоръжението на яз.
Зорница“ и подобект: „Ремонтно възстановителни работи по настилка на
производствена площадка“ са описани в таблица 2 на стр. 3 от заключението (л.404).
Според вещото лице И.,
договорените количества са въз основа на проект от инж.Т.М.от 2015г. и
Разрешение за строителство №14/17.05.2017г. на гл.архитект на Община Средец и
подписан Договор за извършване на строително ремонтни работи № ПД
12-01/05.12.2018г. между “Фиш груп 2014“ ООД и „Полисстрой“ ЕООД. Сочи, че през
юни 2019г. е изготвено техническо конструктивно становище от инж. Димитър
Ганджов за подобект „Ремонтни работи по преливник, отводящ канал и бързоток до
профил 5+1 и водобоен кладенец“ и издадено Удостоверение № 16/18.07.2019г. на
Община Средец за извършване на СРР. Заявява, че ремонтно-възстановителните
работи се изпълняват в съответствие с приложените към техническото становище
чертежи и количествени сметки. Според него, догорените от възложителя CMP-та и
количества са констатирани като изпълнени в пълен обем от Комисия, сформирана
от кмета на община Средец. За същите са подписани и Актове Образец 12 за
установяване на СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващи, че са постигнати
изискванията на проекта между Изпълнителя „Полисстрой“ ЕООД, техническия
ръководител и проектанта на възстановителните работи. В таблица 3 на стр.6 от
заключението, вещото лице е посочило одобрени/заменени/ и извършени
ремонтно-възстановителни работи (л.407). В таблица 4 на стр. 8 от
заключението е отразена направената съпоставка между количествата и видовете
работи по отношение договорените между възложителя “Фиш груп 2014“ ООД и
изпълнителя „Полисстрой“ ЕООД СМР и установете такива при проверката на отдел
„Регионален технически инспекторат“ - Ямбол, извършена на 22.11.2019г. (л.409).
Вещото лице сочи, че
извършената проверка от служители на отдел „Регионален технически инспекторат“
- Ямбол е на база количества и стойности на Строително ремонтни работи (колони
№№3 и 5), залегнали в Договор за извършване на строително -ремонтни работи № ПД
12- 01/05.12.2018г. между “Фиш груп 2014“ ООД и „Полисстрой“ ЕООД, съобразно
проект от инж.Т.М.от 2015г. и Разрешение за строителство №№14/17.05.2017г. на
Гл.архитект на Община Средец.
Вещото лице не счита, че има разминаване между
договорените и реално изпълнените количества на ремонтните работи относно обект:
„Рибовъдно стопанство - язовир Зорница“, подобект: „Аварийно ремонтни дейности
по части от хидросъоръжението на яз. Зорница“ и подобект: „Ремонтно
възстановителни работи по настилка на производствена площадка“, съгласно
издаденото Удостоверение №16/18.07.2019г. на община Средец за извършване на СРР
на основание изготвено техническо конструктивно становище от инж. Димитър
Ганджов за подобект „Ремонтни работи по преливник, отводящ канал и бързоток др
профил 5+1 и водобоен кладенец“ през юни 2019г..
В съдебно заседание
експертът разяснява, че и в строителното разрешение от 2015г. и удостоверението
от 2019г. подобектите на процесния
язовир Зорница са ремонт по хидросъоръжението и производствената площадка, като
общо взето няма спор за нея, защото там замерените количества и актуалните
количества съвпадат като стойности. Т.е според него и двата акта включват
процесния обект и цялото съоръжение.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима като
подадена в срок (Определение № 3359 от 15.03.2021г. постановено по адм.дело № 2066/2021г.
по описа на ВАС), против подлежащ на оспорване административен акт, с който се
засягат права и интереси на жалбоподателя като адресат на акта.
Предмет на обжалване в
настоящето производство е Уведомително писмо с изх.№ 01-2600/43/06.01.2020г. на
заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с което са приети за недопустими разходи на стойност 96 238.77 лв.
По своя характер актът на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“
е индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, и подлежи
на обжалване по реда на АПК, тъй като с него се създават задължения за адресата
на акта и непосредствено се засягат негови права и законни интереси. Всеки индивидуален административен акт, какъвто
безспорно е и актът, с който се отказва верифициране на разходи (разходите са
определени за недопустими), тъй като е издаден от административен орган по
смисъла на § 1, т. 1 на ДР от АПК и засяга права и законни интереси на
бенефициера, за да бъде законосъобразен следва да отговаря на изискванията за
законосъобразност по смисъла на чл. 146 от АПК.
Обжалваният административен
акт е издаден от компетентен орган - заместник
-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, на основание Заповед №
03-РД/2033 #1 от 23.07.2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, който в раздел І във връзка с оптимизиране работата на дирекция
„Рибарство и аквакултури“, т. 3 и 4 е делегирал своите правомощия по издаване
на всички уведомителни писма, свързани с извършени плащания до ползвателите на
безвъзмездна финансова помощ/БФП/ по ОПРСР и ПМДР, както и отказите за плащания
до ползвателите на БФП по ОПРСР, на зам.-изпълнителния директор г-жа Евдокия
Кръстева (л.44 от преписката по адм.дело 3727/2020г. по описа на
Административен съд София-град). Приложено е и Решение по Протокол №
141/16.05.2019 г. от заседание на УС на Фонда, с което в т. 1. 2 е назначена г-жа
Евдокия Кръстева за заместник изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“ с ресор "Селскостопански пазарни механизми", Краткосрочни
схеми за подпомагане", "Инвестиционни схеми за подпомагане" и
"Програма за морско дело и рибарство" (л.39 от преписката по адм.дело 3727/2020г. по описа на
Административен съд София-град). На основание чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП изпълнителният
директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото
на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива,
делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения,
произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване
и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори
по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда. При това положение съдът намира, е оспорения акт е издаден от
компетентен орган.
Второто изискване на чл.
146 от АПК е изискването за форма. С процесното уведомително писмото е
формирано едностранно властническо волеизявление за отказ от верификация на
предявени за плащане разходи по представен от дружеството отчет за изпълнението
на проекта по АДБФП. Безспорно, процесният акт е издаден в предвидената от
закона писмена форма - чл. 59, ал. 1 от АПК, но ал. 2 на чл. 59 от АПК изрично
налага, когато съответен акт се издава в писмена форма да има точно определено
съдържание, като според т. 4, следва да съдържа фактически и правни основания.
За да бъде един
административен акт законосъобразен, следва да е мотивиран-да съдържа
фактически и правни основания за издаването му. Изискването за мотивиране на
акта означава той да съдържа конкретни съображения - фактически и правни. Освен
конкретни, тези съображения трябва да бъдат и напълно относими към материалното
право. Мотивите са задължителен реквизит на административния акт и съставляват
изложение на направените от административния орган разсъждения по фактите и
обстоятелствата от значение за случая, а изводите му следва да бъдат съответни
на посочена в нормативен акт правна квалификация. Установяването на
фактическото основание означава органът да докаже наличието на конкретните
правнорелевантни факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна
норма, мотивирали го да издаде административен акт с конкретно съдържание.
Допустимо е мотивите на административния акт да бъдат изложени и в друг
официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен
орган, но в конкретния случай издателят на акта не е направил такова
позоваване. Видно от изложението в оспореното писмо, органът е отказал
верифициране на сумата от 96 238,77 лева, защото е установено
несъответствие между заявените за плащане количества, съгласно съставените
актове и протоколи в процеса на строителство и установените количества на
извършената на място проверка. В случая
административният орган е изложил фактически съображения, но не е посочил
изобщо правното основание, въз основа на което издава акта. Неизпълнението на
изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК за правната квалификация на акта
винаги е основание за неговата отмяна, доколкото без наличието им не е възможна
проверка за съществуването на фактите, послужили като основание за издаване на
акта, а оттук и на законосъобразността му. Освен това няма как да се установи, въз
основа на кой нормативен акт органът е определил този разход като недопустим. Принципното
положение е, че правното основание за приемането на един разход за недопустим,
е наличието на някоя от хипотезите на чл. 57, ал. 1, съответно чл. 57, ал. 2
или чл. 58 от ЗУСЕСИФ, при това, основанието по чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕСИФ само
по себе си не е достатъчно, защото ако органът е приел, че е налице някоя от
хипотезите по тази алинея, следва да посочи и нарушенията на разпоредби на
актовете по чл. 59 от ЗУСЕСИФ, поради които приема конкретния разход за
недопустим. В случая органът не е конкретизирал никоя от хипотезите на чл. 57,
ал. 1 от ЗУСЕСИФ, нито конкретно нарушените разпоредби на актовете по чл. 59,
ал. 1 и 2 от ЗУСЕСИФ. По всяко искане за
плащане органът дължи произнасяне с мотивиран административен акт, като посочи
кои са допустими/недопустими разходи по проекта на посочени в нормативен акт
основания. Недопустимо е съдът вместо органа да конкретизира и анализира факти,
въз основа на които да формира правен извод, без правните основания да бъдат
посочени от орган. Т. е. съдът не би могъл вместо органа да изведе правната му
воля, макар и от събраните в хода на съдебното производство доказателства (в
т.ч две съдебно-технически експертизи) да се установи, че не е налице
твърдяното несъответствие между заявените за плащане количества по съставените
актове и установените количества при проверка на място В този смисъл е и
практиката на ВАС - Решение № 3422 от 11.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12497/2021 г.;
Решение № 1229 / 09.02.2022 г. на ВАС по адм.дело № 12325/2021 г. и др.
Предвид изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че писмото, в оспорената част, е незаконосъобразен акт, като
издаден в противоречие с установената форма – липса на правни основания за
издаването му, което е самостоятелно основание за неговата отмяна.
Тъй като в случая
произнасянето на съда е в хипотезата на чл. 173, ал. 2, пр. второ от АПК,
когато естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество,
преписката следва да се върне на изпълнителния директор, респ. на заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по
заявените и отказани за плащане разходи по подаденото от „Фиш Груп 2014“ ООД искане
за междинно плащане № 2 от 15.10.2019г.
При разглеждане на искането
следва да се прецени допустимостта на разходите на базата на посочените
нормативни критерии, а преценката за това на управляващия орган следва да се
мотивира изрично.
При този изход на спора
основателно са явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. Съдът
следва да му присъди такива в общ размер на 3 650 лева, от които 50 лева
платена държавна такса за образуване на съдебното производство (л.372 от преписката по адм.дело 3727/2020г. по описа на
Административен съд София-град), 600 лева платен депозит по СТЕ (л.320), 2400
лева платено по договор за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение
(л.15 и л.418) и 600 лева за изготвяне на частна жалба пред ВАС за оспорване на Определение
№2260/2020 по адм.дело № 1154/2020г. Предвид представения по делото списък на
разноските на л.417, следва да се посочи, претендираната за присъждане сумата
от 3 950 лева за държавна такса е неоснователна, доколкото такава не е била
заплатена от дружеството. От представените по делото доказателства е безспорно,
че жалбоподателя е заплатил държавна такса в размер на 50 лева, поради което и
само сума, в такъв размер би могла да му се присъди.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 27, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ и чл.143 от АПК, Административният съд – Бургас, дванадесети състав:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършени плащания с
изх.№ 01-2600/43 от 06.01.2020г. на заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, в частта, в която са приети за недопустими разходи
на стойност 96 238.77 лева, във връзка с помощта, отпускана по ПМДР и Процедура
№ BG14MFOP001-2.006, Искане за плащане № 2 по АДБФП №
МДР-ИП-01-60 от 05.06.2018г.
ВРЪЩА преписката на Държавен фонд „Земеделие“ за ново
произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати в полза на
„Фиш Груп 2014“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
с.Зорница, общ.Средец, обл.Бургас, представлявано от управителя Д.В., разноски
по делото в размер на 3 650 лева (три хиляди шестстотин и петдесет лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщаването.
СЪДИЯ: