№ 250
гр. Бл. , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20201200501355 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е въз основа на депозирана въззивна жалба от адв. Д.С., в качеството и на
особен представител на АНГ. М. К., ЕГН **********, от гр. Бл., ул. „П.” № 69, срещу
Решение № 907495/27.09.2020г. по гр.д. № 2651/2019г. по описа на РС Бл..
С жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение,
основани на твърдения за нищожност на Договор за кредит № CARD- 15486356 от
29.07.2017г. поради липса на съгласие. Поддържа се от особения представител на
жалбоподателя, че АНГ. М. К. не е подписал договора за револвиращ кредит, както и
Сертификат № CRЕХ – 15486340 за издаване на кредитна карта. Оспорва се във връзка с
възражението за липса на съгласие при подписване на процесния договор за кредит и
представителната власт на „оторизираното лице”, което е подписало договора от страна на
"БНП П.П.Ф.“ С.А. клон България. След като между страните не е възникнало валидно
облигационно правоотношение, то не би могло да се твърди неизпълнение на задълженията
по същия договор от страна на ответника АНГ. М. К.. Поради така изложените съображения,
поддържа се че предявения иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ, е неоснователен.
Във връзка с оплакването на неправилност на обжалваното решение на първоинстанционния
съд и твърдението за неоснователност на предявения установителен иск, оспорва се извода
1
на състава на РС Бл. за настъпване на предсрочна изискуемост съгласно т. 18 от
Тълкувателно решение №4/18.04.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Не са
изпълнени изискванията на закона и съдебната практика, като между страните не е
постигната предварителна уговорка при какви условия да настъпи предсрочна изискуемост
на кредита, тъй като сключения между страните договор е нищожен поради липса на
съгласие. От друга страна не е отправено и не е достигнало до длъжника уведомление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуемост, при това преди подаването на заповед по
чл. 417 от ГПК- преди подаване на заявление пред РС Бл.. Поддържа се с въззивната жалба,
че не е установено по безспорен и несъмнен начин от доказателствата събрани по делото, че
поканата от 11.12.2018г. е връчена редовно на длъжника АНГ. М. К. и той е научил за
едностранното волеизявление на банката кредитора за преобразуване на кредита в
предсрочно и изцяло изискуем.
Навадени са възражения и срещу активната процесуална легитимация на "БНП П.П.Ф.“ С.А.
клон България за предявяването на иск по чл. 422 от ГПК, тъй като представените писмени
доказателства сочат, че страна по договора за кредит е „БНП П.П.Ф.“ С.А, П., Фр., а по
делото липсват убедителни доказателства че ищецът "БНП П.П.Ф.“ С.А. клон България, е
правоприемник на посоченото дружество. От друга страна по делото не са представени
доказателства, че е налице цедиране на вземането чрез прехвърляне на права от едното
дружество на другото.
С въззивната жалба са наведени доводи и за допуснато съществено процесуално нарушение
от първоинстанционния съд, което е ограничило ответната страна от възможността да
навежда доказателства и да осъществява процесуална защита по делото, за качествена
защита на правата на АНГ. М. К.. Така съдът е отказал на ответната страна назначаването на
повторна съдебно графологично експертиза, досежно установяване дали подписа под
процесния договор е положен от АНГ. М. К.. Поддържа се, че този отказ е в нарушение на
процесуалните правила, доколкото вещото лице при своето заключение е изследвало само
приликите между общите и частните признаци на подписа на длъжника, но не е изследвал
разликите между същите, а пред съда е заявил че изследването на същите не би могло да
даде сериозно отражение върху крайното заключение по изготвената експертиза.
С въззивната жалба са наведени доводи, че са налице основанията на чл. 266 ал.3 от ГПК,
поради което е поискано от въззивния съд да бъде допусната и назначена повторна съдебно
графологична експертиза, при която на вещото лице да бъзе възложена задача при
отговорите на поставените към експертизата въпроси, да изследва не само приликите, но и
отликите в общите и частните признаци на подписа на АНГ. М. К..
С въззивната жалба е наведено и оплакване на необоснованост на обжалваното решение на
РС Бл. от доказателствената съвкупност по делото, както и оплакване че Решение №
907495/27.09.2020г. по гр.д. № 2651/2019г. по описа на РС Бл. е немотивирано.
При изложените съображения във въззивната жалба, иска се от състава на ОС Бл., да отмени
2
изцяло обжалваното решение на първоинстанционния съд, като постанови друго решение, с
което да отхвърли предявените искове изцяло като недоказани и неоснователни.
В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен
отговор на въззивната жалба от БНП П.П.Ф., чрез юрисконсулт Н.М., с който се оспорва
депозираната жалба и се иска от въззивния съд да остави същата без уважение.
Поддържа се с писмения отговор, че обжалваното първоинстационното решение е
допустимо, правилно и обосновано, постановено при спазване на процесуалните правила и
съобразено с материалния закон, поради което същото следва да бъде потвърдено от
въззивния съд.
Оспорва се оплакването с въззивната жалба за липса на представителна власт на лицето
подписало договор за кредит от страна на БНП П.П.Ф., като се навеждат доводи че на липса
на представителна власт може да се позовава само ненадлежно представляваната страна, а
такива доводи няма наведени от ищеца по делото. /ТР № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС/
По оплакването за липсата на надлежно обявена предсрочна изискуемост на претендирането
вземане, поради това че едностранното волеизявление на кредитора не е достигнало до
длъжника, навадени са доводи с писмения отговор на въззивната жалба, че в този случай
длъжника не може да бъде освободен от отговорност за претендираното вземане по
отношение на неплатените вноски, падежирани към момента на подаване на заявлението
пред съда.
Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че по делото безспорно е установено
настъпилото универсално правоприемство между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и „БНП П.П.Ф.“ С.А.
П., Фр., доколкото доказателствата за извършеното трансгранично вливане са обявени в ТР
и имат характер на публични и общоизвестни/по арг. на чл. 11 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ/
Поради изложеното с писмения отговор на въззивната жалба се иска от съда, да потвърди
обжалваното решение на РС Бл., с което предявения иск е бил уважен като основателен, а
въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК
намери подадената въззивна жалба за допустима, като подадени в срока за обжалване, от
легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на
закона и е редовна, като е насочена срещу съдебен акт на първоинстанционния съд, за които
е изрично предвидена от закона възможност за инстанционен контрол от по- горната
съдебна инстанция.
Писменият отговор от насрещната страна по въззивната жалба е своевременно депозиран
пред съда, от надлежна страна, като изложените с него съображения следва да бъдат
обсъдени от въззивния съд при постановяването на решението.
3
В пледоариите си при устните състезания по делото и с пимено становище, особеният
представител на АНГ. М. К., поддържа въззивната жалба, като моли състава на ОС Бл., да
отмени Решение № 907495/27.09.2020г. по гр.д. № 2651/2019г. по описа на РС Бл., като
неправилно и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск с правно основание чл.
422 от ГПК като неоснователен. Искането за отмяна е основано на оплакване за липса на
валидно възникнало между страните по делото облигационно правоотношение, поради
нищожност на Договор за кредит № CARD- 15486356 от 29.07.2017г. Поддържа се с
въззивната жалба, че договора за револвирщ кредит, на който се основава исковата
претнеция на "БНП П.П.Ф.“ С.А. клон България, не е подписан от въззивника АНГ. М. К.,
като същият е нищожен поради липса на съгласие. В тази връзка оспорва се заключението
на експерта по допуснатата и изслушана от първоинстационния съд съдебно графологична
експертиза, като се навеждат довод и за необоснованост на първоинстнационното решение.
В писменото становище на особения представител на АНГ. М. К., поддържа се и
оспорването на представителната власт на лицето, подписало Договор за кредит № CARD-
15486356 от 29.07.2017г. от страна на кредитодателя- „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, като се възразява
че липсват доказателства че лицето подписало договора- Соня Лачева, е подписала договор
като лице „оторизирано“ от банката да сключва договори от името и за сметка на "БНП
П.П.Ф.“ С.А. клон България.
С писменото становище по съществото на делото, поддържа се от особения представител на
въззивника оплакването за неправилност на съдебния акт на първоинстанционния съд, като
се възразява че вземането, чието установяване се иска от „БНП П.П.Ф.“ ЕАД по съдебен ред,
не е станало изискуемо и дължимо, тъй като не е осъществено основанието на исковата
претенция, заявено от ищеца при подаването на заявлението пред РС Бл.- настъпването на
предсрочна изискуемост на вземането на въззиваемото дружество, въпреки наличието на
„формалното наличие“ на такава клауза в Договор за кредит № CARD- 15486356 от
29.07.2017г. Оспорва се настъпването на предсрочна изискуемост на вземането, тъй като
писмената покана от 11.12.2018г., с която същата е следвало да бъде соъбщена на длъжника,
не е връчена редовно на АНГ. М. К., поради което не е настъпило едностранното
преобразуване на кредита в предсрочно изискуем, за остатъка от дължимата и незаплатена
от длъжника сума.
Оспорва се с писменото становище на особения представител на въззивника по делото и
доказано настъпило правоприемство между „БНП П.П.Ф.“ С.А, П., Фр. и "БНП П.П.Ф.“ С.А.
клон България.
С писменото становище по същесвото на делото, адв. Д.С., навежда правни доводи, че
процесният договор за кредит е недействителен като не отговаря на изискванията на ЗПК
(Закона за потребителския кредит). Изложени са съображения, че договорът за кредит не
отговаря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 1 от ЗПК - не е посочено мястото на неговото
сключване; не е посочен вида на кредита /чл. 10 ал.1 т. 2 от ЗПК/; срокът на договора за
4
кредит /чл. 11 ал. 1 т. 6 от ЗПК/; лихвения процент по кредита, условията за прилагането му
и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти /чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК/; годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по оП.ения в приложение №
1 начин /чл. 11 ал. 1 т. 10/; условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разП.ение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването /чл. 11 ал. 1 т. 12/; лихвения процент, който се прилага при просрочени
плащания, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините за неговото
променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на
договора /чл. 11 ал. 1 т. 15/; предупреждение за последиците за потребителя при просрочие
на вноските /чл. 11 ал. 1 т. 16 от ДПК/; наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите
условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29 ал. 4 и 6, както и за
размера на лихвения процент на ден /чл. 11 ал. 1 т. 20 от ЗПК/.
Като краен извод становището на особения представител на АНГ. М. К. е че договорът не
отговаря на формалните изисквания на разпоредбата на чл. 10 ал. 1 от ЗПК, а анализът на
неговото съдържание сочи на извод, че не са включени и основните реквизити по чл. 11 от
ЗПК. Ето защо процесният договор, на който ищецът основава правото си на вземане е
недействителен и противоречи на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК.
Развити са правни доводи в писменото становище по делото, че естеството на нарушението
по чл. 10 ал. 1 от ЗПК е разгледано в Решение № 99 от 08.04.2019г. по в.гр.д. № 104/2019г.
на Окръжен съд Враца. В същото е прието, че „Изискването на чл. 10 ал.1 от ЗПК за
сключването на договора по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт се отнася до всички елемента на договора е съществено. Приема се че сертификатът
представлява елемент от договора, по отношение на който следва да се спазят всички
изисквания за форма и съдържание. От своя страна изискването за „еднакъв по вид, формат
и размер шрифт - не по-малък от 12“ е съществено и неспазването му опорочава изискването
за форма, като за установяване на вида, формата и размера на шрифта не се изискват
специални знания, а от своя страна изследването на посочените въпроси и включено в
обхвата на съдебната проверка при предявен от ищеца иск, основана на договор, подчинен
на регламента на Закона за потребителския кредит. Дори и да се приеме, че отклоненията от
изискването за вид, формат и размер на шрифта, са несъществени, то изписването на
договора по неясен и неразбираем начин, винаги сочи на съществено нарушение и за това
5
нарушава изискването за форма и съдържание и като правна последица влече
недействителност на договора за кредит.
Поддържа се с писменото становище при устните състезания по делото от особения
представител на въззивника- адв. С., че първоинстационното решение е постановено и при
допуснато съществено процесуално нарушение на нормата на чл. 201 от ГПК, поради отказа
на съда да допусне и назначи повторна съдебно графологична експертиза, което е довело до
„необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното
решение“, с което съществено са накърнени правата на ответника АНГ. М. К. в настоящия
процес./т. 3 от ТР № 1/2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС/.
С писмено становище по делото пълномощникът на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД- юрисконсулт М.,
поддържа отговара на въззивната жалба, като моли съда да остави същата без уважение,
като и присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., на осн. чл. 78 ал. 8 от
ГПК.
За да се произнесе със съдебен акт и изпълни задълженията си на въззивна инстанция,
настоящият състав на ОС Бл., съобрази следното:
Производството по настоящото дело е въз основа на предявен пред РС Бл. иск с правно
основание чл. 422 ал.1 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК, предявен от „БНП П.П.Ф.“ С.А, П., Фр.,
чрез "БНП П.П.Ф.“ С.А. клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ж.к.“Мл. 4“, Бизнес парк С., сгр. 14, ппредставлявано от Д.Д.- заместник
управител, срещу АНГ. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Бл. 2700, ул. “П.а“ №
69.
Иска се от съда да признае за установено в отношенията между страните, че АНГ. М. К.
дължи на "БНП П.П.Ф.“ С.А. клон България - сумата от 1 199.94лв. главница; както и сумата
62.58лв., съставляваща обезщетение за забава, за периода от 06.12.2018г. до 11.06.2019г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
6123 от 28.06.2019г. по ч.гр.д. № 1662/2019г. по описа на РС Бл., ведно със законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението пред съда до окончателното
изплащане на дължимото.
При условията на евентуалност при отхвърляне на предявените установителни искове, с
исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което ДА БЪДЕ ОСЪДЕН
ответника да заплати на ищцовото дружество следните суми по Договор за кредит №
CARD- 15486356 от 29.07.2017г. както следва: сумата от 1 199.94лв. главница; ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението пред съда до
окончателното изплащане на дължимото, както и сумата 62.58лв., съставляваща
обезщетение за забава, за периода от 06.12.2018г. до 11.06.2019г.
Исковата претенция е основана на фактически твърдения в исковата молба, за валидно
6
възникнало между страните облигационно отношение, основано на договор за револвиращ
потребителски кредит, с максимален кредитер лимит от 1 000лв. предмет на кредита,
издаване и ползване на кредитна карта CARD-15486356, сключен на 26.01.2018г., между
"БНП П.П.Ф.“ С.А. клон България и отвтеника АНГ. М. К..
Исковата претенция, заявена от въззиваемото дружество- "БНП П.П.Ф.“ С.А. клон България-
ответник пред първоинстанционния съд, е основана на правните твърдения за неизпълнение
на основното задължение на длъжника- за погасяване на плучения от него кредит в
уговорените размери и срокове, като се твърди че считано от 01.07.2018г., длъжникът АНГ.
М. К. е преустановил плащанията на дължимата минимална месечна вноска и не е погасил
останалите свои задължения по договора до изтичане на крайния срок на договора, като
баланса по сметката му е бил минус 1 199.94лв., което е наложило блокирането на
кредитната карта. Сочи се в исковата молба, че въпреки опитите за контакт с длъжника и
отправените му покани да погаси натрупаните му задължения доброволно, ответникът е
продължил виновно да не изпълнява задълженията си по сключения договор, което е
породило интерес за „БНП П.П.Ф.“ С.А, П., Фр., чрез "БНП П.П.Ф.“ С.А. клон България,
гр.С., ж.к.“Мл. 4“, Бизнес парк С., от предявяването на настоящия иск пред съда.
Сочи се с исковата молба, че за да се удволтвори за вземането си, кредитодателят е
депозирал заявление по чл. 410 от ГПК пред РС Бл., като е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 6123 от 28.06.2019г. по ч.гр.д. №
1662/2019г. по описа на РС Бл..
След оставянето на исковата молба без движение, с уточняваща молба по делото пред
първоинстанционният съд ищеца "БНП П.П.Ф.“ С.А. клон България, чрез пълномощника си
по делото е уточнил, че след активирането на картата и усвояването на сумите от АНГ. М.
К., се издава месечно извлечение за осъществени транзакции до 15-то число на месеца, след
което за длъжника възниква задължението за погасяване на вземането. Извлечението се
изпраща на кредитополучателя по негово искане- или на ел. адрес или на хартиен носител,
като неполучаването на извлечението, не е основание за неплащане на месечната
погасителна вноска от длъжника.
В уточняващата молба от 25.10.2019г., депозирана пред първоинстационния съд се уточнява
още, че месечните погасителни вноски се правят до 1- во число на месеца, следващ
издаването на извлечението, най- малко в размера, посочен в извлечението, за което по
делото са представени месечни извлечения по кредитната карта на ответника, за периода от
16.11.2017г. до 15.11.2018г.
Уточнява се от ищеца пред състава на РС Бл., разглеждащ делото като първа съдебна
инстанция, че погасителни планове на договорите от отворен тип, какъвто е и процесния
договор за револвиращ кредит, сключен с АНГ. М. К., не се изготвят. Дължимата сума
автоматично се погасява със средствата, които постъпват по сметката, след което средствата
по револвиращата сметка отново могат да бъдат използвани. При настъпване на уговорения
7
между страните падеж задължението по кредитната карта е изискуемо, съобразно
разпоредбата на чл. 84 ал.1 от ЗЗД, като длъжникът изпада в забава и без покана.
С уточняващата молба се сочи от ищеца "БНП П.П.Ф.“ С.А. клон България, чрез
пълномощника му юрисконсулт Палазов, че въпреки това на длъжника АНГ. М. К. е била
изпратена покана, но с уточняващата молба, ищецът вече не се позовава на настъпила
предсрочна изискуемост на задължението.
С уточняващата молба, предявения осъдителен иск за дължимите суми при условията на
евентуалност не се поддържа.
С ОП.ение от закрито съдебно заседание от 30.01.2020г. по образуваното пред РС Бл.- гр.д.
№ 2651/2019г. по описа на съда, на ответника АНГ. М. К. по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК е
назначен особен представител- адв. Д.С..
С писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, особеният представител на АНГ. М.
К., оспрова предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, като неоснователен.
Навадени са от ответната страна възражения за нищожност на сключения между страните
договор за револвиращ кредит, поради липса на съгласие, както и поради наличието на
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 т. 10 и т. 12 от ЗЗП. Оспорва се заявеното с
исковата молба правно основание за настъпването на предсрочна изискуемост на кредита,
като се възразява че въпреки „формалното наличие“ на такава уговорка между страните, не
са спазени изискванията на т. 18 от Тълкувателно решение №4/18.04.2014г. по т.д.№4/2013г.
на ОСГТК на ВКС, като уведомяването на длъжника за преобразуването на кредита в
предсрочно изискуем, не е надлежно връчено на АНГ. М. К. чрез изпратената покана от
11.12.2018г. Отделно се възразява, че дори и да се приеме че връчването на редовно, то от
представената по делото товарителница № ********* на куреурскя фирма МиМБ Експрес
ООД, не се установява съдържанието на пратката, като не се доказва че чрез връчването на
същата е изпратено до длъжника именно уведомлението за преобразуването на кредита в
предсрочно изискуем.
Оспорва се настъпването на действието на сключения между страните договор, тъй като по
делото няма представено платежно нареждане или документ за кредитен превод, както и
друго писмено доказателство от което да се доказва по безспорен и несъмнен начин, че има
действително предаване на договорената парична сума и тя е усвоена именно от ответника
АНГ. М. К..
При изложените с писмения отговор на исковата молба съображения, иска се от ответника
чрез неговия особен представител по делото, съдът да отхвърли предявения иск като
недоказан и неоснователен.
Пред въззивния съд не са събирани нови доказателства.
8
Съставът на ОС Бл., резглеждащ настоящото дело е счел за неоснователно искането на
особения представител на въззивника АНГ. М. К. за допускане и назначаване на повторна
съдебно графологична експертиза. Приел е че не е допуснато съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл. 266 ал.3 от ГПК от първоинстационния съд, който е отказал да
допусне повторна такава. Въззивният съд прие, че експерта графолог в приетата от
първоинстанционния съд експертиза е дал категоричното си заключение, че изследваните
подписи са изпълнени от АНГ. М. К., на основание приликите установени между общите и
частните признаци на изследвания подпис, като това не означава непременно че експерта е
пренебрегнал и не е обсъдил разликите в общите и частни признаци на изследвания подпис,
а само че същият е приел че същите не могат да доведат до промяна на категоричния му
извод, даден в изготвеното от него заключение. Ето защо въззивният съд е счел, че така
направеното доказателствено искане е неоснователно и също е отказал допускането на
повторна съдебно графологична експертиза пред настоящата съдебна инстанция.
С обжалваното Решение № 907495/27.09.2020г. по гр.д. № 2651/2019г. по описа на РС Бл.,
първоинстационният съд е приел за установено по отношение на ответника, че АНГ. М. К.,
ЕГН **********, от гр. Бл., дължи на "БНП П.П.Ф.“ С.А. клон България, сумата 836.59лв.,
съставляваща част от главницата по Договор за кредит № CARD- 15486356 от 29.07.2017г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК пред РС
Бл./27.06.2019г./, до окончателното изплащане на дължимото, като за предявения иск над
уважената част от съда- 836.59лв. до претендирания размер от 1 199.94лв., предявения
установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК е отхвърлен като неоснователен.
С обжалваното решение на РС Бл. изцяло е отхвърлен предявения иск за лихви.
Ответника АНГ. М. К. е осъден да заплати на дружеството ищец- разноските направени от
„БНП П.П.Ф.“ ЕАД в заповедното производство и в производството пред първата съдебна
инстанция пред гражданския съд.
Видно от мотивите към постановения съдебен акт, първоинстационният съд е счел за
основателно възражението на ответната страна, като е приел че процесния Договор за
кредит № CARD- 15486356 от 29.07.2017г. е недейсвтителен, тъй като не отговаря на
изискванията на чл. 10 ал.1 от ЗПК, както и на изискванията на чл. 11 ал.1 т. 9, т. 9а и т. 10
от ЗПК. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, уреждаща последиците от
недействителността на договора за потребителски кредит, а именно- че в този случай
потребителят дължи заплащане само на чистата стойност на получената сума по кредита, но
не и лихва или други разноски по кредита.
Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства по делото от
първоинстанционния съд в тяхната съвкупност и взаимовръзка, настоящият въззивен състав
на ОС Бл., приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от представеното извлечение от основно вписване в ТР към
9
13.03.2018г. от секретариат на Търговския съд гр. П., нотификация за презгранично сливане
и писмо от Канцелария на Търговски съд в П., за влизане в сила на презгранично сливане се
установява, че „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България е правоприемник на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД.
Установява се по делото въз основа на представения пред първоинстанционния съд Договор
за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта
CARD- 15486356, сключен на 29.11.2017г., между "БНП П.П.Ф.“ С.А. клон България, като
кредитодател и АНГ. М. К. като кредитополучател, кредитодателят се е задължил да
предостави на кредитополучателя кредит за потребителски цели в размер на 1000лв., по
банкова сметка на кредитополучателя, посочена в договора, както и кредитна карта
Mastercard, чрез която се извършва идентификация на получателя и се осъществява
отдалечен достъп до отпуснатия на кредитополучателя револвиращ кредит.
Кредиторът се задължава да издава месечно извлечение за осъществените трансакции до 15
число на месеца. Извлечението се изпраща на адреса на електронната поща на
кредитополучателя, а при изрично негово искане или при липса на електронен адрес, в
хартиена форма на посочения от него адрес (чл. 12). Месечни погасителни вноски се правят
до 1 число на месеца, следващ издаването на извлечението най-малко в минимален размер
съгласно тарифата (чл. 13). За ползването на револвиращия кредит кредитополучателя
дължи годишна лихва. Лихвата се начислява върху усвоения размер н акредитния лимит за
времето на ползването му (чл. 14). Видно от тарифа към договора годишния лихвен процент
по договора е 35%, ГПР- 44,90%, обезщетение за забава – 10%+ОЛП на БНБ (законна лихва
за забава).
В чл. 17 от сключения между страните договор за револвиращ кредит, уговорено при забава
на длъжника по изплащането на една или повече месечни вноски, кредитополучателят да
далжи обезщетение за забава, в размер на действащата законна лихва за периода на забавата,
върху всяка от забавените погасителни вноски. Страните са се съгласили в чл. 17 от
сключения договор, при две или повече просрочени месечни вноски, считано от падежната
дата на втората просрочена вноска, вземането на кредитора да става предсрочно изискуемо
за целия му незаплатен размер, включително за всички оП.ени с договора надбавки, ведно с
дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от
Кредитора до Длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост.
Установява се от прието като доказателство по делото сертификат № CREX-15486340, на
29.11.2017г. между БНП П.П.Ф. ЕАД и АНГ. М. К., е удостоверено усвояване чрез
функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит на сума в размер на 412,02
лв. за финансиране на покупка на стоки: смартфон марка Alcatel, модел y5, цена -159,00 лв.,
смартфон марка SAMSUNG, модел j3 2016, цена – 249,00 лв. и премия по застраховка –
34,00 лв. Видно от приета като доказателство по делото фактура (дубликат), на 29.11.2017г.
от Технополис България ЕАД е издадена фактура на клиент А.К., ЕИК **********, гр. Бл.,
ул. „П.“ № 69 за покупка на GSM SAMSUNG 249,00 лв. и GSM Alcatel 159 лв. Във
10
фактурата е посочено кредит БНП П.П.Ф..
Към така сключения между страните договор представено е пред РС Бл. и прието като
писмено доказателство Приложение № 2 към чл. 5 ал. 2 от ЗПК, съставляващо стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за револвиращ потребителски кредит
и издаване и ползване на кредитна карта. Същото не е подписано от кредитополучателя
АНГ. М. К..
С молбата уточнение пред първоинстационния съд, ищецът е представил месечни
извлечения по кредитна карта за отчетен период 01.01.2018г.-01.12.2018г., според което
използвания кредитен лимит е в общ размер на 1000 лв., чийто падеж настъпва на
01.01.2019г. Не са представени доказателства, че месечните излечения от кредитната карта
са връчени на кредитополучателя. Липсват доказателства за представяни на длъжника други
извлечения от сметката на длъжника за други периоди.
След оспорване на подписа на кредитополучателя АНГ. М. К. под сключения Договор за
отпускане на револвиращ кредит № CARD- 15486356 от 29.11.2017г. и под сертификат №
CRЕХ – 15486340, по делото пред РС Бл. е представено в цялост кредитното досие на АНГ.
М. К. във връзка със сключения договор за револвиращ кредит в оригинал, като видно е че в
същото се намира и декларация за предоставяне на лични данни, както и заверен с подписа
на длъжника препис от личната карта на АНГ. М. К..
Във връзка с оспорване от страна на особения представител на ответника на положените
подписи в бланка Кредит-CARD-15486356; Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-15486356 от
29.11.2017г., Сертификат № CREX - 15486340; както и на Товарителница с изх. №
********* на МиМБ Експрес ООД, първоинстанционният съд е открил производство по
оспорване на автентичността на посочените по-горе документи по реда на чл. 193 от ГПК.
По искане на особения представител на ответника е допусната, изслушана и приета
съдебно-графическа експертиза, изготвена от експерта В. Стойков. Вещото лице в
писменото си заключение сочи, че е изследвал оригиналите на представените му документи,
под които е оспорен подписа на длъжника АНГ. М. К.. Експерта е посочил, че подписите се
характеризират със смесена транскрипция/състоят се от читаеми букви „А“ и „К“ и щрихови
свързваща и парафна част/, като са изпълнени с ниска степен на обработеност, среден
структурен строеж, отчетливи, със смесена обща форма и направлание на движение.
Експерта при сравнителното изследване на положените подписи с подписа на АНГ. М. К.
върху процесните документи по делото и подписа положен от същия в заявлението му за
издаване на документи за самоличност, е установил съвпадения в множество общи и частни
графически признаци, които му дават основание категорично да даде заключение, че
подписите, положени за „подпис на клиент“, „кредитополучател“ и „подписи, положени под
текста“ в Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски паричен кредит и ползване на кредитна карта CARD-15486356 от 29.11.2017
11
г., сключен между БНП П.П.Ф. ЕАД и АНГ. М. К., подписите, положени за „подпис на
застрахован“, „собственоръчен подпис на застрахованото лице“ в Сертификат № CREX –
15486340, както и за „получател“ в известие за доставяне (товарителница) с изх. №
********* на МиМБ Експрес ООД от 23.01.2018г., са изписани именно от АНГ. М. К..
При разпита му пред съда, експерта В. Стойков, на въпросите на особения представител на
ответника отговаря, че при изследването е установил и разлики при изписването на трите
изследвани подписи под процесните по делото документи, като експерта пояснява, че всеки
подпис на едно лице положен по различно време, място, обстановка, подложка и др. може
да даде някакви разлики, но те в настоящия случай не са съществени, такива че да окажат
влияние върху изводите на експерта и даденото от него категорично заключение, че
изследваните подписи са поставени от лицето АНГ. М. К..
Както в писменото си заключение, така и при разпита му пред съда, експерта графолог
потвърждава, че в настоящия случай няма данни за опити за имитация на подписите на
ответника или до опити за подправка на същите. Въззивният състав на ОС Бл., не намира
основания за съмнения както в компетентността на експерта графолог, нито в използваните
от него методи за изследване, като прие че не са налице основания за допускане на повторна
съдебно графологична експертиза, тай като намерените прилики в общите и частни
признаци при изписването на изследвания подпис, са дали основания на експерта В.
Стойков за категорични изводи че подписите са положени именно от АНГ. М. К., като
допускането на повторно съдебно графологична експертиза не би могла да промени
изводите на експерта и би довела само до ненужно натоварване на страните с разноски по
настоящото дело.
При разглеждане на делото от първоинстанционния съд, по искане на ищцовата страна, е
допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на експерта
икономист е изготвено въз основа на материалите по делото, без експерта да е извършил
справки в счетоводството на дружеството ищец- "БНП П.П.Ф.“ С.А. клон България и без на
същия да са предоставени първични счетоводно- отчетните документи от счетоводството на
ищцовото дружество.
Експерта икономист, след подробно изследване и обсъждане на представените по делото
писмени доказателства от "БНП П.П.Ф.“ С.А. клон България, сочи в писменото си
заключение, че кредитната карта, касаеща процесния договор за револвиращ кредит, е била
активирана на 29.11.2017г., като усвояването на част от сумата до размера на разрешения
лимит е усвоена за закупуването на смартфон Алкател за 1 бр. 159.00лв. и покупка на
смартфон 1 бр. за 249.00лв. Последвали са и други тегления на суми от банкомат, като е
била усвоена цялата сума до разрешения лимит, за периода от 30.11.2017г. до 16.02.2018г.
Вещото лице сочи в писменото си заключение прието по делото, че годишният лихвен
процент по револвиращия кредит е 35 %, а годишният процент на разходите– 44,90 %.
12
Установява се от приетата по делото СИЕ, че в периода от 29.12.2017г. до 26.05.2018г. по
кредита са били платени от длъжника общо 435.43лв., с които ищецът е извършвал
прихващания по вземания, отнасящи се до главницата, договорната лихва, вноски по
застраховка, такси и разноски.
Според заключението на вещото лице непогасеният остатък към 27.06.2019г. /датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/ е в размер на 943,80лв.главница, договорна
възнаградителна лихва за периода 01.07.2018г. до 06.12.2019г.- 00.00лв., мораторна лихва за
забава върху сумата от 943,80лв. за периода от 06.12.2018г. до 11.06.2019г. - 42,29лв. Ведно
с дължимите такси за обслужването на кредита и дължимата лихва за забава от 149.04лв.,
общия размер на задължението към същата дата е 1 175.13лв.
Според заключението на вещото лице плащането от страна на ответника за обслужване на
задължения по кредитната карта е преустановено на дата 26.05.2018г.
Видно е от приобщените по делото писмени доказателства, събрани от първоинстанционния
съд, че до длъжника АНГ. М. К. е изпратена последна покана от кредитора "БНП П.П.Ф.“
С.А. клон България, съдържаща изявление за преустановено от длъжника плащане на
вноските по договора от 01.07.2018г. и съществуващо задължение в размер на 1199,94лв.-
главница, 1.67лв.- обезщетение за забава. Отправена е покана за погасяване на задължението
в 7 -дневен срок, като е посочено, че при неплащане, ще се пристъпи към съдебно събиране
на посочената сума.
Представена е пред РС Бл. в заверен препис и приета като писмено доказателство от
първоинстанциония съд – товарителница с изх. № ********* на „М и БМ Експрес“ ООД, от
която е видно, че на ответника АНГ. М. К. е връчена пратка, със съдържание “документи“,
кято е получена лично от длъжника на 22.012018г. Пратката е обикновена и не се изисква
полагането на подпис от получателя върху получените от него документи и връщане на
отрязък от подписаните документи на подателя на пратката.
За събиране на претендираните с исковата молба по настоящото дело суми, ищецът- "БНП
П.П.Ф.“ С.А. клон България, чрез свой упълномощен представител е депозирал на
27.06.2019г. заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №
1662/2019г. по описа на РС Бл.. Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 6123 от 28.06.2019г. по ч.гр.д. № 1662/2019г. по описа на РС Бл., с
която е разпоредено длъжника АНГ. М. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Бл., ул.
„П.“, № 69, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „БНП П.П.Ф.“ С.А, П., Фр., чрез "БНП П.П.Ф.“ С.А.
клон България, гр.С., ж.к.“Мл. 4“, Бизнес парк С., следните суми: сумата от 1199,94лв.,
представляваща неиздължена главница по Договор за револвиращ потребителски, под
формата на кредитна карта № CARD- 15486356 от 26.01.2018г., ведно със законната лихва
върху неизплатената главница, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда- /27.06.2019г./, до окончателното й
13
изплащане; сумата от 62,58лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода
06.12.2018г. до 11.06.2019г.; сумата от 25,26лв., представляваща внесена държавна такса в
заповедното производство, и сумата от 50,00лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Заповедта е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47 ал. 5 от ГПК, след
изтичане на двуседмичния срок на заявителя са дадени указания за предявяване на искова
молба в месечен срок, за установяване дължимостта на процесните вземания и такава е
предявена, по която е образувано гр. дело № 2651/2019г. по описа на РС Бл..
Въззивната инстанция в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, като съобрази
оплакванията във въззивната жалба, при самостоятелен анализ и преценка на събраните
доказателства, по вътрешно убеждение на осн. чл. 12 от ГПК, излага следните правни
съображения:
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящата въззивна
съдебна инстанция констатира, че обжалваното решение на РС Бл. е валидно постановено.
Издадено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в П.ите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния
състав, който го е постановил, а с оглед на обхвата на обжалването решението на РС Бл. е и
процесуално допустимо.
Районният съд е сезиран с установителни искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415 ал.1 т. 2
от ГПК, във вр. с чл. 240 ал.1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
Искът по чл. 422 ГПК се явява средство за защита на признато в заповедното производство
вземане на кредитора. Предпоставка за допустимостта му наред с нормативно установените
специфични условия е съответствието между заявеното и признато в заповедното
производство вземане и предмета на делото, очертан с обстоятелствената част и петитума на
исковата молба. При предявяването му по реда на чл. 422 ГПК ищецът следва да се съобрази
с посоченото от него основание за издаване на заповед за изпълнение, за да установи
съществуването на оспореното вземане такова, каквото е присъдено със заповедта по чл. 410
ГПК. Предявеният по реда на чл. 422 от ГПК иск представлява в този смисъл продължение
на заповедното производство, с което е генетично и функционално свързан, в спорната му
фаза и цели установяването по съдебен ред със сила на пресъдено нещо на вземането,
признато с издадената заповед за изпълнение. При успешното провеждане на специалния
установителен иск, се преодолява отлагателното въздействие на формалното възражение
върху издадената заповед и се превежда в изпълнение издадения въз основа на нея
изпълнителен лист.
В Тълкувателно решение №4/18.04.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение,
съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки
14
за надлежното му упражняване. Предмет на делото по установителния иск е съществуването
на вземането по заповедта за изпълнение, издадена за парична сума, за заместима вещ или за
предаване на вещ – чл.410 ал.1 от ГПК. Вземането на кредитора съответства на
задължението, което длъжникът трябва да изпълни, посочено в заповедта съгласно чл. 412 т.
6 от ГПК. Установителният иск по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК е пряко обвързан със
заповедното производство по чл.410 и сл. от ГПК и има за предмет съдебното установяване
на вземане, идентично със заявеното в заповедното производство. Поради изложените
съображения от правна страна, недопустимо е с исковата молба по чл. 422 от ГПК, едва пред
гражданския съд пред който е предявен иска за установяване на вземането, да бъдат
навеждани нови фактически твърдения или предявени нови основания за претендираното
вземане, които не са били навеждани пред съда по заповедното производство и не са
предмет на издадената заповед за изпълнение.
В настоящия казус вземането на "БНП П.П.Ф.“ С.А. клон България от длъжника АНГ. М. К.,
основано на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски паричен кредит и ползване на кредитна карта CARD-15486356 от
29.11.2017г., е заявено по реда на чл. 410 от ГПК пред РС Бл., като заявеното правно
основание е настъпването на падежа на незаплатените погасителни вноски, след
усвояването на предоставената сума от 1000лв., до разрешение лимит с договора за
револвиращ кредит.
С първоначалната искова молба въз основа на която е образувано първоинстационното
гражданско дело пред РС Бл., поддържа се от ищеца като правно основание за исковата
претенция- предсрочна изискуемост на кредита, което правно основание не се поддържа от
процесуланият представител на "БНП П.П.Ф.“ С.А. клон България, с уточняващата молба по
делото от 25.10.2018г. В този смисъл въззивният съд не намира основания да счете че е
налице недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, поради липса
на идентичност между заявеното пред съда по заповедното производство и заявеното с
исковата молба пред гражданския съд правно основание за претендираното вземане.
В производството по надлежно предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК пред
гражданския съд, ищецът кредитор дължи установяване при пълно и главно доказване на
правнорелевантните факти, обуславящи основателността на предявения иск- наличието на
валидно възникнало правоотношение между него и кредитополучатлея длъжник, въз основа
на конкретно посочен в заявлението и в исковата молба договор за кредит, неизпълнението
на задълженията на длъжника по сключения договор, основано на заявеното правно
основание и при посочените пред съда правно релевантни факти, както и доказването на
размера на неизпълненото задължение- за главница, договорна лихва и законна лихва за
забава, така както са предявени пред съда.
При наличието на идентичност на заявените правнорелевантни факти пред съда по
заповедното производство и пред гражданския съд, пред който е предявен иска по чл. 422 от
15
ГПК, ищецът кредитор- „БНП П.П.Ф.“ С.А, П., Фр., чрез "БНП П.П.Ф.“ С.А. клон България,
гр.С., ж.к.“Мл. 4“, Бизнес парк С., е основал вземането си на сключен между него и
кредитополучателя- АНГ. М. К. - Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD- 15486356,
въз основа на конкретните параметри от съдържанието на договора, като налице е безспорно
идентичност и на заявеното правно основание- неизпълнение от страна на длъжника АНГ.
М. К. на основното му задължение за изплащане на дължимите погасителни вноски,
базирано на твърдението че длъжника е преустановил изцяло плащане след 01.07.2018г.,
като неизплатените кредитни вноски са станали изискуеми и дължими към момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК пред съда по заповедното производство.
Исковата претенция за вземанията срещу ответника, ищецът основава на твърдения за
предоставен кредит, като няма спор за това, че ищец в производството е правен субект,
който предоставя кредит в рамките на своята търговска дейност, а кредитополучател е
физическо лице, поради което правоотношенията между страните следва да бъдат
разгледани при съобразяване императивните разпоредби на Закона за потребителския
кредит. В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже наличието на валиден договор за
потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, размера и изискуемостта
на исковите суми. Освен общите предпоставки за валидност на договор за заем- съгласие за
получаване на посочената в договора парична сума и предаването и, в същия закон, като
условие за валидност на договора за потребителски кредит е предвидено, че съгласието за
предоставяне на заем, следва да бъде обективирано в писмена форма, като форма за
действителност, като са налице изисквания относно конкретното съдържание на договора-
чл. 10, чл. 11 и чл. 12 ЗПК. Съгласно чл. 10 ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква и да
събира от потребителя каквото и да е плащане, включително за лихви, такси, комисиони или
други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор
за потребителски кредит, а съгласно ал. 3 на същата разпоредба, всички изменения и
допълнения на договора също следва да бъдат извършени в писмена форма, удостоверени с
подписите на страните. Съгласно разпоредбата на чл. 20 ал. 1 и ал. 2 ЗПК правата,
предоставени на потребителите по този закон не могат да се изключват или ограничават,
като отказът от права е недействителен.
Възникването на валидно облигационно отношение, основано на договор за потребителски
кредит, предпоставя съвпадането на насрещните волеизявления на страните относно
съществените елементи и съдържанието на сключения договор. И двете страни следва да се
съгласят с настъпването на правните последици от сделката, като липсата на съгласие на
страните е равнозначно на липса на договор, поради което такъв договор би бил нищожен
поради липса на съгласие/чл. 26 ал. 2 от ЗЗД/. Анализа на събраните пред
първоинстанционния съд писмени доказателства, не обосновава за настоящия състав на ОС
Бл. извода за липса на съгласие между страните по договор за потребителски кредит, за
уговорките съдържащи се в клаузите на склчения Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта CARD- 15486356, от
16
29.11.2017г. Приет е като писмено доказателство по делото, подписан от страните основен
писмен документ, материализиращ съвпадащите насрещни волеизявления на страните,
относно част от съществените елемнти на договора- конкретен размер на кредита, условия
за усвояване на кредита, минимална месечна вноска и др. Въззивният състав на ОС Бл.
намира за неоснователни оплакванията с въззивната жалба, за недействителност на договора
за револвиращ кредит, поради това че същият не е подписан от кредитополучателя АНГ. М.
К.. Във връзка с оспорването на автентичността на положения подпис от ответника, пред
първоинстанционния съд е допусната и назначена съебно графологична експертиза, като
въззивният съд изцяло споделя изводите на експерта графолог, който е категоричен в
заключението си че подписите положени за „подпис на клиент“, „кредитополучател“ и
„подписи, положени под текста“ в Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски паричен кредит и ползване на кредитна карта CARD-15486356
от 29.11.2017 г., подписите, положени за „подпис на застрахован“, „собственоръчен подпис
на застрахованото лице“ в Сертификат № CREX – 15486340, както и за „получател“ в
известие за доставяне (товарителница) с изх. № ********* на МиМБ Експрес ООД от
23.01.2018г., са изписани именно от АНГ. М. К.. Въззивният съд счита че следва да бъде
кредитирано заключението на експерта графолог, тъй като същото се потвърждава и от
останалите събрани по делото писмени доказателства. Така защитната теза на особения
представител на въззивника- за това че договора за потребителски кредит не е подписан от
АНГ. М. К., се опровергава от предсктавеното в цялост кредитно досие по сключването на
сделката, в което ответника АНГ. М. К. е представил пред кредитната институция и препис
от личната си карта, както и декларация за съгласие за използване на личните му данни. В
този смисъл нелогично е да се приеме от съда, че пред представителя на кредитната
институция се е вяил АНГ. М. К., а договора за револвиращ потребителски кредит е
подписан от друго лице. Отделно съставът на ОС Благоевгрод съобрази, че по сключения
договор за кредит е извършено и частично погасяване на задължението на длъжника, чрез
заплащане на части от погасителните вноски до 26.05.2018г.
Във връзка с наведеното възражение за нищожност на процесния договор за потребителски
кредит поради липса на съгласие на страните, оспорена е с въззивната жалба
представителната власт на лицето, положило подпис за кредитор в Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта CARD-
15486356 от 29.11.2017г. Въззивният съд намира възражението за липса на представителна
власт на лицето подписало договора за потребитлески кредит от страна на кредитора "БНП
П.П.Ф.“ С.А. клон България, за неоснователно.
Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г.,
ОСГТК, в хипотезата на ефектът на потвърждаване на действията, извършени без
представителна власт от името на търговец, настъпва при непротивопоставяне от негова
страна веднага след узнаването им. Противопоставянето на търговеца, но само ако е
направено веднага след узнаването, представлява отказ за потвърждаване и позоваване на
17
недействителността. Както е посочено в Решение № 103 от 25.07.2014г. на ВКС по т. д. №
2994/2013 г., I т. о., и Решение № 202 от 06.02.2012г. на ВКС по т.д. № 87/2011г., II т.о., в
общите положения за търговските сделки, ТЗ регламентира изрично действията без
представителна власт, като в установява презумпция за мълчаливо съгласие на търговеца
със сключената без представителна власт сделка, ако не се е противопоставил веднага след
узнаването й. За разлика от гражданското право, при което извършените правни действия от
чуждо име без представителна власт или извън границите на представителната власт изобщо
не пораждат правни последици до изричното им потвърждаване, при търговските сделки
законодателят е приравнил мълчанието на мнимо представлявания търговец в съгласие,
респективно - потвърждаване на сделката, при липса на изрично противопоставяне веднага
след узнаването на извършените правни действия в хипотезата на мним представител, или
при условие на превишаване П.ите на представителната власт. При търговските сделки също
е налице висяща недействителност, но до момента на узнаването и непротивопоставянето на
търговеца, от чието име е сключена сделка без представителна власт, или евентуалното й
потвърждаване. Законодателят е обвързал незабавното противопоставяне от страна на
търговеца на сключена без представителна власт или при превишаване П.ите на
представителната власт сделка с момента на узнаване на сделката.
Безспорно е че при сключения договор за револвиращ потребителски кредит,
кредитодателят "БНП П.П.Ф.“ С.А. клон България е търговец, като сключената сделка е
търговска, доколкото е свързана с предмета на дейност на кредитната институция.
Сключването на процесния Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и използване на кредитна карта CARD- 15486356, е станало известно на
ръководството на "БНП П.П.Ф.“ С.А. клон България, много отдавна и по повад на
действията извършвани от стръните по поетите с договора задължения. Изискването по чл.
301 ТЗ за противопоставяне веднага след узнаването не е спазено от ответното дружество,
поради което и извършените от служителите му действия следва да се считат потвърдени
при условията на чл. 301 ТЗ-чрез непротивопоставяне. За да се приложи чл. 301 ТЗ, е
достатъчно да се докаже, че търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на
извършените без представителна власт действия или намерение да се ползва от целения с
тях правен резултат. В този смисъл Решение № 89 от 12.06.2013 г. на ВКС по т. д. №
431/2012 г., II т. о., ТК. Поради изложените съображения от фактическа и правна страна,
въззивният съд намира възражението за липса на представителна власт на лицето,
подписало процесния Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и използване на кредитна карта CARD- 15486356, от страна на кредитодателя, като
неоснователни, доколкото същите сладва да се счита за потвърдени чрез
непротивопоставяне от страна на представителят на кредитната институция и на основание
чл. 301 от ТЗ.
Оспорването на настъпилата изискуемост и дължимост на претендираното вземане на "БНП
П.П.Ф.“ С.А. клон България, поради липсата на основания за предсрочна изисукуемост, от
особения представител на АНГ. М. К. с въззивната жалба, настящият състав на ОС Бл.
18
намира за неотносимо към делото. С подаденото заявление по реда на чл. 410 от ГПК пред
съда по заповедното производсто, вземането е претендирано на основание- неизпълнено
задължение за погасяване на получения кредит, чрез внасяне на минималните месечни
погасителни вноски по кредита. При предявяването на иска по чл. 422 от ГПК пред
гражданския съд по общия исков ред, дори и да е заявена първоначално предсрочна
изискуемост на кредита, то с уточняваща молба, това правно основание не се поддържа от
ищеца по делото.
Иначе възражението е основателно. Не са изпълнени изискванията на т. 18 от Тълкувателно
решение №4/18.04.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, като не е връчено на
длъжника преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК, уведомление за упражненото
едностранно право на кредитора да преобразува кредита в предсрочно изискуем, тъй като с
приетата като писмено доказателство товарителница с изх. № ********* на „М и БМ
Експрес“ ООД, макар и да е връчена лично на длъжника, не са доказва редовното
уведомяване на длъжника, тъй като липсват убедителни доказателства какво е било нейното
съдържание. Преобразуването на кредита в предсрочно изискуем по съществото си е
едностранно потестативно право на кредитора, като за да настъпят правните му последици,
задължително е същото да е стигнало до знанието на длъжника. Дори и да се приеме от съда
че не е налице предсрочна изискуемост на кредито, то съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 8/2017 от 02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, допустимо е
предявеният по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, да бъде уважен от съда за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Разпоредбите от ЗПК, предвиждащи ограничения на договорната свобода във връзка с
получаването на кредити от потребители и целящи защита на потребителите, включително и
тази част от тях, касаещи преддоговорната информация обосновават извод, че за да е налице
съгласие за договора, то следва да е налице ясно изразена воля на потребителя относно
обстоятелствата, обуславящи същественото съдържание на същия, като израз на
информирано решение и осъзнаване на икономическите последици за потребителя от
същото. Ако в настоящия казус е налице насрещна воля на страните за постигане на
съгласие за сключване на договор за револвиращ потребитлески кредит, това не означава
изначало, че от събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства се
установява и доказва по делото, че при сключването на процесния Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта CARD-
15486356 от 29.11.2017г., между страните по договор е постигнато съгласие за всички
съществени елементи на договора за потребителски кредит, съобразно изискванията на
ЗПК.
Настоящият въззивен състав на ОС Бл. изцяло споделя изводите на първоинстационния съд,
19
в частта им в която е прието от състава на РС Бл., че процесния Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта CARD-
15486356, сключен на 29.11.2017г. е недействителен, поради тове че същият не отговаря на
редица императивни изисквания, въведени със Закона за потребителските кредити, който
безспорно е приложимия закон към настоящия спор между страните по делото.
Процесният по настоящото дело Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и използване на кредитна карта CARD- 15486356 от 29.11.2017г., по своята
правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от
Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9 ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и
чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 10 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
В този смисъл е и нормата на чл. 5 ал. 4 от ЗПК, касаеща общите условия към договора за
потребителски кредит. Съгласно чл. 11 ал. 2 ЗПК общите условия са неразделна част от
договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.
Разпоредбата на чл. 11 ал. 1 ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа:
т. 9- лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства
се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти;
т. 9а - методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а;
т. 12- информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания
и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на
20
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че
информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения
процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
Правната норма на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.
1, чл. 11 ал. 1 т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът е недействителен. Липсата
на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22
ЗПК- изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване.
В представения в оригинал Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и използване на кредитна карта CARD- 15486356, сключен между страните "БНП
П.П.Ф.“ С.А. клон България, в качеството на кредитодател и АНГ. М. К. в качеството на
кредитополучател, не е посочен срока на действие на сключения договор/в нарушение на чл.
11 ал.1 т. 6 от ЗПК във вр. с чл. 12 ал.1 т. 6 от ЗПК/. В представения и приет като писмено
доказателство по делото Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта/Приложение
№ 2 към чл. 5 ал.2 от ЗПК/, е посочено че валидността на картата е 3 години, но също не е
посочен срока на сключения договор. Въззивният съд констатира, че Стандартния
европейски формуляр, съдържащ общата информация за револвиращите потребителски
кредити- не е подписан от АНГ. М. К., като по делото не се съдържат данни същият да е
бил запознат с формуляра и условията за револвиращия кредит, посочени в него.
В настоящия казус договорът не отговаря на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, в който е посочено, че
договорът за потребителски кредит съдържа "годишният процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по оП.ения в приложение № 1 начин".
В конкретния случай в договора е посочен размерът на ГПР, съгласно изложеното по-горе,
но не е посочено как е формиран този размер. В чл. 19 от ЗПК е посочено, че годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
конкретния случай тези основания не са изложени в договора, като не е конкретизирано кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 44, 90
%. Съдът намира, че договорът в тази му част не обвързва валидно страните по делото, тъй
като не е сключен при спазване на изискванията на ЗПК.
21
Съгласно чл. 19 ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи/лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид../изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В процесния договор липсва конкретизация относно начина, по
който е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в
него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване на чл. 10 ал.1
от ЗПК- за сключване на договора по ясен и разбираем за клиента начин.
Макар да се касае за договор за кредит от отворен тип, за който неприложимо е изготвянето
и подписването от страните на погасителен план, то според въззивният съд не е ясно по
какъв начин се формира лихвения процент, който се прилага при посрочени плащания,
изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините на неговото
променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на
договора./чл. 11 ал.1 т. 15 от ЗПК/. Тази императивна разпоредба е и във връзка с
разпоредбата на чл. 12 ал.1 т. 8 от ЗПК, визираща договорите за потребителски кредит,
предоставени под формата на овърдрафт.
Изискването на чл. 10 ал. 1 ЗПК за сключването на договора по ясен и разбираем начин и с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт се отнася до всички елементи на договора. В случая
сертификат № CRЕХ – 15486340 и Общите условия към него, се съдържат уговорки относно
посочената в договора за кредит и дължима от ответника застрахователна премия, която,
след анализ на съдържанието на сертификата, е видно, че е идентична с такса "Сигурност на
плащанията", поради което същият съставлява елемент от договора, по отношение на който
трябва да са спазени посочените законови изисквания. Въззивният съд намира, че така
представения и приет като писмено доказателство по делото сертификат № CRЕХ –
15486340, е типичен пример за изписването на част от сключения договор по неясен и
неразбираем за клиента начин, което винаги сочи на съществено нарушение на изискването
на форма и съдържание на договора за потребителски кредит и като последица влече
недействителност на сключения договор, поради противоречие с императивната норма на
чл. 10 ал.1 от ЗПК.
Като краен резултат за състава на ОС Бл., разглеждащ настоящото дело, налага се извода че
процесния Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
използване на кредитна карта CARD- 15486356, сключен на 29.11.2017г., не отговаря на
формалните изисквания на разпоредбата на чл. 10 ал.1 от ЗПК, а внимателния анализ на
неговото съдържание сочи на извода, че в договора не са включени основни
реквизити/например възможността на правото на отказ на потребителя от договора, срока и
условията при които то може да бъде упражнено/ по смисъла на чл. 11 от ЗПК. Ето защо
основателно е оплакването наведено от особения представител на АНГ. М. К. с въззивната
жалба, че процесния договор е нищожен поради противоречите му с нормите на чл. 10 и 11
от ЗПК.
22
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Редакцията на нормата, доколкото не предвижда специално
недействителността да се отнася до отделни разпоредби на договора, следва да се разбира, че
предвижда нищожност за целия договор. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Законодателят е счел, че в тази хипотеза на недействителност на договора отговорността на
кредитополучателя не следва да отпадне изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. В настоящото производство, обаче, тази сума, респективно
разликата между нея и размера на извършените плащания от длъжника съгласно данните от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което въззивният съд кредитира като
компетентно и обективно изготвено, не може да бъде призната за дължима в рамките на
настоящото съдебно производство.
Ищецът в производството е посочил в исковата молба като основание на своите претенции
договорно неизпълнение задължения на ответника на договора за кредит за текущо
потребление от 29.11.2017г., т. е. предмет на делото са вземания, произтичащи от
неизпълнение на договорно задължение. Настоящото производство е по предявен иск по чл.
422 от ГПК, който съставлява продължение на заповедно производство в което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 6123 от 28.06.2019г. по
ч.гр.д. № 1662/2019г. по описа на РС Бл.. Предявен е установителен иск, уважаването на
който ще активира приложението на издадената заповед по реда на чл. 410 от ГПК, поради
което заявеното правно основание за претендираното вземане и в двете производства-
заповедното и исковото такова, е неизпълнение на договорно задължение от страна на
длъжника- за погасяване на усвоения кредит за текущо потребление, поради неплащане на
погасителнитте вноски с настъпил падеж.
Разпоредбата на чл. 23 ЗПК урежда различно основание- тази разпоредба е аналогична на
чл. 34 ЗЗД и се базира на принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване. В
същата е предвидено, че при установяване недействителност на договора, т.е. в случаите,
когато договорно правоотношение не съществува, потребителят трябва да върне само
заетата сума. В обобщение, доколкото ищецът претендира сумата на договорно основание,
осъждането на ответника да я плати на извъндоговорно такова, предвидено в чл. 23 ЗПК, би
представлявало произнасяне от съда по нещо различно от поисканото и би обусловило
недопустимост на съдебния акт/Решение № 428 от 19.10.2012г. на ВКС по гр. д. №
358/2011г., IV г. о., ГК /. Дължимостта на тази сума обаче не може да бъде присъдена по
настоящото дело, тъй като предметът му е вземането по издадената заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК- незаплатени погасителни вноски поради неизпълнение задължението на
23
длъжника по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
използване на кредитна карта CARD- 15486356, който е признат от съда за нищожен поради
противоречието му с разпоредбите на ЗПК, а не връщане на даденото по недействителен
договор.
При изложените съображения, обжалваното решение на РС Бл. следва на основание чл. 271
ал. 1 от ГПК да бъде отменено като неправилно, в частта му в която е признато за
установано по отношение на ответника АНГ. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Бл., ул.
„П.” № 69, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 410 ГПК вр. чл. 9
ЗПК вр. чл. 10а ЗПК вр. чл. 33 ЗПК вр. чл. 86 ЗЗД, че дължи на ищеца БНП П.П.Ф. С.А. П.,
рег. № *********, чрез БНП П.П.Ф. С.А., клон България, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ж.к. Мл. 4, Бизнес Парк С., сгр. 14, представлявано от Д.Д.–
заместник управител, чрез юрисконсулт Н.М., следните суми, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6123 от 28.06.2019 г., издадена по
ч.гр.д. № 1662/2019 г. по описа на Районен съд – Бл.: сумата от 836,59 лева (осемстотин
тридесет и шест лева и петдесет и девет стотинки) - главница по Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № CARD-
15486356, сключен между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и АНГ. М. К., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда (27.06.2019 г.) до окончателното погасяване на
задължението, като вместо него следва да бъде отхвърлен предявения иск с правно
основание чл. 422 от ГПК и в тази му част, като неоснователен на заявеното правно
основание.
Следва обжалваното Решение № 907495/27.09.2020г. по гр.д. № 2651/2019г. по описа на РС
Бл., да бъде отменено и в частта в която ответника АНГ. М. К. е осъден да заплати на „БНП
П.П.Ф.“ С.А, П., Фр., чрез "БНП П.П.Ф.“ С.А. клон България, сумата от 49,86 лева
(четиридесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки), която сума представлява сторени
разноски по заповедното производство и сумата от 525,53 лева (петстотин двадесет и пет
лева и петдесет и три стотинки), която сума представлява сторени разноски по настоящото
дело, съобразно с уважената част от исковете, както и сумата от 218,27 лева (двеста и
осемнадесет лева и двадесет и седем стотинки)- заплатено от бюджета на съда
възнаграждение на вещо лице по назначената и приета от РС Бл. съдебно-графическа
експертиза.
С оглед изхода на делото, разноските за особения представител на жалбоподателя АНГ. М.
К., пред първата съдебна инстанция и пред настоящата въззивна инстанция са изплатени и
други разноски не се дължат.
Водим от горното, Окръжен съд-Бл.
РЕШИ:
24
ОТМЕНЯ Решение № 907495/27.09.2020г. по гр.д. № 2651/2019г. по описа на РС Бл., в
частта му, в която е признато за установано по отношение на ответника АНГ. М. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Бл., ул. „П.” № 69, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1
ГПК вр. чл. 410 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 10а ЗПК вр. чл. 33 ЗПК вр. чл. 86 ЗЗД, че дължи на
ищеца БНП П.П.Ф. С.А. П., рег. № *********, чрез БНП П.П.Ф. С.А., клон България, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. Мл. 4, Бизнес Парк С., сгр. 14,
представлявано от Д.Д.– заместник управител, чрез юрисконсулт Н.М., следните суми, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6123 от
28.06.2019г., издадена по ч.гр.д. № 1662/2019г. по описа на Районен съд Бл.: сумата от
836,59 лева (осемстотин тридесет и шест лева и петдесет и девет стотинки)- главница по
Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на
кредитна карта № CARD-15486356, сключен между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и АНГ. М. К., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда (27.06.2019 г.) до
окончателното погасяване на задължението, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 ал.1 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК,
предявен от „БНП П.П.Ф.“ С.А, П., Фр., чрез "БНП П.П.Ф.“ С.А. клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.“Мл. 4“, Бизнес парк С., сгр. 14,
ппредставлявано от Д.Д.- заместник управител, срещу АНГ. М. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Бл. 2700, ул. “П.а“ № 69, за следните суми за които е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6123 от 28.06.2019г., издадена по
ч.гр.д. № 1662/2019г. по описа на Районен съд Бл.: сумата от 836,59 лева (осемстотин
тридесет и шест лева и петдесет и девет стотинки)- главница по Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № CARD-
15486356, сключен между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и АНГ. М. К., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда (27.06.2019 г.) до окончателното погасяване на
задължението, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Решението е постановено и подписано с особено мнение от съдията Владимир Ковачев.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25