Р Е
Ш Е Н
И Е № 260041
гр.Враца,
20.05.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
заседание на 19.04.2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА И.
при участието на секретаря МИГЛЕНА КОСТАДИНОВА разгледа
докладваното от съдия И. т.д.№23 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.558, ал.5 КЗ от С.Г.М., ЕГН ********** и Б.А.М., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, представлявани по пълномощие от адв.С.Ч. от САК, срещу
Гаранционен фонд със седалище гр.***.
В исковата молба се сочи, че при пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 16.09.2018г., е причинена смъртта на дъщерята на
ищците Т. Б.М., ЕГН **********. Твърди се, че произшествието е настъпило при
следните обстоятелства:
На 16.09.2018г. К. Й.Д. е управлявал л.а. марка
"Фолксваген" с номер на рама WVWZZZ3BZYE070390 по пътя
между гр.Бяла Слатина и с.Попица в нарушение на правилата за движение, като се
е движил с несъобразена с пътната обстановка и със законовите ограничения
скорост, вследствие на което е реализирал удар в дърво. В резултат от това е причинена
смъртта на бременната Т. Б.М. и дъщеря й Б. Т. Б., които са пътували в
автомобила му.
Като сочат конкретни разпоредби на ЗДвП, които са нарушени
от водача, ищците твърдят, че смъртта на Т. М. е в пряка причинна връзка с
процесното ПТП и деянието е извършено виновно.
Нататък в исковата молба се твърди, че починалата Т. М. е
била бременна в деветия месец с близнаци, а на 19.09.2018г., когато е трябвало
да празнува 23-тия си рожден ден, е било нейното и на дъщеря й погребение.
Ищците не били на себе си и не можели да повярват, че никога повече няма да
видят дъщеря си, внучката си и двете неродени близначета. Била им оказана
спешна медицинска помощ, С. не спирала да ридае, тъй като инцидентът отнел
едновременно четири члена на семейството. Няма ден, в който ищците да не отидат
на гробищата и да оплачат дъщеря си, те не могат да преживеят загубата и са
постоянно на успокоителни. Загубата на дъщерята довела родителите до тежка
депресия, тъй като тя и дъщеричката й живеели заедно с тях. След погребението
на Т. ищците се затворили в себе си, станали асоциални и емоционално
неустойчиви, имат проблемен и непълноценен сън и техните негативни и дълбоко
стресиращи и депресивни изживявания продължават и това състояние се
задълбочава. След смъртта на дъщеря си ищците изпитват и ще изпитват тъга,
чувство на празнота, безнадеждност и безпомощност до края на живота си, а всеки
ден за тях е изпитание, страдание и безсилие, тъй като между тях е имало силна
емоционална връзка и след загубата родителите са развили остра стресова реакция
и душевно разстройство.
Ищците сочат, че л.а."Фолксваген" е нямал сключена
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, поради което
на 18.10.2018г. са депозирали пред ответника молба-претенция за изплащане на
обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди, въз основа на която е
образувана щета №210393/24.10.2018г., по която с писмо от 30.10.2018г. ГФ ги е
уведомил, че са необходими допълнителни документи, с каквито те не разполагали,
а с писмо от 14.01.2018г. отказал изплащане на обезщетения.
По този начин е обоснован правния интерес от предявяването
на осъдителни искове за сумата 250 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от смъртта на Т. Б.М. за всеки от ищците
поотделно, ведно със законната лихва от 16.09.2018г. до окончателното изплащане
на сумите.
Претендират се и разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва исковете по основание и размер поради липса на фактическия състав на
риска "Гражданска отговорност" и липсата на влязла сила присъда,
установяваща извършването на престъпление в причинна връзка с конкретните
увреждания.
Ответникът оспорва твърдения от ищците механизъм на
произшествието, обстоятелствата, при които е настъпило същото, причинната
връзка и поведението на пострадалия.
Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, за която се твърди, че се е съгласила да
пътува в автомобил, управляван от неправоспособен водач, който преди
произшествието е употребил алкохол в нейната компания и с тези си действия
очевидно е застрашавал безопасността на пътниците.
Ответникът поддържа, че исковите претенции са прекомерно
завишени.
В отговора се оспорва и претенцията за присъждане на законна
лихва от датата на произшествието, тъй като фондът не е делинквент или
застраховател, поради което и на основание чл.288, ал.7 от КЗ задължението за
лихва възниква след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на
увреденото лице.
Съдът е съобщил на ищците чрез техния пълномощник, че е
налице различие на личното име на сочения за виновен водач на лек автомобил,
причинил произшествието, с това на подсъдимия по НОХД №26/2019г. на ВрОС, в
резултат от което е уточнено името на виновния водач К.Й.Д..
По искане на ответника водачът на лекия автомобил, причинил
процесното ПТП, К.Д. е конституиран като трето лице-помагач. Същият не е взел
становище по предявените искове и в съдебното заседание на 19.04.2022г. е
заявил, че предоставя на съда.
Поради смърт на ищеца Б.А.
М. в хода на делото на основание чл.227 ГПК в същото процесуално качество
са конституирани неговите законни наследници С.Г.М., Г.Б.М., К.Б.А., И.Б.А. и Б.Б.А.,
действаща лично и със съгласието на майка си С.М..
След като анализира и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за
установено следното:
С Присъда №23/30.09.2019г. по НОХД №26/2019г. на Окръжен
съд-Враца К.Й.Д. е признат за виновен в това, че на 17.09.2018г. на път
ІІІ-134, км 5+200, между гр.Бяла Слатина и с.Попица, управлявайки МПС – лек
автомобил "Фолксваген Пасат" с номер на рама WVWZZZ3BZYE070392, с поставени на него регистрационни табели с номер М ***
АХ, издадени за друго МПС – лек автомобил "Опел Кадет", собственост
на К. А. Ж. от гр.Монтана, в пияно състояние, с концентрация на алкохол в
кръвта 1.40 промила, установено по надлежния ред, и без да има необходимата
правоспособност е нарушил правилата на чл.21, ал.1 ЗДвП, като е превишил
разрешената за движение извън населено място скорост от 90 км/ч и се движел със
104 км/ч, изгубил контрол върху управлението на автомобила, напуснал пътното
платно и се блъснал в крайпътно дърво, с което по непредпазливост е причинил
смъртта на повече от едно лице – Т. Б.М. и Б. Т. Б.. С Решение №209/02.07.2020г.
по в.н.о.х.д. №1424/2019г. Софийски апелативен съд е потвърдил присъдата, а с
Решение №196/08.01.2021г. по н.д. №718/2020г. на ВКС решението на САС е
изменено само в частта за размера на наложеното на подсъдимия наказание.
От представените с исковата молба удостоверение за
наследници и удостоверение за раждане се установява, че загиналата при
произшествието Т. М. е дъщеря на ищците С.М. и Б.М., а малолетната Б. Б. е
дъщеря на последната.
По делото е безспорен факта, че лекият автомобил
"Фолксваген Пасат" е нямал валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Представена е молба-претенция
вх.№24-01-786/18.10.2018г., с която ищците са поискали от Гаранционен фонд да
им бъдат изплатени обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на тяхната
дъщеря. По повод тази молба от ищците е поискано представяне на допълнителни
доказателства, в т.ч. и влязъл в сила акт, а с писмо от 14.01.2018г. изплащане
на обезщетения е отказано.
По искане на ищците по делото е допусната и изслушана
специализирана съдебно-психиатрична експертиза, чието заключение се възприема
от съда. Вещото лице се произнася, че в резултат от злополуката с дъщеря им
ищците Б. и С.М. са преживели остра стресова реакция, изразяваща се в
тревожност, потиснатост, разстройство на съня, плач и тъга за нея. След
злополуката острата стресова реакция е преминала в разстройство на адаптацията,
което се изразява в невъзможност да изпълняват обичайните си задължения и това
е продължило около един-два месеца. Двамата не са приемали медикаменти и
постепенно с отдалечаване във времето при тях е започнала да намалява
интензивността на психотравмата и симптоматиката е отзвучала. Състоянието на
ищците е в причинна връзка със загубата на Т. М., но към момента на изготвянето
на заключението те нямат психично заболяване, а е останал спомена за загубата
на дъщеря им и те нямат болестни психологически преживявания.
За доказване на твърденията на ищците за преживените от тях
болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства.
Св. И.А. е дъщеря на ищците и е дала показания, че цялото
семейство е живяло заедно в един дом в с.***. А. съобщава, че сестра й Т. имала
връзка с виновния за произшествието К.Д., който бил женен за друга жена, но е
баща на детето й Б. и на тези, които Т. очаквала да роди. Свидетелката заявява,
че отношенията между сестра й Т. и нейните родителите винаги са били много
добри, тя всеки месец закупувала инсулина за болния си баща, майката и бащата
били много щастливи от това, че тя очаква близнаци. За бащата Т. била на първо
място и той давал на нея парите, които изкарва. За деня преди произшествието А.
съобщава, че Т. изпитвала болки, тай като имала контракции и терминът за
раждането бил след седмица. Вечерта Т. поискала да си легне, но около 21.30
часа в дома й дошъл племенник на Д., който й казал да тръгва за гр.Бяла
Слатина, тъй като там имало панаир. Т. не искала да тръгне, но била предупредена,
че Д. ще дойде да се разправя с нея. Тя склонила и тръгнала с дъщеря си Б.,
въпреки предложението на сестра си детето да остане вкъщи. За катастрофата
семейството разбрало сутринта на следващия ден и всички отишли в Бяла Слатина,
за да разпознаят трупа, и едва тогава двамата родители разбрали, че Т. е
мъртва. А. свидетелства, че баща й изпищял като животно, паднал, нямал сили да
влезе в моргата и искал да сложи край на живота си като скочи от петия етаж на
съседно общежитие, а майката е толкова зле психически, че си е внушила, че Т. е
жива и че К. ще я докара с колата, гледа непрекъснато снимката й и все това
повтаря. Свидетелката е заявила, че единствената причина да не насТ.т майка й
на лечение в специализирано заведение е тежкото здравословно състояние на
бащата, което допълнително се влошило, но той заявявал, че няма желание за нищо,
докато преди това ходел редовно на прегледи. А. е заявила, че родителите й до
такава степен пострадали психически, че си внушили да осиновят дете, което да
заеме мястото на загиналата си внучка Б.. Заявява също, че майка й и сестра й
много се обичали и разбирали, че след смъртта на Т. родителите й се променени и
не ходят никъде, че заради психичните проблеми никой не желае да вземе майка й
на работа, а самата тя не може да се грижи дори за себе си и не приема
лекарствата, предписани й от психиатър. Бащата се затваря в стаята, за да не го
виждат децата, и плаче, а двамата родители ходят редовно на гроба на дъщеря си.
Св. И. И. познава ищците от 4-5 години, не познава дъщеря им
Т. и не може да каже нищо за отношенията между тях. Същият свидетелства, че
преди нещастието ищците били нормални хора, а след това ги виждал 7-8 пъти,
първия от които около 6 месеца след катастрофата. Тогава според И. ищците били
пречупени, майката била неадекватна, бащата започнал да плаче при опита на
свидетеля да разговаря с него. На свидетеля били показани снимки от
погребението на Т. и дъщеря й и на тях се виждало, че в ковчега на първата били
положени труповете на двете неродени бебета. Свидетелят заявява, че вижда
болката в очите на родителите, които не са се възстановили, майката е дори
неадекватна, а бащата казвал, че иска да сложи край на живота си, както и че и
двамата са вече неработоспособни и не могат да изкарват никакви доходи, дори в
селото коментирали, че С. е полудяла.
Във връзка с възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата следва да бъде посочено приетото
в мотивите на присъдата на наказателния съд. Наказателният съд е установил, че
вечерта преди произшествието Т. М. се съгласила да отиде заедно с двегодишната
си дъщеря в Бяла Слатина, където заварила Д. в компания да употребява алкохол
до след полунощ. Около 1.00 – 1.30ч. след полунощ М. настояла да се прибере с
детето си в с.***, отклонявайки поканата на домакините да остане да пренощува у
тях, и се качила в автомобила на видимо пияния Д., с когото потеглили за селото
й.
При таза изяснената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
С влязла в сила присъда К.Д. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.343, ал.3, вр. чл.343, ал.1 НК, в резултат
от което е причинена смъртта на дъщерята на ищците Т. М.. Съгласно чл.300 ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
разглеждащ гражданскоправните последици от деянието, относно това, извършено ли
е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
По делото е безспорен факта, че за лекия автомобил
"Фолксваген Пасат" не е била сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, поради което ищците са
предявили пред ответника Гаранционен фонд претенции за изплащане на обезщетения
за неимуществени вреди от смъртта на
дъщеря им Т. М., по които ответникът се е произнесъл с изричен отказ.
Като родители на загиналата при произшествието ищците
попадат в кръга на лицата, който са материално легитимирани да получат
обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди от нейната смърт.
Събраните по делото гласни доказателства и заключението на
изслушаната психиатрична експертиза дават основание не съда да приеме, че
ищците С. и Б. М. са претърпели от смъртта на своята дъщеря Т. М. неимуществени
вреди, изразяващи се в силни по интензитет болки и страдания. По делото е
установено, че отношенията между родителите и тяхната дъщеря са били основани
на взаимна обич, доверие и подкрепа. Внезапната и трагична смърт на дъщеря им,
загинала в млада възраст заедно с двегодишното й дете непосредствено преди
раждането на двама близнаци безспорно е била огромен шок за родителите, които
са понесли силни болки и страдания от непоправимата загуба. Като взе предвид
събраните доказателства, съдът намира, че е справедливо по критерия на чл.52 ЗЗД всеки от ищците да бъде обезщетен със сумата 150 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на тяхната
дъщеря Т. М..
Като взе предвид установеното от наказателния съд този
съдебен състав приема за основателно възражението на ответника по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която е
била в една компания с водача Д. и в нейно присъствие той е употребявал алкохол
до късно през нощта, отклонила е поканата на домакините да пренощува в дома им
и е поела риска да пътува с пиян водач след полунощ. С поведението си
пострадалата сама е поставила в риск себе си и двегодишното си дете, поради
което съдът приема, че същата има принос за настъпването на вредите в размер на
50%. При това разрешение следващите се на родителите й обезщетения следва да
бъдат намалени на сумата 75 000лв. за всеки поотделно. В останалата част до
пълния размер на претендираните обезщетения предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
С оглед на това, че в срока по чл.496 Гаранционен фонд не е
заплатил на ищците претендираните от тях обезщетения, същите следва да им бъдат
присъдени ведно със законната лихва, считано от
19.01.2019г. до окончателното им изплащане.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 6 000лв., както
и направените за сметка на бюджета на съда разноски за експертиза в размер на
400лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. М.Д. от
САК адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 3 230лв., а в полза
на адв. Светослав Желев от САК – възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на
980лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Гаранционен фонд със седалище гр.*** да заплати на С.Г.М.,
ЕГН ********** с адрес *** сумата 75 000лв. и на С.Г.М., ЕГН **********, Г.Б.М.,
ЕГН **********, К.Б.А., ЕГН **********, И.Б.А., ЕГН ********** и Б.Б.А., ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на майка си С.Г.М., в качеството на законни
наследници на ищеца Б.А.М., ЕГН **********, починал на 30.09.2012г., сумата 75
000лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Т. Б.М.,
починала при ПТП на 17.09.2018г., ведно със законната лихва, считано от
19.01.2019г. до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ исковете в
останалата част като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд със седалище гр.*** да заплати в
полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 6 000лв., както и
направените за сметка на бюджета на съда разноски за експертиза в размер на
400лв.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд със седалище гр.*** да заплати на
адвокат М.Д.Д. от САК адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 3
230лв. и на адвокат С. Д. Ж. от САК адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА
в размер на 980лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач К.Й.Д.,
ЕГН **********,***, понастоящем в Затвора Враца.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: