РЕШЕНИЕ
гр. София,
№ ................./.................г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от младши
съдия Нешева в. гр. дело № 12076 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на гл. ХХ от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от С.О.против Решение № 142520 от 15.06.2019 г. по гр.д. № 10337/2018
г. на Софийския районен съд, 27-ми състав, с което е признато за установено по предявения
от Ц.В.С. *** установителен петиторен иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК,
че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор №
68134.1007.540, целият с площ от 632 кв.м., находящ се в гр.София, район
Триадица, бул. „********.
Недоволен
от първоинстанционното решение, ответникът С.О.го обжалва като неправилно, с
доводи за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита,
че от представените по делото доказателства не се установява ищцата да е
собственик на 632 кв.м. от бивш имот № 1163 с площ 1500 кв.м. Твърди, че по
делото се установява единствено, че майката на ищцата е притежавала дворно
място с площ 868 кв.м., реална част от имот с № 1163 с площ 1500 кв.м., но не
се установява собственост на кого е
останалата част от имота, което навежда на извод, че е безстопанствен.
Твърди, че при изменение на кадастралната карта и разделянето на парцела на два
имота, ищцата е имала право да възрази срещу това, но не го е направила. Излага
аргументи, че ищцата не може да придобие собствеността върху имота по давност,
тъй като съгласно чл. 86 от ЗС този придобивен способ е изключен за вещите
публична държавна или общинска собственост. Освен това посочва, че според пар.
1 от заключителните разпоредби към закон за допълнение на ЗС давността за
придобиване на имоти-частна държавна или общинска собственост спира да тече до
31.12.2017 г. По изложените съображения моли първоинстанционното решение да
бъде отменено, а предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по
делото разноски.
Уведомена
за подадената въззивна жалба на 22.08.2019 г., въззиваемата страна Ц.В.С., се е
възползвала от възможността да подаде писмен отговор на въззивната жалба в
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който оспорва същата. Посочва, че от
събраните по делото доказателства не се установява ответникът да е придобил
собствеността върху процесния недвижим имот. Посочва, че процесният имот не е и
не е бил безстопанствен, като към момента на включването му в ТКЗС, той е бил
собственост на Я.И.. Позовавайки се на техническата експертиза по делото,
излага аргументи, че спрямо процесния имот не са били извършвани отчуждителни
процедури за общински нужди. Счита, че доколкото процесният имот не е публична
общинска или държавна собственост, то спрямо него не намира приложение
ограничението за придобиване на собственост по давност. По изложените
съображения моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на
първоинстанционния съд – потвърдено. Претендира направените разноски по делото.
Софийският градски съд, като взе предвид подадената
въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен интерес от
обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен
акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената проверка
съдът намира, че оспореното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл. 271,
ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо,
въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло
или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени във
въззивната жалба.
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба на Ц.В.С., с която е предявила
отрицателен установителен петиторен иск против С.О., за признаване за
установено, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор №
68134.1007.540, целият с площ от 632 кв.м., при граници: имоти с идентификатори
68134.1007.1456; 68134.1007.541; 68134.1007.693; 68134.1007.852 и
68134.1007.1455, с административен адрес: гр. София, бул. „********, представляващ
част от бивш имот с пл. № 1163, кадастрален лист № 596, по плана на м-т
„Кръстова вада“ от 1987г., за който били издадени актове за частна общинска
собственост № 1733 и № 1779. Чрез този петиторен иск ищцата иска от съда със
сила на пресъдено нещо да отрече, че правото на собственост върху спорната
недвижима вещ принадлежи на С.О., която извънсъдебно поддържа това твърдение.
В
първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, разпитани са
свидетели и са приети съдебно-технически експертизи. За да постанови своето
решение първоинстанционният съд е приел, че С.О.не е доказала че е придобила
правото на собственост върху процесния имот по силата на закона, тъй като към
момента на актуване същият не е бил безстопанствен.
Настоящата въззивна
инстанция намира, че предмет на проверка е първоинстанционното решение в
неговата цялост. Както бе изяснено, по силата на правната норма, уредена в чл.
269, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания
съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания. По съществото
на спора, настоящият състав на Софийски градски съд намира, че първоинстанционния
съд въз основа на всички събрани доказателства е достигнал до правилни и
обосновани фактически изводи, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща
към неговите мотиви. По отношение на
релевираните във въззивната жалба правни доводи, настоящата въззивна инстанция
намира следното:
Съгласно чл. 124,
ал. 1, пр. 3 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи несъществуването
на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други
вещни права е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се
оспорва, респ. когато се позовава на фактическо състояние или има възможност да
придобие права, ако отрече правата на ответника /така т. 1 от ТР № 8/27.11.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК/. По този иск ищецът доказва фактите,
от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които
произтича правото му. В настоящия случай ищцата основава своя правен интерес от
предявяване на иска на обстоятелството, че е придобила правото на собственост
върху спорния имот въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност.
Ответникът С.О.от своя страна оспорва предявения иск, като в нейна тежест е да
установи, че е собственик на процесния имот.
По делото е
представен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по замяна №
75, том 32, дело № 6015/1967г., от който се установява, че на 27.12.1967 г. С.Ц.П.е
призната за собственик на ливада, находяща се в землището на кв. Драгалевци, м.
„Кръстова вада“, с площ от 868 кв.м., въз основа на протокол за замяна от 07.07.1967г.
на ТПС Комисия кв. Драгалевци, влязъл в сила от 05.12.1967 г. на ТКСЗ „Витоша“
- Симеоново.
От представения по
делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 106, том 7, дело №
1813/98г., вписан в Службата по вписванията гр. София, с вх. рег. №
2942/16.03.1998 г. се установява, че С.Ц.П.е дарила на ищцата собствения си
недвижим имот, а именно: дворно място с площ 868 кв.м., находящо се в гр.София,
представляващо реална част от имот с пл. № 1163, нанесен в кадастрален лист №
596 по неодобрен кадастрален план на гр. София, местност „Кръстова вада“,
цялото с площ 1500 кв.м., заедно с построената в реалната част едноетажна
масивна жилищна сграда с площ от 30,10 кв.м.
По делото е
представена заповед № РД-09-2-468/04.10.2011 г. на кмета на район „Триадица“,
от която се установява, че кадастралният план на имот пл. № 1163 е изменен като
са образувани нови два имота с пл. № 2153 и пл. № 2416 в кадастрален лист 596 и
в кадастралната основа на регулационния план на м. „Кръстова вада“, кв. 62. От
представения по делото разписен лист по преписка № АГ-94-1982/17.11.2010 г. в
графата име на собственика за имот с пл. №2153 е посочена ищцата Ц.В.С., а за
имота с пл.№ 2416 се е подписал началник отдел „УОСЖФ“. В хода на
първоинстанционното производство е прието заключение на вещо лице по съдебно-техническа
експертиза, според което имот с пл. № 1163, в кадастрален лист № 596 по плана
на м. „Кръстова вада“ от 1987 г. е напълно идентичен с посочените два имота с
пл. № 2416 и пл. № 2153 по изменението на кадастралния план, одобрено със
заповед № РД-09-2-468/04.10.2011 г. на кмета на район „Триадица“ /при допустима
разлика от 36 кв.м./. Процесният имот с идентификатор № 68134.1007.540 е
частично идентичен с имот с пл. № 2416 /при допустима разлика в площта от 36
кв.м.
По делото са
представени акт № 1733 за частна общинска собственост от 23.11.2017 г. и акт №
1779 за публична общинска собственост от 30.03.2018 г. От първия акт се установява,
че на основание чл. 2, ал. 1, т. 2, чл. 3, ал. 3 и чл. 5 от ЗОС и Разписен лист
по Преписка № АГ-94-1982/17.11.2010 г. реална част с площ от 519 кв.м. от процесния
поземлен имот с идентификатор № 68134.1007.540, целият с площ по к.к. 632 кв.м.,
е била актувана за общинска собственост, като частта попада в кв. 62 по плана
на гр.София, м. „Кръстова вада“. От втория акт се установява, че на основание
чл. 2, ал. 1, т. 2, чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОС и Разписен лист по Преписка №
АГ-94-1982/17.11.2010г. реална част с площ 113 кв.м. от процесния поземлен имот
с идентификатор № 68134.1007.540, целият с площ по к.к. 632 кв.м. е била актувана
за общинска собственост и частта отново попада в кв. 62 по плана на гр.София,
м. „Кръстова вада“. По своето естество актът за общинска собственост е
официален удостоверителен документ /чл. 5, ал. 2 от ЗОС/, ако е съставен по
определените в закона ред и форма и е утвърден от посочените в закона длъжностни
лица /т.е. ползва се с материална доказателствена сила за фактите, предмет на
удостоверителното изявление на органа, издал акта/. Актът за общинска
собственост обаче не притежава конститутивно, правопораждащо действие /чл. 5,
ал. 3 от ЗОС/, а единствено
удостоверява, че общината е носител на право на собственост върху конкретен
обект, в случай че са възникнали материалноправните предпоставки за приложение
на съответния придобивен способ. Ето защо, съставянето на акт за общинска
собственост не обуславя факта дали е породено съответното придобивно основание.
При спор обаче, актът за общинска собственост може да обоснове правния интерес
от предявяване на иск за собственост от недържавни правни субекти – физически
или юридически лица, заинтересовани да оборят неговата доказателствена сила
като установяват, че са собственици на имота, за който е съставен /какъвто е и
настоящият случай/.
От заключението на
вещото лице по приетата в първоинстанционното производство допълнителна съдебно-техническа
експертиза се установява, че първият кадастрален план на местността „Кръстова
вада“ е от 1939 г., но процесният имот попада извън него. Следващ кадастрален
план на м. „Кръстова вада“ е от преди 1956 г. и процесният имот пл. № 1163
попада върху територията на имот с пл. № 440, к.л. 596, който е записан в
разписната книга на няколко собственика със съответни документи за собственост
– Я.К.И., Г.Д.К., В.А.и П.Д., М.Д.П. и С.П.Д.. Всички собственици са задраскани
и е записано „държавно“. Следващият кадастрален план е актуалният такъв от 1975
г., действал до приемането на кадастралната карта на района. Процесният имот
първоначално влизал в обхвата на имот пл. № 636, но към 1987 г. бил разделен на
две части: 1/ пл. № 1163, записан в разписната книга от 1969 г. на С.Ц.П.по
преписка от 1987 г. за разделянето на имот пл. № 636 и 2/ пл. № 636, вписан
през 1993 г. на Е.Н.П.. В разписната книга към плана от 1975 г. имот пл.№ 1163 е бил записан на С.Ц.Г.с н.а.
75/1967 г. /задраскано/ и Ц.В.С. с н.а. № 106/1998 г. Със заповед от 04.10.2011
г. на Кмета на СО, р-н „Триадица“ имот пл. №1163 бил разделен на пл. № 2153 с
площ 858 кв.м. и пл. № 2416 с площ 596 кв.м., като кадастралната карта на
района била одобрена със заповед от 13.12.2016 г. и процесният имот пл. № 1163
съставлявал ПИ с идентификатор № 68134.1007.540 и № 68134.1007.693. Първият и
единствен регулационен план на м. „Кръстова вада“ и м. „Южен парк“ IV част, бил
одобрен с решение № 45 по Протокол 24/30.03.2001 г. и решение № 147 по Протокол
№ 40/18.07.2002 г. за ЯФГ на СОС. Регулационният план бил само за улична
регулация, като за кв. 62 били одобрявани изменения на плана, които не се отнасяли
за процесния имот. Понастоящем имотът не е урегулиран, т.е. няма отреден УПИ,
има одобрена само улична регулация, която не е приложена за улицата от
западната страна на имота.
Основният довод на
жалбоподателя е, че ищцата не би могла да придобие реална част от имота по
давност, тъй като имоти общинска собственост не могат да бъдат придобити по
давност. От показанията на разпитаните пред районния съд свидетели се установява
обстоятелството, че ищцата е осъществявала фактическа власт върху целия
процесен имот в продължение на повече от 40 години явно, несмущавано, постоянно
и несъмнено - оградила същия, без да е налице разделение в самия имот,
отглеждала цветя и зеленчуци. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗС не може да се
придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост.
Според § 1 от заключителните разпоредби към Закон за допълнение на ЗС /последна
редакция изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г./ давността за
придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече
до 31 декември 2022 г. За да се приложат посочените разпоредби следва да се
установи, че процесният имот е бил публична, съответно частна общинска
собственост. В актовете за общинска собственост като основание за придобиване
на собствеността са посочени чл. 2, ал. 1, т. 2, чл. 3, ал. 3 от ЗОС /частна общинска собственост са имотите и
вещите, предоставени в собственост на общината със закон, които не са публична общинска
собственост/, както и чл. 2, ал. 1, т. 2, чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОС / публична
общинска собственост са други имоти, предназначени за трайно задоволяване на
обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет/. От
представените по делото доказателства не се установява да е налице някое от
посочените материалноправни основания за придобиване на собствеността върху
процесните имоти от ответника С.О.. Не се установява реална част с площ от 519
кв.м. от процесния поземлен имот с идентификатор № 68134.1007.540 да е
предоставена на С.О.със закон, както и не се установява реална част с площ 113
кв.м. от процесния поземлен имот с идентификатор № 68134.1007.540 да е предназначена
за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение. Следва да
се подчертае, че С.О.в депозирания отговор на искова молба не е въвела като
основание за придобиване на имота на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС, тъй
като имотът е бил безстопанствен,
независимо от това във връзка с довода във въззивната жалба следва да се
подчертае, че в нейна тежест е да установи обстоятелство, че към момента на
одобряване на първия кадастрален или регулационен план спорният имот е бил
безстопанствен, т.е. че никой правен субект не е бил носител на правото на
собственост върху спорната вещ. Тези обстоятелства не се установяват по делото,
напротив, от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза, неопорено от страните, се установява, че в разписните книги към
съответните карти и планове имот с пл. № 1163 е бил записан като собствен на няколко
собственици, а спрямо него са били заявени реституционни претенции от
наследниците на Я.И., който е бил записан като пръв собственик на имота. Дори
видно от представените решения на СРС, СГС и ВКС наследниците на И.са предявили
иск с правно основание чл. 108 ЗС относно имот пл. № 1163, като са се
легитимирали като собственици на основание издаден административен акт от
проведена процедура по реституция на имот по ЗСПЗЗ. Като с влязло в сила
решение № 4489/20.06.2015 г. СГС е отхвърлил исковите претенция, тъй като е
приел, че се установява, че Ц.В. е придобила собствеността по силата на изтекла
в нейна полза придобивна давност.
Следва да се подчертае,
че липсата на оспорване от страна на Ц.С. в хода на административна процедура
по разделяне на имота не би могла да доведе до придобиване на права в полза на С.О..
Не би могло това да се третира и като признание или отказ от права, поради
което неоснователни се явяват доводите на С.О.в тази насока.
По изложените
съображения, настоящият съдебен състав счита, че предявеният от ищцата
положителен установителен петиторен иск против С.О.се явява основателен. С
оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала,
изцяло съответства на крайните правни съждения на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно, а въззивната жалба
да се остави без уважение.
По
разноските пред въззивната инстанция:
Съгласно
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Доколкото въззивната жалба се оставя без уважение,
право на разноски има само въззиваемата страна – ищцата Ц.С., която претендира
разноски в размер на 1000 лева – заплатен адвокатски хонорар за процесуално
представителство пред въззивната инстанция. Видно от представения договор за
правна защита и съдействие е уговорено възнаграждение в размер на 1000 лева,
като сумата е била заплатена в брой /в договора за правна помощ е обективирана
и разписка за плащане/. Неоснователно е възражението за прекомерност на
претендирания размер за адвокатски хонорар, доколкото същият е дори в по-малък
размер от минималния, изчислен съобразно Наредбата за № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и
на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 142520 от 15.06.2019
г. по гр.д. № 10337/2018 г. на Софийския районен съд, 27-ми състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 273, вр. с чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК С.О., с адрес:
гр. София, ул. „********, да заплати на Ц.В.С.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, СУМА в
размер на 1000 лева – разноски във
въззивното производство.
Решението подлежи
на касационно обжалване при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2
от ГПК в едномесечен срок от съобщението с касационна жалба пред Върховния
касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.