Р Е Ш Е Н И Е
№ 261199 19.11.2021
г. град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд 54-ти
граждански състав
на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в
следния състав:
Районен съдия: Евгени Узунов
при секретаря Радостина
Тавитян
като разгледа докладваното
от съдията Е.Узунов
гражданско дело № 9292 по
описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод постъпила искова молба от В.Д.Т. с ЕГН **********, адрес:
***, чрез пълномощника си адв. Н.Б.-А.-БАК, съдебен адрес:*** против И.П.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** и „Гаранционен фонд“ с адрес гр. ***.
Предявен е осъдителен иск по чл.45 от Закона
за задълженията и договорите, за заплащане на сумата от 8548,55 лева, от която 248,55
лева имуществени вреди и 8300 лева неимуществени вреди, представляващи
обезщетение за настъпило на *** г. непозволено увреждане – около 12.40 часа, по
време на пътуване в градски автобус, марка „***” с рег.№ ***, по линия **, гр.Б.
– ул. „***”, бл.***, в резултат на рязък спирачен сигнал от водача на автобуса,
от който ищцата Т. е паднала на пода в автобуса и се суркала по него до
предната врата заедно с друга пътничка, както и законната лихва върху общата
сума от момента на увреждането - ***г. до окончателното изплащане на
задължението.
На ***г. ответникът И.Г., в изпълнение на трудовите си
функции на водач на автобус от градския транспорт, управлявал автобус марка „***“
с рег. № ***, собственост на Община Б., по маршрут на редовна градска линия № **,
като около 12:44 часа на ул. „***“, бл. ***, същият се движел на недостатъчно
разстояние от движещото се пред него МПС, натиснал рязко спирачки, в следствие
на което ищцата, която стояла права и се държала с дясна ръка след втора врата
на автобуса, в очакване той да спре на спирката след магазин „***“ и тя да
слезе, политнала напред, паднала на пода на автобуса и се суркала до предната
врата заедно с друга пътничка. Мястото е било посетено от З.Д. – дежурен по ПТП
при ОД на МВР – Б. Ищцата заедно с другите две пострадали пътнички от автобуса
са били откарани с пристигналата на мястото на ПТП линейка до най-близкото
болнично заведение – ДКЦ „***“ ЕООД. В резултат от действията на ответника Г.
на ищцата били причинени следните травматични увреждания: контузия в коремната
област, охлузвания по тялото и крайниците, счупване на лъчевата кост в долния
край на лява ръка, което е причинило трайно затруднение движението на лявата
ръка, които увреждания съставляват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129
от НК и няколко леки телесни повреди по смисъла на чл. 130 от НК. Обездвижването
на ръката на ищцата е довело до редица неблагоприятни физически и психически
последици, изразяващи се в претърпени болки и страдания, преживявания на
състояния на стрес, фрустрация, психическа травма, психосоматични разстройства
като главоболи, безсъние, световъртеж и загуба на равновесие, болки по цялото
тяло, невъзможност да се самообслужва, което се е отразило и на
взаимоотношенията ѝ с околните, тъй като се е наложило да напусне работа.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор на
исковата молба, с който ответникът И.Г. оспорва изцяло иска, като неоснователен
и недоказан. Прави фактически възражения, че не твърдяната в исковата молба
неспазена дистанция, а спасителна маневра е била причината за внезапното
спиране на управлявания от него градски автобус, че е следвало да се движи по
крайна дясна BUS лента на платното, но по нея е имало спрели коли, с което е
бил принуден да ги заобиколи и да навлезе в средна лента за движение, където
автомобил марка „***“ е препречил пътя, отнемайки неговото предимство. По
отношение на имуществени вреди прави възражение, че не са наведени твърдения в
обстоятелствената част на исковата молба, а са заявени единствено в нейния
петитум, а по отношение на неимуществените вреди прави възражение, че са в
завишен размер, който не съответстват на критериите за справедливост, визирани
в чл. 52 от ЗЗД.
В хода на съдебното производство, ищцата е предявила исковете
си и срещу „Гаранционен фонд“ с адрес гр. ***, по реда на чл. 228, ал.
3 от ГПК, наред с първоначалния ответник.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника „Гаранционен фонд“, с който исковете се оспорват изцяло по
основание и размер. Оспорва изложените в исковата молба твърдения
досежно механизма на процесното ПТП, причинно-следствената връзка с
травматичните увреждания на ищцата и направените разходи за лечението й, като
излага съображения, че вредоносният резултат е настъпил изцяло по нейна вина,
тъй като не е предприела необходимите действия за осигуряване на собствената си
безопасност като пътник в обществения транспорт, евентуално на водача на
автобуса, който е предприел маневра за рязко спиране. Иска от съда да отхвърли
претенциите. Претендира разноски.
По делото е конситуирано ЗК „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. С. ***, като трето лице помагач на ответника Г..
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На ***г.,
по обяд, ищцата е пътувала по линия ”**” на градския транспорт в гр.Б. – с
автобус с ДК № ***, управляван от ответника И.Г.. Около 12.40 часа той се е
движел по ул.“***“, между спирките ”З. С.” и ”***”, в буслентата, когато
водачът на неустановен по делото лек автомобил – марка ”***”, модел ”**” –
лимузина, цвят – светло син, движещ се вляво от него – в средната лента на
платното, е направил рязко маневра завой надясно и му е сякъл пътя. За да
избегне сблъсъка Г. веднага е натиснал спирачките. Ищцата, която междувременно
се е подготвяла да слиза, е стояла права и се е държала с дясна ръка след втора
врата на автобуса, политнала напред, паднала на пода на автобуса и се суркала
до предната врата, заедно с друга пътничка. Ищцата заедно с другите две пострадали пътнички от автобуса са били
откарани с пристигналата на мястото на ПТП линейка до най-близкото болнично
заведение – ДКЦ „***“ ЕООД, където им била оказана първа медицинска помощ. На ***
г. ищцата е посетила съдебен лекар, който я е освидетелствал, като ѝ е
издал съдебномедицинско удостоверение № ***/*** г. на отделение по съдебна
медицина при „УМБАЛ Б.“, в което е отразено, че лявата ръка е била в гипсова
имобилизация, по вътрешната повърхност на дясната мишница в долната трета е
имала окръглено охлузване с тънка корица и диаметър 2 см. По корема е имала
повърхностно охлузване 7х4 см. с тънка корица. Дясното ѝ коляно е било
охлузено с диаметър 3 см. Лявото коляно е било синкаво – мораво кръвонаседнало.
От прегледа е установено счупване на долния край на лявата лъчева кост,
охлузвания по тялото и крайниците, които могат да се получат по начина, описан
от пострадалата. Причинено е трайно затруднение на движението на лявата ръка за
срок от около два-три месеца при обичаен ход на оздравителния процес. От
показанията на свидетеля А. Т. – син на ищцата, се установява, че в следствие
от инцидента лявата ръка на майка му е била счупена, имала е охлузвания по лакътя
на дясната ръка, по корема и натъртвания по ребрата. След като са гипсирали
ръката ѝ тя е била на домашно лечение. Възстановявала се е три-четири
месеца, но болките ѝ продължавали и сега, при по-лошо време има болки в
ръката, която е била счупена. След инцидента свидетелят Т. е вършил всичко в
домакинството – готвене пране, простиране, пазаруване. Ищцата дълго време не е
можела да вдига с ръката си. За банята и тоалета ѝ е помагала съседка.
Към момента на инцидента ищцата е работила, като след това е била в болничен, а
в последствие е напуснала работа.
Разпитана е и свидетелката Р. Д., която е пострадала от
същото произшествие. Твърди, че след инцидента е дошла бърза помощ, прегледали
са ги и на ищцата са ѝ казали, че е със счупена ръка.
С исковата молба са представени фактури и касови бележки за
закупени от ищцата медицински материали, лекарства и прегледи при специалисти
на обща стойност 248,55 лева.
Въз основа на искане на ищцата за изплащане на обезщетение
отправено до ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е получила отказ по щета № ***, тъй като
съгласно договорените условия между Община Б. и застрахователното дружество
претенцията за обезщетение е извън покритието на сключения договор.
На *** г. ищцата е отправила искане за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени вреди при ПТП по застраховка
„Гражданска отговорност“ в ЗК „***“ АД, по която е заведена ликвидационна
преписка ***/2018 г. С писмо с изх. № ***/*** г. застрахователят е отказал да
изплати застрахователно обезщетение на ищцата с мотива, че липсват
доказателства за вината на водача на автобуса.
По делото е допусната комплексна автотехническа и
съдебно-медицинска експертиза. От заключението на вещите лица по нея, се
установява, че при настъпване на ПТП дистанцията между автобуса и автомобила „***“
е била не повече от 10 метра, когато последният внезапно предприема завиване от
средната лента – надясно в кръстовището и фактически прави препречване на
автобуса. Ответникът Г. е реагирал
незабавно с аварийно спиране и е успял да избегне сблъсък с лекия автомобил.
Поради голямата си инерционна маса, плавно спиране на автобуса на такава къса
дистанция е било обективно невъзможно. Вследствие на това действие на водача,
инерцията е тласнала всички пътници напред, което е довело до това, че ищцата е
паднала на пода на автобуса, на лявата си ръка, което е довело до вредоносния
резултат. Вещото лице е посочило, че ПТП е в причинна връзка единствено с
действията на водача на лекия автомобил, който не е спазил изискванията на
чл.50, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, а ответникът Г. е реагирал на опасността с
аварийното спиране, като крайна и единствена мярка, за да избегне по-тежък
инцидент. Той е бил в обективна невъзможност да спре автобуса безопасно за
пътниците в него.
Във връзка с констатациите на вещото лице, ищцата отправила
молба с вх.№ *** г. до ”Гаранционен фонд” да й изплати обезщетение за претърпените
от процесното ПТП вреди. Образувана е била преписка по щета № ***г. С решение
от 28.11.2019г. на УС на ГФ е постановен отказ по нея, позовавайки се на чл.
61, ал. 3 от ЗСВ .
По делото е разпитан и свидетелят З.Д. – автоконтрольор в
сектор ПП, РУ Р., който твърди, че през 2018 година е работил към сектор ПП – Б.,
като младши контрольор и не си спомня ПТП през лятото на 2018 година между
автобус и друго МПС. Твърди, че вероятно е нямало или не е установил участието
на друго МПС в произшествието. Ако е бил посочен номер или автомобил, той е щял
да бъде установен като участник в произшествието.
Лекият автомобил, участвал в ПТП, както и водачът му, който е
напуснал местопроизшествието, не са установени и в хода на образуваното
наказателно производство по случая: ДП № 434/2018г. на IV-то РУ при ОД на МВР –
Бургас, ДП № 1629/2018г. на РП Бургас.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че
единствено и само в резултат на виновното и противоправно поведение на водача
на неустановен лек автомобил: марка ”***”, модел ”**” – лимузина, цвят – светло
син /напуснал местопроизшествието/, а именно – извършил е маневра ”завиване надясно”, в нарушение на разпоредбата
на чл.35, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, съгласно която това следва да се направи от най-дясната пътна лента по посока на
движението, а когато радиусът на завиване на пътното превозно средство е
по-голям от радиуса на завоя, то може да започне и от друга част на платното за
движение, но водачът на завиващото
превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, преминаващи
от дясната му страна, е настъпило
процесното ПТП, при което е пострадала ищцата – тя е получила счупване на
долния край на лявата лъчева кост, травма на гръдния кош и повърхностни
охлузвания на дясна мишница, корема и двете колена – за период от около два-три
месеца, т. е. причинени са й били неимуществени вреди, както и имуществени такива,
свързани с разходи за лечение и снабдяване със СМУ, които следва да бъдат
обезщетени.
Възраженията на ”Гаранционен фонд”, че ищцата има вина за
настъпването на вредоносния резултат, тъй като не е предприела необходимите
действия за осигуряване на собствената си безопасност, като пътник в
обществения транспорт, са неоснователни – касае се за ситуация на извънредно и
аварийно спиране на автобуса, при което инерцията е тласнала всички пътници
напред и част от тях, включително и ищцата по делото, са пострадали – така
протокола за ПТП, както и заключенията на вещото лице по комплексната автотехническа
и съдебномедицинска експертиза.
Неоснователни са и възраженията на ответника, че вината за
настъпването на процесното ПТП е на водача на автобуса – вещото лице по
допуснатата експертиза е категорично, че с оглед конкретната пътна ситуация, Г.
е бил в обективна невъзможност да спре МПС безопасно за пътниците и е реагирал
адекватно на неочакваната и опасна маневра на лекия автомобил с аварийното
спиране, като крайна и единствена мярка, за да избегне по-тежък инцидент.
Съгласно разпоредбата на чл.557, ал.1, т.1 от КЗ,
Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесни
увреждания, причинени на територията на Република България от МПС, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано моторно превозно
средство/.
При това положение, следва да се приеме, че исковете на
ищцата против ”Гаранционен фонд” се явяват доказани по основание, а тези,
предявени срещу ответника И.Г. са неоснователни и като такива, следва да бъдат
отхвърлени.
Този, за имуществените щети, се явява и доказан в
претендирания размер от 248,55 лева, в това число – 30 лв. за рентгенография на
глезенна става в две проекции; 4,50 лв. за ПКК; 20 лв. за обикновен гипсов бинт
за имобилизация 1 бр.; 40 лв. за първичен консултативен преглед от специалист;
50 лв. за освидетелстване на нараняванията от лекар; 10 лв. за обикновен гипсов
бинт за имобилизация; 40 лв. за първичен преглед при специалист; 6,21 за
предписан дексофен; 21.14 лв. за алга сан мобил гел 100 мл. – 2 бр.; 5,56 лв.
за дексофен табл. 25 мг., съгласно представените с исковата молба
разходооправдателни документи, поради което следва да бъде уважен изцяло.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществените вреди
пък следва да бъде определен, съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по
справедливост.
От събраните по делото и обсъдени по-горе писмени и гласни
доказателства – медицинска документация и показанията на свидетеля А. Т., се
установява, че при процесното ПТП ищцата е получила счупване на долния край на
лявата лъчева кост, травма на гръдния кош и повърхностни охлузвания на дясна
мишница, корема и двете колена – за период от около два-три месеца. Нуждаела се
е от чужда помощ, изпитвала е болки по цялото тяло, невъзможност да се
самообслужва, наложило се е да напусне работа, тъй като е работила като
камериер перално стопанство.
Предвид горното, следва да се приеме, че справедливо
обезщетение за претърпените от ищцата болки и страдания, като продължителност и
интензитет, би било такова – в размер от 4 000 лв. За разликата над тази
сума – до 8 300 лв., претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.
Съгласно чл.558, ал.1, изр.2, лихвите за забава на
Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл.497.
В ал.1, т.1 и т.2 на последната цитирана разпоредба пък е
предвидено, че законната лихва за забава върху размера на обезщетението – ако
не е определено и изплатено в срок, се дължи, считано от по-ранната от двете
дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл.106, ал.3, или изтичането на срока по чл.496, ал.1 /три
месеца от предявяване на претенцията/, освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило поисканите му по реда на чл.106, ал.3 доказателства.
Действително, ответникът е отказал да определи и изплати
обезщетение на ищцата, позовавайки се на чл. 61, ал. 3 от Закона за съдебната
власт, който в случая не е относим и приложим между страните в това дело. С
решение от 28.11.2019г. на УС на ГФ е постановен отказ за изплащане на
обезщетение, следователно от следващия ден се дължи обезщетението за забава
върху присъдените по настоящото дело главници.
”Гаранционният фонд” следва
да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от общо 765,91 лв. – съдебно-деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от исковете;
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП,
вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП съдът определя на „Гаранционен фонд“ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на „Гаранционен фонд“ направените по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете – общо 213,78 лв., а на ответника И.Г.
следва да бъдат изплатени в пълен размер от 750 лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ”Гаранционен фонд” – гр. ***,
да заплати на В.Д.Т. с ЕГН **********,
адрес: ***, сумата 4 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания от счупване на долния край на лявата лъчева кост, травма на гръдния
кош и повърхностни охлузвания на дясна мишница, корема и двете колена,
причинени при ПТП, настъпило на ***г., около 12.40 часа, на ул.“*** и
супермаркет „***“, докато е пътувала с автобус с рег. № *** по линия ”**” на
градския транспорт, по вина на водача на неустановен лек автомобил, напуснал
местопроизшествието; сумата 248,55 лв. – обезщетение за претърпените от
същото ПТП имуществени вреди, в това число – 30 лв. за рентгенография на
глезенна става в две проекции; 4,50 лв. за ПКК; 20 лв. за обикновен гипсов бинт
за имобилизация 1 бр.; 40 лв. за първичен консултативен преглед от специалист;
50 лв. за освидетелстване на нараняванията от лекар; 10 лв. за обикновен гипсов
бинт за имобилизация; 40 лв. за първичен преглед при специалист; 6,21 лв. за
предписан дексофен; 21.14 лв. за алга сан мобил гел 100 мл. – 2 бр.; 5,56 лв.
за дексофен табл. 25 мг.; законната лихва върху тези суми, считано от 29.11.2019г.
до окончателното им изплащане, както и сумата 765,91 лв. – деловодни
разноски, като за разликата над първата от тях до пълния предявен размер от 8
300 лв., ОТХВЪРЛЯ иска, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на В.Д.Т. с ЕГН ********** срещу И.П.Г., ЕГН **********, с който се иска да бъде осъден да
ѝ заплати сумата от 8527.41
лева, от която 227.41 лева имуществени вреди и 8300 лева
неимуществени вреди, представляващи обезщетение за настъпило на ***г. непозволено
увреждане – около 12.40 часа, по време на пътуване в градски автобус, марка „***”
с рег.№ ***, по линия **, гр.Б. – ул. „***”, бл.***.
ОСЪЖДА В.Д.Т. с ЕГН **********, да заплати на ”Гаранционен фонд” сумата 213,78 лв. – разноски по делото, а на И.П.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумите 750
лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трети лица –
помагачи
на
ответника И.Г. ЕГН ********** по делото:
ЗК „***“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С. ***.
Решението може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: РТ