Р
Е Ш Е
Н И Е
№56
гр.
Кюстендил, 13.04.2020 г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито
заседание на единадесети февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при участие
на секретаря Р.С., като разгледа
докладваното от съдия Савова в. гр. дело №558 по описа за 2019 г. на КнОС и, за
да се произнесе взе предвид :
„ЕКО ПЕЛЕТ ИНДЪСТРИ“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес:
гр. ***, район ***, ул. „***“ №*, ет*, представлявано от управителя Г. И. П.,
действащ чрез пълномощника адв. И.П. от АК –Р., със съдебен адрес:***, обжалва
Решение №121 от 19.02.2019 г., постановено по гр.д. №365/ 2018 г. на Районен
съд –Дупница.
С
оспорвания първоинстанционен съдебен акт ДнРС е отхвърлил като неоснователен
иска на „ЕКО ПЕЛЕТ ИНДЪСТРИ“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр.**, р-н ***, ул.“***“ №**, ет.*, офис * срещу „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, гр.С., бул. „***“ № 37, К. И. К., като ЕТ „******“,
със седалище и адрес на управление: гр.***, ул.“****“ № ** , „касаещо
собственият им недвижим имот - цех за
динфициране на растителна биомаса, находящ се в ПИ 2000011, масив 200, местност
„****“, землището на с. ******. *** област“.
С
атакуваното решение „ЕКО ПЕЛЕТ ИНДЪСТРИ“ ЕООД е осъдено да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“
АД 400 лева деловодни разноски.
Решението
на ДнРС се приема за неправилно, като постановено при нарушение на
процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и
необосновано. Иска се отмяната му и уважаване на исковата претенция.
Сочи
се, че районният съд е извършил неправилно разпределение на доказателствената
тежест между страните в процеса, като всъщност определение на съда в тази
насока липсва. Изтъква се, че доказателствената тежест на иска по чл.440 от ГПК
не се припокрива с тежестта на доказване на отрицателните установителни искове,
защото съдебната практика приема, че материалноправна предпоставка за уважаване
на иска е налице, ако третото лице докаже, че правото на собственост върху
вещта му принадлежи. Твърди се и, че в обжалваното решение не се съдържа
обосноваване защо и въз основа на кои документи и/или правни норми, се извлича правото на собственост, в частност на какво
правно основание се отрича правото на въззивното дружество на собственост.
Изтъква, че- доколкото по делото не е постъпил отговор от взискателя в
изпълнителното производство, то се е преклудирало правото му да оспорва и/или
да се противопоставя на представените от ищцовото дружество доказателства за
правата му на собственик по силата на договора за суперфиция. Сочи се , че в
обжалваното решение липсва произнасяне относно въведеното възражение за
нищожност на договора за ипотека, сключен във формата на нотариален акт №**,
том **, дело **/20** г. по описа на нотариус С..С.. Посочва се, че също така не
е обсъдено направеното от ищцовото дружество възражение, че ипотеката не се
простира върху приращенията и подобренията в имота, както и че не е споделена
практиката на ВКС като задължителна по отношение пределите на действие на
ипотеката, учредена върху правото на собственост върху терен. Визира се, че
само ако при сключване на договор за ипотека е постигнато съгласие ипотеката да
има действие и спрямо бъдещите приращения, то същото ще породи действие, което
в случая не е налице.
В срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – „Първа
инвестиционна банка“ АД, чрез юрисконсулт Х. П., с който се оспорва
основателността на депозираната въззивна жалба. В отговора се сочи, че с нотариалния
акт за учредяване на суперфиция в полза на ищцовото дружество е уговорено
правото на преустройство на съществуващ
в имота метален навес – сеновал, като не е предвидено изграждането на нова
сграда, нито пристрояване или надстрояване върху съществуваща такава, с оглед
на което се приема, че ищцовото дружество няма собственически права върху
процесния обект. Изтъква се, че съгласно легалната дефиниция на понятието „суперфиция“,
намерила отражение в разпоредбата на чл.180 и чл.182, ал.1 от ЗУТ,
преустройството не е включено като действие, водещо до възникване право на
собственост върху процесния обект.
Освен
това никъде в текста на нотариалния акт не е индикирано, че става въпрос за
продажба или друг способ за прехвърляне на собственост. Приема се, че доколкото
към датата на сключване на нотариалния акт за суперфиция, ЕКО ПЕЛЕТ ИНДЪСТРИ“
ЕООД е бил еднолична собственост на длъжника на банката И.П., то единствената
причина за сключването на договора била увреда на кредитора.
Твърди
се и, че ищецът не е доказал тезата, че приетият за обезпечение имот не е годен
обект, върху който може да се учреди договорна ипотека. Поддържа и наличие на преклузия
по отношение правото на ищцовото дружество да оспорва ипотечното право на
банката.
Поддържа
се още, че исковата молба е нередовна,
доколкото не е заплатена дължащата се държавна такса, която нередовност е
отстранена чрез внасяне на държавна такса в размер на 138,79лв.съгласно
указанията на съда /срвн.вносна бележка
от 30.10.2019г.-л.5 от настоящото дело/.
По
същество от тази въззиваема страна се иска потвърждаване на обжалваното решение
като правилно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският
окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена
в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивна проверка
първоинстанционен съдебен акт.
Въззивният
съд, след като извърши на осн.чл. 269 ГПК
цялостна служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното
решение, намира следното:
Както
се установява от удостоверение изх.№11053/17.10.2017г.на ЧСИ Е. Х., по изп.дело № 20137430400669 на ЧСИ Е.Х.,
същото е образувано по изпълнителен лист от 26.08.2013г.по ч.гр.дело
№1512/2013г.на РС-Кюстендил, със страни – взискател „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“АД, в качеството на правоприемник
на МКБ “ЮНИОНБАНК“ ЕАД , и длъжници И.Г.П. и ЕТ "******“.В цитираното
удостоверение се сочи още, че с обявление от 12.09.2017г.е изнесен на публична
продан недвижим имот , представляващ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с № 200011 /двеста хиляди и
единадесет/ в землището на с. ******, общ. ***, с площ, 2 354 кв.м, находящ се
в местността "***", с начин на трайно ползване: Стопански двор, при
граници и съседи; имота № 200018-Стопански двор на ДПФ-МЗП, №000206-Пасище с
храсти на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, ведно с построената в имота сграда с масивна
конструкция -МЕТАЛЕН НАВЕС със застроена площ от 924 квадратни
метра, на който е започнало преустройство и „Цех за денсифициране на растителна
биомаса" съгл. Договор за учредяване право на строеж /суперфиция/, вписан
под №**,т.**, вх.рег.№***/**** г.на СВ гр.Дупница.
С
определение от 23.10.2017г.по гражданско дело №495 / 2017 г. на ОС-Кюстендил е
допуснато обезпечение на бъдещ иск на „ЕКО ПЕЛЕТ ИНДЪСТРИ“ ЕООД ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.***, район ***, ул.“***“ ** ет.* офис *,
представлявано от управителя Г. И. П., съдебен адрес ***, срещу И.Г.П., ЕГН **********,
с адрес ***, ЕТ „****“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.****,
ул.“***“ №**, и ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.С., бул.“***“ №**, за установяване в отношенията между страните,
че имуществото, върху което е насочено принудителното изпълнение за парично
вземане не принадлежи на длъжниците И.Г.П. ЕГН ********** и ЕТ „*****“ ЕИК ***, като е наложена следната обезпечителна
мярка:СПИРАНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕТО по изпълнително дело №20137430400699 по описа на ЧСИ
Е. Х. рег.№*** на КЧСИ с район на действие района на ОС- Кюстендил.
В
тази връзка е предявен и настоящият иск, като първоинстанционният съд е бил
сезиран с искане - да бъде признато за установено по отношение на длъжниците по изпълнително дело №
20137430400669 на ЧСИ Е. Х. - К. И. К., в
качеството й на ЕТ
"******", с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. "****" № **, и И.Г.П., ЕГН ********** с адрес ***; и
взискателя "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. "***" № ***, в качеството си
на правоприемник на "МКБ
ЮНИОНБАНК" ЕА, че имотът, върху който е насочено изпълнението - сграда с
масивна конструкция - МЕТАЛЕН НАВЕС със застроена площ от 924, 00 /деветстотин
и двадесет и четири/ кв. м.,
на който е
започнало преустройство в
"Цех за денсифициране на растителна биомаса“, съгласно Договор за
учредяване на право на строеж /суперфиция/, вписан под № **, том ***, вх. рег.
№ ***/**** г. на СВ гр. Дупница, и същото е реализирано на етап "ГРУБ
СТРОЕЖ" от суперфициарното дружество "ЕКО ПЕЛЕТ ИНДЪСТРИ" ЕООД,
ЕИК ***, НЕ ПРИНАДЛЕЖИ на длъжниците.
Вместо
произнасяне по така предявения иск, Дупнишкият районен съд е формулирал
диспозитив, че отхвърля иск на ищеца "ЕКО ПЕЛЕТ ИНДЪСТРИ" ЕООД срещу
част от ответниците /без ответника И.П./ „касаещо собствения им недвижим имот“
– т.е. не по заявената претенция- която е отрицателен установителен иск - за
отричане правото на собственост на длъжниците по посочено изпълнително дело ЕТ
"***“ и И.Г.П. - от страна на ищеца
се отричат правата на конкретни лица /и
те са длъжниците по конкретно изп.дело/
по отношение на конкретен имот, към който е насочено изпълнението по
визираното изпълнително дело на ЧСИ Е. Х..
По
начина на формулиране на диспозитива на решението не става ясно въобще и
положителното установяване на правото на собственост спрямо кои субекти е
признато – т.е. кои са собствениците, които съдът е счел, че притежават права
върху имота, /излизайки извън претенцията
по отрицателния установителен иск ,че това не са длъжниците по
изпълнението/, след като районният съд визира в диспозитива си и взискателя
по изпълнителното дело, без обаче същевременно да се посочи единият от
длъжниците – И.П..
Съгласно
чл. 440, ал.
1 ГПК, всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението,
може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено
изпълнението за парично вземане, не
принадлежи на длъжника, т. е. в закона е предвиден способ за защита на
правата на третите лица, засегнати от принудителното изпълнение, под формата на
отрицателен установителен иск. За предявяването му е необходимо съществуването
на правен интерес, който произтича от изричната разпоредба в закона, както е
посочено и в мотивите на ТР № 3/10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на
ВКС, а именно: искът е допустим и е налице правен интерес за предявяването му,
когато по започнало принудително изпълнение за парично задължение на длъжника
са предприети изпълнителни действия върху дадена вещ, които засягат права на
третото лице и то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на
изпълнението.
Освен
това, съгласно чл. 440, ал.
2 ГПК искът по чл. 440, ал.
1 ГПК за защита на третото лице, чиито права са засегнати от
изпълнението, се предявява срещу взискателя и длъжника, а ответниците -
длъжници и взискатели са задължителни другари. Според даденото задължително
тълкуване на закона в т. 6 на ТР № 1/2013
г. по тълк. д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължителното другарство
представлява частен случай на необходимо другарство, при който участието на
всички другари в процеса е условие за неговата допустимост. Общото предявяване
на иска от или срещу всички другари, чието участие в производството е
задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без
наличието на която исковото производство е недопустимо- изрично срвн.
Определение № 385 от 8.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2416/2015 г., IV г. о.,
ГК.
От
изложеното следва, че всички длъжници са необходими задължителни другари, което
пък налага и постановяване на решение срещу всички тях.
Доколкото
се констатира, че решението не е постановено надлежно по така предявен
отрицателен установителен иск с по чл.440,ал.1 ГПК , освен че не е и спрямо
всички необходими задължителни другари, то въззивният съд го намира за
недопустимо , поради което следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на
първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск спрямо всички
необходими задължителни другари.
При
функционалната обусловеност на отговорността за съдебните разноски от крайния
изход на правния спор в случай на обезсилване на съдебното решение от
по-горната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане на по-долната
съдебна инстанция разноските следва да се разпределят при новото разглеждане на
делото с акта, който ще сложи край на спора-- в този смисъл -Определение № 291
от 15.06.2017 г. по ч. т. д. № 822/2017 г., I т. о., ТК на ВКС.Следователно, в този
случай / при обезсилване на първоинстанционното решение/ въззивният съд не е решил правния спор с краен
акт /по същество или за прекратяване на делото/ и с настоящото решение разноски
не следва да се присъждат.
Воден от изложеното, Кюстендилският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
Решение №121 от 19.02.2019 г., постановено по гр.дело №365/ 2018г. на Районен съд –Дупница, и ВРЪЩА
делото на ДнРС за ново разглеждане от друг състав.
Настоящото
решение може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от връчването
му пред Върховния касационен съд.
Председател:
Членове:1.
2.