№ 288
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20221100506818 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
С решение № 127 от 24.06.2022 г., постановено по гр.д. № 4531/2021 г. на ВКС, ГК,
IV ГО, е отменено въззивно решение № 265156 от 30.06.2021 г., постановено по в.гр.д. №
10999/2018 г. по описа на СГС, II брачен въззивен състав, в частта, с която е отменено
решение № 206126 от 01.09.2017 г., постановено по гр.д. № 14585/2016 г., на Софийски
районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 139 състав, относно предоставянето на родителските
права по отношение на децата П.Б. Д. и К.Б. Д.а на майката Д. К. Р., определянето на
режима на лични отношения на бащата Б. П. Д. с децата и осъждането му да заплаща
издръжка, и вместо това упражняването на родителските права по отношение на децата е
предоставено на бащата Б. Д., при когото е определено местоживеенето им, определен е
режим на лични отношения между децата и майката Д. К. Р., и майката е осъдена да им
заплаща месечна издръжка от по 165 лева на всяко от децата, като делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на СГС.
Решение № 265156 от 30.07.2021 г. по гр.д. № 10999/2018 г. по описа на СГС, II
брачен въззивен състав, в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение,
постановено по гр. д. № 14585/2016 г. СРС, ІІІ ГО, 139 състав, в останалите обжалвани
части, а именно в частта относно вината на мъжа за настъпване на дълбокото и непоправимо
1
разстройство на брака и дължимата от тази страна държавна такса по допускане на развода,
е влязло в сила и не е предмет на настоящото разглеждане.
Предмет на настоящото въззивно разглеждане е въззивна жалба, с която Б. П. Д.
обжалва решение № 206126 от 01.09.2017 г., постановено по гр. д. № 14585/2016 г. СРС, ІІІ
ГО, 139 състав, в частите относно родителските права по отношение на родените от вече
прекратения брак на страните деца, местоживеенето на децата, определения режим и
издръжката на децата, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Подробно в жалбата
въззивникът е изложил съображенията си. Поискал е съдът да постанови решение, с което да
отмени първоинстанционното решение в обжалваните части, като вместо него постанови
друго, с което да му предостави упражняването на родителските права по отношение на
децата П. и К. и определи местоживеенето им при него, а на майката да определи разширен
режим на лични контакти с децата и осъди последната да заплаща ежемесечна издръжка за
двете деца в подходящ размер, считано от влизане на решението в сила до настъпване на
обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена сума.
При новото разглеждане на спора пред въззивната инстанция въззивникът Б. П. Д.
поддържа подадената от него въззивната жалба и пледира за нейното уважаване. Не
претендира разноски.
Въззиваемата страна Д. К. Р. е оспорила въззивната жалба, като неоснователна.
Изложила е подробни съображения. Отправила е искане да бъде постановено решение, с
което да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваните части.
При новото разглеждане на спора пред въззивната инстанция въззиваемата страна Д.
К. Р. пледира за отхвърляне на въззивната жалба. Претендира направените пред
касационната инстанция разноски, като изрично заявява, че не претендира разноските
направени за въззивната инстанция, включително и тези направени при първоначалното
разглеждане на делото от въззивния съд.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща
правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е
валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от Д. К. Р.
срещу Б. П. Д. брачен иск за прекратяване на сключения между тях граждански брак като
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на мъжа, като е посочила брачните провинения
на последния, съединен с небрачни искове за упражняване на родителските права по
отношение на децата П. и К. и определяне на местоживеенето им при майката, определяне
на режим на лични отношения с бащата и осъждането му за месечната издръжка на децата в
размер на 100 лева за детето П. и в размер на 90 лева за детето К., считано от влизане на
2
решението в сила. Изразила е желание след развода да продължи да носи фамилното име Р.,
което не била променила при сключване на брака. Не е претендирала ползване на семейното
жилище, собственост на трети лица, което страните ползвали под наем. Претендирала е
сторените деловодни разноски.
Ответникът е застъпил становище за запазване на брака, като е оспорвал наведените
от ищцата фактически твърдения. В условията на евентуалност е заявявал насрещна искова
претенция за прекратяване на барака без произнасяне по въпроса за вината, съединена с
небрачни искове за родителски права по отношение на децата от брака, определяне
местоживеенето им при него, определяне на режим на лични отношения на майката с децата
и подходяща издръжка, която последната да им заплаща.
С Решение № 206126 от 01.09.2017 г., постановено по гражданско дело № 14585/2016
г., Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 139 състав е прекратил брака, сключен
между Д. К. Р. и Б. П. Д., като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата
съпрузи; предоставил е упражняването на родителските права по отношение на децата П.Б.
Д., роден на *******, и К.Б. Д.а, родена на *******. на майката Д. К. Р., при която е
определил местоживеенето им, определил е режим на лични отношения на децата с бащата
всяка първа и трета седмица от месеца от 09.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, както и
всяка втора и четвърта седмица във вторник и четвъртък за времето от 17.30 часа до 19.30
часа, два пъти за по петнадесет дни през лятото, по време, което не съвпада с платения
годишен отпуск на майката; всяка четна година за Коледните и Великденските празници от
10 часа на първия ден на тези празници до 18 часа на последния ден на празника, всяка
нечетна година за новогодишните празници от 10 часа на първия ден от тези празници до 18
часа на последния ден на тези празници; осъдил е Б. П. Д. да заплаща на сина си П., чрез
неговата майка Д. К. Р. месечна издръжка в размер на 100 лева, считано от влизане на
решението в сила относно местоживеенето на детето до настъпване на законово основание
за изменение или прекратяване; осъдил е Б. Д. да заплаща на дъщеря си К., чрез нейната
майка Д. Р. месечна издръжка в размер на 90 лева, считано от влизане на решението в сила в
частта относно местоживеенето на детето, до настъпване на законово основание за
изменение или прекратяване на издръжката; предоставил е ползването на семейното
жилище, представляващо апартамент № 102, находящ се в гр. София, ж. к. ******* на Б. П.
Д., като е осъдил Д. Р. да заплати по сметка на СРС държавна такса при решаване на делото
за развод в размер на 25 лева, и е осъдил е Б. Д. да заплати по сметка на СРС държавни
такси при решаване на делото за развод и върху определената в полза на децата издръжка в
общ размер от 298,60 лева.
С решение № 265156 от 30.07.2021 г. по гр.д. № 10999/2018 г. по описа на СГС, II
брачен въззивен състав е отменено решение № 206126 от 01.09.2017 г. по гр. д. №
14585/2016 г. СРС, ІІІ ГО, 139 състав, в частите му относно мерките за упражняване на
родителските права спрямо децата П.Б. Д. и К.Б. Д.а и издръжката им, както и дължимата
върху присъдените издръжки държавна такса в размер на 273,60 лева, възложена в тежест
на Б. Д. и вместо това упражняването на родителските права по отношение на децата е
3
предоставено на бащата Б. Д., при когото е определено местоживеенето им; определен е
режим на лични отношения между децата и майката Д. Р.; майката е осъдена да заплаща
месечна издръжка в размер на по 165 лева за всяко едно от децата , и последната е осъдена
да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху присъдената в полза
на децата издръжка в размер на общо 475,20 лева. Със същото решение е потвърдено
решение № 206126 от 01.09.2017 г., постановено по гражданско дело № 14585/2016 г. на
СРС, ІІІ ГО, 139 състав, в останалите обжалвани части относно вината на мъжа за
настъпване на дълбокото и непоправимо разстройство на брака и дължимата от тази страна
държавна такса по допускане на развода.
С решение № 127 от 24.06.2022 г., постановено по гр.д. № 4531/2021 г. на ВКС, ГК,
IV ГО, е отменено въззивно решение № 265156 от 30.06.2021 г., постановено по в.гр.д. №
10999/2018 г. по описа на СГС, II брачен въззивен състав, в частта, с която е отменено
решение № 206126 от 01.09.2017 г., постановено по гр.д. №14585/2016 г., Софийски
районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 139 състав, относно предоставянето на родителските
права по отношение по отношение на децата П.Б. Д. и К.Б. Д.а на майката Д. Р.,
определянето на режима на лични отношения на бащата Б. П. Д. с децата и осъждането му
да заплаща издръжка, и вместо това упражняването на родителските права по отношение на
децата е предоставено на бащата Б. Д., при когото е определено местоживеенето им,
определен е режим на лични отношения между децата и майката Д. Р., и майката е осъдена
да им заплаща месечна издръжка от по 165 лева на всяко от децата.
ВКС е дал указания на въззивния съд при новото разглеждане на делото да изиска
социален доклад по адрес на местоживеенето на бащата в гр. Пловдив с оглед преценка на
битовите и социални условия, с които разполага този родител.
При новото разглеждане на делото въззивникът Б. Д. поддържа желанието си да
упражнява родителските права по отношение на децата П. и К., като при изслушването от
въззивния съд по реда на чл. 59, ал. 6 от СК заявява, че жилището, в което живее към
момента (находящо се в гр. Пловдив, ул. ******* *******) е преустроено в тристайно и
разполага с всичко необходимо за едно домакинство. В непосредствена близост до
жилището имало училище и спортна зала, в която детето К. било тренирало. Смята, че има
възможност да осигури на децата си нужните грижи, издръжка и битови условия, за което
може да разчита на помощ от своята сестра, както и на совите съседи и приятели. Добавя, че
работи по проектиране и изграждане на мълнезащитни системи към софийска фирма с клон
в гр. Пловдив, а работното му време е от 8 ч. до 16 ч. Реализира месечни доходи около 1500
-1600 лева. Има възможност за реализиране на допълнителни доходи, ако работи и в събота
и неделя, когато децата са при майка си, при която можел да ги води в петък след обяд и ги
взема в неделя вечер.
При новото разглеждане на делото въззиваемата Д. К. Р. на свой ред поддържа
желанието си да упражнява родителските права по отношение на двете деца. При
изслушването по реда на чл. 59, ал. 6 от СК посочва, че към момента е безработна, но може
да разчита на подкрепа от своите родители, които имали високи доходи, като в същото
4
време дели с тях едно жилище. Добавя, че има трето дете, което е с неустановен произход от
баща, страдащо от вродена сърдечна недостатъчност, и което отглежда сама с помощта на
родителите си. Заявява желание децата П. и К. да живеят при нея, като посочва, че е важно и
двете деца да завършат образованието си в гр.София. Добавя, че е съгласна децата да
прекарват неучебните дни с баща ни, но категорично се противопоставя това да се случва и
през учебно време.
В изпълнение на указанията на ВКС е извършено социално проучване на бащата Б.
П. Д. (възложено от настоящата въззивна инстанция), като в социален доклад на ДСП-
Пловдив от 31.10.2022 г., е посочено, че последният от м.декември 2021 г. живее в
собствено жилище, находящо се в гр. Пловдив, ул. ******* *******, състоящо се от хол,
преходен със спалня, кухня, тераса, коридор, санитарен възел. Жилището било обзаведено с
мебели и ел. уреди от първа необходимост. В кухнята имало поставено легло, като част от
кухненското обзавеждане - готварска печка, било изнесено на терасата, която била оградена.
По данни на въззивника, обзавеждането на жилището било съобразено с това, когато децата
му били при него, за всяко от тях да има определено лично пространство. К. спяла в
спалнята, а брат й в кухнята. В жилището били налични два лаптопа, предназначени за
ползване от децата и два екрана. През зимния сезон жилището се отоплявало с два
климатика, имало и радиатор. В социалния доклад е направен извод, че в обитаваното от
бащата жилище има създадени добри социално-битови условия. Жилището се намирало в
близост до ОУ „Васил Петлешков“, което през миналата учебна година е посещавало детето
К. Д.а. Пред социалните работници Б. Д. е декларирал месечни доходи около 1500 лева;
работно време от понеделник до петък, от 8.00 ч. до 16.30 часа; подкрепяща среда в лицето
на роднини и близки, в това число и на своята сестра, която живеела в гр.Хисаря, и с която
децата имали изградена добра връзка.
В социален доклад на ДСП-Люлин от 03.11.2022 г., постъпил пред настоящата
въззивната инстанция, са посочени жилищните условия на майката Д. К. Р.. Децата, тяхната
майка и по-малкият им брат К. (на 5 години) живели в двустаен апартамент, находящ се в
гр. София, ж.к. „******* вх.******* ап.10, собственост на бабата и дядото по майчина
линия, които съжителствали с тях. Жилището се състояло от хол, стая, кухня с усвоен
кухненски балкон и сервизни помещения. Посочено е, че децата П. и К., заедно с майка си
обитавали стаята, в която децата разполагали със собствени легла, гардероб с лични вещи и
пр., съобразно възрастта и пола. В хода на социалното проучване майката споделила, че
предстояло да бъде извършено преустройство на кухнята, за да се обособи самостоятелна
стая за детето П.. Отбелязано е, че детето К. обитавало хола, заедно със своите баба и дядо,
който помагали на майката в грижите за децата. В жилището за К. също било осигурено
всичко необходимо - легло, скрин с лични вещи, бюро, учебници и пр. Останалите
помещения се ползвали общо от членовете на домакинството. Констатирано е, че жилището
е обзаведено с всичко необходимо за домакинството, чисто и поддържано. В него била
5
осигурена безопасна и защитена среда за отглеждането и развитието на трите деца в
семейството. В хода на социалното проучване социалните работници от ДСП –Люлин
провели разговор с двете деца, с класните ръководители на децата и с техния личен лекар.
Пред социалните работници и двете деца споделили, че обичат и двамата си родители, като
са изразили предпочитание да живеят при майка си, като детето П. е акцентирало върху
това, че плановете за бъдещото му развитие изисквали да бъде в гр.София. И двете деца са
споделили, че се разбират с баба си и дядо си по майчина линия, както и че поддържат
контакти със своя баща. Отразено е, че детето П. е ученик в ПГО „Княгиня Луиза“, като
според класния му ръководител г-жа В..К. той бил комуникативен, социализиран в учебното
заведение и с добро поведение, без агресивни прояви, спокоен и умен младеж с много
потенциал, показвал добри резултати при усвояване на учебния материал, но по някога бил
разсеян и го мързяло да учи. Класният ръководител на П. поддържал редовен контакт с
неговата майка, която била отговорна и заинтересована за образованието му. К. учела в 112
ОУ „Стоян Заимов“, като според класния й ръководител г-жа С. тя била умно, усмихнато и
лъчезарно дете, комуникативна и социализирана в учебното заведение, с добро поведение и
отлични резултати при усвояване на учебния материал. Класният ръководител на К. също е
споделил със социалните работници, че майката показвала заинтересованост към
образованието на момичето, винаги се отзовавала и сътрудничила, поддържала
непрекъсната връзка с нея. В хода на социалното проучване била наблюдавана добре
изградена емоционална връзка на децата с майката, както и между самите деца – П., К. и К..
Констатирано е, че децата се чувствали добре в присъствието на своята майка, разговаряли
спокойно с нея и по между си, играели и се занимавали . Към момента на социалното
проучване майката работела като преподавател в ЧДГ „Успение на Пресвета Богородица“ на
четири часа, пет дни в седмицата, събота и неделя почивала, с месечен доход 600 лева.
Представена е справка от НАП за актуално състояние на трудовите договори към
05.10.2022 г., видно от която към момента въззивникът е в трудово правоотношение с
„Е.И.И.“ ЕООД, а видно от справка на НОИ от 28.10.2022 г., осигурителният доход на П.Б.
Д. за м.септември 2022 г. възлиза на 900 лв., а този на Д. К. Р. за м.август 2022 г. на 590.86
лева.
Представен е амбулаторен лист от 23.06.2020 г. за пациент К. Д..Р, роден на *******.,
с поставена основна диагноза – „доброкачествени“ и не причиняващи смущения сърдечни
шумове и придружаващи заболявания – перикарден излив (невъзпалителен).
Пред настоящата инстанция по реда на чл.15 от ЗЗДет е изслушано детето К.Б. Д.а, на
навършени 10 години и 9 месеца към момента на изслушването (в отсъствие на страните и в
присъствие на социален работник), което посочва, че и двамата й родители се грижели за
нея, разбирала се добре с майка си, но баща си чувствала по –близък. Предимно баща й й
помагал за уроците. Той й давал повече свобода и й налагал по-малко ограничения, за
разлика от майка й, която настоявала да учи повече и я ограничавала в спорта. Изразява
предпочитание да живее в гр. София, но при баща си. Добавя, че баща й обещал да се
премести да живее в гр.София, ако тя искала да живее в София, за да живеят заедно.
6
Споделя, че поддържа контакти с баща си, като през седмица му гостува в Пловдив.
Поддържала и регулярен телефонен контакт с него. Майка й не ограничавала контакти с
баща й, по скоро това правела баба й по майчина линия, от която детето малко се
страхувало, не можело да й противоречи, и с чието мнение се съобразявало. Заявява, че ако
може да избира би избрала да живее с брат си П., но ако той държал да живее при майка им,
тя би останала да живее при баща им. Смята, че би се чувствала най- добре, ако живее при
баща си, но в гр.София, и се вижда често с майка си и братята си.
Детето К. е изслушвано и при първоначалното разглеждане на делото. Тогава К. е
споделила, че е ученичка в ІV клас на 112 ОУ, гр.София. Живеела при майка си, но там не
се чувствала много добре. Искала да живее при баща си, при който се чувствала по-добре.
Споделила е, че има тригодишно братче, като понякога с него било забавно, но много я
биело и затова тя искала да е при баща си, като в този случай един, два пъти в седмицата
искала да се вижда с майка си и да остава да преспива при нея. Ако останела да живее при
майка си, искала да се вижда с баща си всеки ден и да остава да преспива при него. Баща й
живеел сам ( към онзи момент в гр.София), в жилището му имало три стаи, той ползвал
едната, другата била за П., а третата за нея. При майка й имало две стаи, като в едната стая
имало трима души, а другите трима били във втората стая. Споделила е за липсата на
разбирателство и диалогичност между родителите й.
При новото разглеждане на делото от настоящата инстанция по реда на чл.15 от ЗЗдет
е изслушано и детето П.Б. Д., навършило 16 годишна възраст (в отсъствие на страните и в
присъствие на социален работник), което изразява предпочитание да живее в град София,
като посочва, че за него е без значение при кой родител ще живее. Те се грижели по
различен начин за него и сестра му, нямало лоша грижа, държали на тях и не можели да ги
поделят. Споделя, че обичал и двамата си родители и не можел да избира между тях.
Изразява желание да живее сам, което към момента било невъзможно заради възрастта му.
Споделя, че се разбирал по-добре с баща си, и ако трябвало да избира би избрал да живее
при него, но приоритета му бил да живее в София, а не толкова с кой родител да живее.
Заявява, че не държал да живее със сестра си, като за него било важно за нея да бъде
полагана добра грижа и да бъде обичана. Чувствал се добре в жилището на майка си.
Атмосферата била добра, не се оплаквал. С болка споделя желанието си родителите му
доброволно да уредят родителската си отговорност по отношение на него и сестра му, от
което щял да се чувства най –добре и добавя, че не желае да „ходи по институции“, че вече
свикнал с „много неща“, гледал повече себе си, и не се интересувал особено от обстановката
около него. Посочва, че майка му не възпрепятствала срещите с баща му, но преди време
това не било така. Тя не си вдигала телефона, закъснявала и така се осуетявали срещи в
Д“СП“ с баща му. Сега обаче се виждал с баща си когато иска, майка му не само, че не
пречела на контактите им, но се допитвала до желанията му за това. Категоричен е в
нежеланието си да се мести отново. Искал да учи и да се развива в София.
При първоначалното разглеждане на делото от СГС детето П. е изслушвано
двукратно (в съдебно заседание на 23.05.2019 г. и в съдебно заседание на 10.06.2021 г.) При
7
първото си изслушване, като малолетен П. е заявил, че към този момент (към м. май 2019 г.)
живеел при дядо си по бащина линия в гр. Пловдив (последният е починал на 30.01.2022 г.,
видно от представеното удостоверение за наследници изх.№ ГР-И-5-5/01.02.2022 г. на
Община Пловдив, район „Запад“), а баща му ходел да го вижда. При дядо си П. се чувствал
прекрасно, нямал затруднения в училище, но сестра му му липсвала и той бил на мнение, че
в гр. Пловдив тя ще може да се развие по-добре отколкото в Етрополе (където към онзи
момент живяла майката с К.). С дядо му живеели близо до най-различни неща, в близост
била гребната база, имало и зоопарк. Заявил е категоричното си желание за в бъдеще да
живее с баща си, двамата се разбирали „по мъжки“, имал повече свобода, давал му
възможност да изразява мнението си. Когато имал задължения, а искал да излезе с приятел
му позволявал, като му казвал, че после трябва да ги свърши. Заявил е желание да изучава
италиански и френски език. Учел в училището, в което бил учил и баща му като дете. С
майка си искал да се вижда, когато са свободни и имат желание за това, като нямал против
да преспива при нея. Споделил е, че се преместил да живее в Пловдив просто изведнъж (с
баща му си говорели и си казали „хайде, хващаме си багажа и отиваме“). Някак си той
просто чувствал, че няма какво повече да прави в Етрополе. Негово било желанието да отиде
да живее при дядо си, за което майка му не била против. Не приемал за нормално обаче да е
разделен с К., тъй като били брат и сестра, и той предпочитал К. да е с него. Предпочитал да
се виждат свободно цялото семейство, да нямат нужда от режим. При второто изслушване,
проведено на 10.06.2021 г., П. (тогава на навършени 14 г.) отново с категоричност е изразил
предпочитанието си да живее при баща си, който повече му помагал. Споделил е, че към
момента на изслушването живеел и при двамата си родители, но имал планове, и ако
нещата се развиели както искал, от следващата година със сестра му щели да са в Пловдив и
да учат там. Баща му познавал повече хора, можел да му помага повече, докато майка му
нямала време. Бил сигурен, че баща му нямало да го спре да се вижда с майка си. Той самият
не желаел да живее при майка си, тъй като там било пренаселено, а и през тези години се
случили „много неща“, за някои от тях обвинявал майка си, което не считал за правилно, но
„го бил видял“. Всичко това го спирало и затова не искал да живее при нея. При баща си се
чувствал много по-спокоен.
От събраните по на гр.д. № 10999/2018 г. по описа на СГС, II брачен въззивен състав
писмени доказателства, а именно : справка от Национална база данни „Население“,
удостоверение за постоянен адрес, писма на ДСП - Етрополе до въззиваемата, постановление
за отказ да се образува наказателно производство от 28.12.2018 т. на СРП; решение по гр. д.
№ 12993/2018 г. на СГС, ГО, ІV състав; удостоверение от 17.05.2019 г., издадено от
Национално музикално училище „Любомир Пипков“; трудов договор № ИМИ-
687/11.12.2018 г.; писмо от 08.05.2019 г. на Директора на ОУ „Васил Петлешков“, гр.
Пловдив; решение по възпитателно дело № 4/2019 г.; удостоверения на НОИ от 28.03.2019 г.
и от 19.03.2019 г.; служебна бележка от 20.03.2019 г.; удостоверение за декларирани данни
от 21.03.2019 г.; удостоверение за настоящ адрес от 25.02.2020 г., в това число и от
изготвените социални доклади от ДСП - Етрополе, ДСП - Пловдив, ДСП -„Люлин“ и ДСП
- „Възраждане“, се установява, че в хода на съдебния процес (м.март 2016 г. - когато е било
8
образувано пръвоинстанционното производство до м.юни 2021 г. - когато са приключили
устните състезания пред въззивната инстанция при първоначалното разглеждане на делото)
страните са променяли местоживеенето си, като в период от близо година и половина (м.
октомври 2018 г. - м.март 2020 г.) въззиваемата Д. Р. е живяла в гр. Етрополе, кв. „******* а
преди това последната заедно с децата е живяла в жилището на своите родители, в което
живее и към момента с децата. Към 03.01.2019 г. въззивникът Б. Д., се е настанил и е живял
в хотелски комплекс „Етрополия“, гр. Етрополе, като по негови данни пребивавал в гр.
Етрополе от 11.12.2018 г. През този период се установяват крайно конфликтни отношения
между страните и невъзможност последните да преосмислят поведението си и да намерят
начини за цивилизовано и отговорно обсъждане на всички въпроси и ситуации, касаещи
децата им, като дори на среща в ДСП - Етрополе са били дискутирани въпроси, касаещи
отглеждането на децата им П. и К., в това число поведението на майката, насочено към
възпрепятстване на контактите на бащата с децата, както и неспазването от страна на
бащата на определения му привременен режим за лични контакти с децата. За родителския
конфликт са били сезирани както органите на закрила на детето, така и органите на реда.
Между страните е имало образувано и производство по ЗЗДН. През този период децата на
свой ред са сменяли не само местоживеенето си, но и учебните заведения, в които са учили,
което наред с крайно влошените отношение на родителите неминуемо е оказало влияние и
върху личностното им израстване.
Установява се също така, че с решение по възпитателно дело № 4/2019 на местната
Комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните –
гр. Етрополе на малолетния към онзи момент П.Б. Д. е била наложена възпитателна мярка
„предупреждение“, като на родителите е било препоръчано детето да бъде консултирано с
психолог. От събраните и проверени материали във връзка с това възпитателно дело се
установило, че на 03.03.2019 г., майката, влизайки в стаята на сина си П. (тогава 12-
годишен), видяла, че същият се е надвесил над сестра си К. (тогава 7-годишна), която седяла
на леглото. П. бил със смъкнати гащи и като видял майка си се стреснал и отишъл до
бюрото в стаята. Д. Р. се скарала на сина си и веднага след това уведомила баща му за
случилото се. Последният към този момент не бил в Етрополе и подал сигнал на телефон
112. При проверката били снети обяснения от двете деца, според които на посочена дата и
място, П. поставил ръката на сестра си върху половия си член, като бил във възбудено
състояние. Това била първата противообществена проява на детето П., като родителите
предприели мерки във връзка със случилото се и децата били разделени. Грижата за детето
П. била поета от бащата, а тази за детето К. от майката. Предаването на детето П. на бащата
било отразено в протокол, съставен от Отдел „Закрила на детето“ при ДСП - Етрополе. На
07.09.2019 г. П. бил записан на училище в гр.Пловдив (видно от писмо от 08.05.2019 г. на
ОУ „Васил Петлешков“, гр. Пловдив, с което била потвърдена възможността за записване на
детето П. в VІ клас на това училище за учебната 2018/2019 г., съобразно постъпило
заявление от родител за неговото преместване от 07.05.2019 г.), а пряката и непосредствена
грижа за него била поета от дядо му по бащина линия.
9
В доклад на ДСП-Етрополе от 22.04.2019 г. е отразена събраната при социалното
проучване информация, докато страните и децата са живели в гр. Етрополе. От същия е
видно, че след раздялата на родителите, основните грижи за децата се полагали от тяхната
майка. Последната имала увереност за възможностите да се справи с отглеждането им, като
по договореност между двамата родители от 03.03.2019 г. П. живеел при баща си. След тази
дата майката продължила да се грижи за дъщеря си и най-малкото си дете К.. Тя се стараела
да задоволява потребностите им и познавала нуждите и навиците им. В социалният доклад е
посочено, че през м.февруари 2018 г. майката е подала молба с искане за ползване на
социална услуга в общността и супервизиране на контактите между бащата и децата, и са
пресъздадени взаимните обвинения на страните, за които са били сезирани и органите на
Прокуратурата, като е посочено, че прокурорските преписки са приключвали с отказ за
образуване на наказателни производство, поради липса на законови предпоставки за това.
Изрично е посочено, че през м.март 2019 г. в отдел „Закрила на детето“ при ДСП-Етрополе
имало отворен случай за децата П. и К. и се осъществявала социална работа с тях с
предоставяне на мерки за закрила в семейна среда, а конкретният повод за това бил сигнал
от РУ на МВР-Етрополе за това, че детето П. (тогава 12 годишен) мастурбирал пред сестра
си К.. Предвид констатирания риск за децата е посочено, че били проведени срещи –
разговори и с двамата родители, както и със самите деца, като на момчето подробно и
детайлно били обяснени евентуалните последствия върху психиката и развитието на сестра
му в следствие на неговата необмислена постъпка. Посочено е, че П. осъзнал грешката си и
твърдял, че няма да се повтори. За случая била сезирана Районна прокуратура –Етрополе,
която постановила отказ за образуване на наказателно производство, като материалите по
преписката били изпратени на МКБППМН-гр.Етрополе за предприемане на действия по
компетентност. Образувано било възпитателно дело. Родителите били консултирани, че е
недопустима подобна втора ситуация, че е необходимо да не се прекъсват разговорите
относно поведението на децата, проследяване на взаимоотношенията им и по –засилен
контрол от тяхна страна. Посочено е, че родителите, макар и разделени са засвидетелствали
обич и привързаност към децата, както и старание да задоволят потребностите им.
Посочено, че от 03.03.2019 г. детето П. се отглеждало от бащата, след договорка и взаимно
споразумение между него и майката. В социалният доклад е отразено още, че е наблюдавана
силна емоционална привързаност между майката и малолетната К.. Към момента на
проучването тя ползвала жилище в гр. Етрополе под наем, в което отглеждала трите си
деца. Към този момент тя не била трудово ангажирана, като в периода месец ноември 2016
г. до месец ноември 2018 г. била назначена като социален работник към НПО Сдружение
„Деца и юноши“ към Кризисен център за деца, жертви на насилие „Вяра, Надежда и
Любов“, гр. София. Като осигурено лице ползвала отпуск по майчинство, а отскоро била
регистрирана в Дирекция „Бюро по труда“, като получавала обезщетение в размер на 380
лева месечно. Освен това тя получавала помощи за отглеждане на деца, чийто месечен
размер бил 135 лева. По отношение на въззивника е посочено, че същият също ползвал
жилище под наем в Етрополе, в което от месец март 2019 г. отглеждал детето П.. В
жилището липсвала перална машина, като П. давал прането си на майка си и тя му връщала
10
дрехите изпрани и изгладени. Бащата бил трудово ангажиран към фирма „ИМИ“ Ботевград,
като декларирал месечни доходи около 1000 лева, с които покривал своите нужди и тези на
П.. На територията на гр. Етрополе, живеела сестрата на майката със семейството си – Р.И
Б.А.. Те активно участвали в живота на майката, като контактите им били ежедневни. Към
този момент лелята по майчина линия не работела и това й позволявало да отделя нужното
време за да е в помощ на сестра си. Г-н Анев бил отец в една от църквите в Етрополе и
разполагал с широк кръг познати, които били в приятелски отношения с него, семейството
му и с Д. Р.. Р. била подкрепяна и от родителите си, които живеели в гр. София. Тя не била
изолирана в общността, в която живеела, като разполагала с роднини и с близки приятели на
територията на гр. Етрополе. За г-н Д., който към онзи момент също живеел на територията
на Етрополе нямало данни негови роднини да живеят в тази общност, както и данни за
негови близки приятели, живущи в близост. Той имал подкрепяща среда на територията на
гр. Пловдив, където живеели всички негови близки и роднини. Там разполагал и с
подходящи жилищни условия за отглеждане на децата, както и с по-големи възможности за
развитието им, каквито този град предлагал. Проведени били срещи и разговори и с
класните ръководители на двете деца и с директора на училището, посещавано от К..
Последният бил запознат със семейната история на страните, лично от г-жа Р., както и
нежеланието й бащата да посещава учебното заведение по време на учебни занятия. В тази
връзка, г-н Д., който посещавал ежедневно учебно заведение, неколкократно бил
предупреждаван, че с поведението си нарушава реда на провеждане на учебните занятия и
създава пречки за нормалното провеждане на учебния процес, както за своята дъщеря, така и
другите ученици. Когато бил спиран от училищната охрана, той имал арогантно поведение,
изразяващо се в обиди, закани и заплахи срещу училищният персонал, като същевременно
подавал жалби до различни институции срещу директора на учебното заведение. Въз основа
на тези данни са направени изводи за силна привързаност между детето К. и майката.
Последната се стараела да предостави необходимите условия за нейното развитие и
емоционален комфорт, като в присъствие на майка си К. споделяла свободно емоциите и
чувствата си и изразявала мнението си по различни въпроси, касаещи ежедневието и
отношенията в семейството. К. споделяла, че се чувства обичана и обгрижвана и от двамата
си родители. Тя поддържала контакти с бащата, включително и извън определения от съда
привременен режим. Между децата П. и К. и баща им, независимо, че в последните три
години не живеели заедно, имало силна емоционална връзка, децата обичали баща си и
очаквали срещите с него с нетърпение. Според споделеното от П., той се чувствал добре с
баща си и желаел и занапред да е под неговите грижи. Споделил също, че се чувствал
потиснат и според него преместването му в гр. Етрополе било причината за това, считал
града за малък и затворен, непредлагащ достатъчно възможности за развитие. Желаел с
баща си да живеят в гр. Пловдив, при дядо му, за когото П. говорел с обич и уважение.
Празнични и ваканционни дни П. прекарвал при дядо си и там се чувствал добре и щастлив.
Двамата родители били консултирани, те осъзнавали, че така стеклите се обстоятелства в
живота им оказват влияние върху личностното израстване на децата им. Комуникацията с г-
н Д. обаче се осъществявала трудно, той често проявявал словесна агресия, като при едно от
11
посещенията си си позволил да влезе във физическа саморазправа с Директора на ДСП -
Етрополе. Той не зачитал и не се съобразявал с постановения режим за контакти с децата и
не приемал факта, че родителските права спрямо тях били предоставени на майката, макар и
като привременна мярка. Желаел ежедневни и постоянни контакти с децата и той да е
родителя, който да ги отглежда. Същевременно майката стриктно спазвала постановения
режим на контакти и не ги възпрепятствала, а по нейни данни откакто бащата обгрижвал
детето П. целенасочено ограничавал контактите й с детето. Направено е заключение, че в
интерес на децата е да не се прекъсва връзката с неотглеждащия ги родител. Важно условие
за развитието на децата е техните интереси да са приоритет на родителите им, като за целта,
последните трябва да постигнат разбирателство по въпросите, касаещи децата, без да ги
използват с манипулативна цел в конфликта помежду си.
От писмо на ДСП-Етрополе от 19.03.2020 г. се установява, че от края на м.февруари
2020 г. майката и детето К. са се установили да живеят в гр.София, ж.к.******* а в съдебно
заседание, проведено на 20.02.2020 г. по в.гр.д.№ 10999/2018 г. по описа на СРС, ГО, ІІ
въззивен брачен състав, въззивникът Б. Д. е потвърдил, че с детето П. живее в гр.Пловдив,
ул.******* като е посочил, че баща му помагал в отглеждането на детето .
В социален доклад на ДСП –Люлин от 11.02.2021г. е отразено, че към момента на
проучването майката и трите й деца живеят в жилище, находящо се в гр. София, ж.к.
„******* вх.******* ап.10, собственост на бабата и дядото по майчина линия, които
съжителствали с тях. Отразено е, че по данни на детето П. то живее в това жилище при
майка си от началото на учебната 2020/2021 г. , като през учебната 2019/2020 г. е учил и
живял в гр.Пловдив. В хода на социалното проучване са били проведени разговори с двете
деца. Детето П. е споделило предпочитанията си да живее при баща си, посочило е, че майка
му задоволява базовите му потребности от храна и дрехи, но за други нужди като спорт за
него и художествена гимнастика за сестра му не давала пари, докато баща му бил готов да
поеме и тези разходи. Посочил е, че в жилището на майка му било много пренаселено.
Детето К. на свой ред е изразило предпочитание да живее при баща си, въпреки, че майка й
се грижила добре за нея и била адаптирана е в училище, където имала много приятели.
Споделила е още, че в жилището, в което към онзи момент живеел баща й под наем (в
гр.София) било чисто, уютно, имало всичко необходимо за едно домакинство. В рамките на
социалното проучване било установено, че непосредствените грижи за децата се полагали
майката, с помощта на нейните родители, с които съжителствали в едно домакинство.
Жилището било собственост на родителите й, като представлявало двустаен апартамент,
състоящ се от кухня, детска стая, хол, баня и тоалетна. В хода на социалното проучване
майката заявила доход от 600 лева месечно, а за доходите на бащата не са събрани данни,
въпреки, че бил проведен разговор и с него. Децата били привързани и към двамата си
родители. И двамата родители желаели да упражняват родителските права по отношение на
децата П. и К., като майката разполагала с необходимия родителски капацитет за това. По
отношение на бащата не е изразено становище, като се сочи, че компетентната да стори това
ДСП е „Възраждане“. Застъпено е застъпено становище, че в интерес на децата е да им бъде
12
осигурена сигурна и спокойна семейна среда, отговорни и всеотдайни грижи за
отглеждането и възпитанието им, както и връзка с двамата родители.
В доклада на ДСП „Възраждане“ от 16.04.2021 г., на чиято територия тогава e живял
бащата, са изложени данните, събрани след среща и разговор с бащата и посещение на дома
му. Според проучването, основните грижи за децата се полагали от майката. Бащата живеел
към онзи момент в жилище под наем, като то представлявало двустаен апартамент,
състоящо се от кухня, детска стая, хол и сервизни помещения и било обзаведено с всичко
необходимо за едно домакинство. В рамките на социалното проучване била наблюдавана
адекватна родителска роля от страна на г-н Д., като по негови данни имало проблем в
комуникацията с майката. Желанието на бащата било да упражнява родителските права,
като твърдял, че желаел децата му да получат всичко необходимо за своето правилно
развитие, че в състояние да им предостави сигурна и безопасна среда за отглеждане. Според
заявеното от него, майката не го информирала за децата и не стимулирала контакти му с тях,
като той непрекъснато търсел възможност да бъде с децата си. В заключение е посочено, че
бащата има възможност да задоволи емоционалните и хигиенно-битовите нужди на децата,
както и да осигури подходящ режим на отглеждането им съобразно възрастта и пола им.
В рамките на първото въззивно разглеждане на настоящия спор е допусната
съдебно-психологическа експертиза, чието заключение настоящият съдебен състав приема
като дадено обективно, компетентно и безпристрастно. От същото се установява, че
емоционалната привързаност между децата не е засегната. Двете деца били по-привързани
към бащата, като имали топло и любящо отношение и към двамата родители, но чувството
за топли емоционални връзки и сигурност в по-голяма степен било развито към бащата. И
двете деца били емоционално потиснати и изтощени, натоварени, като преживявали
емоциите вътре в себе си. Те били в конфликт на лоялност и към двамата си родители, но в
по-голяма степен към бащата. Същият бил породен от желанието им той да участва в живота
им и от факта, че това участие било редуцирано до минимум, като същевременно чувствали
по-голяма сигурност в него. По отношение на родителите вещото лице е посочило, че и
двамата били със засегнат родителски капацитет, което се потвърждавало от действията им
(майката е допуснала децата да станат свидетели на изневярата й, присъствието на непознат
човек в живота им, когато тя самата не е била сигурна дали на практика ще е възможно да
живеят с него, като през това време е възпрепятствала срещите на децата с баща им, а
бащата е злепоставял майката, проявявал е дискредитиращо отношение към нея пред децата
и на работното й място, проявявал е физическа агресия спрямо нея пред децата и трети
лица). Сам, без чужда помощ в грижата за децата, според вещото лице бил по-способен
бащата, отколкото майката. При него на пръв поглед се създавало впечатлението, че е
неуравновесен и с нисък праг на фрустрация и на емоционални регулации. Според вещото
лице това впечатление и поведението на въззивника се дължало на натрупани затруднения
от живот, стигнал до там, институции и служебни лица да решават неразрешените от
двамата родители проблеми, натрупано разочарование и недоверие, изтощението от този
начин на живот. Посочено е, че родител, поставен в ситуацията на живот без децата си
13
„дерайлира“ от общия начин за справяне със служебни ангажименти и житейски
обстоятелства. Емоционалните връзки между бащата и децата били силни и прекъсването
им водело до хаотичен начин на работа за бащата и обучение за децата. Децата били
емоционално потиснати и объркани, както и родителите им. Вещото лице не е установило
данни за синдром на родителско отчуждение на децата спрямо някой от родителите. Това, че
децата показвали в по-голяма степен привързаност към бащата и ясно изразявали желанието
си да живеят при него, не водело до извод, че същият отчуждавал децата от майката.
Напротив, фактът, че децата не виждали и чували бащата, когато желаели с майката, водело
до извод, че майката имала отчуждаващо поведение към бащата. Вещото лице е
категорично, че подходящия режим за отглеждане на децата и контакти с тях, бил те да
живеят и да се отглеждат от бащата, като на майката се определи максимално разширен
режим на виждания с тях, за да участва пълноценно в живота им. Според експерта не
съществували данни и обстоятелства, налагащи разделянето на двете деца. В поведението
на детето П. към сестра му К. не се наблюдавали обезпокоителни признаци, а самата К. не
показвала страх от своя по-голям брат. Желанието на децата било да не се разделят, като
според експерта, разделянето им би било предпоставка за бъдещото им отчуждение като
брат и сестра.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:
Въззивният съд споделя в цялост установената от първоинстанционният съд
фактическата обстановка, релевантна към момента на приключване на устните състезания
пред тази инстанция, като не намира за нужно да я преповтаря, а препраща към нея на
основание чл. 272 от ГПК, правейки я по този начин част от своя съдебен акт. Въззивният
съд споделя правните изводи, изложени в обжалвания съдебен акт, че към датата на
приключване на устните състезания пред първоинстанционният съд, от анализа на
доказателствената съвкупност по делото се установява по-голяма пригодност на майката да
полага грижи за децата, макар родителския капацитет на двамата родители да е съпоставим.
От друга страна към момента на приключване на устните състезания при първоначалното
разглеждане на делото от въззивния съд са били налице основания за това пряката грижа
върху децата да бъде предоставена на бащата, но от тогава до момента е изминал не малък
период от време и следва да се съобрази актуалната към момента ситуация и динамиката в
отношенията между страните и техните деца.
Съдът признава, че въпросите за родителски права са от много чувствително естество
и имат сериозни последици за отглеждането и благосъстоянието на децата, и следователно
трябва да бъдат внимателно преценени, за да се осигурят най-добрите интереси на
последните. Независимо от сериозността на проблема обаче, оставянето на такива въпроси
нерешени за продължителен период от време, какъвто е настоящия случай, не може да бъде
оправдано. В случая дори само продължителността на производството може да доведе до
заключението, че след постановяване на първоинстанционното решение, в рамките на
изминалите повече от пет години, са настъпили редица обстоятелства, които следва да бъдат
14
зачетени.
От анализа събраните пред инстанциите доказателства, представените социални
доклади, и становищата на страните, настоящият съдебен състав приема, че са събрани
достатъчно доказателства за наличие на емоционална връзка между децата П. и К. и с
двамата им родители, както и добра връзка между самите деца. Безспорно е също така, че и
двамата родители обичат децата си и желаят активно да участват в живота им. Установява
се, че и двамата родители имат възможност да полагат грижи за децата си, като спора между
тях е концентриран върху въпроса кой е по-пригодния родител. Всеки от родителите има
убеждението, че е по-пригодния родител, респ. убеждение за лошо родителстване от страна
на другия. И двамата родители претендират да им се възложи упражняването на
родителските права по отношение на децата. Изслушани както пред районния съд, така и
пред въззивния, родителите заявяват сравнително непримирими позиции, свързани с
грижите, възпитанието и издръжката на децата; нямат готовност да постигнат
разбирателство по някой от спорните въпроси; една и съща ситуация пресъздават всеки
според собствените си възприятия, отричайки качествата и способностите на другия
родител и обвинявайки се един друг за разрива в собствените им отношения и за
отношението на децата спрямо всеки от тях.
Желанието на родителите да разполагат с достатъчно време, за да проявяват любов и
загриженост към децата си, обаче трябва да бъде преценявано с оглед най-добрият интерес
на децата.
В практиката на ВКС последователно се застъпва становището, че най-добрият
интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на
Закона за закрила на детето, които по същината си отразяват елементите, подлежащи на
преценка при оценяването и определянето на най-добрите интереси на детето, посочени от
Комитета за правата на детето в Общ коментар № 14 (2013 г.) към Конвенцията за правата
на детето: възгледите на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и
поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност,
уязвимо положение, право на детето на здравеопазване, право на детето на образование.
Най-добрият интерес на децата е приоритетен при преценката кой да упражнява
родителските права, при кого да живеят децата, какъв да бъде режимът на лични отношения
между децата и родителите им.
В случая е безспорно между страните, че по време на вече прекратения им брак са
родени децата П.Б. Д., роден на *******, и К.Б. Д.а, родена на *******., които през
последните повече от пет години неколкократно са сменяли местоживеенето си и учебните
заведения, в които са учели. От раздялата на родителите им децата са живели в различни
населени места, както при майката, така и при бащата. Имало е период от време, след
инцидента през месец март 2019 г., през който К. е живяла при майката, а П. при бащата, но
преимуществено пряката грижа за него се е упражнявала от дядото по бащина линия
(починал на 30.01.2022 г., видно от представеното удостоверение за наследници изх.№ ГР-
И-5-5/01.02.2022 г. на Община Пловдив, район „Запад“). Безспорно е, че към момента
15
пряката и непосредствена грижа върху двете деца се упражнява от майката, в която грижа
последната е подпомагана от своите родители, с които живеят в едно домакинство на
територията на гр.София. Към момента и двете деца учат в гр.София. Децата са
социализирани в учебните заведения, които посещават. Те са с добро поведение, без
агресивни прояви и показват добри резултати при усвояване на учебния материал. Бащата
се е установил да живее и работи в гр.Пловдив. В хода на извършените социални
проучвания са констатирани добри хигиенно –битови условия в жилищата и на двамата
родители, като жилището, в което живее бащата в гр.Пловдив предоставя повече
пространство за децата, спрямо жилището, в което майката към момента отглежда децата.
Майката пък разполага с по-добра подкрепяща среда в лицето на совите родители, с който
живее съвместно, и които пряко са ангажирани в грижата за децата. Бащата реализира
трудови доходи около 1500 -1600 лева месечно, докато майката към момента е безработна
(по данни на последната). Родителския капацитет на родителите е съпоставим, както бе
посочено по –горе, като и при двамата родители е налице дефицит в родителската годност.
И двамата са неспособни да намерят начин да бъдат пълноценни родители след раздялата
си, да намерят баланс в грижата за децата, декларират разбиране в необходимостта другия
родител да участва в живота на децата, но не успяват да постигнат разбирателство относно
това на практика. И двамата родители са допуснали въвличането на децата в своите
взаимоотношения, а неразбирателството между тях емоционално е натоварило и
обременило децата. Към момента на изготвяне на експертното заключението вещото лице
Е.М. е констатирало, че бащата е по-пригоден да се грижи за децата без да разчита на чужда
помощ отколкото майката, която е натоварена допълнително с най-малкото си дете, което с
оглед здравословното си състояние (вроден сърдечен проблем) изисква повече грижи и
внимание, за което децата се отнасят с разбиране. Децата имат топли и любещи чувства и
към двамата си родители, но изразяват предпочитанията си да живеят с баща си, когото
приемат за по-надежден родител. Имат повече доверие, спокойствие и сигурност в негово
лице. Към момента и двете деца поддържат желанието си да живеят с баща си, но не са
толкова последователни и категорични в това, включително и в желанието си да живеят
съвместно в гр.Пловдив. По-голямото дете с категоричност заявява, че за него е приоритет
да живее и да се развива в гр.София. Декларира нежелание да се мести отново, иска да
живее и да се развива в София, където се чувства добре и не се оплаква от атмосферата в
жилището на майка му, която атмосфера, заради липсата на достатъчно пространство преди
време го е постискала. К. от своя страна макар и да предпочита да живее при баща си, който
й предоставя повече свобода, изразява притесненията си, че ако живее в Пловдив ще й
липсват майка й и братята й.
С оглед изминалия значителен период от време от раздялата на родителите до
настоящия момент, през който родителската отговорност на страните по отношение на
общите им деца е останал неразрешен, настоящият състав намира, че при определяне на
най-добрия интерес на децата П. и К. трябва да съобрази израстването на децата - П. вече е
на навършени 16 години, а К. на 10 години, и даде превес на адаптацията на децата към
средата, в която се отглеждат към момента от майката, в това число и на тяхната
16
социализация в учебните заведения, които посещават към момента, пред предпочитанието
на децата, в частност на детето К. да живее с баща си, аргументирано с по-голямата свобода,
която този родител му позволява, и пред собствените интереси на бащата в спора с майката,
свързан с грижите за децата. Към настоящият момент се констатира успокоение у децата
(проявено при последното им изслушване пряко от съда). В актуалното социално проучване
не са констатирани девиантни прояви у децата, а успеваемостта им в училище е много
добра. В тази връзка и при изравнения родителски капацитет на родителите и сравнително
еднаквото отношение и зачитане от страна на децата към двамата родители, въззивният съд
счита, че не е в интерес на децата за пореден път те да сменят своето местоживеене и среда.
Определящо в случая е и установената с ППВС № 1/1974 г. забрана за разделяне на децата
на родителите, при решаване на въпроса за предоставянето на упражняването на
родителските права. В интерес на двете деца, въпреки разликата във възрастта и пола им, е
да живеят и израстват в обич и разбирателство, да изграждат уважение и готовност за
взаимопомощ едно към друго, а и към едноутробното си братче, а и за да се постанови
разделяне на децата между двамата родители не е достатъчно само изричното желание на
детето К. да живее при баща си. Още повече, че инцидента от 2019 г. няма данни да е дал
негативно отражение върху взаимоотношенията на децата. Точно обратното двете деца са
привързани едно към друго, а майката е в състояние да осигури сигурна и спокойна семейна
среда за отглеждането, възпитанието и развитието им, подпомагана е от своите родители в
грижата по отглеждането и на двете деца, вкл. на малолетното дете К., което вече е на 5
години. Не на последно място, интереса на децата налага родителските права спрямо тях да
бъдат предоставени за упражняване на майката поради деликатната възраст, в която те се
намират. Предпубертетната възраст на детето от женски пол предопределя необходимостта
от социална среда, в която същото да намира подкрепа и разбиране от майка си и баба си по
майчина линия, а детето П. е на възраст, която изисква да се съобрази неговата воля, да се
съхрани неговата среда в момента, включваща и роднинския кръг и училищна среда. Децата
са напълно приспособени към тази среда, като дисбаланса в емоционално им състояние,
дължащ се на компрометираните отношения между родителите и въвличането им в
родителския конфликт до голяма степен е нормализиран (установено в актуалното социално
проучване), като те по здравословен начин са привикнали към настоящата среда и в
ежедневието им няма кризи, които да ги разстройват. Налице са данни, че майката е
преосмислила поведението си и не възпрепятства контактите на децата с бащата, поради
което и с оглед добруването на последните бащата следва да осъзнае потребността на К. и
П. да продължат да се отглеждат от майката, като поддържат пълноценни и регулярни
контакти с него. Още повече, че не може да се прогнозира какви поведенчески прояви може
да има у децата, в частност у детето П., ако се пренебрегне желанието му да остане в София,
те могат да бъдат от най-различен характер и в негативен аспект.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че с предоставянето на
родителските права спрямо двете деца на майката възможно най-малко ще бъде
отрицателното въздействие, което решението ще има върху тях в психо-емоционален и
образователен план. При майката следва да бъде определено и местоживеенето на децата.
17
Предвид всичко изложено дотук, обжалваното решение на районния съд от
01.09.2017 г. следва да бъде потвърдено в частта, в която упражняването на родителските
права по отношение на децата П.Б. Д. и К.Б. Д.а е предоставено на майката, при която е
определено местоживеенето на децата.
По отношение на присъдената от първоинстанционния съд месечна издръжка на
децата П. и К. няма наведени оплаквания, поради което и предвид забраната по чл. 271, ал.
1, изр. 2 ГПК въззивният съд следва да потвърди обжалваното решение и в тази част.
Съобразявайки местоживеенето на бащата и децата в различни населени места и
търсейки баланс между възрастта на децата и интересите им в чисто емоционален план,
съдът намира, че в случая е необходимо на бащата да бъде определен по-разширен режим
на лични отношения с децата, което от една страна ще съдейства за възможността бащата да
запази и развие изградената емоционална връзка, близост и доверие с децата, а от друга –
ще се подобри положението на децата, които имат право и естествена потребност да
общуват пълноценно с и двамата си родители, да растат и да се развиват под грижата и с
подкрепата и на двамата си родители.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд следва да бъде отменено в
частта относно определения режим на лични отношения на въззивника с децата, като се
определи режим на лични отношения на Б. П. Д. с децата П.Б. Д. и К.Б. Д.а, съобразно
диспозитива на настоящото решение. За яснота на страните следва да бъде отбелязано, че
бащата може да прекарва време с децата и извън определения от съда режим, стига да е
налице договорка с майката и желание от страна на децата за това. Поддържането на
подходящи лични отношения на бащата с децата, разбира се, може да става не само със
свиждания, но и чрез водене на кореспонденция чрез съвременните средства за
комуникация, (телефонни разговори, мобилни приложения за съобщения и обаждания и т.
н.), като в решението на съда не е необходимо да се изброяват всички възможни форми на
лични отношения. Тези форми следва да бъдат договорени между родителите, при
съблюдаване желанието и на самите деца, техния дневен режим и ангажименти.
Накрая, съдебният състав намира за уместно да добави и посоченото в Решение №
65/28.02.2014 г., постановено по гр. дело № 4202/2013 г. по описа на ВКС, Четвърто
гражданско отделение, а именно, че никакво правосъдие, колкото и справедливо и изкусно
да бъде постановен съдебният акт, не може да е по-добро за едно дете от съзнателно
сторения от родителите избор да превъзмогнат личностните си противоречия, за да може
наистина детето в спокойствие и добруване да черпи и от двамата си родители
необходимите му ресурси за хармонично развитие.
По разноските:
Страните не претендират разноски за въззивното производство, включително и тези
направени при първоначалното разглеждане на делото от въззивната инстанция, поради
което и не им се следват такива. Д. Р. е претендирала единствено сторените пред
касационната инстанция разноски, които са в доказан размер от 1170 лева (70 лева –
18
държавни такса и 1100 лева –заплатено адвокатско възнаграждение). Съгласно разпоредбата
на чл.294, ал.2 ГПК при повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се
произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС, поради което и и с оглед изхода на
спора ( въззивната жалба е частично уважена), следва в тежест на Б. Д. да бъдат възложени
половината от действително сторените от Д. Р. разноски във касационната инстанция, т.е
разноски в размер на 585 лева от общо заплатените 1170 лева.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 206126 от 01.09.2017 г. по гр.д. № 14/2015 г. на Софийския
районен съд, III ГО, 139 състав, в частта относно режима на лични отношения на бащата Б.
П. Д. с децата П.Б. Д. и К.Б. Д.а, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Б. П. Д., с ЕГН **********, с
децата П.Б. Д., с ЕГН **********, и К.Б. Д.а, с ЕГН **********, както следва :
- Всяка четна, според поредния й номер в годината седмица за времето от 18.00 часа
в петък или след приключване на учебни занятия до 20.00 часа в неделя, с изключение на
един месец през лятото, когато майката е в платен годишен отпуск, а също и един месец през
лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като последната
се задължава до 30 април на съответната година да уведомява писмено бащата кога ще
ползва платения си годишен отпуск през лятото, а ако не направи това в посочения срок,
бащата има право да определи дните, през които ще взема децата, като уведоми писмено
майката до 31 май на съответната година.
- През нечетните години бащата има право да вижда и взема децата при себе си по
време на следните официални празници: Гергьовден и Деня на Съединението за периода от
9.00 часа до 20.00 часа на съответния празник; по време на пролетната ваканция, с време и
продължителност определена от МОН за съответната година за времето от 9.00 часа на
първия ден от ваканцията до 20.00 часа на последния ден, както и за част от Коледната
ваканция, включваща Коледните празници, за времето от 9.00 часа на 24-ти декември до
20.00 часа на 28-ми декември.
-През четните години бащата има право да вижда и взема децата по време на
следните официални празници: Великденските празници (от Разпети Петък до Светлия
Понеделник, които в съответната година са определени за празнуването им), Първи май,
Деня на независимостта, за периода от 9.00 часа до 20.00 часа на съответния празник, с
изключение на Великденските празници, когато да взема децата в 9.00 часа на Разпети
Петък и ги връща в 20.00 часа на Светлия Понеделник, както и за част от Коледната
ваканция, включваща и Новогодишните празници, за времето от 9.00 часа на 29-ти
декември до 20.00 часа на последният ден от Коледната ваканция.
19
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 206126 от 01.09.2017 г., постановено по гражданско
дело № 14585/2016 г. Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 139 състав, в
останалите обжалвани части относно родителските права, местоживеенето и издръжката на
децата.
ОСЪЖДА Б. П. Д., ЕГН **********, да заплати на Д. К. Р., ЕГН **********, сумата
в размер на 585 лева – разноски във касационната инстанция.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20