Р Е Ш Е Н И Е
№ 84 10.03.2020 г. гр.С.З.
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в открито съдебно заседание, проведено на
дванадесети февруари две хиляди и двадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар: Таня Кемерова
като разгледа докладваното от съдия
Атанас Атанасов в.гр.д. № 1668 по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна жалба на И.Х.И. ***, действаща
чрез адв.Я.А.С.-П. против решение № 821/10.06.2019 г., постановено по гр.д.№
3644/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд.
Твърди се,
че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено
при нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Сочи, че по отношение на трите недвижими имота, включени
в наследствената маса, предмет на настоящото делбено производство, е
предявявала искове, които са били образувани съответно в гр.д.№ 1395/2013 г. на
СтРС, прекратено поради неизпълнение на
указания за вписване на исковата молба, с влязло в сила на 24.04.2013 г.
определение; гр.д.№ 35/2014 г. на СтРС, прекратено поради неизпълнение на указания за
представяне на удостоверение за наследници и за вписване на исковата молба, с
влязло в сила на 26.02.2014 г. определение; гр.д.№ 3779/2017 г. на СтРС,
прекратено поради неизпълнение на
указания за снабдяване с документи и за вписване на исковата молба, с влязло в
сила на 22.02.2018 г. определение; и гр.д.№ 1607/2018 г. на СтРС, прекратено с
влязло в сила на 25.06.2018 г. определение.
Счита, че липсата на адекватни действия от страна на
пълномощниците й по тези дела не следва да й се вменява като проява на
пасивност и пропускане на определения от закона срок за предявяване на
претенцията й по чл.30 от ЗН и делба на съсобствените наследствени имоти.
Според въззивницата предявяването на иск за делба на
съсобственост, възникнала от наследствено правоприемство, не е обвързан със
срок, а оспорването от насрещната страна на качеството й на наследник въз
основа на преклузивен срок е неправилно.
Претендира се отмяната на
обжалваното решение и постановяване на ново, като бъдат уважени претенциите й
за делба, като й бъдат присъдени направените в настоящото производство
разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна, с който жалбата се оспорва като недопустима, т.к. нередовностите й не са били отстранени
в предвидения в закона срок.
Жалбата се оспорва като недопустима и с оглед на това, че в нея не се
съдържат оплаквания за допуснати от съда нарушения и пороци на обжалваното
решение.
С оглед на
това за въззивницата не бил налице правен интерес от обжалване на решението,
поради което се иска прекратяване на производството по делото и присъждането на
разноски.
Евентуално
жалбата се оспорва като неоснователна, като се излагат подробни доводи, че
първоинстанционното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено,
а на въззиваемия да бъдат присъдени разноски.
В съдебно заседание въззивницата се явява лично,
поддържа въззивната си жалба и пледира за уважаването й.
Въззиваемият се представлява от пълномощник-адвокат,
чрез когото оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на обжалваното решение и
присъждането на съдебно-деловодни разноски.
След запознаване твърденията и възраженията на
страните, въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с искова молба от И.Х.И. срещу Д.С.С., с която са били
предявени иск за възстановяване на запазена част от наследство и за делба на
три недвижими имота, находящи се в с.П., общ.С.З..
Ищцата е
изложила твърдения, че с ответника са наследници по закон на С.Д.С., починал на
13.12.2010 г.
С
универсално завещателно разпореждане от 06.12.2002 г. С.Д.С. бил оставил на
ответника цялото си имущество, което включвало дворно място заедно с
постройките в него, цялото с площ от 2110 кв.м., находящо се в с.П., съставляващо
УПИ 1 – 112; Поземлен имот със земеделско предназначение, с площ от 21,499 дка,
в землището на с.П., местност „К.“, имот № 018021 и Поземлен имот с площ от
0,544 дка, в землището на с.П., местност „Юрта“, имот № 001212.
През 2018
година установила, че имотът, представляващ дворно място с постройки е бил
продаден от ответника на трето лице.
Заявила е
твърдение, че с извършеното в полза на ответника завещателно разпореждане е
била накърнена запазената й част от наследството, поради което е поискала
намаляване на завещателното разпореждане до размера на запазената й част от
½ идеална част и допускането до делба на процесните недвижими имоти,
респективно осъждането на ответника да й заплати половината от пазарната цена
на отчуждените имоти за уравнение на
дела й.
С отговора
си на исковата молба Д.С.С. е оспорил предявените искове като недопустими и
неоснователни.
Изложил е
възражение, че правото на ищцата да иска възстановяване на запазената си част
от наследството и отмяна на завещателното разпореждане е погасено по давност,
т.к. завещанието в негова полза е било обявено на 11.01.2011 г.
Тъй като по силата на
завещанието се легитимирал като единствен собственик на имотите, то и иска за
делбата им бил недопустим, евентуално-неоснователен, какъвто бил и предявеният
осъдителен иск.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е намерил исковете за неоснователни, т.к. е приел, че
искът на И.И. за възстановяване на запазената й част от наследството и отмяна на
завещателното разпореждане е погасен по давност, а предвид това и искът за
делба се явява неоснователен, т.к. ищцата не притежава право на собственост
върху процесните недвижими имоти.
Въззивният съдебен състав намира, че относимите факти
са били установени правилно от първоинстанционния съд, поради което на
основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение в тази им
част.
От представените по делото доказателства се
установява, че С.Д.С. е починал на 13.12.2010 г., като е оставил за свои
наследници по закон преживялата си съпруга И.Х.И., с който е сключил брак на
10.11.1997 г., и сина си Д.С.С..
Към момента на смъртта си С.Д.С. е бил
собственик по давностно владение и наследство на недвижим имот, представляващ
дворно място от 2 564 кв.м., находящо се в с.П., представляващо имот пл.№
112, заедно с постройките в него, а по силата на реституция е бил собственик на
нива с площ от 21,494 дка, в землището на с.П.,
местност „К.“, имот № 018021 и нива с площ от 0,544 дка, в землището на с.П.,
местност „Юрта“, имот № 001212.
Със саморъчно завещание от 06.12.2002 г.
С.Д.С. е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на сина си Д.С.С..
Завещанието е било обявено от нотариус
на 11.01.2011 г. и вписано с вх.рег.№ 456, т.І, № 141 от 21.01.2011 г. на
Агенция по вписванията – Служба по вписванията – гр.С.З..
На 07.04.2011 г. Д.С.С. се е снабдил с
нотариален акт, с който е бил признат за
собственик по завещание на процесните недвижими имоти, и още един недвижим
имот- нива с площ от 33,999 дка, находящ се в землището на с.К., обл.С.З., в
местността „К.“, представляващ имот № 024015 по плана за земеразделяне на
селото.
С договор за покупко-продажба от
25.04.2013 година Д.С.С. е продал на М.А.Д.дворното място в с.П., заедно с
построените в него сгради за сумата от 25 000,00 лв. и нивата с площ от 0,544 дка, в землището на с.П., местност „Юрта“,
имот № 001212, за сумата от 62,00 лв.
Въз
основа на така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Въззивната жалба е
редовна и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок
за обжалване.
В рамките на
правомощията си въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, а по същество правилно, по следните съображения:
При преценката си за
правилността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт въззивният съд е
обвързан от направените с въззивната жалба оплаквания.
Ако същата не съдържа
конкретни оплаквания или същите са бланкетни, въззивният съд следва да следи за
спазването на императивните материално-правни норми, а такава безспорно е
нормата на чл.75, ал.2 от ЗН, която изисква при делба да участват всички
наследници.
В настоящият случай е
предявен иск за делба, поради което въззивният съд служебно следва да провери
дали заявената от въззивницата претенция е основателна.
Преценката в настоящия
случай е обусловена от евентуалната основателност на обуславящия иск за
възстановяване на запазена част от наследството и отмяна на завещателното
разпореждане до размера на тази запазена част.
Съгласно разпоредбата
на чл.28, ал.1 от ЗН когато наследодателят остави низходящи, родители или
съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарения да накърнява
онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.
По аргумент от чл.29,
ал.3 от ЗН когато наследодателят е оставил за свои наследници един низходящ и
съпруг разполагаемата част от наследството е 1/3, а запазената част на съпруга
е равна на запазената част на детето.
Съгласно чл.30, ал.1 от ЗН наследник с право на
запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради
завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за
допълването на неговата запазена част, след като прихване направените в негова
полза завети и дарения.
Това право е
имуществено право, което се погасява с общия петгодишен давностен период, който
за завещанията започва да тече от момента, в който заветникът упражни правата
си по завещанието. /ППВС 7/1973 г. б.3 „Г“/
Обявяването на саморъчното
завещание по реда на чл.27 от ЗН по искане на лицето, което се ползва от
завещателното разпореждане, е израз на приемане на наследството от негова
страна и демонстрира намерението, желанието му да приеме завещаното имущество.
В този смисъл такова
обявяване на саморъчното завещание следва да се приеме за началния момент, от
който тече давността за наследниците с право на запазена част да предявят иск
по чл.30, ал.1 от ЗН.
В настоящият случай Д.С.С.
е обявил саморъчното завещание по реда на чл.27 от ЗН на 11.01.2011 г., като
обявяването е било вписано в Агенция по вписванията – Служба по вписванията –
гр.С.З. на 21.01.2011 г.
Давностният срок, в
който И.И. е следвала да предяви иск за възстановяване на запазената си част от
наследството на покойния си съпруг С.Д.С. е започнал да тече считано от
21.01.2011 г. и е изтекъл на 21.01.2016 г.
Исковата молба, с
която тя е предявила иск за възстановяване на запазената си част от
наследството и делба на недвижимите имоти е била вписана на 18.10.2018 г., т.е.
след погасяване на правото й на иск по давност, поради което възражението
на Д.С.С. се явява основателно, а
предявеният иск по чл.30, ал.1 от ЗН – неоснователен.
Неоснователността на
иска за възстановяване на запазена част влече и неоснователност на иска за
делба, респ. иска за присъждане на парично уравнение на дела, т.к. по силата на
универсалното завещателно разпореждане въззваемият е станал единствен
собственик на процесните недвижими имоти, а въззивницата И. е пропуснала
възможността да възстанови запазената си част от наследството, поради което тя
не притежава право на собственост/съсобственост по отношение на процесните
недвижими имоти.
Обстоятелствата, че в
предходни години е образувала други граждански дела, съответно гр.д.№ 1395/2013 г. на СтРС, прекратено поради неизпълнение на указания за вписване
на исковата молба, с влязло в сила на 24.04.2013 г. определение; гр.д.№ 35/2014
г. на СтРС, прекратено поради
неизпълнение на указания за представяне на удостоверение за наследници и за
вписване на исковата молба, с влязло в сила на 26.02.2014 г. определение;
гр.д.№ 3779/2017 г. на СтРС, прекратено
поради неизпълнение на указания за снабдяване с документи и за вписване
на исковата молба, с влязло в сила на 22.02.2018 г. определение; и гр.д.№
1607/2018 г. на СтРС, прекратено с влязло в сила на 25.06.2018 г. определение,
е без правно значение по отношение погасеното й право да иска възстановяване на
запазената си част от наследството на С.Д.С.,
т.к. тези и действия нямат характера на прекъсващи или спиращи давността.
Без правно значение за
изхода на настоящото дело е и обстоятелството дали тези дела са били
прекратявани поради липсата на адекватни
действия от страна на пълномощниците й, т.к. това също не влияе на теченето на
давностния срок за предявяването на иск по чл.30, ал.1 от ЗН.
Действително за
предявяването на иск за делба давност не тече, но в случая давността се отнася
до обуславящия иск за възстановяване на запазена част, т.к. по силата на
завещателното разпореждане въззиваемия Д.С. е придобил качеството на
универсален правоприемник на покойния си баща, т.е. е станал единствен негов
наследник, а освен от произтичащите от наследяването с право на запазена част
права И.Х.И. не заявява други основания, на които да е придобила право на
собственост по отношение на процесните имоти.
С оглед на изложените
съображения въззивният съд намира, че предявените искове се явяват
неоснователни, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този
изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемият има право на
разноски, като с оглед на представените доказателства за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 600,00 лв., тази сума следва да му бъде присъдена
като разноски в производството.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.І – во от ГПК Старозагорски окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 821/10.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 3644/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК И.Х.И., ЕГН – **********
*** да заплати на Д.С.С., ЕГН – **********, с адрес: *** сумата от 600,00 лв./шестстотин лева / -
съдебно-деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховен касационен съд на Република Б. в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.