№
град София, 19.08.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-г въззивен състав, в съдебно заседание на деветнадесети август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ.СЪДИЯ КРИСТИЯН ТРАНДАФИЛОВ
като разгледа докладвано от председателя ч. гр. д. № 9716 по описа на СГС за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда и условията на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК с искане за отмяна на разпореждане от 27.06.2019 г., с което ЧСИ е отказал да намали адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на взискателя по изпълнително дело № 20198510400634 г. по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 и срещу присъдената в изпълнителното производство пропорционална такси по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, постановени с покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 20.05.2019 г.
Жалбоподателят „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК З.“ АД, в качеството на длъжник по изпълнителното дело, твърди, че определеното от ЧСИ адвокатско възнаграждение в полза на взискателя по делото е прекомерно. Излага, че делото не се ползва с фактическа и правна сложност, както и че процесуалния представител не е извършил действия по смисъла на чл. 10, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага, че следва да се намали и определената пропорционална такса, тъй като в нея е включено като база за изчислението й и размера на присъденото адвокатско възнаграждение.
С оглед изложеното моли настоящия съд да намали определеното от ЧСИ адвокатско възнаграждение, като приеме, че същото следва да е в размер на минимума от 276 лв., предвиден по чл.10, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен това моли съдът да намали определената такта по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ като намали същата пропорционално на намаленото адвокатско възнаграждение.
Взискателят по изпълнителното дело представя отговор на подадената жалба в законоустановения срок като твърди, че същата е неоснователна. Представя становище.
В законоустановения срок са депозирани писмени мотиви от ЧСИ, с които се излага становище, че жалбата е неоснователна. Посочва се, че процесуалният представител е извършил действия както по смисъла на чл. 10, т.1, така и по т.2 от същия член от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага се, че присъденото в полза на взискателя адвокатско възнаграждение следва да се взима предвид при определянето на таксата по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД след като обсъди доводите на жалбоподателя и становището на ЧСИ и обсъди събраните по делото доказателства намира следното:
Жалбата, в частта, с която се обжалват начислените по изпълнителното производство такси по ТТР към ЗЧСИ, в частност по т.26 от същата, е просрочена, поради което следва да се остави без разглеждане. В тази връзка следва да се има предвид, че редът за защита срещу определените от ЧСИ разноски по ТТР към ЗЧСИ и тези, които са за осъществено в полза на взискателя процесуално представителство в рамките на изпълнителното производство е различен. Докато за размера на адвокатското възнаграждение, длъжникът следва да сезира първо ЧСИ с искане за намаляването му по реда а чл. 78, ал.5 ГПК, а евентуалния отказ(пълен или частичен) подлежи на проверка от съда по реда на чл. 435 ГПК, то за разноските, начислени от ЧСИ по реда на Тарифата към ЗЧСИ такъв ред не е предвиден. Разноските по тази Тарифа подлежат на обжалване директно пред съда, като за ЧСИ не съществува законоустановено задължение да разглежда искания за тяхното намаляване. Съответно, когато разноските по ТТР към ЗЧСИ са определени единствено в поканата за доброволно изпълнение, то тя се счита за акт на ЧСИ по разноските и подлежи на обжалване в едноседмичен от съобщаването пред съда. Това важи и за всеки друг акт, след поканата за доброволно изпълнение, който ЧСИ постанови по разноските, включително ако прецени да се произнесе по искане на длъжника за намаляване на тези разноски отнесено до него. Тогава и този акт на ЧСИ ще подлежи на обжалване по реда на чл. 435 ГПК, като се съобрази приетото с т.2 от Тълкувателно решение № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай разноските по т.26 ТТР към ЗЧСИ са били определени и съобщени на длъжника с поканата за доброволно изпълнение, връчена на 20.05. 2019
г. По изпълнителното дело не е налице последващ акт на ЧСИ, с който се произнася по размера и дължимостта на тези разноски, поради което същите подлежат на обжалване по реда на чл. 435 ГПК в срок, започващ да тече от връчването на поканата за доброволно изпълнение. Към датата на подаване на настоящата жалба, този срок е изтекъл, поради което същата следва да се приеме за просрочена.
Жалбата е допустима, в частта, с която се обжалва отказ на ЧСИ да намали определеното адвокатско възнаграждение на взискателя за представителство в изпълнителното производство, като подадена в законоустановения срок, от лице, което има правен интерес и е съобразена със специфичните изисквания за допустимост отразени в чл. 435, ал.2, т. 7 ГПК- длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Предвид приетото, същата следва да бъде разгледана по същество.
От представените пред съда доказателства се установява, че изпълнително дело № 20198510400634 г. по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 е образувано въз основа на молба, подадена от ДЗИ – ОБЩО З. ЕАД, чрез адвокат Б.. В молбата не е посочен способ за събиране на вземането, а е посочено само по коя банкова сметка ***о искане да се изпрати до длъжника покана за доброволно изпълнение. Поискано е и присъждането адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС на основание чл. 10, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуването на делото. С последваща молба от 14.06.2019 г. взискателят, чрез процесуалния си представител е поискал да се направи проверка на имуществото на длъжника. С молба от 17.06.2019 г. взискателят, чрез процесуалния си представител е поискал да се извърши изпълнително действие – налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. Поискал е и допълнително възнаграждение на основание чл. 10, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 188,53 лв. с ДДС.
От изпълнителния лист, приложен към изпълнителното дело, се установява, че същото е образувано за събиране на вземане в размер на 543,18 лв., представляваща регресна претенция за неплатен остатък от застрахователно обезщетение по щета № 44012131809091, ведно със законната лихва от 16.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 660 лв. разноски по делото.
От покана за доброволно изпълнение и постановление от 17.06.2019 г. на ЧСИ е видно, че последният е определил разноските по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС по чл. 10, т.1 и 188,53 лв. по чл. 10, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция от ДВ, бр. 84 от 2016 г.
Според чл. 10, т.1 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнителното дело е в размер на 200 лв. без ДДС, а съобразно т.2 от същия член (изм. и доп. - ДВ, бр. 84 от 2016 г.) за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания -
1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2. Съобразно чл.7, ал.2, т.2 при интерес от при интерес от 1000 до 5000 лв. адвокатското възнаграждение се определя по правилото: 300 лв.
+ 7 % за горницата над 1000 лв.
От материалите по изпълнителното дело е видно, че процесуалният представител на взискателя е подал молбата за образуване на изпълнителното производство, предвид което следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.10, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съответно на същия се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. без ДДС и 240 лв. с ДДС. Установи се и че процесуалният представител е осъществил представителство по смисъла на чл. 10, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за което му се дължи възнаграждение в размер на 188,53 лв. с ДДС.
При така приетото не е налице основание за намаляване на определеното от ЧСИ адвокатско възнаграждение и жалбата се явява неоснователна.
Пред съда не са представени доказателства за реализирани от страна на ответника по жалбата разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
Воден от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с правно основание чл. 435 ГПК с вх. № на ЧСИ 13472/27.06.2019 г., подадена от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК З.“ АД, в частта, с която се иска изменение на присъдените с покана за доброволно изпълнение, връчена на 20.05.2019 г., разноски т. 26 от ТТР към ЗЧСИ по изпълнително дело № 20198510400634 г. по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 като просрочена на основание чл. 436, ал. ал.1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № на ЧСИ 13472/27.06.2019 г., подадена от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК З.“ АД срещу разпореждане от 27.06.2019 г., с което ЧСИ е отказал да намали адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на взискателя по изпълнително дело № 20198510400634 г. по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата, подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването. В останалата част решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.