О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………./27.12.2016г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на двадесет и седми декември две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията
Диана Стоянова
търговско дело № 1101 по описа за 2016г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството образуването по
искова молба от “Мания Тийм” АД срещу „Балкан
Транспорт енд Мейнтенанс” ЕООД и П.Д.Ф..
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, на основание чл.372, ал.1 от ГПК, съдът е връчил
препис от него на ищеца, който е депозирал допълнителна искова молба, връчена
за отговор по реда на чл.373 от ГПК.
С оглед редовността на проведената
процедура по размяна на книжа и допустимостта на предявените искове на
основание чл. 374 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по
доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими,
допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за
събиране на доказателства.
Съдът на основание чл.374, ал.2 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:
Производството е
образувано по предявен от “Мания Тийм” АД срещу „Балкан Транспорт енд Мейнтенанс”
ЕООД и П.Д.Ф. иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 от Закона за
задълженията и договорите, вр. чл.327, вр. чл. 318 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД
да бъдат осъдени ответниците да заплатят при условията на солидарност сумата от
11082.85
лв., представляваща неплатена
продажна цена на дрехи по фактура №**********/14.04.2015г., сумата
от 8632.38
лв., представляваща неплатена
продажна цена на дрехи по фактура №**********/28.04.2015г., сумата
от 20470.19
лв., представляваща неплатена
продажна цена на дрехи по фактура №**********/05.05.2015г., сумата
от 162.67
лв., представляваща неплатена
продажна цена на дрехи по фактура №**********/21.05.2015г., всички главници
дължими по договор за франчайзинг и покупко –
продажба на стоки от 02.02.2015г.,
разсрочени с допълнително споразумение от 27.05.2015г., ведно
със законната лихва върху главниците считано от датата на подаване на исковата
молба – 27.07.2016г. до окончателното им изплащане.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича
претендираното право са:
В исковата молба ищецът
излага, че между него, в качеството на франчайзодател
и ответника „Балкан Транспорт енд Мейнтенанс” ЕООД, като франчайзополучател
е сключен договор за франчайзинг
и покупко – продажба на стоки от 02.02.2015г.
Ответникът П.Ф. е подписал договора, като съдлъжник.
По силата на договора ищецът се задължил да предоставя срещу уговорено
възнаграждение франчайз пакет за срок от 7 години. От
своя страна „Балкан Транспорт енд Мейнтенанс”
ЕООД се е задължило да организира дейността в търговския обект – магазин според
условията на франчайз пакета, включително и да
закупува от франчайзодателя месечно дрехи втора
употреба най-малко по 100кг. на всеки десет кв.м. търговска площ в магазина. Франчайзополучателят е следвало да закупува от ищеца или
друг доставчик стоките, предназначени за продажба в търговския обект и да ги
заплаща в 3 дневен срок от издаването на фактурата. Първият ответник закупил от
ищеца дрехи, аксесоари за облекло, тениски, чорапи, обувки и др. артикули, за
което били издадени данъчни фактури. На 27.05.2015г. между страните било
подписано допълнително споразумение, в сила от 01.06.2015г., с което е
прекратено действието на основния договор и е прието между страните, че „Балкан
Транспорт енд Мейнтенанс” ЕООД дължи към 13.05.2015г.
сумата от 52960.25лв., която сума била разсрочена на вноски от по 1000.00лв. до
окончателното изплащане на задължението. Постигната била договорка по чл.1,
ал.4 от споразумението, че при неплащането, на която и да е вноска франчайзодателят може да поиска изпълнение на цялото
задължение, без да дава подходящ срок за изпълнение.
Първият ответник
заплатил само 12000.00лв., 12 вноски и прекратил плащанията си, поради което
остатъчното задължение от 40348.09лв., представляващо сбор на главниците по процесните фактури е станало предсрочно изискуемо. За
задълженията по процесните фактури солидарно отговаря
и вторият ответник П.Ф..
По
изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците
да заплатят процесните суми.
По делото е постъпил отговор от ответника „Балкан Транспорт енд Мейнтенанс” ЕООД и от ответника П.Д.Ф. в срока по чл.367 от ГПК.
В отговора
на исковата молба е направено възражение за местна подсъдност, като делото да
бъде прекратено и изпратено на Окръжен съд Враца.
По същество
ответниците оспорват предявения иск по основание и размер. Не се оспорва
обстоятелството, че между страните е сключен договор за франчайзинг и покупко – продажба
на стоки от 02.02.2015г. и допълнително споразумение от 27.05.2015г. Първият
ответник е изпълнявал добросъвестно и в срок задълженията си по допълнително споразумение, но с оглед влошената икономическа обстановка не е
разполагал със средства, поради което е спрял плащания си. Твърди, че между
страните преди датата на падежа на вноската от 15.06.2016г. са започнали
преговори по имейл за предоговаряне сроковете на споразумението и намаляване на
вноските, въпреки това ищецът недобросъвестно е предявил иск за остатъчната
цена.
По
изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове.
В допълнителната искова молба ищецът е
взел становище, че възражението за местна неподсъдност е неоснователно. В т.9.4
от договора от 02.02.2015г. страните са постигнали съгласие, че при възникнал
спор във връзка с изпълнението/неизпълнението на договора, той ще бъде решен от
компетентен съд в гр. Варна, като уговореното в допълнителното споразумение не дерогира тази клауза. Оспорва се твърдението, че между
страните са водени преговори за разсрочване или намаляване размера на вноските
на задължението.
Постъпилия допълнителен отговор от 07.12.2016г.
от двамата ответници, възпроизвежда възражението за местна неподсъдност и
направените доказателствени искания.
Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ищеца, че носи
доказателствената тежест да докаже, че е налице валидно сключен договор за франчайз и покупко – продажба на процесните стоки, в количества посочени в процесните фактури, че на ответника са били доставени
съответните стоки по вид и стойност по процесните
фактури и за ответника е възникнало основанието за плащане, че страните с
допълнително споразумение са разсрочили вземането но фактурите, че е настъпила
предсрочната изискуемост на цялото задължение, поради неплащане на една вноска.
Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ответника, че носи доказателствената
тежест да установи положителните факти, на които се позовава /плащане, давност
и др./.
Съдът на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК признава за безспорни и ненуждаещи
се от доказване между страните следните факти: че между ищеца, в качеството на франчайзодател и ответника „Балкан Транспорт енд Мейнтенанс” ЕООД, като франчайзополучател
е сключен договор за франчайзинг
и покупко – продажба на стоки от 02.02.2015г., че
ответникът П.Ф. е подписал договора, като съдлъжник,
че във връзка с договора за издадени процесните
фактури, стоките, по които са били доставени на първия ответник, че страните са
подписали допълнително споразумение от 27.05.2015г., с което са прекратили
договора от 02.02.2015г. и са разсрочили плащанията за продажната цена.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът намира, че не са налице факти, за които
страните не сочат доказателства.
По предварителните въпроси по реда
на чл.374, ал.1 от ГПК съдът прие следното:
В отговора
на исковата молба е направено възражение за местна подсъдност, като делото да
бъде прекратено и изпратено на Окръжен съд Враца, което разгледано по същество
се явява неоснователно.
Общата
разпоредба на чл.105 от ГПК предписва, че искът се предявява пред съда, в
района на който е постоянния адрес или седалището на ответника. Ответниците са
със седалище и постоянен адрес в района на Окръжен съд – Враца. От своя страна
нормата на чл.117, ал.2 от ГПК позволява с писмен договор страните да изберат
друг съд, различен от този по чл.105 от ГПК.
В случая
страните са се възползвали от възможността по чл.117, ал.2 от ГПК, като в т.9.4
от договор за франчайзинг и покупко – продажба на стоки
от 02.02.2015г. са уговорили, че при възникнал спор във връзка със
сключването, изпълнението, забавеното, лошото, неточното или пълното неизпълнение,
както и във връзка с прекратяването, развалянето, същият ще го отнесат пред
компетентния съд в гр. Варна.
Предмет на
настоящото дело е имуществен спор, заявен като иск за реално изпълнение на
задължението по договор за франчайзинг и покупко – продажба на стоки
от 02.02.2015г. за заплащане на продажната цена. Следователно
договорната подсъдност е приложима спрямо него.
Допълнителното
споразумение не представлява нов договор, като не е налице твърдяната от
ответниците новация. То е част от основния договор,
тъй като само обективира изявленията на страните, че
договорът прекратява своето действие и определя нов падеж и начин за плащането
на просрочената продажна цена. В допълнителното споразумение не се съдържат
уговорки, които да изменят или допълват основания договор, включително и в
частта за договорната подсъдност, поради което клаузата на т.9.4 е приложима в
пълна сила.
По изложените
съображения искът подлежи на разглеждане от настоящият съд.
Съдът на основание чл.374,
ал.1 от ГПК следва да се произнесе по допускане на доказателствата.
Следва да
бъдат допуснати за приемане представените с исковата молба и отговорите писмени
доказателства, като допустими и относими към предмета на спора.
Искането за допускане на гласни
доказателства съдът намира за неоснователно. Воденето на преговори между
страните за промяна на падежите и размера на вноските по допълнителното
споразумение е факт ирелевантен към предмета на
спора, поради което и на това основание искането следва да бъде отхвърлено. В
случай, че се твърдеше, че такава устна договорка между страните е постигната, гласните
доказателства биха били недопустими с оглед нормата на чл.164, ал.1, т.5 от ГПК
и изричното противопоставяне на ищеца. Недопустимо е също със гласни
доказателства да се установява финансовото състояние на дружеството и
възможностите му да изпълнява своите изискуеми задължения към кредитори.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците „Балкан Транспорт енд Мейнтенанс”
ЕООД и П.Д.Ф. за прекратяване на производството по т.дело №1101/2016г. и
изпращането му по подсъдност на Окръжен съд - Враца.
Определението в тази му част подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщението с частна жалба пред Апелативен съд – Варна.
ПОСТАНОВЯ разглеждане
на делото по реда на глава тридесет и втора
от ГПК „Производство по търговски спорове“.
НАСРОЧВА производството
по делото за 13.02.2017г. от 09.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи копие от
настоящото определение с приложение №1, на ищеца препис от допълнителния
отговор на исковата молба.
ДОПУСКА ПРИЕМАНЕТО на представените с исковата молба и допълнителната такава,
както и с отговорите писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за ангажиране на гласни доказателства чрез
разпита на един свидетел при режим на водене в съдебно заседание за
установяване финансовото състояние на дружеството, както и за установяване на
обстоятелството, че между страните са водени преговори за промяна на сроковете
и размера на вноските по допълнителното споразумение от 27.05.2015г.
Съдът приканва страните към спогодба като им
разяснява, че сключването на спогодба е доброволен
способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното производство. При
спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца, респективно
страните ще заплатят държавни такси от 2%, вместо от 4%.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията
страните към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на
спора, като там може да им бъде помогнато за
постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните
могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния
спор и сключат по тях споразумение. Участието в медиация е доброволно, като
процедурата се развива пред трето неутрално и безпристрастно за спора лице – медиатор.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за
медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4
, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните могат да заявят с
подаване на заявление, на тел.
052 623 362, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: mediation@vos.bg.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявление за участие в медиация.
УКАЗВА НА страните и техните процесуални представители, че в съдебно заседание следва
информират съда за участието си в процедура по медиация или причините за
невъзможността от такова участие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД:
/ДИАНА СТОЯНОВА/