Р Е Ш Е Н И Е
04.10.2019 г.,
гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 3022/2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г.С.Д., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 19-0273-000096/22.02.2019 г., издадено от К.Р.Р. – Началник РУ
Хисар към ОД на МВР-Пловдив, в частта,
в която на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 350 (триста и петдесет) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В останалата си част, в
която на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, наказателното постановление не се обжалва и е влязло в сила.
В жалбата се навеждат бланкетни доводи за
незаконосъобразност и за неправилност на атакуваното наказателно постановление
(НП), като се твърди да са били допуснати съществени процесуални нарушения при
неговото издаване, но без същите да се посочват. Моли се за неговата отмяна в
частта му по т. 1. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и заедно с
адв. Р., който взема становище извършването на нарушението да не е доказано по
делото, како и с НП жалбоподателят да е бил наказан за различно нарушение от
това, описано в акта за установяване на административно нарушение (АУАН).
Въззиваемата страна не взема становище по
допустимостта и основателността на жалбата. В съдебно заседание, редовно
призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Г.С.Д., спрямо когото е наложено
административното наказание, т.е от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 17.04.2019
г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена
чрез административнонаказващия орган (АНО) на 18.04.2019 г., поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е частично основателна, поради което атакуваното
наказателно постановление трябва да бъде изменено по следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 23.01.2019 г.
около 13:30 часа в с. Бегово, на ул. „Първа“ № 22 жалбоподателят Г.С.Д. управлявал
лек автомобил „Мерцедес А170“ с рег. № ******. Този лек автомобил не бил
представен за регистриране от собственика си и не бил регистриран. По същото време свид. Н.В.В. – младши полицейски
инспектор в РУ Хисаря при ОД на МВР-Пловдив, изпълнявал служебните си
задължения по контрол за безопасност на движението и спрял за проверка
жалбоподателя Д.. В хода на проверката свид. В. установил, че на лекия
автомобил „Мерцедес А170“ с рег. № ****, който жалбоподателят
управлявал, били поставени немски регистрационни табели, които били с изтекъл
срок на валидност, както и че жалбоподателят не носил контролния си талон към свидетелство за управление
на моторно превозното средство. На място свид. В. съставил Акт за установяване на административно
нарушение с бл. № 968825 против жалбоподателя Д., на когото бил връчен препис
от акта срещу разписка. Актът бил съставен в присъствието на свидетел, като не
постъпили възражения срещу него.
Въз основа на
така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка
било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
От показанията на свид. Н.В.В. се установяват мястото
на извършената проверка, марката и моделът на провереното моторно превозно
средство, както и че същото е било с поставени немски регистрационни табели.
Изяснява се още, че тези табели били с изтекъл срок на валидност към датата на
проверката. Свидетелят пояснява още, че при направената справка се установило и
автомобилът да не е бил регистриран в Република България. Съдът дава вяра на
показанията на свид. В., които изцяло се подкрепят от събраните по делото
писмени доказателства. Не се установяват и основания, по които свидетелят да се
счита за предубеден или заинтересован.
От писмо с вх. № 35271/29.05.2019 г. (лист 7 от
делото), справка от АИС – КАТ Регистрация (лист 8 от делото) и справка за
първоначална регистрация на МПС (лист 13 от делото) се изяснява, че лек
автомобил с марка и модел „Мерцедес А170“ е бил представен за регистриране от
жалбоподателя Г.С.Д. на дата 24.01.2019 г., като са били издадени
регистрационни табели с рег. № ******.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните
изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН,
издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че
е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
В тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение
чрез противоречие между описанието на нарушението в АУАН и в НП. При служебно
дължимата проверка съдът констатира, че от фактическа страна нарушението е
описано по напълно идентичен начин в двата посочени акта. Неоснователно е
твърдението в АУАН да не било посочено, че регистрационните табели, поставени
на превозното средство, са били с изтекъл срок на валидност. За деяние,
осъществено при същите факти, жалбоподателят е бил наказан с т. 1 от НП. Тук
следва да се има предвид, че в НП на първо място в обстоятелствената му част е
направено описание на нарушението от фактическа страна, за което се посочи, че
изцяло кореспондира с описанието на нарушението в АУАН. След това тези факти са
подведени под приложимата правна норма – в случая на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, като
е изписан и приложимият текст на самата разпоредба.
По отношение на правилността на наказателното
постановление настоящият съдене състав намира следното:
Административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя Д. е ангажирана за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. От
обективна страна по делото по категоричен начин се доказа, че на посочените в
НП време и място – на 23.01.2019 г. около 13:30 часа в с. Бегово, на ул.
„Първа“ № 22, жалбоподателят Д. е управлявал лек автомобил „Мерцедес А170“ с рег. № *****Следователно той е бил водач на МПС
по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП и е годен субект
на вмененото му във вина административно нарушение, тъй като съгласно чл. 175,
ал. 3, пр. 1 ЗДвП отговорността за извършеното нарушение се носи от водача на
превозното средство. Доказа се по делото на следващо място, че управляваният от
Д. лек автомобил не е бил надлежно регистриран. С разпоредбата на § 2, т. 4 от
допълнителните разпоредби на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства е дадена легална дефиниция на понятието регистрация,
което представлява административно
разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо
идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен
номер. Към датата на извършване на нарушението – 23.01.2019 г., процесният
лек автомобил „Мерцедес А170“ с рег. № ***** не е разполагал с
такова административно разрешение, поради което правилен е изводът на АНО, че
МПС не е било надлежно регистрирано. Този извод се потвърждава и от събраните
писмени доказателства – справка за първоначална регистрация на МПС и справка от
АИС-КАТ Регистрация, от които се установява, че процесният лек автомобил е бил
регистриран на 24.01.2019 г. от жалбоподателя Д.. Щом датата 24.01.2019 г. е
датата на първоначалната регистрация на автомобила, то това води до извода, че
към момента на проверката от свид. В. (23.01.2019 г.) автомобилът все още не е
бил регистриран. Това изцяло кореспондира и с твърденията в жалбата, където
също се посочва, че жалбоподателят е представил лекия автомобил за регистрация
на деня, следващ извършената проверка, както и че дотогава е бил с поставени
немски регистрационни табели, които били с изтекъл срок на валидност.
В тази връзка
съгласно чл. 22 от Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г. към датата на извършване на деянието регистрацията на МПС
е била постоянна и временна. Доказа се по делото, че постоянната регистрация на
процесния автомобил е от дата 24.01.2019 г., като са му били издадени
регистрационни табели с № *****. Регистрационните табели с №*****, които са били поставени на лекия автомобил „Мерцедес А170“,
управляван от жалбоподателя Д. при проверката, не са били и такива за временна
регистрация. Съгласно чл. 26 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. при временна
регистрация срокът на валидност се нанася в свидетелството за регистрация, а
регистрационният номер е със съдържание, както при постоянната регистрация.
Поставените табели не са били и транзитни такива. В тази връзка съгласно чл.
29, ал. 3 от Наредбата транзитният регистрационен номер се състои от
шестцифрена комбинация на числата от 0 до 9, симетрично разделени с буквата
„Т“, „Н“ или „М“ в средата, и е за еднократна употреба. Транзитният
регистрационен номер, предназначен за МПС от категория L, се състои от
петцифрена комбинация на числата от 0 до 9, разделени с буквата „М“, и е за
еднократна употреба. Следователно проверени се явяват показанията на свид. В.,
като от съвкупния анализ на доказателствата по делото се прави категоричен
извод, че процесният лек автомобил не е бил регистриран на територията на
Република България и по надлежния ред, регламентиран с Наредба № I-45 от
24.03.2000 г., както и че е бил с поставени немски регистрационни табели.
Постъпилите по делото писма (лист 28 и лист 30) от Началник на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Пловдив по никакъв начин не обосновават невъзможност
да се установи дали лекият автомобил е бил регистриран към датата на проверката
или не, както се твърди в съдебната реч на пълномощника на жалбоподателя.
Напротив, от тях се затвърждава извода, че поставените регистрационни табели с
рег. №***** не са били нито транзитни такива, нито за постоянна
или временна регистрация, а чуждестранни, в какъвто смисъл са показанията на
свид. В., а и твърденията в жалбата.
В тази връзка съдът намира, че следва да бъде
съобразено, че съгласно т. 4.2. от Тълкувателно съобщение на Комисията на ЕО
относно процедурите за регистрация на МПС с произход от друга държава-членка от
14.02.2007 г.: „Много държави-членки са въвели система за временна регистрация,
така че превозното средство да може да бъде управлявано за кратък период от
време, преди да получи окончателна регистрация или преди да напусне
територията. Временната регистрация обикновено се осъществява в
държавата-членка на произход на превозното средство. Въпреки това Комисията
поддържа мнението, че основният принцип за свободно преминаване на стоки и
Директивата за регистрационните документи за превозни средства довеждат до
това, че държавата-членка на произход трябва да приеме употребата на временни
регистрационни табели на своята територия, както и сертификатите, издадени от
държавата-членка на предназначение. Свободното движение на моторното превозно
средство, носещо временна регистрационна табела и временно свидетелство за
регистрация, може единствено да бъде възпрепятствано поради причини, касаещи
пътната безопасност (като шофьорските умения на шофьора, спазването на местните
правила за движение по пътищата или техническата изправност на моторното
превозно средство), в случай на основателно подозрение за кражба на превозното
средство или когато контролните органи имат основателни опасения за валидността
на свидетелството. В допълнение, на автомобилистите се препоръчва да носят
Зелената карта, потвърждаваща застрахователното покритие поне на минималното
задължително ниво, изисквано от законите на държавата, която се посещава. По
време на пътуването и до окончателното регистриране в държавата-членка на
предназначение превозното средство трябва да бъде покрито от застрахователна
полица, издадена от застраховател, оторизиран да извършва дейност в страната на
произход на превозното средство“. Независимо от принципа за свободно движение
на стоки, то следва да се вземе предвид и че дори процесният лек автомобил,
управляван от жалбоподателя Д., към датата на проверката да е бил снабден с
т.нар. експортен регистрационен номер, позволяващ на МПС, което се изнася от
територията на страна-членка (в случая Федерална Република Германия), за да
бъде транспортирано до мястото на експорта, то този номер е с определен срок на
валидност. От показанията на свид. В. се установи този срок да е бил изтекъл
към датата на проверката. След вноса всяка държава членка на Общността с
вътрешното си законодателство урежда реда, по който се регистрират и пускат или
спират от движение МПС, собственост на местни и чуждестранни физически и
юридически лица. Процесната хипотеза попада в приложното поле на Наредба № I-45
от 24.03.2000 г., очертано в глава първа от Наредбата, поради което тя
представлява приложимото право, с което жалбоподателят е следвало да съобрази
поведението. Тъй като срокът на валидност на немските регистрационни табели е
бил изтекъл, то правилен е изводът на АНО, че управляваният автомобил не е бил
регистриран по надлежния ред, а деянието осъществява състава на нарушението по
чл.140, ал. 1 от ЗДвП. Самият жалбоподател не оспорва с жалбата изводите за
изтеклия срок на поставените на автомобила немски регистрационни табели и за
липсата на регистрация към датата 23.01.2019 г., когато е била извършена
проверката. По тези съображения съдът намери за доказано извършването на
нарушението от обективна страна.
От субективна
страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл, като
жалбоподателят е формирал в съзнанието си представа относно проявлението в
обективната действителност на всички елементи от състава на нарушението, но
въпреки това е пристъпил към неговото извършване. Съзнавал е, че управлява МПС,
както и че то не е било регистрирано, а е било с поставени регистрационни
табели с изтекъл срок на валидност.
За пълнота следва да се отбележи, че дори и в
съзнанието на жалбоподателя да не се е отразил факта на изтичане срока на
валидност на табелите, то той е могъл и е бил длъжен да съобрази това
обстоятелство, поради което деянието му отново би било виновно извършено, като
съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи, каквото предвиждане в случая липсва.
При доказано извършване на административното нарушение
по чл.140, ал.1 ЗДвП съдът намира за правилен изводът на АНО, че деянието не
представлява хипотеза на маловажен случай. За този си изводът съдът взе предвид
факта, че срокът на валидност на поставените чуждестранни регистрационни табели
е бил изтекъл още през 2017 г., установено от показанията на свид. В..
Следователно през един значителен по своята продължителност период от време
автомобилът не е бил регистриран по надлежния ред. Действително се установява
жалбоподателят да е сторил това още на следващия ден след проверката, но това
му поведение съдът намира, че е било мотивирано единствено от извършената
проверка. Само по себе си това обстоятелство не е достатъчно, за да обоснове
хипотеза на маловажен случай, тъй като това е нормално и дори очаквано от
житейска гледна точка поведение, което според настоящия състав не може да се
счита за някаква особена проява на добросъвестност (така по сходни казуси Решение № 1144 от 27.06.2017 г. по к.а.н.д.
№ 1177/2017 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1152 от 17.05.2018 г. по к.а.н.д. № 634/2018 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 704 от 27.04.2017 г. по к.а.н.д. № 618/2017 г. на Административен съд –
Пловдив). Съобразени бяха и предходните нарушения на правилата за движение
от страна на жалбоподателя, установени от справката му за нарушител/водач. По
тези съображения настоящият съдебен състав намира, че процесното нарушение не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от същия вид. Напротив, интензитетът на обществената
опасност е характерен за типичните случаи на нарушение от този вид, поради
което и конкретното деяние не представлява маловажен случай.
За така извършеното от жалбоподателя административно
нарушение съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от 6 до 12 месеца и административно наказание „глоба“ от 200 до 500 лева. При определяне
на размера на наказанието съдът следва да вземе предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя по аргумент от
чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай административнонаказващият орган е
наложил наказания „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
срок от 6 месеца и „глоба“ в размер на 350 лева. Никъде в наказателното
постановление обаче наказващият орган не е посочил как е определил именно в
такъв размер следващите се на нарушителя наказания, нито кои обстоятелства е
приел за смекчаващи, кои за отегчаващи и как те се съотнасят. Така дейността по
индивидуализация на наказанията остава скрита както за жалбоподателя, така и за
съда. Още по-голяма неяснота за съда предизвиква от една страна
индивидуализирането на наказанието глоба към средния предвиден размер, а от
друга на лишаването от право да управлява МПС – в минималния размер. Така
неясно остава дали наказанията се определят при превес на смекчаващите или на
отегчаващите обстоятелства, какво наказващият орган приема относно конкретната
степен на обществена опасност на деянието и на дееца. Административнонаказващият
орган няма задължение във всеки случай да налага най-лекото предвидено
наказание, тъй като това би противоречало на правомощията му по чл. 27 от ЗАНН.
Щом обаче наказващият орган счита, че следващото се наказание за даденото
нарушение трябва да бъде определено над минималния предвиден размер, то следва
да изложи мотиви за това си решение. В противен случай наказаният е поставен в
положение, при което не може да се защитава адекватно срещу определения размер
на наказанието му, тъй като не е наясно и със самите мотиви за налагане на
наказание с такъв размер. Този недостатък се преодолява чрез изменение на
наказателното постановление в частта му относно наложеното административно
наказание „глоба“, като същото бъде намалено на 200 лева. Отделно от това,
съдът счита, че в случая по делото не се установиха и отегчаващи обстоятелства,
налагащи индивидуализация на наказанията над предвидените за тях минимални
размери, тъй като се посочи и че жалбоподателят веднага след проверката е взел
мерки за отстраняване на съществуващото противоправно състояние, като
автомобилът е бил представен за регистрация.
Следователно жалбата се явява частично основателна,
като наказателното постановление следва да бъде изменено в частта си по т. 1,
като бъде намален размерът на наложеното наказание „глоба“ до предвидения
минимум от 200 лева и наказателното постановление бъде потвърдено в останалата
си част.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1,
предл. второ от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0273-000096/22.02.2019
г., издадено от К. Р. Р. – Началник РУ Хисар към ОД на МВР-Пловдив, В ЧАСТТА му по точка 1, с която на Г.С.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 350 (триста и петдесет) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата,
като НАМАЛЯВА размера на административното наказание „глоба“ на 200 (двеста) лева и ПОТВЪРЖДАВА
Наказателното постановление в останала му част по точка 1.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
секретар: Н.Н.