Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260056
Гр.ДОБРИЧ 26.04.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на двадесет и шести март през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря Билсер
Мехмедова – Юсуф като разгледа
докладваното от Председателя т.д.№124/2019г. по описа на ДОС и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул.“****“ №59 срещу
„ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс, бул.“****“ №25 иск
за приемане за установено, че ищецът не дължи сумата от 85443,03 лв.,
представляваща част от цената за доставена електрическа енергия по фактура
№03637606/12.02.2019г. и дебитно известие №**********/12.03.2019г. за периода от
01.02.2019 г. до 28.02.2019 г. на обща стойност 216038,01 лв. Претендират
се и сторените по делото разноски.
В исковата и допълнителната молба,
ищецът излага, че сумата, предмет на предявения отрицателен установителен иск,
съставлява неправомерно начислена цена за доставена електрическа енергия, вкл.
достъп и пренос, на 82 обекта, за които
е издадена данъчна фактура. Последната визира вземане за доставена електрическа
енергия за периода от 01.02.2019 г. до
28.02.2019 г. Твърди се, че ответникът е приложил неправилно ценообразуване.
Доставената електрическа енергия е за потребители, присъединени на ниско
напрежение /НН/, поради което калкулираната цена следва да бъде регулираната
такава, а не за доставчик от последна инстанция. Налице е завишение на стойността на доставена
ел. енергия в исковия период, възлизаща на претендираната разлика.
С
отговорите на исковата молба и на
допълнителната искова молба ответникът оспорва допустимостта и основателността
на исковата претенция.
Исковата претенция е недопустима, тъй
като „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“ АД е ненадлежен ответник по предявения иск.
Ответното дружество не е разпределително предприятие и не извършва мрежови
услуги. Същото е краен снабдител с ел.енергия. Недопустимо е ответникът да
отговоря по претенции основани на неправилно измерване, осъществявани мрежови
услуги и отчитането им.
През
м.ноември 2018г. ищцовото дружество е било в балансираща група и е получавало
доставките си на ел.енергия при свободно договорени цени – на свободния пазар.
Твърди се, че ищецът е пропуснал нормативно установения срок в Правилата за
търговия с ел.енергия за смяна на доставчика. Когато срокът на договора за
участие в балансираща група между търговски участник и търговец/координатор е
изтекъл и не е подновен, съответно не е стартирана в срок процедура за промяна
на принадлежността към балансираща група от търговския участник, какъвто е
случая с ищеца, снабдяването автоматично се осъществява от доставчик от
последна инстанция. За
дължимостта на цена на доставяната електрическа енергия от доставчик от
последна инстанция е без правно значение нивото на напрежение, на което са
присъединени обектите на „ВиК Добрич" АД. В качеството си на доставчик от
последна инстанция „ЕНЕРГО ПРО – Продажби“ АД продава ел.енергия на своите
клиенти само по тарифен план „една скала“.
Неоснователно е позоваването на ищеца на
разпоредбата на чл.97, раздел VI от Закона за енергетиката. Посоченият раздел
от ЗЕ регламентира доставката на електрическа енергия по регулирани цени
от КЕВР между крайните снабдители и битови и небитови крайни
клиенти - за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво
ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик.
Представените
от ищеца дебитно известие №**********/12.03.2019г. към Фактура № ********** не
се отнасят за доставката на електрическа енергия на посочените в допълнителната
искова молба 82 обекта. Доставката на електрическа енергия за посочените в
допълнителната искова молба 82 обекта за м. февруари 2019г., като количество на
енергията, единични цени и общ размер на задълженията е част от други
счетоводни документи - Дебитно известие №**********/11.03.2019 към Фактура №
**********/11.02.2019 и № **********/11.02.2019г. Посочените документи са издадени за
процесните 82 обекта, в изпълнение на Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, Одобрени с Решение
ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, като ответникът е доставил електрическа енергия,
която е фактурирана по утвърдената от КЕВР регулирана цена за доставка на
електрическа енергия.
Претендират
се и сторените по делото разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК.
Предявеният иск подлежи на разглеждане
по същество като процесуално допустим и по реда на Глава XXXII от ГПК. Допустимостта на иска се
обуславя от обстоятелството, че издател на процесната фактура е ответното
дружество.
Доказателствената
тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, като
всяка страна носи тежестта да докаже положителните твърдения за фактите, от
които извлича благоприятните за себе си правни последици и на които основава
исканията и възраженията си. Съобразно
характера на предявения иск – отрицателен установителен, при който ищецът твърди, че не съществува претендирано от
ответника право на парично вземане и при който иск тежестта за установяване
съществуването на оспореното от ищеца право се носи от ответника – той трябва
да докаже основанието за възникване на задължението и размера на вземането си.
Страните не спорят и от представеното по
делото уведомление /л.82/, изпратено от „Чез Трейд България“ ЕАД до
„Електроразпределение Север“ АД се установява, че считано от 01.12.2018г.
ищецът „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД
няма да бъде в балансиращата група на „Чез Трейд България“ ЕАД, поради
изтичане срока на договора за доставка на ел.енергия, сключен между „Чез Трейд
България“ ЕАД и „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД.
По делото е представено дебитно известие
№********** от 12.03.2019г. към фактура №********** от
12.02.2019г. /л.38/, издадено от „ЕНЕРГО
ПРО ПРОДАЖБИ“ АД за сумата от 216038,01 лв. с посочено основание – електрическа
енергия за периода от 01.02.2019г. до 28.02.2019г. В приложения към фактурата
/л.29-37/ са посочени показанията на отчетената ел.енергия по обекти.
От заключението по назначената и приета по
делото ССчЕ, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено, се установява, че изразходваното
количество ел.енергия по процесните фактура и дебитно известие е по цени за
доставчик последна инстанция. Разликата в цената на изразходваното количество
ел.енергия по процесната фактура за доставчик последна инстанция и по
регулирани цени за общо 12 броя обекти по дебитното известие към фактурата е в
размер на общо 80496,10 лв. без ДДС и 96595,93 лв. с вкл.ДДС. Вещото лице
докладва, че случай на корекция, ако за
всички 12 броя обекти се приложат цени на краен снабдител, стойността на изразходваното количество ел.енергия по
процесната фактура би била в размер на 119944,62 лв. с ДДС
Заключението
установява, че фактура №********** от
12.02.2019г. и дебитно известие
№********** от 12.03.2019г. са
осчетоводени в ищцовото дружество в дневника за покупки и е ползван в пълен
размер данъчен кредит по същите.
От заключението на назначената и приета
по делото СТЕ, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено, се установява, че процесните обекти – помпените
станции на „Водоснабдяване и канализация - Добрич" АД (ПС Одринци,
аб. № ****; ПС Минково, аб. № ****; ПС Приморци, аб. № ****; ПС Батово, аб. № ****;
ПС Оброчище, аб. № ****; ПС Пастир, аб. № ****; ПС Шабла, аб. № ****; ПС
Горичане, аб. № ****; ПС Македонка, аб. № ****; ПС Балчик, аб. № ****) са
присъединени към електроразпределителната мрежа средно напрежение през
трансформаторни постове, които не са собственост на оператора на мрежата
„Електроразпределение Север" АД. Измерването на електрическата енергия се
осъществява преди силовите трансформатори в трафопостовете, на ниво средно
напрежение. Всяка измервателна група включва средство за търговско измерване
(електромер), токови измервателни трансформатори, напреженови измервателни
трансформатори. Трафопостовете не се използват за електроснабдяване на други
клиенти на „Електроразпределение Север" АД и „Енерго-Про Продажби"
АД.
В процесната
фактура са начислени такса „пренос СН" и такса „достъп" до
електроразпределителната мрежа, като за ПС Приморци, аб. № **** и ПС Македонка,
аб. № **** не е начислена такса „пренос СН", а за ПС Горичане, аб. № ****
не са начислени мрежови услуги (пренос ВН, достъп ВН, пренос СН, достъп СН/НН).
За аб. № **** такса „пренос" не се начислява съгласно Решение № Ж-295 от
29.10.2012 г. на ДКЕВР; за аб. № **** такса „пренос" не се начислява от
23.08.2011 г., тъй като меренето се извършва в подстанция „Каварна"; аб. №
**** е резервно захранване на ПС Горичане и за процесния период е отчетено
потребление 0 kWh.
Страните не спорят и е известно, че ответното
дружество „Енерго Про Продажби“АД притежава лицензия по чл.39 ЗЕ да е краен
снабдител с електрическа енергия на територията на Североизточна България,
където са разположени и обектите на ищеца. Като такъв, същият е и Доставчик от
последна инстанция за посочената територия. Съгласно чл.39 ал.6 ЗЕ, Лицензия за
доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция за клиенти,
които не са избрали друг доставчик, или избраният доставчик не извършва
доставка по независещи от клиента причини, се издава на т.2- лицензианти за
дейността снабдяване с ел.енергия от краен снабдител - за клиентите,
присъединени към съответната
разпределителна мрежа, за територията на действащите лицензии за
обществена доставка и снабдяване от краен снабдител.
В чл.95а, ал.1 ЗЕ е предвидено, че доставчикът от последна
инстанция осигурява снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти,
които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл.94а, ал.1 ЗЕ, т.е. които имат обекти, присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниво, различно от ниво ниско напрежение, до
избора на друг доставчик или когато избраният доставчик не извършва доставка по
независещи от крайния клиент причини. При тълкуване на тази разпоредба се
налага изводът, че винаги когато обектът, притежаван от един правен субект, е
присъединен към електроразпределителната мрежа на ниво средно напрежение, както се установява за обектите
на ищцовото дружество, и този
субект, който има качеството на небитов клиент на електрическа енергия, не е
сключил договор с избран от него доставчик на електрическа енергия по свободно
договорени цени, той по силата на закона се счита обвързан в облигационни
отношения с доставчикът от последна инстанция, който е длъжен да достави
електрическа енергия до неговите обекти. Това правило е предвидено в закона с
оглед на това, че снабдяването с електрическа енергия на тези обекти, които са
присъединени към електроразпределителната мрежа, е услуга, която е от обществен
интерес и нейното предоставяне трябва да се обезпечи винаги, дори и тогава,
когато крайният клиент не е упражнил правото да избере доставчик на
електрическа енергия и да сключи договор с него, в който по волята на страните
по сделката да бъдат определени правата и задълженията, които ще възникнат за
тях.
По
делото не е спорно, че ищцовото дружество притежава
обекти - помпените
станции, които са
присъединени към електроразпределителната мрежа. Този факт се твърди от ищеца и
не се оспорва от ответника. След като обектите на „Водоснабдяване и канализация
Добрич“ АД са присъединени към
електроразпределителната мрежа, като в производството не се твърди и не се
доказва за периода от 01.02.2019 г. до 28.02.2019 г. същото да е сключило договор с избран от него доставчик за
продажба на електрическа енергия в тях, то трябва да се приеме, че приложение
намира нормата на чл.95а ЗЕ и облигационни отношения по договор за продажба на
електрическа енергия за посочения период са възникнали по силата на закона
между „Водоснабдяване
и канализация Добрич“ АД и доставчикът от последна инстанция „Електроразпределение Север"
АД, който е длъжен да
осигури снабдяването с електрическа енергия. Съгласно чл.95а, ал.2 ЗЕ в тази хипотеза
договорът се счита сключен при общи условия. Една част от съдържанието на правата и задълженията,
които възникват за страните по договора за продажба на електрическа енергия в
хипотезата, когато той е сключен между доставчикът от последна инстанция и
крайният клиент, се определят не по тяхната свободна воля, а принудително по
административен ред от органа, изпълняващ правомощията на държавен енергиен
регулатор. Размерът на цената, като елемент от съдържанието на
възмездната сделка за продажба на електрическа енергия, сключен между
доставчика от последна инстанция и крайния клиент не подлежи на договаряне по
волята на страните по този договор, а се определя по административен ред. Това
следва от разпоредбата на чл. 15, ал. 4 ПТЕЕ, в която е предвидено, че договорите между
доставчиците от последна инстанция и крайни клиенти, които не са избрали друг
доставчик на електрическа енергия или са останали без доставчик, се сключват по
цени, определени по одобрена от КЕВР методика. КЕВР е органът, който е
единствено компетентен да определи размера на покупната цена за доставената
електрическа енергия, като установената по административен ред цена става част
от съдържанието на сключения между страните договор за
продажба на електрическа енергия. Съгласно заключението по ССчЕ изразходваното количество ел.енергия по процесната
фактура е остойностено
по цени за доставчик последна
инстанция. В този
смисъл Решение №260019/01.02.2021г. на Апелативен съд Варна по в.т.д.№60/2020г.
Осчетоводяването
от ищцовото дружество на процесната фактура/дебитно известие, което както се посочи се установява от
заключението на изготвената по делото ССчЕ, по
своята същност представлява действие, което има характер на изявление за
извънсъдебно признаване, изразено от това лице, в качеството му на клиент, че в
негова тежест е възникнало задължението за заплащане на цена за доставената
електрическа енергия в посочения в счетоводните документи размер, което включва
в себе си и признание на обстоятелството, че в неговите обекти е доставена
електрическа енергия в записаното в тези фактури количество, тъй като
единствено при настъпване на този факт за клиента възниква насрещното задължение
за заплащане на цената, определена от КЕВР, на доставчика от последна
инстанция. В този смисъл е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 23/ 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г.
на ВКС, ІІ т. о., Определение № 336/ 10.06.2010 г. по т. д. № 90/2010 г. на
ВКС, ІІ т. о., Определение № 708/ 02.11.2011 г. по т. д. № 82/2011 г. на ВКС,
ІІ т. о.
Следва да се посочи също, че посочените в
допълнителната искова молба 82 обекта – ПС не са идентични с обектите,
в които е извършена доставката на електрическа енергия по
процесното дебитно известие №**********/12.03.2019г. към фактура №
**********/12.02.2019 г.
При
това следва извод, че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен. При това и доколкото не би се стигнало до по-различен резултат липсва необходимост да се обсъждат всички
останали събрани по
делото доказателства и доводи на страните.
С
оглед изхода на спора на ищеца се
следват сторените по делото разноски. В случая са налице доказателства за
сторени такива в размер на 5018 лв. (50 лв. – депозит
по ССчЕ и 3720 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение по делото; 1248 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по
делото по в.ч.гр.д.№6/2020г. по описа на Апелативен съд Варна). На ответника не се следват претендираните
разноски по в.ч.гр.д.№476/2020г. по описа на Апелативен съд Варна.
Водим от изложеното Окръжният съд,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Добрич, бул.“****“ №59 срещу „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, Варна Тауърс, бул.“****“ №25 иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи сумата от 85443,03 лв.,
представляваща част от цената за доставена електрическа енергия по фактура №
03637606/12.02.2019 г. и дебитно известие №**********/12.03.2019г. за период
от 01.02.2019 г. до 28.02.2019 г. на
обща стойност 216038,01 лв.
ОСЪЖДА
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул.“****“ №59 ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, Варна Тауърс, бул.“****“ №258 сторените по делото разноски в размер
на 5018
лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: