РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. В** 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АН* М. П*
Членове:В*Й. М*
Н*Д. Н*
при участието на секретаря Н* ЦВ. К*
като разгледа докладваното от АН* М. П* Въззивно гражданско дело №
20221300500098 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на ’’Н** д***” АД с ЕИК: **,
със седалище гр. С*, бул. Ц**ш** № ** чрез адв.-пълномощник С.Л. от АК-В** против Решение
№447 от 07.12.2021г. постановено по гр.д.№455/2020г. по описа на Районен съд-В**.
С обжалваното решение ВРС е признал за установено по отношение на „Г* Ж* Х**”
ЕООД, ЕИК: ** и със седалище и адрес на управление: гр. В**, ул.Я** № *, представлаявано от
Г** Е** Г*, вземането на ’’Н** д**” АД с ЕИК: **, със седалище гр. С** бул. Ц** ш** № **,
представлявано от В* К* Г* към „Г* Ж* Х*” ЕООД в размер на 5 935,00 лева, ведно със законната
лихва, считано от 02.09.2019 г. до окончателното издължаване и е отхвърлил иска над присъдения
размер до пълния претендиран от 9728,00лв.
Ищецът ’’Н* д**” АД с ЕИК: ***, обжалва решението на ВРС в частта в която е отхвърлен
предявеният иск до претендираната сума от 9728,00лв..
Твърди се във въззивната жалба, че решение в обжалваната част е неправилно. Неправилни
били изводите на съда, че след като ответника не е отразил фактурите и кредитните известия в
счетоводството си, след като не е подписал фактурите издадени от ищеца и след като не е ползвал
данъчен кредит то не е възниквало и задължение от негова страна към ищеца. Излага се, че
кредитните известия не са оспорени от ответника да не са получавани, като са предхождащи
издаването на фактурите по тях. Ответникът чрез кредитното известие е уведомен за това, че
1
фактура ще бъде издадена за посочената сума в известието още преди да бъдат издадени. Посочва
се, че в счетоводството на дружеството вярно са отразени издадените фактури към ответника и
съответно са изпратени на ответника. От съдебносчетоводната експертиза било установено, че в
счетоводството на ищеца издадените фактури са вярно отразени. Не било оспорено
обстоятелството, че фактурите и кредитните известия са получени от ответника.
Иска от съда да отмени обжалваното решение в отхвърлителната част и постанови друго
такова, с което да уважи предявеният установителен иск до пълният предявен размер за сумата от
9728лв., ведно със законната лихва от 02.09.2019г. до окончателното издължаване. Иска
прписъждане на разноски за двете инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК от ответната по жалбата страна „Г** Ж* Х*”
ЕООД, ЕИК: *** е постъпил писмен отговор на въззивната жалба с който по същество оспорва
жалбата и прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Не претендира
разноски за производството.
Пред въззивната инстанция от страните по делото не са представени доказателства и не са
направени доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирана страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните, събраните по делото доказателства и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
От фактическа страна.
Делото пред РС-В* е образувано по подадена искова молба от ”Н** д**” АД, със седалище
гр. С** против „Г** Ж* Х*” ЕООД със седалище гр. В**, с която се иска да бъде установено по
отношение на ответника вземането на ищеца в размер на 9728.00 лева. представляващи задължения
по облигационно правоотношение между страните ведно със законната лихва, считано от
02.09.2019г.- предявяването му по реда на чл.410 ГПК до окончателното издължаване.
Ответната по делото страна е оспорила предявените искове като неоснователни. Навела е
възражение за недължимост на претендираните суми, поради прекратяване действието на договора
с изтичане на едногодишният му срок, както и поради неполучаване, недоставяне от ищеца на
печатните произведения, предмет на фактурите и кредитните известия.
Между страните по делото не е спорно, че за претендираните от ищеца вземания е
2
издадена Заповед №2389-РЗ/20.12.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.2523/2019г. по описа на РС-В*. В срока по чл.414 от ГПК ответникът е възразил срещу
заповедта за изпълнение.
На 19.12.2019г. между страните е сключен договор за покупко-продажба и
разпространение на периодични издания със срок на договора една година от датата на
сключването му. Търговските взаимоотношения между страните, покупко-продажба на
периодични издания, продължили и след изтичане срока на договора.
Ищцовото дружество издало следните фактури и кредитни известия с вписан получател
ответника - «ГЕМИНИ ЖИ ХРИ»ЕООД,: 1. Фактура № **********/ 28.03.2018год., 2.Кр.изв.
№**********/30.03.2018год., 3.Фактура №**********/18.10.2018год, 4.Фактура
№**********/22.05.2019год, 5. Кр. Изв. №**********/23.05.2019год., 6. Фактура
№**********/29.05.2019год., 7. Кр. Изв. №**********/31.05.2019год, 8. Фактура
№**********/12.06.2019год, 9. Кр. Изв. №**********/14.06.2019год., 10.Фактура
№**********/19.06.2019год, 11.Кр. Изв. №**********/21.06.2019год., 12. Фактура
№**********/26.06.2019год., 13. Кр. Изв. №**********/28.06.2019год, 14.Фактура
№**********/03.07.2019год, 15.Фактура №**********/10.07.2019год., 16.Фактура
№**********/10.07.2019год., 17. Кр. Изв. №**********/05.07.2019год., 18. Кр. Изв.
№**********/12.07.2019год., 19. Кр. Изв. №**********/19.07.2019год. Фактурите и кредитните
известия не носят подпис на получателя/ответника/ по тях.
От приетата и неоспорена от страните по делото съдебносчетоводна експертиза, която съдът
кредитира като компетентно изготвена и обоснована се установява, че през исковия период от
27.03.2018г. до 12.07.2019г. ищцовото дружество издало на ответното дружество 19бр. фактури и
кредитни извествия, приложени по делото. Вещото лице е установило, че в счетоводните регистри
на ищеца неплатената сума по издадените от него данъчни фактури и кредитни известия е в
размер на 9728.10лв. / 9 015.83 лева за исковия период и 712.27 лева извън исковия период/.
Съгласно заключението размера на обезщетението за забава към 03.09.2019г. възлиза на 692.31лв.
От заключението на вещото лице се установява, че в счетоводните регистри на ответника
не са осчетоводени всички издадени фактури и кредитни известия през исковия период,
приложени по делото. Съгласно заключението на експерта и установеното в счетоводните
регистри на ответника неплатените фактури на ответника за периода 27.03.2018г до 12.07.2019г са
в размер на 10124.14лв., кредитни известия осчетоводени от ответника през периода с -4189.03лв,
като сумата за плащане от ответника по фактури и кредитни известия за периода на ищеца възлиза
на 5935.11лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Предявените искове са с правна квалификация по чл. 422 ГПК във вр. счл.79 от ЗЗД във вр.
с чл.318 от ТЗ, и чл.86 от ЗЗД.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на РС-
3
В**, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния
обхват на въззивната проверка, съдът намира за неоснователни, поради следното:
Между страните са съществували търговски взаимоотношения и след изтичане на
едногодишния срок на представения договор за покупко-продажба и разпространение на
периодични издания от 19.12.2019г.
От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по част от издадените фактури за
покупка на периодични издания въззиваемата страна/ответника/ ги е осчетоводила, поради което
по делото е доказано, че стоката е доставена на ответника и с решението РС-В** е приел за
установено, че дължи на ищеца сумата от 5935лв. Решението на РС-В* в частта в която частично е
уважен предявеният иск не е обжалвано и е влязло в законна сила. Възражението на ответника, че
не е получил стоката по процесните фактури и недължи претендираното плащане за главницата по
делото е частично неоснователно.
По сделките за търговска продажба по см. на чл. 318 и сл. ТЗ във вр. с чл.183 и сл. ЗЗД,
продавача се задължава да прехвърли на купувач собствеността на стоката, срещу съответна цена,
която купувачът се задължава да заплати.
Договорът за търговска продажба носи родовите белези на обикновената продажба, уредена
в чл.183 и сл. ЗЗД. Търговската продажба е двустранен, възмезден, неформален, консенсуален и
комутативен договор. Нейното действие е облигационно - вещно. Основните елементи са
предметът и цената. Предмет на търговската продажба са стоките - движими вещи, които са в
обръщение при търговския обмен - чл. 1, ал. 1, т. 1 ТЗ.
По обективния критерии на чл. 1 от ТЗ, сключените между страните сделки са търговски, същиите
се явява такива и по субективния критерий на чл. 286 от ТЗ.
С оглед предмета на търговските сделки и възникналите права и задължения, същите следва да се
квалифицират като търговска продажба по чл. 318, ал. 1 от ТЗ, тъй като са сключени с оглед
занятието на договарящите, а нямат за предмет стоки за лично потребление( арг. от чл. 318, ал. 2
от ТЗ).
При търговската продажба, както и при всяка продажба, задължението на продавача е да предаде
на купувача закупената вещ, а на купувача – да заплати цената.
За твърдяните от въззивната страна сделки са издадени първични счетоводни документи по
смисъла на чл. 6, т. 1 ЗСч - процесните фактури, които притежават всички реквизити, изискуеми
от разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗСч: наименование и номер, съдържащ само арабски цифри; дата на
издаване; наименование, адрес и номер на идентификация по чл. 84 ДОПК на издателя и
получателя; предмет и стойностно изражение на стопанската операция; име и фамилия на
съставителя. Данъчните фактури документират наличието на търговска сделка между страните,
обективираща основните елементи на търговската продажба по см. на чл. 318 и сл. ТЗ.
Пред настоящата инстанция, спорен по делото е въпросът доставил ли е виззивника/ищеца/
на въззиваемата страна /ответника/ стоката по останалите фактури, неосчетоводени от ответника и
дължи ли последният плащане по тях.
По делото пред ВРС с отговора на исковата молба ответникът своевременно е въвел
правоизключващо възражение за недължимост на претендираните суми, поради неполучаване,
недоставяне от ищеца на печатните произведения, предмет на фактурите и кредитните известия.
4
С оглед така въведеното в процеса възражение , то доказателствената тежест е на ищцовата
страна /въззивника/ да установи и докаже, че е изпълнил своите задължения по чл. 187 ЗЗД, че е
предал стоките и е прехвърлил собствеността им на купувача /ответника/, за което са допустими
всички доказателствени средства по ГПК .
От данните по делото настоящата инстанция установи, че въззивника/ищеца/ не е
ангажирал доказателства от които да се установява и да е провел пълно и главно доказване по
делото, че е предал стоките по процесните фактури и е прехвърлил собствеността им на
ответника/купувача/. В допълнение на изложеното следва да се отбележи, че по делото няма данни
от които да се установява редовно ли са водени счетоводните регистри на двете страни по делото,
като такава задача от страна на ищеца не е била поставяна и на вещото лице по назначената и
приета по делото съдебно-счетоводна експертиза. С оглед поставената задача вещото лице е дало
заключение единствено осчетоводяването на процесните фактури в счетоводните регистри на
двете страни. Доколкото процесните фактури и кредитни известия са издадени от ищеца и не
носят подпис на въззиваемата страна/ответника/ то те са непротивопоставими на ответната страна,
както и поради неангажиране на посочените доказателства. Предвид изложеното предявеният иск,
в частта в която е отхвърлен с обжалваното решение, е недоказан.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното
решение на РС – Видин потвърдено.
По отношение на разноските пред въззивната инстанция.
С оглед изхода на делото на насрещната по жалбата страна не се следват разноски, поради
ненаправено искане за присъждане на разноски.
По изложените съображения, ВОС РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №447 от 07.12.2021г по гр д. № 455/ 2020г. по описа на
Районен съд-В**.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5