МОТИВИ ПО ПРИСЪДА №33/28.03.2019 Г. ПО ВНОХД №310/2016 Г. ПО
ОПИСА
НА ОКРЪЖЕН СЪД - ВИДИН.
В съответствие с разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК, Съдът изготви
следните мотиви по ВНОХД №310 по описа
за 2018 година на
Видински окръжен съд, както следва:
Делото е образувано по жалба на В.Л.М., ЕГН **********,***
срещу Присъда №10, постановена на 09.11.2018г. по н.о.х.д.№78 по описа за
същата година на Районен съд – Кула, с която подсъдимият М. е признат за виновен
в това, че на 22.09.2018г., около 03.20часа, в град Грамада, област Видин, по
ул.“Н. В.“ пред дом №4 и №6, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с
рег.№ *, собственост на Д. Б. Н., от град Горна Оряховица, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5
промила на хиляда, а именно - 2,02 на
хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“ с индивидуален номер АЯВВ-0047, регламентирано в Наредба №1 от
19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози на Министерството на здравеопазването,
Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието, след като
е осъден със Споразумение №142/04.08.2009г. по НОХД №170/2009г. на
РС-Белоградчик, влязло в сила на 04.08.2009г. за деяние по чл.343б, ал.1 от НК – престъпление
по чл.343б, ал.2 от НК, като на същото основание съдът го е осъдил и му е
наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, при режим на
изтърпяване „строг“ на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС и глоба в
размер на 500лева.
На основание чл.59, ал.2 във
вр. с чл.1, т1 от НК, съдът е приспаднал времето, пред което подсъдимият В.Л.М.
е бил задържан под стража по Закона за МВР за срок от 24 часа на
22.09.2018година.
Съдът е осъдил подсъдимия и да
заплати на основание чл.189, ал.3 от НПК по сметка на Районен съд направените
разноски от 08.18лева за транспортни разходи за явяване на свидетел в съдебно
заседание.
По така постановената присъда в законоустановения
срок е постъпила една въззивна жалба от подсъдимия М. чрез защитника му адвокат
Г.Г. ***, с която уведомяват съд, че не са доволни от присъдата и смятат, че
същата е незаконосъобразна и необоснована, постановена е при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, както и че са нарушени
разпоредбите на материалния закон, а постановеното наказание е завишено с оглед
разпоредбите на закона. В жалбата се твърди, че в хода на производството не
са били събрани категорични и безспорни
доказателства за авторството на деянието, поради което присъдата почивала на
предположения.
Със
жалбата се иска да бъде изменена атакуваната присъда, като бъде постановено
решение, с което да бъде редуцирана присъдата до предвидения минимален размер
съгласно разпоредбата на чл.55 НК или подсъдимият бъде оправдан по така
повдигнатото му обвинение.
Алтернативно се
иска ако бъде преценено, че са налице допуснати отстраними процесуални
нарушения, делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок срещу така постановената присъда. В нея се развиват
оплакванията, описани по-горе.
Окръжен съд Видин, в настоящия си
състав, след като прецени доводите на страните по делото, събрания
доказателствен материал, и след като се извърши служебно проверка на присъдата, с оглед чл.314 НПК и
след съвещание прие и внесе отново в съдебно заседание делото, тъй като прие жалбата за основателна, поради което отмени
изцяло атакувания съдебен акт и постанови нова присъда, с която призна за невинен
подсъдимия по обвинението по чл.343б, ал.2 от НК,
поради което го оправда по това обвинение.
При постановяване на присъдата,
Съдът прие за установено от фактическа страна, следното:
На 21.09.2018 година подсъдимият В.Л.М.,
заедно със свидетеля К.Ж. К. отишли от село Рабиша, в град
Грамада, където се провеждал традиционния местен панаир. До там стигнали с лек
автомобил, управляван от К. К. марка „Опел“, модел „Астра“, с
рег.№*. В местната механа в град
Грамада подсъдимият пил бира и други спиртни напитки.
В ранните часове на 22.09.2018 г.
около 03.00 часа, излизайки от механата подсъдимият седнал в автомобила, с
който дошли, тъй като свидетеля Костов в момента не се е намирал в него и започнал
да управлява криволичейки с моторното превозно средство из улиците на град
Грамада.
Свидетелите – служители на
РУ-МВР-град Кула М. Е. М., Л. С. К., които същата вечер охранявали панаира и били с една служебна кола, а с
друга били младши контрольора Б. Й. И. и Н. Н. го проверили в това число и за
наличие на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с проба №01588,
като това техническо средство показало в 03.24 часа наличие на алкохол в
издишания въздух 2,02 на хиляда. Същевременно свидетеля И. на л.2 от ДП установява, че „Лицето отказа да получи талон за медицински
изследване с №0007431“, приложен по делото на л.5 от ДП.
Свидетелят М. М. от своя страна установява, че първо
бил съставен акт на подсъдимия и бил задържан в РУ-Кула, като бил конвоиран до
ФСМП-Кула за освидетелстване с оглед задържането му, както и че „Той отказа да
даде кръв на мястото на проверката, беше му предоставен талон за изследване, но
той отказа да го вземе. Аз присъствах на прегледа във ФСМП. Мисля, че беше попълнено в техните журнали. В
центъра водача беше подканен от нас полицаите да даде кръвна проба, но той
отказа.“/л.31 от делото.
Свидетелят Иванов, който е
извършил проверката за наличие на алкохол в съдебно заседание /л.22 от делото
на КРС/ установява, че „…след което му предоставих талон за медицинско
изследване, който той отказа да получи. Отказът беше удостоверен с подпис.
Талонът е предоставен за връчване в град Грамада и там е оформен отказа. Беше
предоставен един час, в който лицето следва да се яви, за да даде кръвна проба.
Лицето беше задържано и транспортирано във ФСМП-Кула….Съставих акт докато той
беше на освидетелстване в медицинския център, който след завръщането му в
РУ-Кула, му връчих срещу подпис.“
Свидетелят Л. К. в своите показания в съдебно
заседание /л.22 от делото/относно фактическата обстановка установява, че „Проверихме
го с „Алкотест Дрегер 7510“ и установихме алкохол в издишания въздух над 1,2 на
хиляда, но не си спомням точно показанията. Транспортирахме лицето до град Кула
със служебната кола. Подканихме го да даде кръвна проба, като му беше предоставен талон за кръвна
проба, но той отказа. Аз и колегата М. го
транспортирахме до спешния център за освидетелстване за задържането му.
Подканихме го отново да даде кръвна проба във ФСМП, но той отказа. Не си
спомням кои бяха медицинските лица в спешния център. В последствие му бе
съставен акт от колегата Й..“
В съдебно заседание, с оглед
изясняване на фактическата обстановка първостепенния съд е призовал и разпитал
д-р М. И. М., /л.48 от делото/, която на
22.09.2018 година била нощна смяна и същата установява, че сутринта е бил
доведен подсъдимият М. от двама
полицейски служители за освидетелстване за задържане. Тя установява следното: “Не
ми дадено обяснение в каква връзка е задържано лицето. Само ме уведомиха, че е
за освидетелстване и аз извърших освидетелстването. Не съм канила аз или мои
колеги лицето да даде кръвна проба за извършване на химическо изследване за
наличие на алкохол или наркотични вещества в кръвта. Не зная дали полицаите са
го подканяли да даде кръв, но в мое
присъствие не са…Ние вписваме в журнал имената на лицето и ако то откаже кръвна
проба се подписва в журнала срещу направения отказ. Не е ставало въпрос за
взимане на кръвна проба. Лицето не е заявявало пред нас, че желае да бъде
тествано за алкохол…Когато лицето е задържано всички документи се представят от
полицейския служител – лична карта, фиш в който е отразено тестването на лицето
за алкохол с Дрегер, както и талон за медицинско изследване. Ако не ни бъде
представено от полицаите искане и талон за
медицински изследване нямам право да взема кръвна проба.“ Тази свидетелка установява също, че
„Лицето видимо не изглеждаше употребил алкохол.“
Горната фактическа обстановка се установява
по безспорен начин от събраните писмени и гласни доказателства по делото – свидетелски
показания, както и от приложените по досъдебното производство талон за
изследване №0007431/л.5/, акт №0710913 за установяване на административно
нарушение/4/, талон за извършена проверка на Дрегер 7510 DRBB0047, от който е видно, че последната проверка на същия е
направена на 30.04.2018г./л.6/ и констатацията за извършената проверка на
подсъдимия /л.7/, както и заповед за задържане на лице/л.12/ от ДП, където е
записано, че същият е управлявал МПС след употреба на алкохол над 1,2 на хиляда промила, както и от проведените в
съдебно заседание от въззивния състав
съдебно процесуални действия.
Окръжен съд Видин, вземайки в предвид
материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение
и закона, прави следните правни изводи:
От така описаната по-горе
фактическа обстановка следва да се направят следните изводи:
1. че в показанията на
разпитаните свидетели – служители на РУ на МВР- Кула има разминаване относно
действията им по време на проверката и
след нея и дори противоречия между самите техни показания и показанията на
разпитания лекар;
2. че при направената проверка,
същите са били наясно, че установеното наличие на алкохол в размер на 2.02 на
хиляда е над 1,2 промила;
3.че при самата проверка са
предприели процедура по установяване на концентрацията на алкохола в кръвта на
подсъдимия, уредена в чл.3 на Наредба №1 от 19.07.2017г. да реда за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Същевременно след подробно запознаване и
анализиране на Наредба №1, настоящият състав намира, че фактически Наредбата
урежда две процедури на реда на установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта, които зависят от установената вече с техническо средство концентрация
на алкохола в кръвта на съответния
проверяван, а именно: първата процедура е разписана в чл.3 от Наредба №1
и тя регламентира какво и как трябва да направят проверяващите органи, а
именно: чл.3, ал. 2 от Наредба №1 установява, че когато се прави проверка на
място и при установена с технически средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда се съставя акт за установяване на административно
нарушение и контролния орган попълва и талон за изследване по образец съгласно
приложение №1, като чл.3а, т.1, т.2 и т.3 установява трите хипотези, при които
след измерване на концентрацията в кръвта чрез издишания въздух и отчитащ
съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища, трябва да се издаден талона
за да се направи медицинско и химическо лабораторно
изследване.
Втората процедура е уредена в
чл.7 от Наредба №1, и тя касае варианта, когато с техническото средство е
установена концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. Съгласно тази разпоредба при посочената концентрация
на алкохол, полицейския орган веднага съпровожда лицето до мястото на
извършване на установяване на концентрацията с медицинско изследване. Че това е
така показва и факта, че с оглед изискването за съпровождане за медицинско
изследване в тази хипотеза не е
предвидено издаване на талон за медицинско изследване и неговото
издаване се обезсмисля, тъй като след като лицето се отвежда веднага в ЦСМП, то
е безпредметно да се издаде талон, в който да бъде отразено до кога следва да
се яви в съответното заведение за вземане на кръвна проба.
С оглед на горното изложение, настоящият
състав намира, че е допуснато нарушение на разпоредбите на Наредба №1, тъй като
с оглед на установената концентрация на алкохола в кръвта с техническо средство
на подсъдимия М., която е 2.02 на хиляда, която съответно е над 1,2 на хиляда,
е следвало да се приложи установената процедура по чл.7 от Наредба №1, т.е.
подсъдимият да бъде съпроводен от
полицейските органи за медицинско изследване и вземане на кръвни проби в ЦСМП или съответните му филиали, съгласно
чл.11 от Наредба №1.
В конкретния случай подсъдимият М.
е бил съпроводен до ФСМП – Кула, но не за вземане на кръвна проба, а за
освидетелстване за задържане, което се
установява както от показанията на двамата полицейските служители – М. и К., така и от д-р М. И. М. Лекарката обаче е
категорична, че повода подсъдимия да е заведен във ФСМП-Кула е бил именно
освидетелстването за задържане, тъй като действително впоследствие подсъдимия е
задържан. Но същевременно лекарката установява, че както полицейските
служители, така и подсъдимия не са споменавали нещо за вземане на кръвна проба.
Въпреки твърденията на свидетелите – полицейски служители М. и К., че и в центъра те са подканяли
подсъдимия да даде кръвна проба, но той бил отказал, съдът не кредитира тези
показания, а кредитира показанията на д-р М., тъй като нейните показания всъщност възпроизвеждат процедурата по вземана
на кръвни проби, установена в чл.12, който регламентира, че следва да се уверят
в самоличността на изследваното лице, да впишат име, дата и час, да опише
състоянието на изследваното лице и
поведенческите му реакции, както и на чл.15,
ал.7 и ал.8 от Наредба №1, който
регламентира как точно следва да се вземат пробите и как се действа при отказ
на лицето да бъде изследвано, къде се вписва отказа и от кого се подписва: „Не
зная дали полицаите са го подканяли да
даде кръв, но в мое присъствие не са…Ние вписваме в журнал имената на лицето и
ако то откаже кръвна проба се подписва в журнала срещу направения отказ. Не е
ставало въпрос за взимане на кръвна проба. Лицето не е заявявало пред нас, че
желае да бъде тествано за алкохол…Когато лицето е задържано всички документи се
представят от полицейския служител – лична карта, фиш в който е отразено
тестването на лицето за алкохол с Дрегер, както и талон за медицинско
изследване. Ако не ни бъде представено от полицаите искане и талон за медицински изследване нямам право да взема
кръвна проба.“ Тази свидетелка
установява също, че „Лицето видимо не изглеждаше употребил алкохол.“
В конкретния случай съдът приема,
че е безспорно доказано, че подсъдимият е съпроводен до ФСМП-Кула за
освидетелстване за задържане, без служителите на МВР да са представили
съответните документи за вземане на кръвни проби, не са заявили, че го водят за
кръвни проби и твърдението, че и тук е отказал такива са безспорно опровергани
от факта, че подсъдимия нито е вписан в амбулаторния журнал за вземане на
кръвни проби, нито е вписан и подписан отказ от него да му вземат кръвни проби.
В тази процедура по чл.7 от
Наредба №1 единствените възможности да се приемат показанията на техническото
средство са уредени в чл.12, ал.3 от Наредба №1 – лицето не се придружава от
служители на МВР, и липсва документ за самоличност, тъй като при тези
обстоятелства съответните лица по чл.12, ал.1 нямат право да вземат кръвни
проби за медицинско изследване и
съгласно ал.4 при тези обстоятелства се приемат показанията на техническото
средство. В конкретния случай се доказа безспорно, че подсъдимият е бил
придружен от служители на МВР от една страна, както и че не е представен
документ за самоличност на подсъдимия, което видно от показанията на лекарката
се предоставя от служители на МВР, но докато подсъдимия е бил във ФСМП –Кула,
свидетелят И. е съставял Акта за установяване
на административно нарушение – „Съставих акт докато той беше на освидетелстване
в медицинския център, който след завръщането му в РУ-Кула, му връчих срещу
подпис.“, като за съставянето е необходим документа за самоличност.
С оглед така посочената
фактическа обстановка и установените изисквания на Наредба №1 от
19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози събраните по делото доказателства, настоящият състав
намира, че така извършеното деяние е несъставомерно, поради следните
съображения:
От обективта страна съдът намира, че доказателствата сочат, че с оглед това, че
вместо процедурата по чл.7 е задействана процедурата по чл.3 от Наредба №1,
обективно съдът няма безспорни и категорични доказателства за концентрацията на алкохол в
кръвта на подсъдимия, която да е установена по установена по надлежния ред,
дори напротив тук е нарушен установения надлежен ред, което е елемент от фактическия състав от
обективна страна на деянието по чл.343б, ал.2 НК, тъй като последния е
придружен до ФСМП, но не му е взета кръвна проба, въпреки изискванията на чл.7
от Наредба №1, а същевременно съдът не може да приеме показанията на
техническото средство, тъй като не са налице регламентираните обстоятелства по
чл.7, ал.3 от Наредба №1. Нещо повече, показанията на д-р М. внасят още по-голямо съмнение относно употребата на
алкохол, тъй като същата удостоверява, че „Лицето видимо не изглеждаше употребил
алкохол.“ Още по-голямо съмнение внася и установения от съда факт, че
фактически подсъдимият се е намирал във ФСМП – Кула именно в определения един
час за явяване в талона за изследване/л.5 от ДП/- талона е връчен в 03.50, даден е един час за явяване,
тоест до 04.50, а видно от амбулаторния журнал/л.41 от делото на КРС/,
подсъдимият е вписан под №1613, в 04.10часа на 22.09.2019 година, и въпреки
това служителите на МВР не са предоставили документите на подсъдимия за вземане
на кръвна проба или отказ от него да му вземат кръвна проба, който да бъде
оформен съгласно разпоредбата на чл.15, ал.7 и ал.8 от Наредба №1, с което биха
изпълнили изискванията на посочената разпоредба. Съответно несъставомерността
на обективната страна, влече и несъставомерност и на субективната страна на
деянието.
Съдът следва да посочи още, че
независимо, че чл.343б, ал.2 НК посочва
деецът, който „управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0,5 на хиляда“, то механизма на установяване на концентрацията е
определен в Наредба №1, поради което съдът намира, че с оглед установената
концентрация с техническо средство в
конкретния случай, а тук е 2.02, то следва да се спазват процедурите или на
чл.3 или на чл.7 в конкретния случай.
Всички тези установени по
безспорен начин писмени доказателства по делото, противоречията между
показанията на свидетелите –служители на МВР помежду им и с тези на д-р М., внесените съмнения от посочените по-горе писмени и
гласни доказателства, доведоха съда до извода за несъставомерност на деянието,
съответно до това да признае подсъдимия за невинен по повдигнатото обвинение и
да го оправдае по него.
С оглед направения извод съдът
постанови направените разноски на основание чл.190, ал.1 от НК да останат за
сметка на държавата.
Водим от горните съображения,
съдът отмени Присъда №10 от 28.03.2019 година на КРС по н.о.х.д.№78 на същия
съд по описа за 2018г и постанови новата
присъда и настоящите мотиви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.