Р Е Ш Е Н И Е
14.07.2018
год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2018 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Велики Преслав трети състав
На
20 (двадесети) март Година 2018
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Стоян Момов
Секретар Марияна Василева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Момов
административно-наказателно
дело номер 491 по
описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Н.Н.Н. с ЕГН **********
срещу наказателно постановление № 17-0869-000750 от 16.05.2017 г., издадено от Началник
на група при ОДМВР – Шумен, сектор „Пътна полиция” (СПП).
Жалбоподателят
оспорва приетото от административнонаказващия орган, че извършил вменените му
нарушения от обективна страна. Твърди, че проверяващият го служител на МВР не
му се представил, а се държал грубо с него. Излага, че излязъл от автомобила
си, тъй като искал да покаже на полицая стикера, удостоверяващ наличието на
сключена задължителна застраховка и веднага след това влязъл обратно в
превозното средство. Сочи, че за едно и също нарушение му били наложени две
наказания, а освен това случаят бил маловажен. Предвид изложеното се иска от
съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
В
съдебно заседание, пълномощникът на жалбоподателя поддържа доводите в жалбата и
отправеното искане. Допълва същата, сочейки, че било налице и допуснато
процесуално нарушение, тъй като наказателното постановление било издадено на
16.05.2017 г., а издалият го началник на група в
ОДМВР бил упълномощен за това едва на
01.06.2017 година.
В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН въззиваемата
страна моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Видно от
материалите по приложената по делото административнонаказателна
преписка, на 20.03.2017 г. полицай И. П.П. – командир
отделение при ОД на МВР – Шумен съставил акт за установяване на административно
нарушение № 750 (Серия Г, бл.№ 642890) от
20.03.2017 г. срещу Н.Н.Н. с ЕГН ********** ***, за това, че „на 10.03.2017 г. около 16,30 ч, на път II-73
в центъра на с. Веселиново в посока от с. Риш към гр. Смядово управлявал лек
автомобил Фолксваген Голф с рег. № ****, собственост на ****от гр. В. Преслав.
След извършена проверка от служ. И.Г. същия е установил следните нарушения: 1.
Водачът използва мобилен телефон по време на управление на МПС без устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му; 2. При
съпровождане на извънгабаритен товар от служ. Г. и временно спиране на движението,
водачът Н. не изпълнява разпореждането на контролен орган на МВР да не излиза
от автомобила по време на проверката, като същия излиза от автомобила;
3. След като на Н. му е разпоредено да влезе в амтомобила от контролен
орган на МВР в лицето на служ. Г. същия отново не изпълнява разпореждането и
остава извън автомобила, с което нарушил чл. 104а и чл.
103 от ЗДвП.”.
На
основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно
постановление № 17-0869-000750 от 16.05.2017 г., с което на Н.Н. са наложени
административни наказания: глоба в размер на 50 лв., на осн. чл. 183, ал. 4, т.
6 от ЗДвП, глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месец, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и глоба в размер
на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за това, че „на
10.03.2017 г. около 16,30 ч, в община Смядово, на път втори клас № 73 – в
центъра на с. Веселиново, в посока от с. Риш към гр. Смядово управлявал лек
автомобил Фолксваген Голф с рег. № ****, собственост на ****от гр. В. Преслав.
След извършена проверка от служител И.Г., същият е установил следните
нарушения: 1. Водачът използва мобилен телефон по време на управление на МПС
без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му;
2. При съпровождане на извънгабаритен товар от служител Г. и временно
спиране на движението, водачът Н. не изпълнява разпореждането на контролен
орган на МВР да не излиза от автомобила по време на проверката, като същият
излиза от автомобила; 3. След като на Н. му е разпоредено да влезе в
амтомобила от контролен орган на МВР в лицето на служителя Г., същият отново не
изпълнява разпореждането и остава извън автомобила, с което
нарушил чл. 104а и чл. 103 от ЗДвП.”.
Съдът, като обсъди материалите по
приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на И. П.
(актосъставител), П.П., И.Г. (свидетели по акта) и М.М., вкл. недатирана справка за
нарушител, отразяваща последно наложена ПАМ от 11.07.2017 г., както и като
съобрази служебно известните действалите последователно във времето заповеди на
Министъра на вътрешните работи Рег. №№ 8121з-748/24.06.2015 г.,
8121з-746/01.06.2017 г. и 8121з-952/20.07.2017 г. (приложена по преписката), и
трите – определящи да издават наказателни постановления за нарушения по ЗДвП и
началниците на групи в СПП при ОДМВР, приема, че описаните в наказателното
постановление обстоятелства на нарушенията се установяват по несъмнен и
категоричен начин от събраните по преписката, вкл. при съдебната проверка
доказателства.
При
така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Последната
е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо
което е издадено атакуваното НП и в установения от закона 7-дневен срок от
връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:
При съставянето на
акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на административно
наказателно-процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. В
тази насока, възражението на пълномощника на жалбоподателя за липса на компетентност
на издалия оспорваното наказателно постановление към датата на издаването му,
се явява неоснователно. Неточното посочване в НП на заповедта за делегиране на
правомощия по чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, при действителното наличие на такова
оправомощаване (в процесния случай – служебно известната на наказващия орган и
на съда заповед Рег. №
8121з-748/24.06.2015 г. на Министъра на ВР),
не е процесуално нарушение от категорията на съществените, вкл. такова, което
да засяга в каквато и да било степен правото на защита на наказаното лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. В настоящото производство, жалбоподателят не ангажира годни
доказателства, оборващи тази презумпция.
Съдът приема, че по делото се доказа по
безспорен начин, че на посочените в наказателното постановление дата и място, Н.
управлявал моторно превозно средство.
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение по чл. 104а от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, на водача на моторно превозно
средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на
телефона без участие на ръцете му. В
случая, от показанията на свид. Г. се установи, че по време на движението си,
управлявайки лек автомобил, Н. използвал мобилен телефон, като правил снимки с
него на съпровожданата от полицейския автомобил колона с извънгабаритен товар.
Ирелевантно е дали същият е провел разговор чрез мобилното си устройство, тъй
като забраната на цитираната разпоредба се отнася за каквото и да е
„използване“ на телефона, вкл. снимане. Тоест, Н. нарушил пряката забрана на посочения
законов текст. Предвид гореизложеното, съдът
намира, че жалбоподателят осъществил от обективна и субективна страна вмененото
му административно нарушение по чл. 104а от ЗДвП.
Поради
това, съдът счита, че административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана законосъобразно за нарушение по чл. 104а от ЗДвП.
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана и за две нарушения по чл. 175, ал. 1,
т. 4 вр. чл. 103 от ЗДвП. Съгласно последната разпоредба, водачът
на пътно превозно средство е длъжен да изпълнява указанията на представителя на
службата за контрол. В случая, Н. пряко възприел разпорежданията
на полицай Г. – първото да не излиза от лекия автомобил, в който се намира и
което управлява, а второто – да влезе в автомобила, след като вече е излязъл от
него. Независимо от възприемането на дадените му разпореждания, жалбоподателят
не се подчинил и отказал да изпълни вербално отправените разпореждания.
Съдът приема, че всяко
от деянията е извършено виновно, при пряк умисъл, тъй като нарушителят пряко
възприел дадените му от полицейския служител разпореждания, но не ги изпълнил.
Предвид горното, съдът приема, че
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
законосъобразно за нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 вр. чл. 103 от ЗДвП.
Досежно размера на наложените наказания:
1. В нормата на чл. 183, ал. 4,
т. 6 от ЗДвП е предвидена административнонаказателна отговорност за водач, който използва мобилен телефон
по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство,
позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му.
Административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя
наказание в определения от законодателя размер.
2. В нормата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е
предвидена административнонаказателна отговорност за водач, който
откаже да изпълни нареждане на орган за контрол и регулиране на движението. За
това нарушение законодателят е предвидил наказание „глоба“ в размер от 50 лв.
до 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един до шест
месеца.
При индивидуализацията на
наказанията административнонаказващият орган е съобразил обстоятелствата по чл.
27, ал. 2 от ЗАНН. При преценка на всички имащи
значение за отговорността в случая обстоятелства, съдът взе предвид следното: на
първо място – сравнително високата обществена опасност на деянието –
административно нарушение, изразяващо се в отказ да се изпълни нареждане на
униформен полицай; Н. е водач на МПС от 18.03.1997 г., срещу който, за
извършвани нарушения по ЗДвП, са издадени други петнадесет наказателни
постановления и тридесет и един фиша. При съвкупната преценка на имащите
значение за отговорността на Н. обстоятелства, като не намира наличие на смекчаващи
такива, съдът приема, че всяко от кумулативно предвидените в конкретния случай наказания,
на основание чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗАНН, следва да бъдат определени в
максималните, предвидени в закона съответни размери. Доколкото не разполага с правомощие
за утежняване положението на жалбоподателя чрез увеличаване на наказанията и
като съобрази, че всяко от тях е определено от административнонаказващия орган
в пределите на предвиденото в чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, съдът приема, че
същите са определени правилно.
По изложените съображения съдът
намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено
изцяло, като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 17-0869-000750 от 16.05.2017 г., издадено от ****– Началник на група към О.н.М.г.Ш.с.П.п. въз основа на акт за установяване на
административно нарушение № 750
(Серия Г, бл.№ 642890) от 20.03.2017 г., съставен от полицай И. П.П.
– командир отделение към О.н.М.г.Ш.с.П.п. с
което на Н.Н.Н. с ЕГН **********,***, за
нарушение на чл. 104а от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 50 лв. (петдесет лева); за нарушение на чл. 103 от ЗДвП
са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 50 лв. (петдесет
лева) и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от един
месец и за нарушение на чл. 103 от ЗДвП са наложени административни
наказания „Глоба” в размер на 50 лв. (петдесет лева) и „Лишаване от право
да управлява моторно превозно средство“ за срок от един месец.
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с
касационна жалба, пред Административен съд гр.
Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Районен съдия: