№ 158
гр. Р. 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осемнадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Гражданско дело №
20214500100401 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.500 от КЗ от Зк срещу Т. Й. Г..
Ищецът Зк твърди, че във връзка със застрахователно събитие – ПТП,
настъпило на 14.02.2016 г. и на основание договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ ищцовото дружество е изплатило обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди на М.В.К., пострадала
при ПТП, причинено от Т. Й. Г., който като водач на л.а. с рег. № ****
нарушил правилата на движение по пътищата, отнел предимството на
пешеходката К., управлявайки моторното превозно средство с концентрация
на алкохола в кръвта от 1,40 промила и предизвикал ПТП, при което
причинил средна телесна повреда. С деянието Т. Й. Г. е осъществил състава
на престъпление по чл.343, ал.3, пр. първо и последно, буква „а“, пр.2 във вр.
с чл.343, ал.1, буква „б“, пр.2 във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, за което със
Споразумение по НОХД № 2453/2016 г. на Районен съд – Русе е признат за
виновен и е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, чието
изтърпяване е отложено за изпитателен срок от пет години, както и е лишен
от право да управлява МПС за срок от две години. Въз основа на
споразумение между ищцовото дружество и пострадалата, Зк е изплатила на
М.В.К. застрахователно обезщетение в размер на 60 000 лв. за неимуществени
вреди и 3910.79 лв. за имуществени вреди. Във връзка с изплатеното
обезщетение ищецът в настоящото производство e предявил регресен иск
срещу виновния водач за заплащане на сумата от 63 910.79 лв. – главница,
представляваща общото изплатено застрахователно обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди на пострадалата пешеходка, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и направените деловодни разноски и
1
юрисконсултско възнаграждение.
Назначеният по делото особен представител на ответника – адвокат
С.К. оспорва иска по основание и размер, счита, че споразумението между
пострадалата и застрахователя не обвързва деликвента, както и че размерът на
изплатеното обезщетение е прекомерен и не съответства на действително
претърпените вреди.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено следното:
С влязло в сила определение на Районен съд - Русе по НОХД №
2453/2016 г. е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното
производство по посоченото дело, по силата на което Т. Й. Г. е признат за
виновен в това, че на 14.02.2016 г. при управление на М. с рег. № ****, в
пияно състояние – с 1,40 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта,
нарушил правилата на движение по пътищата /чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП,
чл.118, ал.1 от ЗДвП, чл.119, ал.2 от ЗДвП/, отнел предимството на
пресичащата на пешеходна пътека пешеходка М. К. и предизвикал ПТП,
вследствие на което пешеходката е получила средна телесна повреда, довела
до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник и двата долни
крайника за срок повече от тридесет дни. С деянието Т. Й. Г. е осъществил
състава на престъпление по чл.343, ал.3, пр. първо и последно, буква „а“, пр.2
във вр. с чл.343, ал.1, буква „б“, пр.2 във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК и е
осъден на лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е
отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години, както и
е лишен от право да управлява МПС за срок от две години. По настоящото
дело е приобщено НОХД № 2453/2016 г. на Русенския районен съд.
Към момента на процесното ПТП с ищцовото дружество е имало
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите съгласно полица № BG/22/116000466608 с период на
валидност 03.02.2016 г.-02.02.2017 г. за вредите, които водачът на л. с рег. №
**** би причинил на трети лица. По молба на пострадалата в
застрахователното дружество е била образувана щета № 0000-1000-63-17-
7184/30.03.2017 г. На 09.08.2017 г. застрахователно-експертната комисия при
застрахователя е предложила на М. К. да се изплати обезщетение в размер на
60 000 лв. за неимуществени вреди и 3 910.79 лв. за имуществени вреди,
което предложение е прието от пострадалата и между застрахователя и М. К.
е подписано споразумение № 456 от 19.09.2017 г. /л.20 от делото/. Съгласно
2
приложените платежни нареждания от 27.11.2017 г., 15.12.2017 г. и
12.01.2018 г. /л.21, л.22, л.23 от делото/ посочените суми са били преведени
от застрахователя на пострадалото лице. Извършеното плащане на процесната
сума не се оспорва от ответната страна.
От представените писмени доказателства – епикризи, експертно
решение на ТЕЛК № 1039 от 074/20.04.2017 г., болнични листове,
медицински направления, както и от назначената и приета по делото СМЕ се
установява, че в резултат на ПТП М. К. е получила политравма, довела до
трайно затрудняване на движенията на левия горен и двата долни крайника.
Проведено е 48-дневно болнично лечение, включващо пет оперативни
интервенции, три въвеждания в обща анестезия, имобилизации на ляв горен и
десен долен крайник и медикаментозно лечение. Пострадалата е преминала
четири курса на физиотерапия и рехабилитация. На втори етап е проведена
и артроскопска оперативна интервенция на дясна колянна става. В домашно-
амбулаторни условия е проведено медикаментозно лечение, като общият
период на лечение е бил 431 дни. Възстановителният период е продължил
повече от обичайното – не по-малко от 14 месеца, като движенията на
пострадалата са останали затруднени и впоследствие. Пострадалата е
претърпяла болки, най-интензивни непосредствено след получаване на
уврежданията, в следоперативните периоди и при раздвижванията. Според
вещото лице болките в областта на счупванията могат да се усещат в
продължение на години, особено при физически натоварвания и при промяна
на атмосферните условия. Съгласно експертизата в резултат на оперативните
интервенции, на лявата предмишница, таза, десните коляно и подбедрица ще
останат постоянни оперативни цикатриси.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.500 от КЗ застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение, заедно с
платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за
движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата
по закон норма. С влязло в сила определение на Районен съд - Русе по НОХД
3
№ 2453/2016 г. е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното
производство по посоченото дело, по силата на което Т. Й. Г. е признат за
виновен в това, че на 14.02.2016 г. при управление на М. с рег. № ****, в
пияно състояние – с 1,40 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта,
нарушил правилата на движение по пътищата /чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП,
чл.118, ал.1 от ЗДвП, чл.119, ал.2 от ЗДвП и предизвикал ПТП, при което
пешеходката М. К. получила процесните увреждания. Споразумението има
характер на влязла в сила присъда и на осн. чл.300 от ГПК е задължително за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. От писмените доказателства по делото се установява,
че за л. с рег. № ****, при чието управление е причинено ПТП, е имало
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
настъпване на деликта със З. и че по силата на споразумение № 456 от
19.09.2017 г. между пострадалата и застрахователя, ищцовото дружество е
изплатило на М. К. застрахователно обезщетение в размер на 63 910.79 лв.
съгласно приложени платежни нареждания, неоспорени от ответната страна.
Регресното право на застрахователя възниква, когато той се
освобождава от отговорност по застрахователния договор с деликвента на
изрично посочените в чл. 500 от КЗ основания, сред които е управлението на
МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма – над 0,5 на хиляда съгласно Закона за движение
по пътищата. Въз основа на установеното по делото настъпване на деликта в
резултат на виновно действие на застрахованото лице и наличието на писмени
доказателства за изплащане на дължимото обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди от застрахователя на третото увредено лице, за
застрахователното дружество възниква регресното право за получи
заплатеното обезщетение от застрахования. Настоящият състав намира за
неоснователно възражението на особения представител на ответника за
недоказаност на иска по размер. От приложените писмени доказателства и от
заключението на вещото лице се установява, че разходите на пострадалата за
лечение и медикаменти на стойност 3910.79 лв. са извършени във връзка с
нейните телесни увреждания, причинени от деликта. Съдът счита размера на
заплатеното застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на
стойност 60 000 лв. за адекватен на тежестта на уврежданията предвид
4
възрастта на пострадалата, вида и обема на причинените неимуществени
вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки,
продължителността на възстановителния период /съгласно приетата по делото
СМЕ/, и общовъзприетото понятие за справедливост.
Въз основа на горното съдът намира предявения иск за допустим,
основателен и доказан.
Върху главницата от 63 910.79 лв. се дължи и законна лихва, считано от
16.06.2021 г. – датата на подаване на исковата молба (както е претендирано)
до окончателното изплащане.
С оглед резултата от делото и на основание чл. 78 от ГПК ответникът
следва да се осъди да заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер на
3756.50 лв., от които 2556.50 лв. държавна такса, 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение, 400 лв. възнаграждение на вещо лице и 500 лв. депозит за
особен представител на ответника.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Й. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р. ул. „М.
да заплати на Зк с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С. бул.
„С. представлявано от М.С.М. – Г. и П.В. Д. – изпълнителни директори,
сумата от 63 910.79 лева – представляваща стойността на изплатеното на
М.В.К. застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди вследствие на ПТП, причинено на 14.02.2016 г. в гр.
Русе по вина на Т. Й. Г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 16.06.2021 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в
общ размер на 3 756.50 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
5