Р Е Ш Е
Н И Е
№ /14.05.2019г
гр.Плевен
14.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри гр.състав в публичното
заседание на седемнадесети април
през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
при
секретаря Петър Петров и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно
гр.дело № 134 по описа за 2019г. и за да се произнесе съобрази
следното:
Производство
по чл.258 и сл.от ГПК.
С решение на Червенобрежки Районен съд №62/07.02.2019г., постановено по
гр.д.№867/2018г.по описа на същия съд е отхвърлен като неоснователен предявения от П.З.С., ЕГН ********** и П.С.С. ,ЕГН ********** *** иск с правно основание
чл.55, ал.1 пр.3 от ЗЗД против Т.Г.Т. *** за заплащане
на сумата от 5150,31 лв.,с която Т. се е обогатил общо по изп.д. №103/2015г., по
изп.д.№229/2013г.,изп.д.№228/13, изп.д.№ 227/2013г., №49/2018г. и
274/2017г.,всички по описа на СИС при РС Ч.Б.,
поради отпаднало основание за заплащането им с постановяване на решение
№61/17. 06.2018г. по гр.д.№2610/2017г. на ВКС.Със същото решение на ЧРС на
основание чл.78, ал.3 ГПК П.З.С. и П.С.С. са осъдени да заплатят
на Т.Г.Т. сумата от 450 лв. направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение по
делото.
Срещу така постановеното решение е постъпила
въззивна жалба от П.З.С. и П.С.С.,в която се твърди,че обжалваното решение е неоснователно,необосновано
и противоречи на закона. Подробни доводи и съображения в тази насока са
изложени във въззивната жалба.В заключение въззивниците молят Окръжния съд да
отмени изцяло решението на ЧРС и Т.Г.Т.
да бъде осъден да им заплати сумата
5 150,36лв.,ведно със законна лихва върху нея до окончателното
изплащане на сумата.Претендират се направените по делото разноски за двете
съдебни инстанции.В съдебното заседание на 17.04.2019г.пред ПОС въззивникът П.С.
чрез своя пълномощник адвокат И.Д. от САК поддържа подадената от неговия
доверител и съпругата му въззивна жалба и моли съдът да я уважи,като е уточнено
,че действително заплатената сума по процесните изп.дела е в размер на
4 636,77лв. Втората въззивница П.С. не се е явила в съд.заседание на
17.04.2019г.От нейния пълномощник адвокат И. В. от ПАК е депозирана молба,с
която изцяло се поддържа въззивната жалба и се претендират направените
разноски.
Въззиваемият Т.Г.Т. е депозирал писмен отговор в срока по чл.263
ал.1 ГПК,в който взема становище,че въззивната жалба е неоснователна,а
обжалваното решение на ЧРС като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.В съдебното заседание на 17.04.2019г. същият лично и чрез своя процесуален представител-адвокат И.А.
от ПАК поддържа така подадения писмен отговор и моли съда да остави без
уважение подадената въззивна жалба като потвърди решението на ЧРС като правилно
и законосъобразно.Претендират се и направените разноски за настоящата
инстанция, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Окръжният съд като прецени визираните в жалбата оплаквания , становищата на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено средното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на
разглеждане в настоящото производство е иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД,предявен от П.З.С. и П.С.С.,въззивници пред настоящата инстанция срещу Т.Г.Т.
/въззиваем/ за сумата 5 150,31лв.Сумата се претендира като получена от
ответника Т. на отпаднало основание-решение
на ВКС №61/07. 06. 2018г.по гр.д.№2610/2017г.,като се твърди,че тази сума е
изплатена от ищците по няколко изп.дела,съответно сумата 330 лв.по
изп.д.№103/2015г.;сумата 836,67лв.по
изп.д.№229/2013г.,сумата 120 лв.по изп.д.№227/2013г.;сумата 150лв.по изп.д.№228/2013г.;сумата
520лв.по изп.д.№272/2017г.,сумата 1346лв. по изп.д.№49/2018г.и сумата 1375лв.по
изп.д.№76/2018г.
Безспорно между страните е,че с
решение на ВКС №61 от 07. 06. 2018г., постановено по гр.д.№2610/2017г.са отменени решение на Плевенски Окръжен съд №118/24.03.2017г.по въззивно гр.д.№26/2017г. и
потвърденото с него решение на Червенобрежки Районен съд №322/21.12.2016г. по гр.д. №683/2016г. в обжалваната
част , с
която са отхвърлени предявените
искове от ищците в настоящото производство П.З.С. и П.С.С.
срещу Т.Г.Т. по чл.108 ЗС за предаване владението на
източното избено помещение в жилищната сграда, находяща се в гр.Ч. б.,ул.“***“№*** и предявеният по реда на чл.109 ЗС иск за
премахване съществуваща външна стена, успоредна на източната фасада на лятната
кухня и за преместване входа на западното избено помещение от южната на
западната фасада на жилищната сграда.ВКС
се е произнесъл по същество,като с цитираното решение е признато за установено по отношение на Т.Г.Т. ***,
че П.З.С. и П.С.С.
притежават правото на собственост върху източното
избено помещение в жилищната сграда, находяща се в гр.Ч. б.,ул.“***“№*** ,принадлежащо
към притежаваното от тях жилище на първия етаж от сградата, като придобито по
силата на договор за покупко-продажба, сключен на 02.06.2011г. /н.а.№***, том ***, регистър №***, дело №***./ и на осн.чл.108 ЗС Т.Т. е осъден да предаде на П.З.С.
и П.С.С. владението върху това избено помещение.С решението на ВКС на основание чл.109 ЗС Т.Т. е осъден да премахне
съществуващата външна стена, успоредна на източната фасада на лятната кухня и
да възстанови в старото положение входа на западното избено помещение в
жилищната сграда като премести входа на това избено помещение от южната на
западната фасада на сградата, находяща се на ул.“***“№*** , идентификатор ***. С решението
на ВКС Т.Т. е осъден да заплати на П.С. сумата 5960лв.
и на П.С. 2738.95лв., направени по
делото разноски.
Въз
основа на горепосоченото решение на ВКС,с което са уважени предявените от
ищците П.С. и П.С. искове по чл.108 ЗС и по чл.109 ЗС ,същите считат,че сумите
по описаните изп.дела са заплатени на ответника Т.Т. на отпаднало основание и
подлежат на връщане на осн.чл.55 ал.1 ,предл.последно ЗЗД.
Няма спор,че между страните са водени множество граждански
дела по предявени искове с правно основание чл.108 ЗС,чл.109 ЗС,дело за делба и
др., приключили с влезли в сила съдебни решения.
От
представените по делото писмени доказателства и от приложените граждански дела
безспорно се установява,че с влязло в сила решение на ЧРС по гр.д.№368/2012г.са уважени предявени от
Т.Т. срещу П.С. и П.С. искове по чл.108 и чл.109 ЗС ,като последните на
осн.чл.108 ЗС са осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението на западното
избено помещение, находящо се в двуетажна жилищна сграда , находяща се в гр.Ч.Б. ,ул.“***“№***
и на осн.чл.109 ЗС да преустановят
действията си, с които пречат на Т.Г.Т.
да ползва собствената си ½ идеална част от поземления имот с площ
607 кв.м., находящ се в гр. Ч.Б., ул. “***” № ***, с идентификатор ***,изразяващи се в
поставяне на метална ограда,като е постановено премахването й в да стане в 7-мо дневен срок от влизане в сила на
съдебното решение.С влязлото в сила съдебно решение П. и П. С. са осъдени да
заплатят деловодни разноски в полза на Т.Т.,за които е издаден изп.лист и е
образувано изп.дело №229 /2013г.по
описа на СИС при ЧРС. От представеното удостоверение от СИС при
ПРС е видно,че по изп.д.№229/2013г.сумата в размер на 837,67лв.е изплатена
направо на взискателя,в срока на поканата за доброволно плащане.
Гр.д.№390/2013г.по описа на РС Ч.Б. е
образувано по молба на П.З.С. и П.С.С. против Т.Г.Т.,като е предявен
иск за делба на жилищната сграда,заедно
с други постройки и дворното място , находящо се в гр. Ч.Б., ул.“ ***“ №***
съгласно притежаваните от страните части от съсобствеността. Първоначално с
решение на ЧРС №306/11.04.2014г. по гр.д.№390/2013г.е допусната делба
върху имота.С влязло в сила решение на ПОС №609/08. 12.2014г. по въззивно гр.д№649/2014г.
решението на ЧРС е отменено и ПОС се е произнесъл по същество като не е
допусната делба между страните върху гореописания недвижим имот.С определение
на ВКС №333/04.06.2015г.по гр.д.№1176/2015г.не е допуснато касационно обжалване
на въззивното решение на ПОС и със същото П.З.С. и П.С. са осъдени да заплатят на Т.Г.Т. деловодни разноски в
размер на 200лв.за касационното производство.За присъдените в полза на Т.Т.
разноски е издаден изпълнителен лист и е
образувано изп.дело №103/2015г.по
описа на СИС при ЧРС.По изп.дело видно от удостоверението от СИС при ЧРС сумата
330лв.е изплатена направо на взискателя в срока на поканата за доброволно
изпълнение.
От представения заверен препис от решение на ПОС
№62 от 24.02. 2016г. ,постановено по въззивно гр.д.№1048/2015г. е видно,че със
същото на осн.чл.270 ал.3 ГПК е
обезсилено решение №110/03.07.2015г. на ЧРС по гр.д.№50/2015г.и делото е
върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове.С
решението на ПОС П.З.С. и П.С.С. са осъдени да
заплатят на Т. Т. направените деловодни
разноски в размер на 575 лв. за първата инстанция и в размер 765 лв. за въззивната инстанция.След отменителното
решение на ПОС и връщане на делото в ЧРС ,пред същия е образувано
гр.д.№683/2016г. по което е постановено решение №322/21.11.2016г.на
ЧРС,потвърдено с решение на ПОС №118/24.03.2017г.по въззивно гр.д.№26/2017г.Тези
именно решения на ЧРС и ПОС са отменени
с горепосоченото решение на ВКС №61/17.06. 2018г.по гр.д.№2610/2017г..
Гр.№1147/2017г.
по
описа на РС Ч.Б. е образувано по искова
молба на П.З.С. и П.С.С. против Т.Г.Т. с искане последният да осигури свободен
и безпрепятствен достъп до входа за втория етаж, тавана и покрива на жилищна
сграда в поземлен имот с адрес гр. Ч.Б., ул. *** №***.С определение от
1.02.2018г.,влязло в сила на 09.02.2018г.производството по делото е прекратено на основание чл. 299, ал.2 вр. ал.1 от ГПК, като ищците са осъдени
да заплатят на Т.Т. направените деловодни разноски в размер на 850 лв.,възнаграждение
за един адвокат.За присъдените разноски е издаден изпълнителен лист ,въз основа
на който е образувано изп.д.№49/2018г.От
удостоверението на СИС при ЧРС се установява,че по изп.д.№49/2018г.е изплатена
на взискателя сумата 1230лв.на
разсрочено плащане и такса в размер на 116лв.
Въззивно гр.д.№745/2017г.по
описа на ПОС е
образувано по жалба на П.З.С. срещу действия на ДСИ при ЧРС по изп.д.
№164/2017г. по описа на СИС при ЧРС. С решение №437/02.11.2017г.на ПОС жалбата
на П.З.С. срещу отказа на ДСИ при ЧРС да извърши исканото
изп.действие,обективиран в постановление от 21.09.2017г.по изп.д.№164/2017г.е
оставена без уважение.Решението на ПОС като неподлежащо на обжалване е влязло в
сила на 02.11.2017г.С определение на ПОС №1274/28.11.2017г. по в.гр.д.№745/2017г.на
осн.чл.248 ГПК решението е изменено в частта за разноските, като П. С. е осъден да заплати на Т.Т. направените
пред ОС разноски в размер на 250 лв.С разпореждане на ПОС №2091/07.12.2017 г.
по в.гр.д.№745/2017г.е издаден изпълнителен лист в полза на Т.Г.Т. за присъдените
разноски. Това разпореждане е обжалвано пред ВТАС ,като с определение на ВТАС №28/12.03.2018г.по
в.ч.гр.д.№31/2018г.е потвърдено разпореждането на ПОС за издаване на изп.лист и
със същото П.З.С. е осъден да заплати на
Т.Г.Т. деловодни разноски в размер на
200 лв.За присъдените от ВТАС разноски в размер на 200лв.е издаден
изп.лист,въз основа на който е образувано изп.д.№76/2018г.
по описа на СИС при ЧРС. Съгласно
удостоверението от СИС по това изп.дело сумата 432,40лв.е платена на
взискателя на разсрочено плащане,както и
съответната такса в размер на 40,24лв.по сметката на ДСИ.За присъдените в полза
на Т.Т. деловодни разноски,съгласно решението на ПОС по въззивно гр.д. №745/ 2017г.
и определението по чл.248 ГПК е издаден изпълнителен лист,въз основа на който е
образувано изп.д.№274/2017г. по описа на СИС . / погрешно в ИМ е
посочено изп.д.№272/17г./Видно от удостоверението на СИС при ЧРС по
изп.д.№274/2017г.сумата 475лв.е платена на взискателя на разсрочено плащане, както
и такса в размер на 45лв.по сметка на ДСИ.
Изп.д.№228/2013г. по описа на СИС
при РС-Ч.Б. е образувано на 25.10.2013г. по молба на Т.Г.Т. и издаден изп.лист от ЧРС на основание решение №15/7.03.2013г. по
гр.д.№368/2012г. на ЧРС. Съгласно изпълнителния
лист П.З.С. и П.С.С. са осъдени на основание чл.108 от ЗС да отстъпят
собствеността и предадат владението на западното избено помещение, находящо се
в двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***,на адрес гр.Ч.Б.,ул.“***“№***.Видно
от удостоверението на СИС при ЧРС по това изп.дело е платена сумата
150лв.направо на взискателя,в срока на поканата за доброволно плащане и такса в
полза на ДСИ е недължима.
За
определяне действително заплатените от ищците суми по горепосочените изп.дела е
назначена икономическа експертиза.От заключението на ВЛ К. А.,което не е
оспорено от страните и като обективно съдът възприема изцяло ,се установява,че по изпълнително
дело №103/2015г. ищците са заплатили общо сумата 330 лв.,плащането е извършено на 16.12.2015г.,на
която дата е прекратено и изп.дело.По изп.дело №229/2013г. общо
задължението на ищците е било в размер на 836,67 лв. , която сума е заплатена на 12.11.2013г.и на същата дата е
прекратено изп.дело. По изп. дело №227/2013г.задължението на ищците е в
размер на 120 лв., която сума е платена на 12.11.2013г. По изп. дело №228/2013г. ищците са
осъдени да заплатят 150 лева разноски, като сумата е изплатена на 12.11.2013г.По
изп. дело №274/2017г.задължението
на ищците е в размер на 520 лв.,от
която сума са изплатени по банков път 416 лв. и е останала неизплатена сума в
размер на 104 лв.По изп. дело №49/2018г.задължението
на ищците е общо в размер на 1346 лв., като е изплатена сумата от 1077,60 лв.
по банков път и е останала неизплатена сума в размер на 268,40 лв.По изп. дело №76/2018г. задължението на ищците
е общо в размер на 472.64 лв. , от която сума са изплатени 331,50 лв., а неизплатената
сума е в размер на 141,14лв.По
гражданско дело №1048/2015г. на ПОС Плевен задължението на ищците за разноски
е в размер на 1375лв.,която сума е погасена изцяло на 02.03.2016г. Според
експертизата общо по всички граждански и изпълнителни дела ищците са заплатили
сумата 4636,77лв.В съдебното заседание на 08.01.2019г.пред ЧРС вещото лице на база
представеното удостоверение от СИС при ЧРС е коригирало заключението си посочвайки
,че общата платена сума от ищците е в размер на 5150.31 лв. като няма неизплатени суми по изп.дела.
При така изяснената фактическа обстановка и
след преценка на събраните по делото доказателство,Окръжният съд приема,че не
са налице предпоставките на чл.55 ал.1 ЗЗД за връщане на сумата 5150,31лв.на
отпаднало основание.Установи се ,че тази сума представлява заплатени от ищците
на ответника разноски по гореописаните изпълнителни дела, образувани на
основание надлежно издадени изпълнителни листове по влезли в сила съдебни
решения и определения.Постановеното от ВКС решение №61/07.06.2008г.по
гр.д.№2610/2017г.,с което са отменени решение на ПОС №118/24.03.2017г.по
въззивно гр.д.№26/2017г.и потвърденото с него решение на ЧРС
№322/21.12.2016г.по гр.д.№683/2016г.по описа на ЧРС и са уважени предявените от
ищците искове по чл.108 ЗС и по чл.109
ЗС не съставлява отпаднало основание по смисъла на чл.55 ал.1 ЗЗД за връщане на присъдените и изплатени разноски
по други предходни граждански дела между същите страни, приключили с влезли в сила съдебни решения.Решението на
ВКС касае конкретен правен спор между страните ,предмет на разглеждане по
съответното дело.С това решение на ВКС са отменени горепосочените решения на
ПОС и на ЧРС по реда на инстанционния контрол ,но не са отменени предходните влезли
в сила решения и определения на
съдилищата по приключили граждански дела .С постановеното от ВКС решение ,с което са уважени исковете по чл.108
ЗС и по чл.109 ЗС, предявени от ищците ,не се преуреждат с обратна сила
отношенията между страните по влезлите в сила съдебни актове,които се ползват със стабилитет и за разрешените с
тях правни спорове е формирана сила на пресъдено нещо. Претенцията на ищците за
връщане на заплатените от тях разноски по влезли в сила съдебни решения,би била
основателна единствено в хипотезата,ако тези влезли в сила съдебни актове са
отменени от ВКС по реда на
извънинстанционния контрол-чл.303 и следв.от ГПК,в който случай връщането на
сумите следва да се реализира не чрез иск по чл.55 ал.1 ЗЗД,а чрез издаване на
обратен изпълнителен лист, съгласно разпоредбата на чл.309 ал.2,изр.второ ГПК,препращаща към чл.245 ал.3,изр.второ от ГПК.Безспорно е,че конкретната
хипотеза не е такава.
|
С
оглед изложеното Окръжният съд приема,че искът по чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата 5150,31лв.претендирана като
получена от ответника на отпаднало основание-решение на ВКС №61 от
07.06.2018г.по гр.д.№2610/2017г. е неоснователен
и следва да бъде изцяло отхвърлен.Изводите на ЧРС съвпадат с тези на
въззивната инстанция и на осн.чл.271 ал.1 ГПК обжалваното решение следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При този изход на процеса и на
осн.чл.78 ал.3 ГПК въззивниците следва да заплатят на въззиваемия направените
разноски за настоящата инстанция в размер на 600лв.за адвокатско
възнаграждение,съгласно договор за правна помощ,в който е отразено,че същото
е изплатено в брой и списък на разноските по чл.80 ГПК. Водим от горното, Окръжният съд |
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на осн.271 ал.1 ГПК решението на Червенобрежки Районен съд №62 от 07.02.2019г.,постановено
по гр.д.№867/2018 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.3 ГПК П.З.С.,ЕГН ********* и П.С.С.,ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Т.Г.Т.
***,същ адрес деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 600лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване при условията на чл.280 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: