Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София,10.07.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО-Брачни
състави, І-ви въззивен брачен състав в закрито заседание на десети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ ЕМИЛИЯ
АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдия Хасъмска ч. гр. дело № 4331
по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.435-чл.438 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 44208/26.05.2020
г. по описа на СГС /вх. 2183/29.01.2020 г. и допълнителни молби вх. №
2234/30.01.2020 г., вх. № 3739/18.02.2020 г. и вх. № 4396/25.02.2020 г. по
описа на ЧСИ/, подадена от длъжника В.С.М. срещу насочване на принудителното
изпълнение по изпълнително дело № 20187900400668 по описа на ЧСИ Р.М., с рег. №
790 на КЧСИ, с район на действие СГС, чрез изнасяне на публична продан на
недвижим имот, собственост на длъжника, а именно - 1/2 идеална част от апартамент
– мезонет № 18, ет.7, първо и второ мансардно ниво, находящ
се в жилищна сграда в гр. София, бул. „*********, състоящ се от дневна с
балкон, вътрешна стълба, кухненски бокс и тоалетна на първо ниво и спалня с
балкон и баня с тоалетна на второ ниво.
В жалбата се твърди, че посочения имот е несеквестируем по смисъла на чл. 444, т.7 ГПК. Жалбоподателката признава, че след успешно проведени ревандикационни искове, предявени от нея на основание
чл.108 ЗС, с влезли в сила съдебни решения е призната за собственик на 1/2 ид.част от следните имоти: апартамент №3, офис № 2,
апартамент – мезонет № 18 и апартамент – мезонет № 19 в жилищна сграда, находяща се в гр. София, бул. „*********. Преди да
реализира правата си, признати с влезлите в сила съдебни решения, върху
посочените имоти са били наложени възбрани по образуваното по описа на ЧСИ Р.М.
изпълнително дело № 20187900400668 и имотите са били изнесени на публична
продан. По образуваното изпълнително дело чрез публична продан е била продадена
притежаваната от нея 1/2 ид. част от апартамент № 3,
а към настоящият момент в процес на публична продан са и притежаваните 1/2 ид.части от офис № 2, апартамент – мезонет № 18 и
апартамент – мезонет № 19, придобити на основание чл.92
ЗС. В тази връзка жалбоподателката излага, че апартамент
№ 19 е много голям за нейните жилищни нужди, тъй като отдавна е разведена и
децата й са пълнолетни. Освен това, 1/2 от същия предстои да бъде изнесен на
публична продан на 10.02.2020 г. Предвид това претенцията й е за притежаваната
от нея 1/2 ид.част от апартамент № 18, която се явява
единствен жилищен имот за нея и същата го счита за несеквестируем
по смисъла на чл.444,т.7 ГПК. Същевременно, на процесния
апартамент 18 е била извършена оценка и насрочена публична продан с начало
10.02.2020 г. Междувременно с
допълнителна молба жалбоподателката е приложила към
депозирана жалба нотариално заверена декларация от 13.08.2018 г., вписана в
Служба по вписванията – гр. София, вх. рег. № 53340/14.08.2018 г., акт № 92,
том IX,
дело № 38361/2018 г. за направен отказ от вещно право на ползване върху следния
недвижим имот – апартамент 11, находящ се гр. София,
бул. „*********. С последваща молба поддържа, че на
11.02.2020 г. й е връчено разпореждане на ЧСИ Р.М. от 05.02.2020 г., с което е
прекратено изпълнителното производство спрямо несеквестируемата
1/2 идеални части от процесния апартамент № 18, както
и насрочената с времетраене от 10.02.2020 г. до 10.03.2020 г. публична продан.
Предвид това излага, че след като изпълнителното производство е прекратено
спрямо процесния несеквестируем
имот, то предхождащите изпълнителни действия – възбрана, опис и оценка са без
правно основание и следва да бъдат отменени. В допълнение на депозирана жалба
сочи, че несеквестируемостта на процесния
имот не е опровергана, въпреки обстоятелството, че с постановление от 17.02.2020
г. ЧСИ Р.М. е възбранила друг имот, а именно 1/2 ид.части от апартамент № 6, ет.3, заедно с мазе №4, находящ се в сградата на бул. „Ген. ******” считайки го за
собственост на жалбоподателката. В тази връзка
твърди, че този имот не е нейн, а е придобит от друго
лице – Д.В.И.чрез
договор за покупко – продажба, обективиран
в нотариален акт № 160, том XV,
дело № 3961/16.02.2017 г.
Насрещната страна по жалбата – взискатели в изпълнителното производство С.Е.Г.и С.А.П.,
заявяват становище за неоснователност на жалбата, като се позоват на
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК, съгласно което несеквестируемостта
на непотребимите вещи е забрана за тяхното
осребряване, но налагането на възбрана е допустимо, тъй като задържа имота в патримониума на длъжника. В този смисъл е допустим и описът
на непотребимата вещ, още повече, че в случая
описания имот е предаден за пазене на длъжника. Следователно, при това
тълкуване на закона считат, че извършените от ЧСИ Р.М. изпълнителни действия по
насочване на изпълнението към това имущество не са несъвместими с несеквестируемостта и са законосъобразни. Предвид това,
молят съда да постанови решение, с което да остави частната жалба без уважение.
В мотивите си по чл.436,
ал.3 ГПК, частният съдебен изпълнител Р.М., рег. № 790 на КЧСИ заявява становище
за неоснователост на жалбата, като излага подробни
доводи в тази насока.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в
жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с обясненията на
частния съдебен изпълнител, прие следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е
в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащо на
съдебен контрол изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
Изпълнителното производство по изп. дело № 20187900400668 на ЧСИ Р.М., с рег.№ 790 на КЧСИ
и район на действие СГС, е образувано по повод подадена на 15.05.2018 г. от С.Е.Г./взискател/ писмена молба с приложен към нея Изпълнителен
лист от 04.05.2018 г., издаден по гр.д.№ 04424/ 2006 г. на СГС, ГО, І- 19
състав, въз основа на влязло в сила решение, с което: В.С.М. е осъдена да
заплати на основание чл.55, ал.1 ЗЗД общо на С.Е.Г., К.С.Д.и С.А.П. сумата 162
866 лв., ведно със законната лихва от 26.12.2006 г. до окончателното й
изплащане; Д.Л.Т./М./ е осъдена да заплати на основание чл.55, ал.1 ЗЗД общо на
С.Е.Г., К.С.Д.и С.А.П. сумата 169 604 лв., ведно със законната лихва от
26.12.2006 г. до окончателното й изплащане; В.С.М. и Д.Л.Т./М./ са осъдени да
заплатят на С.Е.Г.сумата 11 702.90 лв.- разноски по чл.64, ал.1 ГПК /отм./, на К.С.Д.-
разноски от 2 327.28 лв., и на С.А.П.- разноски от 1 795.33 лв.; а също и да
заплатят на С.Е.Г., К.С.Д.и С.А.П. общо сумата 199.48 лв.- разноски за
касационно производство. В молбата е заявено искане за налагане възбрани върху
четири недвижими имота, между които и Апартамент № 18 /мезонет/ на първо и
второ мансардно ниво в сградата на ул.“********* в гр. София.
Въз основа на подадени на 23.05.2018 г. и
19.06.2018 г. писмени молби като взискатели по
изпълнителното дело са присъединени и К.С.Д.и С.А.П., в чиято полза е
постановено решението по гр.д.№ 04424/ 2006 г. на СГС, ГО, І- 19 състав /влязло
в сила/ и издаден цитираният по-горе изпълнителен лист от 04.05.2018 г.
От съдебния изпълнител са предприети съответни
действия по изпълнението, като на 16.05.2018 г. са наложени възбрани върху следните
недвижими имоти: Апартамент 18 /мезонет/, Офис № 2, Апартамент № 3 и Апартамент
№ 19, всички находящи се в сграда на бул. „Ген. ******.
На 16.05.2018 г. на длъжникът В.М. е
била изпратена покана за доброволно изпълнение, включително и относно процесния недвижим имот - Апартамент № 18 /мезонет/, която
и е надлежно връчена на 19.06.2018 г.
Съгласно приложена призовка за принудително
изпълнение от 06.02.2019 г. съдебният изпълнител е уведомил жалбоподателката
за насрочен опис и оценка на 1/ 2 ид.части от
апартамент 18. Видно от направено отбелязване, призовката е получена от същата
на 11.12.2019 г.
На 09.01.2020 г. е извършен опис и
оценка на апартамент 18, за което е съставен протокол, в който е посочено, че
публичната продан на 1/2 ид.части от процесния имот ще се проведе в периода от 10.02.2020 г. до
10.03.2020 г.
Със съобщение от 16.01.2020 г. на ЧСИ Р.М.,
получено на същата дата от длъжника В.С.М., последната е уведомена за приетата
по делото пазарна оценка на целия имот в размер на 195 600 лв. и 97 800 лв. за
1/2 ид.части от него, при начална цена на наддаването
при публичната продан в размер на 78 240 лв. за 1/2 ид.ч.
представляваща 80 на сто от стойността на имота.
Предвид това, на 29.01.2020 г. длъжникът В.М.
е депозирала настоящата жалба, с която обжалва изнасянето на публична продан на
притежаваните от нея идеални части от процесното
жилище, с твърдение за неговата несеквестируемост.
С разпореждане от 05.02.2020 г. на ЧСИ е
прекратено изпълнението спрямо несеквестируемата 1/2 ид.част от апартамент 18, находящ
се на първо и второ мансардно ниво в
сградата на бул. „******, гр. София, както и насрочената във връзка с него публична
продан за периода от 10.02.2020 г. до 10.03.2020 г.
За постановения от съдебния изпълнител
акт, длъжникът е уведомен чрез връчено му на 11.02.2020 г. съобщение.
С оглед на това, на 18.02.2020 г. същия е
депозирал заявление до съдебния изпълнител, в което заявява становище, че
въпреки признатата с разпореждането от 05.02.2020 г. несеквестируемост
на процесния имот, липсва произнасяне относно
извършените спрямо него изпълнителни действия по налагане на възбрана, опис и
оценка, които предхождат и обезпечават насрочването на публичната продан от
10.02.2020 г. Позовава се на съдебната практика, че при установяване на несексестируемост, респ. признаването на такава върху
жилищен имот, то следва да бъдат отменени всички изпълнителни действия, които я
нарушават.
Чрез уредената в чл.435, ал.2 ГПК процесуална
възможност длъжникът да обжалва насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо, е създаден
процесуален ред за защита на имуществените обекти, които са необходими за
нормалното съществуване и издръжката на длъжника и членовете на неговото
семейство. С упражняването на това свое право длъжникът цели да осуети
/препятства/ лишаването му от определено имущество, като се основа на неговата несеквестируемост за принудителното изпълнение на
предявеното парично вземане чрез осребряване на това имущество.
От представените по изпълнителното дело
доказателства се установява, че длъжникът В.С.М. към настоящия момент е титуляр
на правото на собственост върху 1/2 идеални части от следните недвижими имоти:
офис № 2, апартамент – мезонет № 18 и апартамент – мезонет № 19 в жилищна
сграда, находяща се в гр. София, бул. „*********.
Доколкото цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяване вземането на
кредитора – взискател, съгласно чл.442 ГПК, взискателят може да насочи изпълнението и върху процесния имот апартамент – мезонет № 18, освен ако не се
установи, че е налице някои от изключенията, установени с нормите на чл.444,
чл.446 и чл. 446 а от ГПК.
Нормата на чл. 444, т. 7 от ГПК установява несеквестируемост на жилището на длъжника, в хипотезата,
при която нито длъжникът, нито някой от членовете на семейството му, с които
живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в
него. Несеквестируемостта на единственото жилище на
длъжника, която е уредена с цитираната законова разпоредба, има за цел да бъде
гарантирано, че принудителното изпълнение срещу длъжника ще бъде така
проведено, че да не се застраши възможността той и членовете на неговото
семейство да преживяват нормално, като не бъдат лишени от единствения недвижим
имот, който притежават чрез ползването на който да бъдат осигурени техните
базови /основни/ жилищни нужди. С оглед целта на несеквестируемостта,
разпоредбата на чл.444, т.7 ГПК постановява, че ако жилището надхвърля
жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени съгласно
Наредба на Министерски съвет, надвишаващата част от него може да бъде предмет
на принудително изпълнение при наличието на условията по чл.39, ал.2 от Закона
за собствеността.
В случая при анализ
на доказателствената съвкупност по делото настоящият
съдебен състав намира, че съдебният изпълнител е поставил законосъобразен акт,
като е приел, че притежаваните от длъжника
1/2 ид.части от процесният
апартамент – мезонет 18 на първо и второ мансардно ниво в сградата на бул. „*********,
гр. София, със застроена площ от 90,00 кв.м., състоящ се от дневна с балкон,
вътрешна стълба, кухненски бокс и тоалетна на първо ниво и спалня с балкон и
баня с тоалетна на второто ниво, при съседи изток – апартамент 16 и 17, запад –
калкан, север – апартамент 19, юг – западен двор, заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното
място цялото от 365 кв.м., съставляващо п-л XIV/151
от кв.10 по плана на гр. София, местност „Крива река”, при съседи: п-л XV/150,
п-л VIII/152, п-л VII/150 и бул. „******”
е несеквестирум по смисъла на чл.444, т.7 ГПК и е
прекратил принудителното изпълнение спрямо него. Това е така, по следните
съображения: Безспорно, че освен посочения имот длъжникът В.М. притежава и
други 2 недвижими имоти, а именно 1/2 идеални части от офис № 2 и апартамент –
мезонет № 19, които обаче са в процес на публична продан именно по настоящото
изпълнително дело. Офис № 2, който се намира на първи жилищен етаж в сградата
на бул. „Ген. ******“ № 3, е със застроена площ от 24,62 кв.м. и се състои от
три офисни помещения с тераси, санитарен възел и коридор. За да бъде налице несеквестируемост на този недвижим имот по смисъла на чл.
444, т. 7 от ГПК, той следва да има характеристиката на жилище. В случая
от доказателствата, съдържащи се в изпълнителното дело, не се установява продаваният имот
да е жилище. В разпоредбата на § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ се съдържа легална
дефиниция на “жилище”, според която същото е съвкупност от помещения,
покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Съгласно чл. 110, ал. 1 от Наредба
№ 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони, всяко жилище трябва да има най-малко
едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс,
баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение
във или извън
жилището. В случая не се установява към момента на описа в
недвижимия имот да има складово помещение или кухня/кухненски бокс. Поради това
същият не е обособен за задоволяване на жилищни нужди и не представлява жилище
по смисъла на закона. От друга страна апартамент – мезонет 19, находящ се на първо и второ мансардно ниво в сградата на
бул. „Тотлебем” със застроена площ от 127, 97 кв.м.,
състоящ се от дневна с балкон, вътрешна стълба, кухненски бокс и тоалетна на
първото ниво и спалня, баня с тоалетна, тоалетна и дневна на второ ниво
надвишава многократно определените с Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на
неговото семейството необходима минимална жилищна площ за живеене. С оглед на
това и предвид обстоятелството, че семейството
на длъжника е едночленно съгласно приложените справки от НБДН, то описаните
имоти офис 2 и апартамент – 19 няма как да бъдат определени като несеквестируеми дори и длъжникът да беше направил такова
искане. Твърденията за нововъзникнало обстоятелството,
а именно, че длъжникът е признат за собственик и на 1/2 идеални части от
апартамент № 6, ет.3, заедно с мазе № 4 в жилищната сграда на бул. „Ген.******
не се споделят от настоящия съдебен състав доколкото в кориците на делото / л.
1237, том III/
е приложен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 20, том I, дело № 20/2007 г., съгласно
който още на 16.02.2007 г. Апартамент № 6 е бил продаден на друго лице, а
именно - Д.В.И.. Въз основа на изложеното съдът приема, че процесния
имот – апартамент – мезонет 18 попада в приложното поле на чл.444, т.7 ГПК като
единствено жилище на длъжника В.С.М., поради което принудителното изпълнение по
отношение на него към настоящия момент е изключено и като последица от това се
явяват правилни и законосъобразни действията на ЧСИ Р.М., с които е прекратено
изпълнението спрямо него чрез изнасянето му на публична продан.
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК длъжникът
може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Видно е от разпоредбата, че на обжалване
подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо
имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава несеквестируемостта
– в този смисъл са и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т.1 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК на ВКС. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че несеквестируемостта на непотребимите
вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях
обаче е допустимо, тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума
на длъжника – налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Допустим
е и описът на непотребими вещи, забранено е
осребряването им и поради това при описа несеквестируемите
непотребими вещи не може да бъдат предадени за пазене
вън от дома на длъжника, а несеквестируемото жилище
може да бъде предадено за пазене на лице, което не се числи към домакинството
на длъжника само ако не се намери такова лице и длъжникът отсъства. При така
даденото тълкуване на закона следва да се приеме, че доколкото случая касае
възбрана и опис на непотребима вещ, то извършените от
съдебния изпълнител изпълнителни действия по насочване на изпълнението към това
имущество не са несъвместими с несеквестируемостта на
процесния апартамент – мезонет № 18 и са
законосъобразни.
Предвид горното въззивният
съд намира, че обжалваното действие на ЧСИ Р.М. е правилно и законосъобразно и
няма основания за неговата отмяна, поради което жалбата е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 44208/26.05.2020 г. по описа
на СГС, подадена от длъжника В.С.М. срещу действия на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 на
КЧСИ по изпълнително дело № 20187900400668, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.