№ 907
гр. Б., 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20232120202720 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59, ал.2 ЗАНН
Образувано е по жалба на „С. **“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *****************************************, представлявано от В.И.Ц., в
качеството на управител, чрез пълномощника юрк. И.Д. - С. против Наказателно
постановление № 689530-F691117/15.03.2023 г. на Началник на отдел "Оперативни
дейности" – Б., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „С.
**“ ЕИК ********* на основание чл. 185, ал. 2, изр.2, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено административно
нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр.чл.118,ал.4 ЗДДС.
В жалбата срещу процесното НП са заявени оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения с необсъждане от страна на АНО на противостоящата защитна
аргументация в депозираното възражение. Това оплакване, независимо от класифицирането
му към аргументите, предназначени да установят отменителното основание по чл. 63, ал. 3,
т. 2 ЗАНН, практически въвежда оценъчни съждения относно правилността на
фактическите констатации, изградени от АНО с оглед тезата, че „при искане от страна на
контролиращите инспектори за пускане на дневен /Х-/ отчет, служителят на касата
видно е излязъл неволно от системата и в този случай касовият софтуер е извел
автоматично наличната сума в брой от принтера…“.Изложена е и пространна
аргументация в полза на заявената в евентуалност претенция за третиране на нарушението
на плоскостта на чл.28 ЗАНН.
В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован, не се явява законен или
процесуален представител.Предоставя подробни писмени бележки,по същество синтезно
преповтарящи оплакванията в жалбата, ведно с формулирано искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание пълномощникът на наказващия орган юрк.С., излага
съждения относно безспорната фактическа доказаност на нарушението и несъстоятелността
и ирелевантността на възраженията в жалбата, в който контекст настоява за потвърждаване
1
на атакуваното НП като законосъобразно и правилно,ведно с претенция за присъждане на
разноски в полза на НАП.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице, притежаващо
активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното НП е връчено на
упълномощено лице от дружеството-жалбоподател на 16.06.2023 г.,а жалбата е депозирана
чрез АНО по реда на чл.60,ал.1 ЗАНН, с вх. №************* г., поради което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
След индивидуален и комплексен анализ на събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Не е спорно обстоятелството, че „С. **“ ЕООД, стопанисва търговски обект по см.
на пар.1, т.41 от ДР на ЗДДС- аптека, находяща се в гр.Б., ул. „Ф.“ №**.
На 28.12.2022 г., в 10: 59 часа, актосъставителят инспектор по приходите М. К.
извършила проверка на посочения търговски обект, при която се установило, че в
търговския обект има монтирано и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП
и работещо към момента на проверката, фискално устройство модел MF-TH 250QP, с ИН на
ФУ :BN 013996 и ИН на ФП:51015005. При проверката в 10.59 ч. бил отпечатан дневен
финансов „Х“ отчет, с номер №**********/28.12.2022 г., от който се установило,че
разчетената касова наличност от ФУ е в размер на 0 лв., „служебно въведени“ суми във ФУ
са в размер на 100, 00 лв., „служебно изведени“ суми от ФУ са в размер на 324, 31 лв.
Същевременно проверяващите констатирали, че фактическата касова наличност в
търговския обект е в размер на 324, 33 лв., съгласно изготвения опис на паричните средства
в касата, с дата 28.12.2022г. Сумата била преброена и описът бил изготвен от присъствалата
на проверката Д.Я.- пом. фармацевт в аптеката. В обобщение контролните органи
констатирали положителна разлика на паричните средства в размер на 324,33
лв.,представляваща промяна на касовата наличност, която не е отразена във фискалното
устройство посредством функцията „служебно въведени“ суми. Проверяващите отразили
при проверката,че ФУ притежава и са активни функциите „служебно въведени“ суми и
„служебно изведени“ суми, видно от отпечатания дневен „Х“ отчет с номер
№**********/28.12.2022 г. На база тези констатации актосъставителят приел,че „С. **“
ЕООД не е изпълнило задължението си извън случаите на продажба/сторно операции да
регистрира във ФУ всяка промяна на касовата наличност чрез операцията „служебно
въведени“ суми
Направените констатации в хода на проверката, контролните органи
материализирали в съставени Протокол за извършена проверка № 0089926/28.12.2022 г., и
Протокол №1655404/06.01.2023г.
При еднакво пресъздаване на описаните фактически положения в АУАН и в НП,
административно-наказващият орган и актосъставителят извършили идентичен подбор на
материалноправна квалификация, приемайки от правна страна, че описаното деяние
осъществява състава на нарушение по чл.33,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във
връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС. На жалбоподателя бил съставен АУАН cep. № F691117 от
06.01.2023г. Актът бил предявен на същата дата 06.01.2023 г. на упълномощено лице, което
го подписало и получило препис от него. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН било депозирано
писмено възражение. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение на чл.33,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във
връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 изр.2 от ЗДДС във връзка с чл.185
ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя била наложена „Имуществена санкция” в размер на 500
2
лева.
Изложените фактически изводи намират своята несъмнена доказателствена опора
и легитимна установеност от индивидуалния и съвкупен преглед на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, които оформят непротиворечиво логическо единство и
пресъздават непрекъсваема верига от факти, която представлява кредитируема
доказателствена основа. Във фокуса на обсъждане са поставените от жалбоподателя
дискусионни правни въпроси - дали в конкретния случай не следва да се приложи чл.28
ЗАНН.
От правна страна:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обуславят отмяна на обжалвания акт на формално основание. Обжалваното наказателно
постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.
Спазен е задължителният реквизитен минимум от критерии относими към
структурата и съдържанието на АУАН и НП –чл.42, ал.1 и чл.57,ал.1 ЗАНН. Вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение по време, място, начин на извършване, доказателствата, на
които почива административно-наказателното обвинение, съдържа фактическа детайлизация,
разгърната до степен, позволяваща му да разбере характера и естеството на административно-
наказателното обвинение и да организира ефективно упражняване на правото на защита. Деянието
и неговите основни съставомерни признаци са описани пълноценно, с необходимата
изчерпателност, максимална яснота, точност и достъпност, като същото е субсумирано под
относимата материалноправна норма.
Фактите изложени в АУАН и НП, срещу които се защитава въззивника, изрично
сочат, че се касае за разлика между разчетената касова наличност по междинния отчет от
фискалното устройство и фактическата наличност - деяние на което е дадена и съответната
квалификация по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. вр.чл.118,ал.4 ЗДДС,
поради което правото на защита на санкционираното дружество не е нарушено и отсъстват
предпоставки,формално дискредитиращи процесуалната законосъобразност на
административно производствените действия на АНО.
Относно това, има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите
издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна
на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното
обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и
функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на
дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите;
издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата
3
и сроковете на подаването им. По законова делегация на тази разпоредба е издадена
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства. На свой ред, специалната норма на чл.33, ал.1 Наредба № Н-
18/13.12.2006г. предвижда,че извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна
на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на
ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства сочат, че на описаните в
АУАН и НП дата, час и място, дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си
по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г., тъй като извън случаите на продажби/сторно
операции, не е регистрирало във фискалното устройство промяна в касовата наличност –
въвеждане на пари в касата, чрез функцията "служебно въведени" суми, към момента на
нейното извършване с точност до минута, при съхранена и безспорна по делото технически
изправна функционалност на ФУ да извършва операции „служебно въведени“ и „служебно
изведени“ суми. Допуснатото бездействие, консумиращо състава на нарушение по чл.33,
ал.1 Наредба № Н-18/13.12.2006г. вр.чл.118,ал.4 ЗДДС е обусловило констатиране на
положителна фактическа касова разлика на паричните средства в размер на 324,33 лв.,
която е следвало да се регистрира в монтираното в обекта фискално устройство. По делото
безспорно се установява и не се атакува с рационални доказателствени средства факта,
свързан с установената по-голяма фактическа наличност на паричните средства в касата на
търговския обект, съпоставим с разчетената от ФУ касова наличност – 0 лв.,. респективно
установеното нерегистриране на паричните средства в размер на 324, 33 лв. във фискалното
устройство по начина, посочен в нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на
МФ. Ето защо правилен е изводът, че с поведението си, дружеството-жалбоподател е
осъществило в пълен обем комплекса обективни характеристики, релевантни към състава на
вмененото му нарушение. Възникнала е т. нар. обективна отговорност на юридическо лице,
при която без значение са конкретните субективни измерения в съзнанието и волевите
процеси на отделни длъжностни лица или служители, довели до извършване на
нарушението, предвид нормативно установеното задължение на дружеството да осигури
спазване на ЗДДС и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, в случая Наредба
№Н-18/2006 г. на МФ. Анализът на посочените разпоредби налага извод, че спрямо
търговците императивно е вменено задължение да регистрират във фискалното устройство
всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби/сторно операции, като са
указани операциите на фискалното устройство, посредством които става това. При това
положение, когато търговецът извършва промяна в касовата наличност (извеждане или
въвеждане на суми) следва да бъдат изпълнени указанията на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ., тъй като отразяване на промяната в касовата наличност е
задължително. /в т.см. Решение № 65 от 21.01.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. №
2137/2021 г./Следва да се подчертае, че промяната в касовата наличност според
нормативните изисквания трябва да бъде отразена незабавно, в момента на нейното
фактическото извършване – извеждане или въвеждане на сумата. Именно в този смисъл
4
разпоредбата не указва срок – отразяването следва да е едновременно с промяната на
наличността, т. е. незабавно. Отразяването става чрез една от операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми. Действието по отразяване на промяната не може
да бъде извършено в по-ранен или по-късен момент, а единствено в момента на промяната./
в този см. Решение № 1719 от 5.11.2021 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1901/2021 г. /В
конкретният случай е констатирано, че фискалното устройство разполага с опциите
"служебно въведени" и "служебно изведени" суми, поради което е достатъчна констатацията
на актосъставителя,че за разликата в паметта на фискалното устройство не са съществували
данни за служебно въведени суми в касата. В хода на административното и съдебното
производство не са събрани доказателства, а и липсват твърдения тази сума да е резултат от
продажби, поради което актосъставителят и наказващият орган правилно са квалифицирали
установеното нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. ". От анализа
на цитираната разпоредба е видно, че същата има за цел създаване на условия за
съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално
устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във
всеки един момент./ в т.см,. Решение № 555 от 29.04.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. №
429/2022 г./
Самата свид. К. ясно разграничава при разпита си на база формираните в кръга на
служебната й дейност непосредствени възприятия при проверката и произтичащата от
длъжностното й качество обективна и неутрална свидетелска нагласа,че не е забелязала
служителят на касата да е предизвикал неволно изход от системата, автоматично
произвеждащ извеждане на наличната сума в брой.
Тук следва да се отбележи, че нарушената норма на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.
задължава субекта по чл. 3 от Наредбата да регистрира във фискалното устройство всяка промяна
в касовата наличност, като не са регламентирани специфични обективни или субективни
извинителни основания,свързани с неправилно боравене или експлоатиране на ФУ, в т.ч. и
допусната форма на технически неправилно експлоатиране при извеждане на Дневния „Х“ отчет.
Административно-наказващият орган е изследвал доказателствата от целия кръг
обстоятелства релевантни към признаците на състава на нарушението квалифицирано по чл.
33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр чл.118, ал.4 ЗДДС . Посоченото
нарушение е свързано със засягане на финансовата система, то е със специфична обществена
опасност и създава предпоставки за ангажиране отговорността на жалбоподателя.
Ето защо изтъкнатите тезисни съждения за точния развой на фактологията от
обхвата на съставомерното нарушение, са дистанцирани от процесуалните изисквания за
валидно събиране на доказателствата,т.к. достоверността на тези възражения е непроверима
с рационални доказателствени средства, а в генерален план мястото на подобно възражение
във въззивната жалба въобще е твърде полемично, доколкото излиза извън контекста на
подчинените на отменителните основания по чл.63,ал.3 ЗАНН оплаквания. Според съда
посоченото възражение прокламира идеи, лишени от съпътстващо ги доказателствено
аргументиране в контекста на материалите по делото, което да покаже базиса, на който е
5
основано то или да позволи свързването му с основанието по чл.28 ЗАНН, предвид което
съдът класифицира посоченото защитно възражение сред предназначените да подпомогнат
единствено ресурсно обема на подадената жалба.
За гарантиране изпълнението на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-
18/2006 г. на МФ, законодателят е въвел съответните санкционни последици в разпоредбата
на чл. 185, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Съгласно приложената разпоредба на чл. 185, ал. 2 , изр. 2
вр.ал.1 от ЗДДС за лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118
от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане в случаите, когато нарушението не е
причинило неотразяване на приходи, се налагат санкциите в лимитативно предложения
диапазон на чл.185, ал.1 ЗДДС глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер
от 100 до 500 лева, или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци, в
размер от 500 до 2 000 лева. В конкретния случай, наказващият орган законосъобразно е
приел, че неизпълнението на задължението по чл. 33, ал. 1 от цитираната Наредба, не е
довело до неотразяване на приходи, в каквато насока са и събраните по делото
доказателства, и поради това е приложил разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр.2 вр.чл.185,ал.1
от ЗДДС, като законосъобразно е определил и наложил на дружеството-жалбоподател
имуществената санкция в размер, съобразен с минимума -500 лв. При определяне размера
на имуществената санкция, на съобразяване подлежат съотношението на тежестта на
комплекса от смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като в случая смекчаващите
обстоятелства са с лек превес, правещ наложеното административно наказание адекватна и
заслужена реакция на извършеното нарушение, способна да съдейства за постигане на
целите по чл. 12 ЗАНН. В индивидуализираната имуществена санкция са намерили
отражение правилната оценка и отчитане като смекчаващи отговорността обстоятелства, а
именно,че извършеното нарушение е за първи път, предвид което определената от
наказващия орган имуществена санкция в минимален размер от 500 лева, се явява
пропорционална и съответна на обективните характеристики и обществената опасност на
деянието, при форма на обективна /безвиновна отговорност/ на юридическото лице.
Дружеството-жалбоподател, в качеството си на търговец е длъжно да въведе
такава организация на работа в стопанисвания обект, при която наетите от него служители
надлежно да отразяват всички постъпили в касата на обекта суми. В този смисъл,
евентуално виновно поведение на негови работници и служители,/ в т.ч. неправилно
техническо боравене с ФУ/ във връзка с неизпълнението на горните задължения, не водят до
отпадане на обективната /безвиновна/ отговорност на дружеството за извършеното
нарушение- арг.чл.83, ал.1 ЗАНН.
В случая отсъстват допълнителни предпоставки, обмислими на плоскостта на
възможно прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е формално, като настъпването или
не на вредни последици, не е елемент от обективната съставомерност, визирана в закона,
нито пък характеризира нарушението, като такова с по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с други подобни нарушения от същия вид.В конкретния случай,
неизпълнението на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н18/13.12.2006 г. на ФМ от
страна на дружеството-жалбоподател, е застрашило в достатъчна степен обществените
отношения,обект на административнонаказателна закрила.Касае се за съществена дял от
дейността на търговеца, чието законосъобразно организиране и отчитане е въведено в
система от обвързващи в своята задължителност норми в ЗДДС и поднормативните
източници по прилагането му. В допълнение на изложеното следва да се има предвид, че
всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства
проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на
правилата за регистрация и отчетност с обществена опасност, която обуславя ангажирането
на административната отговорност на нарушителя, без да е необходимо от това да са
настъпили вреди за фиска. Именно затова в привилегирования състав по чл. 185, ал. 2, изр.
6
2, във връзка с ал. 1 от ЗДДС е предвидено налагане на наказание и имуществена санкция и
в случаите, когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи. /Решение № 555
от 29.04.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 429/2022 г./
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на делото –право на разноски има наказващият орган, в какъвто
смисъл процесуалният му представител отправя към съда своевременно и изрично искане по
чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН.Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, възнаграждението за защита в производството по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В
настоящото производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, като
разглеждането на делото е протекло в едно съдебно заседание, а делото не представлява
фактическа и правна сложност,което кореспондира на справедлив размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт в размер, определим към минимума- 80 лева.
По аргумент от т. 6 от ДР на АПК, разноските следва да се присъдят в полза на това
юридическо лице, от което е част наказващият орган – в случая това е Национална агенция
по приходите, със седалище гр..С..
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 689530-F691117/15.03.2023
г.,издадено от Началник на отдел "Оперативни дейности" – Б., Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „С. **“ ЕООД ЕИК ********* на основание
чл. 185, ал. 2,изр.2 вр.чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 500 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „С. **“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
*****************************************, да заплати на Национална агенция за
приходите, гр.С. сумата от 80. 00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Б. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
7