№ 269
гр. Варна, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20213110104908 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявена от ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК **********, адрес:
град София, бул. „Д.Б.“ № 87 срещу В. Ж. П., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „М.“,
бл.3, вх.В, ет.5, ап.63, осъдителна искова претенция с правна квалификация чл. 500 КЗ, с
искане да се осъди В. Ж. П., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК **********
сумата от 3706,36 лева, представляваща регресна претенция по повод изплатено от ЗД
„Б.И.“ АД, ЕИК ********** по силата на договор за застраховка „Г.О.“ № ***********,
валидна към 16.01.2017 г. обезщетение във връзка с настъпило ПТП на 16.01.2017 г., в
резултат на което са реализирани материални щети на л.а. с рег. № ********, причинени от
управлявания от В. Ж. П. лек автомобил с рег. № ********, управляван с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 29.01.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
На 16.01.2017 г. в град Варна, на кръстовището на ул. „Б.Б.“ и ул. „Б.“ е реализирано
ПТП, реализирано по вина на ответника, управлявал л.а. Ф.Д.“ с рег. № ******** като при
движение с несъобразена скорост и под въздействието на алкохол удря паркирания в
близост до горепосоченото кръстовище л.а. „О.А.“ с рег. № ******** в резултат на което му
причинява материални щети. МПС „Ф.Д.“ с рег. № ******** е бил застрахован по
застраховка „Г.О.“ при ищеца със застрахователна полица ***********, валидна към
16.01.2017 г. Л.а. „О.А.“ с рег. № ******** е бил застрахован със застраховка „Автокаско“
№ ********** в ЗАД „О.З.К.З.“ АД към датата на ПТП. Заведена е щета в ЗАД „О.З.К.З.“ АД
като е направена оценка и е заплатено обезщетение в размер на 3676,36 лева. При ищеца е
заведена щета № ************ като застрахователя по имуществената застраховка ЗАД
„О.З.К.З.“ АД претендира изплатената от него сума и ликвидационните разноски в размер на
15 лева. Регресната претенция е одобрена и изплатена в размер на 3691,36 лева на
20.04.2018 г. като претендира и 15 лева за ликвидационни разноски. Поради
обстоятелството, че виновния водач – настоящ ответник е управлявал МПС с концентрация
1
на алкохол в кръвта над допустимата по закон предявява настоящото регресна претенция и
моли за нейното уважаване и присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника чрез назначения
особен представител, с който оспорва исковата претенция по основание и размер. Заявява,
че оспорва механизма на настъпване на ПТП, както и твърдението, че е карал с
концентрация на алкохол над допустимата. Оспорва наличието на причинно – следствена
връзка между настъпилото ПТП и нанесените щети на л.а. „О.А.“ с рег. № В0697РК.
Стойността на изплатеното обезщетение наМ.а за завишена. Оспорва надлежното връчване
на регресна покана. Моли за отхвърляне на исковата претенция.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът констатира следното от
фактическа страна:
Прието като писмено доказателство е констативен протокол за ПТП №
1646459/16.01.2017 г., издаден от сектор ПП при ОД на МВР – град Варна, от което се
установява, че на 16.01.2017 г. в град Варна, на кръстовището на ул. „Б.Б.“ и ул. „Б.“,
управляваният от В. Ж. П. л.а. Ф.Д.“ с рег. № ******** при движение с несъобразена
скорост на заледен участък губи контрол и удря паркирания в близост до горепосоченото
кръстовище л.а. „О.А.“ с рег. № ********, в резултат на което му причинява материални
щети. Отразено е в протокола, че В.Ж. е управлявал МПС под въздействие на алкохол и има
валидна застраховка Г.О. към датата на ПТП в ЗК „Б.И.“ АД.
Приета по делото е застрахователна полица № **********/08.04.2016 г., от ОЗК
„Застраховане“ Пълно каско, от която е видно, че л.а. „О.А.“ с рег. № ******** е
застрахован в горепосоченото застрахователно дружество като застраховката е била валидна
към датата на настъпването на ПТП – за периода от 11.04.2016 г. до 10.04.2017 г.
Собственикът на л.а. „О.А.“ с рег. № ******** е подал уведомление за щета на МПС на
16.01.2017 г., видно от приетото по делото уведомление за щета на МПС от 16.01.2017 г.
Като писмено доказателство е приет опис техническа експертиза по щета от
16/17.01.2017 г., от който се установяват увредените детайли по л.а. „О.А.“ с рег. №
******** – броня задна, капак багажник, стоп ляв, лайсна никел заден капак, водач под ляв
стоп, панел, лайстна лява задна броня, лайсна дясна задна броня, броня предна, декоративна
решетка централна, фар десен, решетка долна централна в предна броня, водач горен задна
броня, клапа въздуховод лява, задна престилка, основа ляв стоп, основа задна броня,
абсорбер задна броня, облицовка задна настилка, калник преден ляв, конзола калник преден
десен. От доклади по щета № 0020-090-0071-2017 от 16.03.2017 г. и от 21.04.2017 г., се
установява, че за обезщетяване на вредите по л.а. „О.А.“ с рег. № ******** са изплатени
сумата от 1003,72 лева и сумата от 2672,64 лева. Установява се, че е отправен регресен иск
към ЗД „Б.И.“ АД за сумата от 3676,36 лева, видно от екпертиза /ресресен иск/ от 18.12.2017
г. От приетото по делото банково бордеро от 20.04.2018 г. е видно, че между застрахователя
„Б.И.“ АД и ОЗК „Застраховане“ АД е извършено прихващане на насрещни регресни
претенции.
Прието по делото е заключение по назначената ССчЕ, от която се установява, че
премията по застрахователна полица „Г.О.“ № BG/02/116003248428 е платена и
осчетоводена като осчетоводяванията са съобразно изискванията на Закона за
счетоводството. Отразено е, че застрахователното обезщетение, което е заплатено на
20.04.2018 г. в размер на 3691.36 лева чрез прихващане на насрещни регресни претенции.
От приетата по делото Съдебно авто-техническа експертиза се установява, че налице
причинно – следствена връзка между процесното ПТП от 16.01.2017 г. и настъпилите вреди
на л.а. „О.А.“ с рег. № ********. Отразено е, че размерът на щетите възлиза на 6520,71 лева.
Изплатеното обезщетение в размер на 3691.36 лева, съответства на нужните средства за
отстраняване на материалните щети, съобразно действащата към момента на събитието
методика за определяне на обезщетения като 15 лева за ликвидационни разноски
2
съответстват на обичайните такива. Вещото лице посочва, че на 16.01.2017 г. около 03.20
часа в град Варна, на кръстовището на ул. „Б.Б.“ и ул. „Б.“ е реализирано ПТП, реализирано
от управляващия л.а. Ф.Д.“ с рег. № ******** като л.а. „О.А.“ с рег. № ******** и л.а.
„Х.С.“ с рег. № В 2918 ВХ са паркирани перпендикулярно на платното за движение със
задната си част към платното за движение. При предприемане на маневра завой на ляво л.а.
„Ф.Д.“ с рег. № ******** е излязъл от траекторията си на движение като се е получило
недозавиване и е ударил л.а. „О.А.“ с рег. № ********, които се е изместил напред и наляво
и е ударил паркирания до него автомобил „Х.С.“ с рег. № В 2918 ВХ и наМ.ащия се пред
него павилион, а автомобил „Х.С.“ с рег. № В 2918 ВХ се измества и се удря в метален
стълб. Механизмът на настъпване на застрахователното събитие е пряк контакт между три
превозни средства, като първото при движение и завой на ляво излиза извън траекторията
си на движение надясно и удря спрялото в дясно на него второ превозно средство, което се
измества и спрялото в дясно от него превозно средство, което се измества от удара и удря
павилион, а трето паркирано до него превозно средство също се измества и удря метален
стълб.
Представена по делото е цялата административно наказателна преписка във връзка с
процесното ПТП от 16.01.2017 г., от която е видно, че във връзка със същото е образувано
Бързо производство № 6/2017 г. по описа на сектор Пътна полиция – Варна като е
образувано в последствие НОХД № 327/2017 по описа на Районен съд – град Варна.
От приетата по делото служебна справка по НОХД № 327/2017 по описа на Районен
съд – град Варна е видно, че е повдигнато обвинение на В. Ж. П. затова, че на 16.01.2017 г.
управлявал МПС – л.а. „Ф.Д.“ с рег. № ******** с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда – 1,69 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство апарат
„Алкотест – Дрегер“ 7510. От протокол от 04.06.2017 г. по НОХД № 327/2017 по описа на
Районен съд – град Варна е видно, че е одобрено споразумение като В. Ж. П. е признат за
виновен по повдигнатото обвинение.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, съдът констатира
следното от правна страна:
Застрахователят има право да получи от застрахования платеното застрахователно
обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътно-транспортното
произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с
концентрация в кръвта над допустимата по закон норма. Следователно, за да възникне
регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Г.О." е необходимо да се
установи кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: договор за
застраховка "Г.О.", осъществен деликт от застрахованото лице, управление на МПС след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма
и плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди. В
тази хипотеза се касае за освобождаване на застрахователя от задължението му към
застрахования, тъй като първият никога не отговаря за умишлено причиняване на риска от
застрахования или при такова негово поведение, което увеличава риска в степен, в която той
не носи отговорност. В изрично предвидени в закона хипотези, разписани в нормата на чл.
500 КЗ, застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор с
деликвента, но не се освобождава от задължението си да престира на увреденото лице
В константната съдебна практика се приема, че протоколът за ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения представлява официален документ
по смисъла на чл. 179 от ГПК, ползващ се с обвързваща формална доказателствена сила
относно авторството на материализираното в него изявление, както и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверително изявление. Протоколът за ПТП е
съставен след посещение на мястото на произшествието от служител при ОД на МВР-Варна,
от който е видно, че на 16.01.2017 г. в град Варна, на кръстовището на ул. „Б.Б.“ и ул. „Б.“,
3
управляваният от В. Ж. П. л.а. Ф.Д.“ с рег. № ******** при движение с несъобразена
скорост на заледен участък губи контрол и удря паркирания в близост до горепосоченото
кръстовище л.а. „О.А.“ с рег. № ********, в резултат на което му причинява материални
щети. Отразено е още, че В.Ж. е управлявал МПС под въздействие на алкохол и има валидна
застраховка Г.О. към датата на ПТП в ЗК „Б.И.“ АД. Ответникът, на който се
противопоставя този протокол, може на основание чл. 193 ГПК в срока за отговор на
исковата молба, да оспори истинността му, като заяви, че той е неавтентичен или че е
неверен. В случай, че не го направи той губи възможността да стори това по-късно,
аргумент от чл. 133 ГПК. Такова оспорване от страна на ответника В. Ж. П. в настоящото
производство не е направено. Поради обстоятелството, че не е оспорена материалната
доказателствена стойност на протокола за ПТП, същата не е оборена, тя следва да бъде
зачетена. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 24 от 10.03.2011
г. по т.д. № 444/2010 г. на Върховен касационен съд, решение № 85/28.05.2009 г. по т.д. №
768/2008 г., в решение № 711/22.10.2008 г. по т.д.№ 395/2008 г., решение № 98 от 25.06.2012
г. по търг. д. № 750/2011 г. на Върховен касационен съд и др. От същия се установява, че
към датата на ПТП е налице валидно действащо застрахователно правоотношение между
делинквента и застрахователя, настоящ ищец, както и че ответникът е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила. Последният факт се установява и от
приетата по делото служебна справка по НОХД № 327/2017 г. по описа на Районен съд –
град Варна. С оглед тези изводи на съда неоснователно е възражението на ответника за
липса на доказване на обстоятелството, че е карал с концентрация на алкохола над
допустимата. В тази връзка приложимата в случая норма е тази на чл. 5, ал. 3 от ЗДвП, в
редакцията действаща към датата на ПТП е посочено, че на водача на пътно превозно
средство е забранено: 1. да управлява пътно превозно средство под въздействие на
алкохол,наркотици или други упойващи вещества; 2. да управлява пътно превозно средство,
спряно от движение. Следва изводът, че не е посочен определен праг на употребата на
алкохол, т.е. всяка констатирана употреба на алкохол е забранена, а в процесния случай се
установява, че същата е 1,69 на хиляда, видно от приобщената справка по НОХД № 327/2017
г. по описа на Районен съд – град Варна.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства – писмени такива и от
заключението по назначената САТЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, се
установява механизма на настъпване на ПТП от 16.01.2017 г. и виновността на водача,
настоящ ответника, както и настъпилите увреждания на л.а. „О.А.“ с рег. № ********,
собственост на Б. Б. В.. От приетата по делото САТЕ, която съдът кредитира, доколкото
вещото лице е дало пълни и обективни отговори на поставените задачи и е отговори в
цялост на последните, се установява, че настъпилите увреждания по л.а. „О.А.“ с рег. №
******** се наМ.ат в причинна връзка с реализираното ПТП, поради което направеното
възражение от страна на ответника по отношение липсата на причинно – следствена връзка
се явява неоснователно.
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства безспорно се
установява, че ищцовото застрахователно дружество е изплатило по банков път на ЗК „ОЗК
Застраховане“, застраховател по Каско на собственика на увреденото имущество - л.а.
„О.А.“ с рег. № ******** сумата от 3691,36 лева, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по заведената в ЗАД "ОЗК Застраховане" щета. Тези факти се установява и от
приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира изцяло като компетентно изготвена и
съответстваща на останалия събран по делото доказателстве материал. Неоснователно е
възражението на ответника, че изплатеното застрахователно обезщетение е завишено,
доколкото от САТЕ, която съдът кредитира поради нейната пълнота и обективност на
отговорените задачи, е видно, че дължимото обезщетение по средно пазарни цени възлиза на
6502,71 лева, а изплатеното е 3691,36 лева. От събраните по делото писмени доказателства и
приетото заключение по САТЕ се установява, че застрахователят е сторил и ликвидационни
4
разноски в размер на 15 лева, които се дължат по аргумент от чл. 410 КЗ, с оглед на което
регресната претенция възлиза на 3706,36 лева.
Следователно налице е доказване на всички елементи от фактическия състав на
заявената осъдителна искова претенция, поради което същата се явява доказана по
основание и размер и следва да бъде уважена. Ирелевантни са възраженията на ответника,
че не е налице редовно връчване на регресната покана, доколкото в случая липсва отправено
искане за заплащане обезщетение за забава, в който случай за поставяне на длъжника в
забава е необходима покана за изпълнение съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В настоящия случай се
претендира заплащане на изплатеното обезщетение ведно със сторените ликвидационни
разноски като правата на суброгиралия се са обусловени от направеното плащане, а не от
връчване на регресна покана.
По отношение на разноските:
Поискано е присъждане на сторените в производството разноски от страна на ищеца,
който претендира заплащането на държавна такса в размер на 148,25 лева и депозит за
особен представител – 489,45 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 420 лева
с ДДС, 450 лева за експертизи и 30 лева депозит за свидетел. Предвид уважаване на
исковата претенция в цялост искането за присъждане на сторените в производството
разноски се явява основателно. По делото се съдържат доказателства за заплатените
депозити за ССчЕ и САТЕ в общ размер от 450 лева, както е за заплатената държавна такса в
размер на 148.25 лева и за особен представител в размер на 489,45 лева, както и за
претендираното адвокатско възнаграждение.Направено е възражение от страна на ответника
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца, поради което
съдът дължи произнасяне. Съгласно чл. 7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения дължимото възнаграждение е в размер на 489,45
лева, поради което съдът не следва да го уважава, доколкото претендиранато
възнаграждение е дори под минималния дължим размер. Не следва, в полза на ищеца, да се
присъжда сумата от 30 лева, доколкото не е извършен разпит на свидетеля и същата
подлежи на връщане при депозирана изрична молба от страна на ищеца. Освен това съдът
констатира, че ищецът два пъти е внесъл дължимата държавна такса като втората подлежи
на връщане при депозиране на изрична молба от страна на последния. С оглед
гореизложените мотиви в тежест на ищеца следва да се възложат разноски в размер на
1507,70 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Ж. П., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „М.“, бл.3, вх.В, ет.5,
ап.63 да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК **********, адрес: град София, бул. „Д.Б.“ № 87 на
основание чл. 500, ал.1, т.1, предл.1 КЗ, сумата от 3706,36 лева, представляваща регресна
претенция по повод изплатено от ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********** по силата на договор за
застраховка „Г.О.“ № ***********, валидна към 16.01.2017 г. обезщетение във връзка с
настъпило ПТП на 16.01.2017 г., в резултат на което са реализирани материални щети на л.а.
с рег. № ********, причинени от управлявания от В. Ж. П. лек автомобил с рег. №
********, управляван с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда- 29.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА В. Ж. П., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „М.“, бл.3, вх.В, ет.5,
ап.63 ДА ЗАПЛАТИ НА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Д.Б.“ № 87 сумата от 1507,70 лева, представляващи сторени
5
в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
УКАЗВА на В. Ж. П., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „М.“, бл.3, вх.В, ет.5,
ап.63, че може да заплати присъдените в полза на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д.Б.“ № 87 суми по тяхна банкова
сметка в Банка ДСК IBAN BG 55 STSA 9300 0016 1883 03
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд, град Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6