Р Е Ш Е Н И Е № 674/29.9.2021г.
гр.Пазарджик 29.09.2021
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, девети състав на четиринадесети
септември , през две хиляди двадесет и първа година,
в публично заседание, в следния състав:
Председател:
Николинка Попова
секретар А.Метанова и с частието на прокрора Пенев , като разгледа
докладваното от съдия Попова адм.дело № 1351 по описа за 2020 година.
Производството е по реда на чл. 204 и следващите от АПК, във връзка с чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 1 ал.1 ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от К.Д.И. с ЕГН **********, понастоящем в
Затвора Пазарджик против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието, със седалище и адрес гр.София, бул. „Г.. С..“, № .., за осъждане на същата, на
основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл.204, и сл. АПК, да му
заплати сумата от 20 000,00 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, вследствие противоправни действия и бездействия на ответника спрямо ищеца за периода 01.11.2019 г. до
28.01.2020 г. ,
изразяващи се в психически и физически дисконфорт и стрес поради непреместване , респективно
преместването на ищеца заедно с друг лишен от свобода в една килия.
Относно твърдените претърпени неимуществени вреди, в исковата
молба са изложени твърдения за това , че на 28.08.2019 г. при ищеца в килия 205
е настанен друг лишен от свобода – Д. Я.,
с който са имали несъвместимост. Твърди се
, че другият лишен от свобода бил агресивен, чупил му вещите, псувал, заканвал
се с убийство. Твърди, че многократно е молил Я. да бъде преместен в друга
килия, но същият не бил преместен, а само му се налагали наказания. Твърди, че от 05.11.2019 г. до 13.12.2019 г. бил конвоиран за участие в дела в гр. София и
като се върнал в затвора на 13.12.2019
г. намерил телевидора си повреден. Междувременно присихечският тормоз от страна
на Я. продължил до 28.10.2020 г. когато двамата се скарали отново. Поради факта
, че ищецът подал тъжба срещу Я. за
неговите закани и за счупения телевизор ,Я. се почувстла провокиран и започнал
да му посяга физически и неспирно да му се заканва. Твърди , че на 28.01.2020
г. Я. го провокирал и сам се ударил, след
което се оплакал, че ищецът го бил нападнал. Така се случило , че на 31.01.2020
г. бил несправедливо наказан от началника на затвора , въпреки , че нямал вина.
Ищецът счита, че с непредприемане на действия от страна на
затворническата администрация да му осигури условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода в една
нормална среда, са му причинени неимуществени вреди, които са в пряка и
непосредствена връзка с твърдяните бездействия, респ. действия и ангажират
отговорността на държавата.
В съдебно заседание ищецът лично
поддържа исковата молба, ангажира доказателства и пледира за уважаване
на исковата претенция.
Ответникът
ГД“Изпълнение на наказанията“-София, чрез своят процесуален представител в писмено становище, счита исковата молба за неоснователни и недоказана. Оспорва се предявения иск по основание и
размер. Счита се, че не е налице увреждаща административна дейност и не се
доказват претърпени вреди и причинна връзка. Счита се, че липсват
доказателства, относно претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пазарджик счита, че искът е не е доказан по основание и по
размер и следва да бъде отхвърлен.
Съдът след като обсъди
доказателствата по делото и доводите на страните приема за установено следното
от фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът през искави период
е изтърпявал наложеното му наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора в гр.Пазарджик
.
Не е спорно , а и от
събраните писмени доказателства се
установяваоще, че ищецът И. е приведен от затвора в гр.Бобов Дол в Затвора
Пазарджик на 27.06.2019 г. До 22.08.2019 г. е сам в килия, тъй като не е имало
друг лишен от свобода с режим на изтърпяване на наказанието „специален“.От
23.08.2019 г. при него е настанен друг лишен от свобода – Д. Я.. Двамата са
обитавали килия № 205, като на 06.10.2019 г. са преместени в друго спално
помещение № 213.
Видно от
представените като писмени доказателства
: писмо изх. № 14761/12.10.2020 г. и изх. № 9729/14.12.2020 г. , от Началника на Затвора гр. Пазарджик и
съдържащата се в тях справки, през исковия период от 11.2019 г. до 28.01.2020 г. ищецът И. и
лишеният от свобода Я. са битували в
едно спално помещение само 18 дни , а именно – м. ноември -0 дни, м. декември
6 дни и от 01.01.2020 г. до 28.01.2020 г. – 12 дни. През останалото време
двамата са били на дела извън терторията на гр. Пазарджик или в наказателна килия / л.св. Я. /. От
ищеца не са постъпвали жалби , за причинена повреда на неговия телевизор , като
с молба вх. № М-512/18.12.2019 г. И. е поискал , техникът на затвора да
установи каква е повредата , защото
неговият телевизор имал само говор , без картина. Изразил е съмнение , че
повредата може би е причинена от л.св. Я.. Ищецът е бил наясно , че за времето
на своето отсъствие е могъл да остави вещите си на съхранение в склад и след
като на два пъти е бил уведомен за това, че в затвора няма щатен техник , с
молба вх. № М599/31.12.2019 г. е пожелал
да върне телевизора на родителите си и
да получи друг. На 08.01.2020 г. размяната на вещите е била реализирана , като
майката на ищеца се е подписала. Според
същото писмено доказателство , действително на 28.01.2020 г. между И. и Я. е
имало конфликт и било упражнено физическо налисие, но то е било спрямо Я., на
когото е указана лекарска помощ. Във връзка се тези събития и двамата лишени от сбовода са били
дисциплинарно наказани, като на И. със заповед № 130/31.01.2020 г. е наложено
наказание „лишаване от хранителна пратка
за срок от три месеца“. Заповедта
е била обжалвана по административен ред и е влязла в законна сила. На
28.01.2020 г., Я. е бил преместен в
спално помещение № 201. Тези обстоятелства се установяват от представените
плирожения към писменото - списъци за
вечерна проверка, молба вх. № № М-512/18.12.2019 г., молба вх. № М599/31.12.2019
г. , служебна справка , копие от амбулаторен дневник – медицински журнал ,
докладна записка , обяснения от И. и Я., копие от Зоповеди №№ 129 и 130 /
31.01.2020 г. и Заповед № 1-1397/ 11.03.220 г.
на Главния директор на ГД ИН.
От представената
медицинска спаврка , издадена от Д. К.. - фелшер в МЦ при Затвора гр.
Пазарджик, се установява, че за л.св. Я. са налице документирани данни за
настаняване в Психиатрично отделение в
гр. Пловдив с диагноза : личностово
разстройство - емеционално нестабилен
тип, растройство в адаптацията и без препоръчана перманентна терапия. Има
определени 80 % трайно намалена
работоспособност , съгласно решение на ТЕЛК от 2017 г. През 2019 г.. му
е била проведена консултация с психиатър със заключение – разстойство в
привързаността – дезинхибиран тип, при лице с поведенчески прояви. Не била
изписана терапия. Приемал е епизодично
успокоителни медикаменти.
От другата представена
медицинса документация – копие от медицински журнал и от представеното копие от
ЕР на ТЕЛК от 19.12.2019 г. се
установява, че ищецът И. е
оспиветелстван с 50 % трано намалена работоспособност , със срок на
инвалидизацията до 01.12.2022 г. и
диагноза – разстройство вследствие употреба на алкохол и общо заболяване –
персистиращи зрителни халюцинации вселдствие на абститенция. Представени са
също амблулаторни листове за проведени на ищеца медицински прегледи на
02.11.2020 г. на 24.01.2020 г. и на 16.12. 2019 г. във връзка , с който медицински преглед е
изготвена етапна епикриза от д-р Р. П... Заключението е за наличието на личностно разстройство от емоционално – неустойчив кръг.
По делота са представени също молби вх. № № ВЖ49/16.09.2019 г.,
БМ1456/19.092019 г. ,ВЖ 50/19.09.2019 г. ,ВЖ -5/30.09.2019 г. ,м 136 /
17.10.2019 г. ,М-512/18.12.2019 г. и
Ж-/30.01.2020 г., подадени от ищеца И. , от които безспорно се установява, че
межд ищеца и л.св. Я. се е подорил сериозен междличностен конфликт , които е
започнал през м. септември 2019 г., с настаняването им в една килия.
От
представените по делото заповеди № № 392/17.09.2019 г., 404/ 25.09.2019 г. ,
433/01.10.2019 г. , 434, 35 и 436 / 01.10.2019 г., се установява , че на л.св. Д.
Я. са били наложени множество дисциплинарни наказания , три от които за нарушаване на установения ред –
имишлено унищожаване на вещи принадлежащи на ищеца К.Д.И. и вербана агресия и
закана с убийство. Наложени са му също така дисциплирани наказания за неизпълнение
на разпореждането на постави полицай и закана за саморазправа ,както и за
проявено неподчинение.Има също така наложено дисициплирано наказане за закана
за саморазправа с л.св. Д.. Р.. К...
По
делото са представени писмени доказателства , а в съдебно заседание , съдът е
обявил за слуебно известен му факт относно наличието на влязло в сила съдебно
решение постановено по адм. д. № 1259 / 2019 г. на ПзАС, ответникът ГД ИН е бил
осъден да заплати на ищеца К. Д.. И. обезщетение на претърпени от него
неимуществени вреди от незаконосъобазни бездействия на администрацията на
Затвора Пазарджик – непреместване в друга килия и непреместване на л.св. Я. в
друга килия и допускане да се достигне
до вербани и изически заплахи по отношение на ищеца И. в размер на 200,00 лв.
за периода 02.09.2019 г. до 30.10.2019 г.
За изясняване на спора
от фактическа страна по делото са събрани гласни доказателства. От показанията
на свидетеля Н.Н.А. се установява безсорно , че между л.с. И. и л.с. Я. са
възникнали междличностни неразбирателства, прераснали в конрикт на базата на
тхната личностна непоносимост. Установява се ,че основна причина за този конфликт, са станали непрекъснатите опити на л.с. Я. да
притеснва л.с. И. във връзка с желанието
му да получи от него цигари и пари за кафе, с които той не разполагал. Устаноява
се , че Я. поначало имал конфликни отношения , както с други л.с. , така и със
служителите в затвора. Свидетелят е категоричен , че тези отношения продължили
през процесните месеци , като те завършили с физическа разправа межд И. и Я..
След този инцидент Я. бил преместен , а двамата получили дисциплинарни наказани
с различна степен на тежест. Според показанита , ищецът И. бил силно притеснен,
не можел да спи , тъй като Я. непрекъснато го заплашвал със саморазправа.
При така
установените по делото обстоятелства, съдът от правна страна приема следното :
По допустимостта на иска за неимуществени вреди:
Искът е процесуално допустим.
Ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди за
периода 01.11.2019 г. до 28.01.2020 г.., причинени от бездействието,
респективно действията на длъжностни лица от администрацията на
затвора в гр.Пазарджик, които
са подчинени на ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Твърдяното от ищеца бездействие се изразява в неосигуряване на нормални условия за съществуване при съдадени конфликтни
отношения с друг лишен от свобода , респективно отказът на администрацията да
бъде настанен ищеца в дурга килия, като
се поддържа , че в резултат на това ищецът е претърпял психически и физически
дисконфорт и стрес.
Разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда че държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 ЗИНЗС.
Според чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се
разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а
ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове,
действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на
чл. 205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа /в случая от специализираните
органи по изпълнение на наказанията/, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
със седалище гр.София, съгласно чл. 12, ал.2 ЗИНЗС, е юридическо лице към
министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху
дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и затворът
в гр.Бургас, са нейни териториални служби (чл. 12, ал.2 ЗИНЗС). За вредите,
причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на
администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация,
отговаря юридическото лице.
При това положение Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" за процесния период има както процесуална, така и материално
правна легитимация да отговаря по предявения иск.
Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди с
правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани:
акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на
нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага
до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284,
ал.5 от ЗИНЗС, оборима презумпция.
Т.е. отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал.1/,
както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под
стража" – в случая изразяващи
се в настаняването на ищеца в една килия заедно с
лице , с което са в отношения на изострен
междуличностен конликт , пораждащи чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал.2/.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на
затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени
вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко
от бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския
съд по правата на човека (решение от 10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу
България), разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от
условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от
отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца води до
намаляване на релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия
на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти
от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според
Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито
едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно за да изисква
обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото
въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на
съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от
Конвенцията.
Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл. 284, ал.2
от ЗИНЗС, според която в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора.
В процесния казус ищецът
претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., за периода
01.11.2019 г. до 28.01.2020 г. ,като твърди, че въпреки неговите молби и
оплаквания бил настанен и пребивавал в една килия с л.св. Я., който се държал
агресивно с него, заканвал му се и упражнявал присихически тормоз, както и повреждал
негови вещи. С влязло в сила съдебно решение, съдът е присъдил на И.
обезщетение в размер на 200,00 лв. за претърпени от него неимуществени вреди от
бездействието на администрацията имащо същите фактически характеристики – за
предходен период 02.09.2019 г. до 20.10.2019 г.
След анализ на събраните в настоящото
производство гласни и писмени доказатества , съдът достига до извода , че това
незаконосъобарзно бездействие , не е преустановено и е продължило и през исковия период , защото органите, на които е
възложено да осъществяват ръководството и контрола върху дейността по
изтърпяване на наложеното с присъда наказание лишаване от свобода, са длъжни да
осигуряват на осъдените лица такива условия, които не създават предпоставки за
увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им
достойнство.
Конктертно установените по делото факти , са че от
28.08.2019 г. , както и през времетраенето на исковия период – предмет на
разглеждане в настоящото производство – 01.11.2019 г. до 20.01.2020 г. ищецът е
бил настанен и е пребивавал в едно спално помещение
с лишения от свобода Я., като от 23.08.2019г. до 06.10.2019 г. са в спално помещение № 205 , а от 07.10.2019 г.
са преместени отново заедно в спално помещение № 213. От приетите по делото
доказателства се установява, че л. св.Я. е бил агресивен спрямо ищеца И. ,
чупил му е многократно вещи, вербално го е нападал, заканвал му се е с
убийство, което се потвърди и от показанията на разпитания свидетел А.. В
подрепа на горните изводи , са данните удостоверени в представени от ответника
писмени доказателства – заповеди , видно от които през този период
л.св.Я. е наказван от Началника на Затвора Пазарджик – налагани са му наказания
– изолиране в наказателна килия и извънредно дежурство по поддържане на
чистотата, все във връзка с проявено
неподчинение, агресивно поведение , както към служители на затвора, така
и към ищеца И. и л.св. Куртев – прибивавали в същата , респективно – съседна килия.
Видно от Заповед за налагане на
дисциплинарно наказание № 434/01.10.2019г., че на 25.09.2019г. л.св. Я. дори е
нападнал и служителите на затвора Пазарджик с парче стъкло. Ясно е , че налаганите дисциплинарни наказания не са дали ефект , като в същото време
безспорно се установява , че ищецът И. е
пускал няколко молби за преместване на л.св.Я. в друга килия, тъй като се
страхува за живота си, както и жалби, че л.с.Я. му чупи вещите, но същите са
останали без последствие. Освен това се установи, че двамата са преместени от една килия в друга, за да
не влиза л.св. Я. в конфликт с друг лишен от свобода.
При това положение следва да се приеме, че са били
налице незаконосъобразни бездействия , респективно – действие от страна на администрацията на затвора
Пазарджик, тъй като те не са били предприети своевременно мерки за защита на живота и здравето на ищеца, а
единствено за наказание на л.с.Я.. Неоснователно е възражението на ответника,
че в периода се е извършвал ремонт в затвора и не е имало подходщо помещение за
настаняването на двамата л.св., тъй като разрешаването на този въпрос е бил
свързан с една по-добра организация и е
налагал необходимото внимание към
наличието на тази силно конфликтна ситуация продължила няколко месеца.
Налице е и другия елемент от противоправния фактически
състав , а именно причинно следствена връзка между действието , респективно безействията на администрацията на
затвора Пазарджик – непреместването на л.с.Я., респективно преместването му отново в едно помещение с л.св. Я. , което е
порадило чувството на
несигурност, страх и малоценност у ищеца.
Горните обстоятелства съдът преценя комплексно, като взема предвид
това, че от една страна настоящият
случай не се отличава от обичайните такива характерни за разглежданата
затворническа среда. Поставянето на ищеца в
неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС следва да представлява третиране способно да породи у
него емоционално и морално страдание, стрес и безпокойство, каквито той твърди и поддържа . Независимо от липсата
на по-конкретни доказателства относно изживените отрицателни емоции, липсата на
адекватна реакция от страна на
затворническата администрация за предотвратявратяване на възникналия конфликт ,
дава основания на съда да приеме , че тези изострени междуличностни отношения
са от такова естество, че да предизвикат твърдяните от ищеца страдания, които
обосновават и наличието на настъпила неимуществена вреда за него. Валидна разбира се в случая е
и разпоредбата на чл.284, ал.5 ЗИНЗС.
Както се посочи по-горе , в настоящото
производство не е проведено специално
нарочно доказване на емоционалните преживявания, които поведението на затворническата администрация са произвели
у ищеца, но поставянето на ищеца в описаните
по-горе неблагоприятни условия в затвора
в Пазарджик за
посочения период съставлява отношение пораждщо чувство на страх, незащитеност и малоценност - по смисъла на чл. 3, ал.1
от ЗИНЗС и чл. 3 ЕКЗПЧОС, в резултат на което за ищеца са настъпили неимуществени вреди, а именно емоционално страдание,
от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода.
От друга страна следва да
бъде взето предивд и
обстоятелството, че в значителна част от процесния период ищецът не се пребивавал в Затвора гр. Пазарджик, съответно през м. ноември 2019 г. изобщо не е битувал в едно и също
помещение с л.св. Я., през м. декември 2019 г. това е станало за 6 дни , а през
м. януари 2020 г. – за 12 дни . Тези обстоятелства са
съществени тъй като гореизложените изводи за нечовешкото и унизително
положение, в което е бил поставен ищецът И. не важат за периода на пребиваване на ищеца извън Затвора гр.Пазарджик. За този
период обезщетение според настоящия съдебен състав не следва да се дължи.
Предвид изложеното, съдът счита, че искът за
неимуществени вреди е частично доказан и поради това частично
основателен от гледна точка на неговия размер.
Съгласно чл.52 от ЗЗД при претендиране на неимуществени вреди
съдът определя обезщетението по справедливост.
В конкретния случай, предвид характера на деянието извършено,
респ. допуснато от служителите на ответника и на увреждането, както и
естеството и степента на претърпените морални страдания, среднопродължителния
престой на ищеца в Затвора Пазарджик за част от исковия период е
практически 18 дни , както
и размера на обезщетенията, които се
присъждат според актуалната към настоящия момент съдебна практика , съдът счита, че справедливото обезщетение следва да е в размер
на 300,00
лв. за целия период.Над този размер претенцията се явява недоказана и поради
това неоснователна и ще следва да бъде отхвърлена.
Разноски от ищцовата стана не са претендирани и такива
не следва да бъдат присъждани. На
основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС когато искът се уважи изцяло или частично,
съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да
заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на
ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска. Съдът намира, че разпоредбите, регламентиращи
присъждане на разноски по ЗИНЗС са специални по отношение на ГПК и АПК и
приложими в настоящия случай. Според съдебната практика по този въпрос
„…съобразно разпоредбата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да
заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент
от чл. 75 и чл. 76 от ГПК,
са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е. разноските,
направени по процесуални действия, които страната е искала да се извършат. По
аргумент от горните текстове на ГПК и разпоредбата на чл. 286, ал. 3, ЗИНС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се
ограничава само до разноските по производството. Обратно – при частично или
пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца, както разноски за
производството, така и внесената ДТ и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, съразмерно уважената
част от иска. Отговорността за възнаграждението за адвокат, съответно за
юрисконсулт е предвидена отделно от законодателя и при липса на указания в
закона за възможността за търсене на такава отговорност, то такава не може да
се търси.“ /Решение № 6204 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1770/2019
г., III о./.
В тази връзка съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати само
следващата се държавна такса в размер на 10,00 лв.
Мотивиран от изложеното, Пазарджишки
административен съд :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" гр.София при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес гр.С.., бул. „Г.. С..“, № .., ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.И. с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода „ в Затвора Враца в размер от 300,00 лв. представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на
Затвора гр. Пазарджик – непреместване на л.с.Я. в друга килия, респективно преместването му в
друга килия заедно с л.св. Я. за периода
от 01.11.2019 г. до 28.01.2020 г. , като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска на К.Д.И. с ЕГН **********,*** против Главна Дирекция "Изпълнение на
наказанията" гр. София над размера от 300,00 лв. до претенирания размер от
20000,00 лв. – като неоснователен.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието, със седалище и адрес гр.София, бул. „Г.. С..“, № .. да заплати по сметка на ПзАС следващата се държавна
такса в размер на 10,00 лв.
Решението
може да се обжалва пред тричленен състав на Пазарджики
административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ №
377/13.05.2022 Г. на Административен съд Пазарджик, Единадесети касационен Състав
по к. адм. д. № 274/2022 г. - ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 674/29.09.2021 г., постановено по адм.
дело № 1351/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.