Р Е Ш Е Н И Е №
2670
гр. Пловдив 26.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в,
в открито съдебно заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева,
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
11350 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявен от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* срещу А.Х.М., ЕГН **********
иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, 240 и 86 ЗЗД за признаване
на установено, че се дължат сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. №3420/2018 г. по описа на ПРС.
Ищецът е оттеглил
претенцията си за обезщетение за забава и в тази част производството е
прекратено и заповедта е обезсилена с влязло в сила Определение.
В исковата молба
се твърди, че между ответницата и „Банка ДСК“ ЕАД бил сключен договор за стоков
кредит № ***., по силата на който на А.М. бил предоставен стоков кредит за
закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от „ЗОРА ММС“ ЕАД, на
обща стойност 1099 лв., както и за сключване чрез „Банка ДСК“ ЕАД на застраховка
с еднократна застрахователна премия в размер на 111,59 лв. С подписване на
договора ответницата приела Общите условия на „Банка ДСК“ ЕАД. Сочи, че сумата
на кредита, предоставена за закупуването на стоките и/или услугите, се
усвоявала еднократно, безкасово, по сметка на търговеца „ЗОРА ММС“ ЕАД, а
сумата, предоставена за финансирането на застраховка, се усвоявала еднократно,
безкасово, по сметка, посочена от застрахователите. Съгласно подписания между
страните погасителен план кредитът следвало да бъде върнат на 18 месечни
вноски, включващи главница и договорна лихва, 17 от които в размер на 87,23
лв., а остатъкът в размер на 87,20 лв. – с последната вноска. В чл. 6 от
договора бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 34,72 % годишно, като
за периода 19.01.2017 г. – 10.12.2017 г. дължимата лихва възлизала на 223,16
лв. На основание чл. 12.1 от Общите условия поради допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият непогасен остатък от
главницата станал предсрочно изискуем на 04.01.2017 г.
Излага, че с
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 29.09.2017 г. и
приложение № 1.1 от 10.12.2017 г. към него кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД цедирал
вземанията си срещу ответницата на ищеца, за което последната била уведомена.
Предвид горното ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, като същото било уважено и била издадена заповед за претендираните
суми, както и разноските в заповедното производство. В законоустановения срок
ответницата възразила против заповедта за изпълнение, което обусловило и
правния интерес от предявяване на настоящия установителен иск. С оглед
изложеното се моли исковете да се уважат, като се признае за установено между
страните, че ответницата дължи на ищеца 992,80 лв. – главница; 223,16 лв. –
договорна лихва за периода 19.01.2017 г. – 10.12.2017 г. Претендира се законна
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и
разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от
назначения особен представител на ответницата – адв. А.Ц.. Твърди се,
ответницата е погасявала задълженията си до 19.01.2017 г., т.е. и след като
вземането е станало предсрочно изискуемо, поради което последната дължала само
част от търсените суми. Освен това вземанията се сочи, че са прехвърлени преди
прекратяване на изплащането на дълга. Сочи се, че ищцовото дружество умишлено е
поставило ответницата в забава, поради което последната не носи отговорност по
силата на неосъществило се основание, а именно твърдяното неизпълнение, което
се сочи, че е обусловило предсрочното прекратяване на договора. Моли се да се
отхвърлят исковете изцяло или да бъде осъдена ответницата да заплати само
частта от сумите, които не е изплатила.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с
оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
По делото е прието ч.гр.д. № 3420/ 2018 г., ХVІІ с-в по описа на ПРС , от което се
установява, че на 02.03.2018 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение против ответника за процесните суми, включително и
обезщетение за забава, като се сочи, като основание предсрочна изискуемост на
задълженията по договора за кредит. Заявлението е уважено, като е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по
заявлението. Тъй като длъжникът не бил намерен на установените в заповедното
производство адреси, заповедта му била
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и съответно са дадени указания за
предявяване на иск, то се предявявал настоящият установителен иск.
С оглед
допустимостта на производството следва да се обсъдят представените и приети по
делото доказателства за преценка на основателността на предявения иск.
По
силата на Договор за стоков кредит № *** г.,
сключен между ответницата в качеството на кредитополучател и „Банка ДСК“
ЕАД на А.М. е предоставен стоков кредит
за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от „ЗОРА ММС“ ЕАД, на
обща стойност 1099 лв., както и за сключване чрез „Банка ДСК“ ЕАД на
застраховка с еднократна застрахователна премия в размер на 111,59 лв. или
общият размер на предоставената в заем сума е 1210,59 лв. Сумата от 1099
лв. е преведена на „ЗОРА ММС“ ЕАД,
съгласно издадения касов бон, а сумата от 111,59 лв. е преведена по сметка на
застрахователя, съгласно приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната
експертиза.
С
подписване на договора ответницата се е задължила да върне предоставената й в
заем сума, ведно с договорна лихва за срок от 18 месеца. Договорен е фиксиран
лихвен процент в размер на 34,72 % годишно или 0,0964 % на ден. Годишният процент
на разходите по кредита е 40,81 % , като може да бъде променян при
предпоставките, предвидени в Общите условия.
С подписване на договора, ответницата е направила изявление за
предоставена й преддоговорна информация и общи условия. Към договора е подписан от страните по него
погасителен план, в който е отразен падежа на всяка погасителна вноска, размера
й, както и оставащите главница и договорна лихва след извършване на плащания на
падежа. Приети са като доказателство по делото и приложимите към сключения
договор Общи условия, подписани от ответницата. В т. 6 от общите условия са
отразени компенентите, включени в определения в договора ГПР. В т.12 е предвидено, че при забава на
плащанията се начислява законна лихва върху дължимите суми в размер на договорения
лихвен процент и надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, като в
случай, че кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден
след падежната дата, надбавката за забава не се прилага. В т.12.1 е уговорено, че при допусната забава
в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от
главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент
и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Страните са договорили,
че последиците настъпват автоматично, а ако законът го изисква след уведомление
до клиента. В т.15 от общите условия е
предвидено, че всички уведомления, покани и други съобщения, изпратени от
Кредитора до Кредитополучателя на последния посочен от Кредитополучателя адрес,
се считат за връчени, освен ако в общите условия е уговорен друг ред за
уведомяване. В договора е отразен следния адрес на ответницата: гр. ***
На
29.09.2017 г. между „Банка ДСК“ ЕАД в качеството на цедент и ищеца в качеството на
цесионер е сключен Договор Рамков
договор за покупко – продажба на вземания, по силата на който са прехвърлени
вземания по предоставени от продавача цедент стокови кредити на физически лица,
със забава между 180 и 210 дни, които са просрочени и не се погасяват надлежно,
ведно с привилегиите и другите им принадлежности, включително и за изтекли
лихви, посочени в Приемо- предавателния протокол по чл. 1.6. По част от
вземанията, които ще бъдат предмет на цедиране, е уговорено, че е възможно да е
започнал процес на уведомяване на предсрочната им изискуемост, но не са
предприети действия по снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист. С Приложение № 1.1. от 12.12.2017 г. вземането по
горепосочения договор за заем е прехвърлено в полза на ищеца изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.
Прехвърлителят е потвърдил цесията на вземанията по допълнителното
споразумение от 12.12.2017 г. и приложение към него.
От
приложените и приети като писмени доказателства пълномощни се установява, че прехвърлителят
– цедент Банка ДСК ЕАД е упълномощил цесионера да уведоми от името на цедента
всички длъжници по прехвърлените вземания. Уговорено е изрично правото на
упълномощения да преупълномощава, като ищецът в качеството на упълномощено лице
е упълномощил негов служител *** Н.А.С. да подава и изпраща уведомления по чл.
99 ЗЗД до длъжниците, както и да изготвя и подписва всякакви уведомления и
съобщения. По силата на така дадените пълномощия *** С. е подписала и приложила
към исковата молба уведомление до ответницата за прехвърляне на
вземанията. В исковата молба ищецът
посочва, че ответникът е уведомен за цесията с писмо с обратна разписка на
04.01.2018 г., като липсват доказателства в тази насока, но уведомяването не се
оспорва изрично от особения представител на ответницата.
От приетото по делото заключение на
съдебно – счетоводната експертиза се установява, че сумата в размер на 1210,59
лв. е предоставена на ответника по горепосочения договор за кредит в пълен
размер, като сумата от 1 099 лв. е платена на търговеца Зора ММС ООД, а
сумата в размер от 111,59 лв.- е
преведена на застраховател ЗК ГРУПАМА – СТОКОВИ КРЕДИТИ. Установява се, че ответницата е заплатила
четири вноски от общо дължимите 18 месечни вноски, като последното плащане е от
20.04.2017 г. С така платените суми са
погасени главница в размер от 217,79 лв. и възнаградителна лихва в размер от
136,36 лв. Останала е дължима главница в
размер от 992,80 лв. и възнаградителна лихва в размер от 223,16 лв. за периода
от 19.01.2017 г. до 10.12.2017 г.
(датата на цесията). Общият размер на дължима главница и възнаградителна
лихва е 1215,96 лв. След дата на подписване на приложение № 1 към
Договор за цесия от 10.12.2017 г. до датата на входиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 02.03.2018 г. и до датата на проверката в
счетоводствата на банка ДСК ЕАД не се
установява да са извършвани други плащания по договора за кредит. До 19.01.2017
г. ответницата не е платила сума по кредита- първото плащане е от 20.01.2017 г.
При така установената по
делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По отношение на
възраженията на особения представител на ответника, че не се установява по
делото ответницата да е уведомена за предсрочната изискуемост на задълженията
по договора за кредит, както и за липсата на предпоставки за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, следва да се посочи, че крайният падеж на
задълженията по договора за стоков кредит е настъпил на 19.06.2018 г. поради и
което съдът следва да се произнесе по отношение на дължимите по договора
главница и възнаградителна лихва.
Съгласно Тълкувателно решение № 18 от 02.04.2019 г. по т.д. 8/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Приема се, че предявеният
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор
за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските
с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки,
че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417 ГПК.
Предвид така приетото в цитираното тълкувателно решение,
както и предвид обстоятелството, че претенцията за обезщетения за забава е
оттеглена и производството е прекратено, то съдът счита, че не следва да се
преценява доколко са били налице предпоставките за предсрочна изискуемост на
кредита.
Не следва да се
обсъждат и възраженията касаещи размера и периода на претенцията за обезщетение
за забава, доколкото съдът е десезиран с така предявения иск за установяване на
дължимост и предмет на разглеждане са предявените искове за главница и
договорна лихва в размерите след приспадане на извършените плащания.
В случая не се оспорва изрично да е не е налице надлежно уведомяване за прехвърляне на
вземането от кредитора по сключения от него договор за паричен заем, но
доколкото липсват доказателства в тази насока, то следва да се посочи, че съгласно
съдебната практика уведомлението, приложено към исковата молба и
достигнало до длъжника с нея съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът
да упълномощи цесионера - Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на
II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III
г. о./. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на
иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда
по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и непротиворечива съдебна практика
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение
№ 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от
09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./. Към исковата молба е
приложено уведомление (потвърждение) за
извършената цесия, което е връчено на особения представител на ответника с
преписа от исковата молба, поради което съдът приема, че е налице валидно
връчване на уведомление за прехвърляне на вземането. (в този смисъл Решение №
78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК).
Съдът следи служебно и за наличието на
основания за недействителност на договора за заем, а именно: противоречие със
закона.
Договорът за
паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем
начин, като размерът на шрифта не се установява да е по - малък от 12. Липсват нарушения на формата
съгласно специалния закон – ЗПК, като при това положение съдът приема, че
договорът отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК.
Съгласно чл.11,
ал.1 от ЗПК, който е приложим в отношенията между страните, договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред
които – общият размер на кредита и условията на усвояването му (т.7); лихвен
процент по кредита и условията на
прилагането му (т.9); годишен процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит (т.10); условията за издължаване на кредита от потребителя, вкл.
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски (т.11).
В настоящия случай
всички тези изисквания са спазени, като съдът счита, че не се установява
нарушение на законовите разпоредби, касаещи действителността на договора.
От приетото по
делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че
предоставената в заем сума е усвоена съответно чрез заплащане на получената от
ответника стока – мобилен телефон и заплащане на застрахователна премия по
сметка на застрахователя. В случая е
налице и признание за сключения договор, доколкото ответницата е заплатила част
от претендираните суми по договора за кредит.
С оглед на
изложеното съдът счита, че от събраните по делото писмени доказателства и
изслушаното и прието заключение се установява, че е налице валидно сключен
договор за заем, по силата на който на ответницата е предоставена в заем сума в
размер от 1210,59 лв., която последната се е задължила да върне, ведно с
договорна лихва, чрез заплащане на 18
месечни погасителни вноски, последната с падеж 19.06.2018 г. Ответницата е
заплатила 4 месечни погасителни вноски, като са останали дължими суми за
главница и договорна лихва в претендираните за установяване размери, като
предявените искове се явяват доказани по основание и размер. Променя се
периодът на възнаградителната лихва, доколкото не се установява да е настъпила
предсрочна изискуемост към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, но размерът остава същия. Съгласно цитираното
тълкувателно решение не се променя основанието на предявения иск за
възнаградителна лихва, доколкото е настъпил падежа на цялото задължение. Следва
да се уважи и искането за установяване на дължимост и на законната лихва,
считано от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, от който
момент се счита, че са предявени и исковете предмет на настоящото производство.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски за заповедното и настоящото исково
производство съразмерно на уважената част от исковите претенции. В полза на
ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство в размер от
73,17 лв. и разноски в исковото производство в размер от 625 лв., включващи
сумата от 75 лв. – държавна такса, 150 лв. – депозит за вещо лице, 300 лв.-
депозит за особен представител и 100 лв. –определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран по
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.Х.М., ЕГН **********,*** дължи
на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, гр.
София, бул. „Васил Левски“ № 114 сумата
от 992,80 лв. – главница по договор за стоков кредит № *** г., вземанията по който са
прехвърлени с Приложение № 1 от 10.12.2017 г. по Рамков договор за прехвърляне
на вземания от 29.09.2017 г. и сумата от 223,16
лв. – договорна лихва за периода 19.01.2017 г. – 19.06.2018 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 02.03.2018 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3420 по описа за 2018 г. на ПРС.
ОСЪЖДА А.Х.М., ЕГН **********,*** да
заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********,
гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114 сумата от 73,17
лева, представляваща разноски по
съразмерност, направени по ч.гр.д. №
3420 по описа за 2018 г. на ПРС и сумата от 625 лв.- представляваща разноски по гр.д. №11350/2018 г. по описа на ПРС.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
ДГ