№ 273
гр. Елин Пелин, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА,
в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Борислав Люб. Чернев
при участието на секретаря Любка Ян. Костова
като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело №
20231820100974 по описа за 2023 година
С исковата молба ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за паричен
заем № 551487 от 27.07.2021г. /Договора/, въз основа на молба съобразно установената
форма за кандидатстване, като ответникът е предоставил своите лични данни, телефон за
връзка, параметри на желания заем, размер на главница и период на погасяване, с две лица
за контакт. По този начин заемателят и ответник по делото обективирал волята си, че желае
да сключи договор за паричен заем със С.К. ООД. Параметрите и условията на сключения
договор били описани и в предоставените Стандартен европейски формуляр и Общи
условия към договора за паричен заем. Индивидуализацията на начина на плащанията от
страна на заемателя във връзка с паричните задължения към С.К. ООД, като размер на
плащане и брой на погасителните вноски, както и падеж на задълженията били отразени в
Погасителен план към договор за заем № 551487.
Твърди се, че отпусната парична сума е получена от заемателя в брой в деня на
сключване на договора, като договорът служел за разписка за получената/предадената сума,
съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора.
Твърди се още, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е
погасил дължимите суми, поради което дружеството-ищец е депозирало заявление по чл.
410 ГПК срещу длъжника и било образувано ч.гр.д. № 845/2022г. по описа на PC Елин
Пелин и съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение за сумите по
заявлението, но длъжникът е депозирал в срок възражение против издадената заповед.
Иска се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца С.К. ООД, с ЕИК........., следните суми:
главница: 600.00 лв. - по Договор за заем № 551487 от 27.07.2021г., заедно със законната
лихва от 04.05.2022г. до окончателното погасяване на задължението; възнаградителна лихва
- 61.40 лв., дължимата за периода от 27.07.2021г. до 27.01.2022г.; законна лихва за забава -
31.20лв. - дължимата за периода от 01.11.2021г. до 01.04.2022г..
1
Претендират се разноските направени в заповедното производство, както и
разноските по настоящото дело.
В едномесечния срок указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба. В съдебо заседание ответникът се е явил, като е
направил искане да му бъде дадена възможност да обсъди и постигне спогодба с ищеца и да
внесе сумите претендирани с исковата молба/ протокол от с.з. от 11.06.24г. /.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна следното:
"С.К." ООД-С. с ЕИК........., е депозирало заявление за издаване заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и пред РС София е било образувано ч.гр.д. № 23333/22г. по
описа на същия съд, което прекратено с определение на същия съд и изпратено по
подсъдност на основание чл.411, ал.1,изр.2 ГПК на РС Елин Пелин, където образувано
ч.гр.д. № 845/22г. , по което издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Заповедта е
била връчена на длъжника, който ответник по настоящото производство и последният е
депозирал възражение в срока по чл.414, ал.2 ГКП. На заявителя е указана възможността да
предяви установителен иск срещу длъжника и в срока по чл.415 ГПК във връзка с чл.422
ГПК ищецът е депозирал настоящата искова молба.
Страните по дело са сключили Договор за потребителски кредит №
551487/27.07.2021г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника потребителски
кредит в размер на 600.00 лв., който кредитополучателят се задължил да върне заедно с
възнаградителна лихва в размер на 61.40 лева дължима за периода 27.07.21г. до 37.01.22г. и
лихва за забава в размер на 31.20 лева дължима за периода 01.11.2021г. до 01.04.2022г., при 6
месечни посагителни вноски, на падеж 27-мо число на всеки текущ месец, считано от
27.08.2021г. съгласно погасителен план, Приложение №1 към Договора, последния
подписан от страните. Договорът е сключен при фиксиран лихвен процент – 40.05% , ГПР-
47.56% и общо дължима сума от 681.43 лева.
Исковата молба по настоящото дело е била връчена на ответника и в
едномесечния срок по чл.131, ал.1 ГПК не е депозиран отговор. В с.з. на 11.06.24г.
Ответникът се е явил лично и заявил воля да обсъди спогодба с ищеца, както и да внесе
посочената с исковата молба сума, за което съдът е предоставил на ответника подходящ
срок. В следващото насрочено съдебно заседание ответникът не се е явил , както и не е
депозирал доказателства за постигнато споразумение с ищеца относно предмета на делото,
както и не ангажира доказателства за извършени плащания по процесния Договор. С оглед
така направените от ответника изявления в с.з. проведено на 11.06.2024г. съдът приема, че
последният признава наличието на облигационното правоотношение възникнало с ищеца по
силата на процесния Договор, като е изразил и воля да внесе по сметка на ищеца
претендираните с исковата молба парични суми.Трайната съдебна практика приема, че
признание по смисъла на закона е налице, когато се признава съществуване на задължение,
което кореспондира с признатото право / в този смисъл Решение №100/20.06.2011г. на ВКС
по т.д.№194/2010г., ІІ т.о. /. Признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът
пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора, какъвто е и настоящия случай.
От ангажираните в настоящия процес доказателства е вивидно, че по процесния Договор
няма извършени плащания от страна на К.К.ов / доказване на противното е в тежест на
ответника / и последният е изпаднал в забава, за което дължи претендираната с исковата
молба главница от 600 лева, както и мораторна лихва в размер на 31.20 левав, считано от
01.11.2021г. до 01.04.2022г., възнаградителна лихва в размер на 61.40 лева за периода
27.07.21г. до 27.01.22г., а така и законна лихва върху главницата, считано от 03.05.2022г. /
датата на депозиране пред съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК / до окончателното изплащане.
При този изход на спора по делото съдът дължи произнасяне и по претенцията на
2
ищеца за разноски в заповедното производство , както и по искането за сторените разноски
по настоящото дело/ вж. Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.12/ .
Съгласно чл.78, ал.2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.Така цитирания текст от
закона въвежда изистване за наличие на две кумулативно дадени предпоставки за
освобождаване на ответната страна от заплащане на разноските по делото, а именно:
ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Съдът приема, че
ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото и това е така, тъй като
неплащането на задълженията по Договора е причина за завеждане на делото от страна на
кредитора. При тези съображения, на основание чл.78, а.1 ГПК следва ответникът да бъде
осъден на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата заплащането на
правната помощ, да заплати на ищеца разноски по настоящото дело – юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360.00 лева, както и внесена държавна такса по
производството в размер на 125.00 лева.
Във връзка със заповедното производство – ч.гр.д. № 845/2022г. По описа на РС
ЕЛин Пелин ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца извършени по
последното разходи в общ размер на 75.00 лв., от които 50.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение и внесена държавна такса - 25.00 лева .
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на К. Н. К., от гр. С. с ЕГН **********,
че дължи на "С.К." ООД-С. с ЕИК......... по Договор за потребителски кредит №
551487/27.07.2021г., както следва: главница в размер на 600 лева заедни със законна лихва
върху главницата, считано от 03.05.2022г. до окончателното изплащане, възнаградителна
лихва в размер на 61.40 лева за периода 27.07.21г. до 27.01.22г. и мораторна лихва в
размер на 31.20 лева за периода от 01.11.2021г. до 01.04.2022г..
ОСЪЖДА К. Н. К., от гр. С. с ЕГН **********, да заплати на "С.К." ООД-С. с
ЕИК........., направени разноски в производството по ч.гр.д. № 845/2023г. по описа на РС
ЕЛин Пелин в общ размер на 75.00 лева.
ОСЪЖДА К. Н. К., от гр. С. с ЕГН **********, да заплати на "С.К." ООД-С. с
ЕИК........., направени по настоящото дело разноски в общ размер на 485.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му .
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
3