№ 226
гр. София , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на
девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110207718 по описа за 2021
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от
ЗМВР.
Образувано е по повод депозирана жалба от Р. АТ. Л. с ЕГН **********
чрез а.А. срещу заповед за задържане на лице № 227зз-1238/20.05.2021 г.,
издадена от Ив. Анг. Б., полицейски служител при 03 РУ - СДВР, с която на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържането за срок до 24
часа на жалбоподателя Л..
С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед с доводи за нейната
незаконосъобразност. Поддържа се, че в същата бланкетно е цитиран законът,
без да са посочени ясно и точно фактическите основания, довили до
ограничаване правото на свободно придвижване на жалбоподателя, както и че
не са описани данните, от които органът, издал заповедта е направил извод за
евентуално извършено престъпление от Л.. В жалбата се излагат доводи, че в
заповедта не е посочена правна квалификация на евентуално извършеното
престъпление, нито номер на досъдебно производство, не се установява и
целта на задържането на Л.. При липсата на посочване на фактически и
правни основания за задържане на Л. се прави извод за немотивираност на
административния акт и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа депозираната жалба. Пледира за отмяна на заповедта по
аргументите изложени в жалбата. Претендира разноски. В представени
писмени бележки излага доводи, идентични с изложените в жалбата.
Ответникът по жалбата – полицейски служител при 03 РУ- СДВР И.Б.
се представлява от юрисконсулт Иванова, която моли за потвърждаване на
издадената заповед, тъй като са били налице основания за нейното издаване –
1
жалбоподателят е управлявал МПС без СУМПС и без документи за
автомобила. Посочва, че след снемане на сведения от него и след изясняване
на релевантните факти същият е бил освободен. Представя писмени бележки,
в които подробно аргументира законосъобразността на атакуваната заповед за
задържане. Претендира разноски, респ. прави възражение за прекомерност по
отношение поисканите от насрещната страна.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима – същата е подадена в
срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред
СРС.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
На 20.05.2021 г. полицейските служители П,Т, и И.Б. били назначени
като АП 31. Около 12:00 часа на същата дата полицейските служители
забелязали сив автомобил марка и модел „Ауди” 80, с ДК ******* СА, чийто
водач паркирал автомобила в междублоковото пространство около бл. 2 на
ул. „Незнаен воин” в гр. София. Полицейските служители се приближили и
установили, че водач на автомобила бил жалбоподателят. Същият не
представил лична карта, свидетелство за управление на МПС, нито
документи за автомобила. Чрез ОДЧ била установена самоличността на
водача - Р. АТ. Л., ЕГН **********, адрес гр. Кубрат, ул. „Козлодуй” № 5.
На място пристигнали още полицейски служители за оказване на съдействие.
На водача на автомобила били съставени два акта за установяване на
административно нарушение – един по ЗДВП и втори по КЗ.
Регистрационните табели на управлявания от Л. автомобил били свалени.
След съставянето на актовете за установяване на административни нарушения
жалбоподателят бил отведен в 03 РУ- СДВР, където му било снето сведение,
съставен АУАН по ЗБЛД и била издадена обжалваната заповед за задържане.
На 21.05.2021 г. в 11:00 часа жалбоподателят бил освободен.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
посочени в чл. 146 от АПК. Оспореният акт е издаден от полицейски орган в
границите на предоставената му компетентност. Съгласно разпоредбата на чл.
74, ал. 1 от ЗМВР заповедта трябва да е издадена в писмена форма, а алинея 2
на същата разпоредба посочва и съдържанието на самата заповед, а именно –
името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта;
фактическите и правните основания за задържането; данни,
индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането;
ограничаването на правата на лицето по чл. 73; както и правата на
задържаното лице. В конкретния случай е спазена изискуемата от закона
форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е
писмена заповед за задържане, която е връчена на адресата й. В този смисъл е
неоснователно възражението на адв. А., че обжалваната заповед не е връчена
на Л. – заповедта съдържа разписка за връчване, удостоверяваща, че
екземпляр от същата е връчен на задържаното лице. В заповедта са посочени
името, длъжността и местоработата на служителя, който я е издал, както и
данните, индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и
адресна регистрация, фактическите и правните основания за задържането,
датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице.
Същевременно настоящият съдебен състав намира, че атакуваната
2
заповед е незаконосъобразна, тъй като се установи, че не са били налице
данни за евентуално извършено от Л. престъпление. Задържането на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа
представлява принудителна административна мярка, която има за цел чрез
задържането да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. За
прилагането на процесната принудителна административна мярка не е
необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин
вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Същата се
предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на
престъпление. Това предполага обаче наличието на достатъчно данни, от
които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице
е извършило престъпление. С други думи, данните следва да са налични
преди постановяването й, респ. преди задържането на лицето, а не да се
установяват след това. Обратното би довело по-скоро до произвол при
прилагането на мярката и необосновано задържане на лица, което
противоречи на целта й, която не е да се наложи наказание за установено по
категоричен начин престъпление, а да се попречи на заподозрения в
извършването му или да се укрие, или да извърши престъпление, или да
осуети наказателно преследване. В настоящия случай като фактическо
основание за задържането на Л. в заповедта е посочено „управление на МПС
без СУМПС”, което фактическо описание само по себе си не води до извод за
осъществен състав на престъпление. Дори и да се приеме, че фактическите
основания за задържането биха могли да се извеждат от всички данни по
преписката съдът намира, че наличните такива в настоящия случай не
позволяват да се приеме, че са били налице данни за извършено престъпление
при задържането на Л.. Действително при спиране на автомобила
жалбоподателят не е разполагал с документи за самоличност - не е
представил лична карта на полицейските служители, нито СУМПС. Въпреки
това самоличността му е била установена на място чрез ОДЧ /което изрично е
посочено в докладната записка, съставена от полицейски служител Томова/,
както и липсата на издадено СУМПС. Били са повикани екипи за извършване
на оглед на автомобила и съставяне на АУАН. Изрично както в докладната
записка, така и в придружителното писмо от началника на 03 РУ- СДВР, с
което преписката е представена пред съда е посочено, че на Л. са съставени
два броя АУАН - по ЗДВП и по КЗ, които са били съставени на място от
дошлите за оказване на съдействие полицейски служители. Следователно още
на място /а не в районното управление/ е било установено от полицейските
служители, че дейността на Л. е осъществила състав на административни
нарушения, а не на престъпление.
За всеки конкретен случай на задържане в тежест на административния
орган е да установи наличието на данните, обосноваващи това задържане. В
конкретния случай това не е сторено. Данните, че лицето е извършило
престъпление, следва да са налице към момента на задържането, а в
конкретния случай се установи, че Л. е задържан едва след като
самоличността му е установена, полицейските органи са приели, че
действията на Л. осъществяват състави на административни нарушения, за
което са съставени и съответни АУАН. Посоченото в заповедта фактическо
основание „управление на МПС без СУМПС” всъщност осъществява състав
на административно нарушение. Полицейските органи са установили това
обстоятелство още на мястото на проверката чрез справка в ОДЧ и е
3
стартирана административнонаказателната процедура чрез съставяне на
АУАН.
На следващо място, според настоящия съдебен състав се установява и
несъобразяване с целта на закона – отменително основание по чл. 146, т. 5 от
АПК.
Със задържането е нарушен принципът на съразмерност, приложим в
административното производство - чл. 6 от АПК. Задържането за срок до 24
часа по реда на чл. 72 от ЗМВР е ПАМ, която в зависимост от случая би
могла да има превантивен или преустановителен характер. Задържането
по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява ограничаване на правото на свобода и
съгласно чл. 5, пар. 1, буква „с” от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи по изключение е приложимо с цел да осигури
явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано
подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната
необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване
след извършване на престъпление. В конкретния случай приложената ПАМ не
се оправдава от никоя от тези цели. Самоличността на лицето е била
установена чрез ОДЧ на място /макар и същият да не е разполагал с
документи за самоличност/, не се установява със задържането на
жалбоподателя да е предотвратено или преустановено извършването на
престъпление, доколкото се установи, че самите полицейски служители са
приели, че извършеното от Л. осъществява състав на административно
нарушение. Не е имало и данни за опасност от укриване на жалбоподателя.
Видно от регистъра за задържани лица Л. е настанен в помещението за
задържани лица на 20.05.2021 г. в 15:50 часа и е освободен на следващия ден
в 11:00 часа, като в снетото от него сведение е написано само едно изречение.
Следователно със задържането правата и законните интереси на
жалбоподателя са засегнати в по-голяма степен от необходимото от гледна
точка на целта, за която се издава административният акт. С оглед
гореизложените съображения настоящият съдебен състав намира, че в
конкретния случай издадената заповед за задържане е незаконосъобразна,
поради което и подадената срещу нея жалба следва да се уважи.
Предвид изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът
присъжда в полза на оспорващия своевременно поисканите и доказани
разноски. Съгласно чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ
и съдействие на: лица, които имат право на издръжка; материално затруднени
лица; роднини, близки или на друг юрист. Видно от представената от адв. А.
декларация оказаната на жалбоподателя Л. правна помощ е безплатна, тъй
като последният е материално затруднено лице. Според чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Член 36, ал.2 от Закона
за адвокатурата гласи, че размерът на възнаграждението се определя в
договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, като
този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-
нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. В чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
4
минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни
дела без определен материален интерес, в случая за дело по Закона за
Министерството на вътрешните работи, възнаграждението е 400 лева. С оглед
цитираната нормативна уредба следва да се приеме, че адв. А. осъществява
безплатна адвокатска помощ по делото и има право на адвокатско
възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в случая 400 лева/ и
СДВР следва да заплати адвокатско възнаграждение на адв. А. именно в
посочения размер от 400 лева, както и сумата от 10 лева, представляваща
заплатена от адвоката държавна такса за разглеждане на делото.
Определеното адвокатско възнаграждение е в минимален размер, поради
което възражението за прекомерност е неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Софийският районен съд, 130-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице № 227зз-1238/20.05.2021 г.,
издадена от Ив. Анг. Б., полицейски служител при 03 РУ- СДВР, с която на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържането за срок до 24
часа на Р. АТ. Л., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на а.Ч.
Т, от САК сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата и
платена държавна такса за разглеждане на делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на основание чл.138 от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5