№ 745
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20241001000700 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.627, ал.2 вр. с чл.623, ал.6 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№24948/22.07.2024 година от
„ПЕРСЕНК 2009“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.Пловдив, ул.“Кирил и Методий“, № 15, представлявано от Ц.
Х. Д.-управител, чрез адв. М. И., съдебен адрес: гр.Пловдив, ул.“Княз
Богориди“, №5, ет.2 срещу разпореждане №541/22.02.2024 година,
постановено по ч.т.д.76 година по описа за 2024 година на Окръжен съд
Пловдив, с което е уважена молбата на Р. К. /R. K./ за издаване на
изпълнителен лист срещу „Персенк 2009“ ЕООД, ЕИК-********* за сумите –
38200 евро-главница и 12 181 полски злоти – направени разходи, въз основа на
европейска заповед за плащане по реда на Регламент /ЕО/ №1896/2006 година
за създаване на процедура за европейска заповед за плащане.
Твърди се в жалбата, че е получена ПДИ на 08.07.2024 година, на която
дата дружеството е узнало за издаването на заповедта. Твърди, че същата не е
влязла в сила, тъй като не е връчена надлежно на дружеството. На
представената декларация за изпълнимост от 01.06.2022 година е посочено, че
европейската заповед за плащане е връчена на ответника на 28.01.2022 година,
1
което не отговаря на действителността. Съгласно решения по дела C-119/13 и
120/13 на СЕС при наличие на липса или нередовност на връчването
декларацията за изпълнимост е недействителна. Излагат се и твърдения за
неоснователност на претенцията. Моли да се отмени разпореждането за
издаване на изпълнителен лист и се постанови друго, с което се отхвърли
молбата.
Въззиваемата страна Р. К. е депозирала отговор, с който моли
решението да бъде потвърдено като се присъдят направените по делото
разноски.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Производството е по реда на чл.627 ГПК, образувано по молба на Р. К.
/R. K./, чрез адв.Л. К. за издаване на изпълнителен лист срещу „Персенк 2009“
ЕООД, ЕИК-********* за сумите – 38200 евро-главница и 12 181 полски злоти
– направени разходи, въз основа на европейска заповед за плащане по реда на
Регламент /ЕО/ №1896/2006 година за създаване на процедура за европейска
заповед за плащане.
Молбата се явява основателна по следните съображения:
Съгласно Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. на Европейския парламент и
на Съвета от 12.12.2006 г. за създаване на процедура за европейска заповед за
плащане, издадената европейска заповед за плащане от съд на държава членка
се изпълнява на територията на останалите държави членки без необходимост
от нарочно производство по допускане на изпълнение /екзекватура/. Тази
уредба цели да премахне пречките пред доброто функциониране на
гражданското производство, чрез насърчаването на съвместимостта на
правилата за гражданско производство, приложими в държавите-членки, както
и да създаде единна хармонизирана европейска процедура за изискване по
съдебен ред на безспорни вземания. Регламентът цели да премахне пречките
пред достъпа до ефективно правосъдие по трансгранични дела и
нарушаването на конкуренцията на вътрешния пазар в резултат на дисбаланса
във функционирането на процесуалните способи, предоставени на
разположение на кредиторите в различните държави-членки чрез създаване на
законодателство на Общността, което да гарантира равнопоставеност на
кредиторите и длъжниците в Европейския съюз. Целта на регламента е да
опрости, ускори и намали разходите за съдебни спорове по трансгранични
2
дела, свързани с безспорни парични вземания, както и да позволи свободното
обращение на европейски заповеди за плащане в държавите-членки чрез
определянето на минимални стандарти, спазването на които премахва
необходимостта от каквото и да е междинно производство в държавата-членка
по привеждане в изпълнение преди признаването и привеждането в
изпълнение. Регламентът въвежда унифициран процесуален механизъм, като
едновременно с това предвижда прилагане на процесуалното право на
държавите членки по отношение на всички процесуални въпроси, които не са
изрично уредени в него /чл. 26/.
Тази процедура служи като допълнително и факултативно средство на
кредитора за бързо и ефективно събиране по съдебен ред на неизплатени
задължения по трансгранични спорове, по които не съществува правен спор
/съображения 6 и 10 от Регламента/ и по които съдебната намеса се налага
единствено, за да бъде снабден кредиторът с изпълнително основание за
пристъпване към принудителното му събиране. Същевременно, той
предвижда, че основните процесуални действия на страните и съда следва да
се обективират във формулярите, съставляващи приложения към Регламента.
Уредената в Регламента процедура предвижда следните основни етапи:
1) подаване от кредитора на молба за издаване на ЕЗП, изготвена съгласно
формуляр А, до компетентния съд /чл. 7/; 2) проверка от съда на молбата и при
необходимост даване на указания до молителя за допълване и поправяне /чл. 9
и чл. 10/; 3) произнасяне по същество на молбата – чрез отхвърлянето й като
използва формуляр Г/чл. 11/ или издаване на ЕЗП като използва формуляр Д
/чл. 12/, като и в двата случая произнасянето му е необжалваемо /чл. 11, ал. 2/;
4) връчване на ЕЗП на ответника /чл. 13 – чл. 15/; 5) при подадено от
ответника с установения срок възражение издадената ЕЗП не влиза в сила,
като в зависимост от заявеното от кредитора заповедното производство или се
прекратява или се трансформиране в гражданско производство по смисъла на
параграф 1, който се регулира от правото на държавата – членка по произход
/чл. 17/; 6) при липса на подадено възражение в срок, съдът по произход
обявява ЕЗП за подлежаща на изпълнение, което се удостоверява от съда по
произход чрез издаване на декларация за изпълнимост по формуляр Ж /G/ от
приложенията към Регламента /чл. 18/; 7) влязлата в сила ЕЗП се привежда в
изпълнение съобразно правилата на чл. 21. Привеждането в изпълнение на
ЕЗП се регулира от националното законодателство на съответната държавата
3
членка по изпълнението при спазване на минималните стандарти на чл. 21.
Същите предвиждат, че ЕЗП се привежда в изпълнение при същите условия,
както и изпълнимо решение, издадено в държавата-членка по привеждане в
изпълнение /чл. 21, ал. 1, изр. 2/, т. е. без да е необходимо провеждането на
нарочно производство по допускане на изпълнение и без възможност за
оспорване. Издадената от съд на друга държава членка ЕЗП е съдебно
изпълнително основание в Република България по чл. 404, т. 2 ГПК – като акт
на чуждестранен съд, който подлежи на изпълнение на територията на
Република България без нарочно производство. Прякото й изпълнение обаче
не я превръща в пряко изпълнително основание, т. е. такова, което да подлежи
на изпълнение без необходимост от издаване на изпълнителен лист. Заповедта
се привежда в изпълнение по същия ред, който е предвиден за български
съдебен акт, а именно – чрез издаване на изпълнителен лист от компетентния
съд по чл. 627, ал. 1 ГПК, но в отлика от общия ред на обжалване по чл. 407
ГПК разпореждането по искането за издаване на изпълнителен лист подлежи
на въззивно и касационно обжалване.
Съобразно чл. 406, ал. 1 ГПК, за да издаде изпълнителен лист,
българският съд проверява дали актът е редовен от външна страна и дали
удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника.
Доколкото се касае до чуждестранен акт съдът проверява и дали вземането
може да бъде изпълнено със способите на българския закон, а когато това е
невъзможно, той постановява заместващо изпълнение, което може да
удовлетвори кредитора – ал. 2 на чл. 406 ГПК.
Наличието на условията по чл. 406, ал. 1 ГПК българският съд
проверява единствено въз основа на документите, предвидени в чл. 21, ал. 2 от
Регламента, а именно: а) копие от ЕЗП, обявена за изпълнима от съда по
произход, която изпълнява условията, необходими за установяване на нейната
автентичност; и б) при необходимост превод на ЕЗП на официалния език на
държавата-членка по привеждане в изпълнение, в съответствие със
законодателството на същата държава-членка; преводът се легализира от лице,
което е компетентно да извършва това в една от държавите-членки. При
извършването на тази проверка съдът не може да проверява правилността на
издаване на заповедта, нейната редовност и дали тя подлежи на изпълнение.
Когато са представени документите по чл. 21, ал. 2 от Регламента
4
българският съд следва да зачете чуждестранната ЕЗП, както тя е издадена, и
да издаде изпълнителен лист за същото парично вземане, за което
чуждестранният съд е уважил молбата за издаване на ЕЗП. Самата ЕЗП не
подлежи на проверка и контрол от съда на държавата по привеждането й в
изпълнение. Достатъчно е от съдържанието на ЕЗП да може да се изведе
волята на съда по произход по отношение на нейния предмет, който да се
приведе в изпълнение, независимо от степента и начина на индивидуализация
на този предмет. Същевременно, от двете изисквания на чл. 21, ал. 2 от
Регламента само първото е безусловно изискуемо от самия регламент.
Изискването за превод по чл. 21, ал. 2, буква "б" е нужно да се спазва само "
при необходимост", а такава е налице, когато това е " в съответствие със
законодателството на същата държава-членка". От това следва, че превод
задължително следва да има само, ако е изрично предвиден в
законодателството на държавата по изпълнението, в който случай важи и
изискването на чл. 21, ал. 2, буква "б", изр. 3 от регламента – преводът да е
легализиран. Изискване за превод в българското процесуално право не е
установено – вж. чл. 627 ГПК.
В настоящето производство тези изисквания са спазени:
По настоящото дело са представени заверени копия от ЕЗП и от
декларацията за изпълнимост – така, както те са издадени от съда по произход.
Същите са представени на полски език и в превод на български език, който
превод удовлетворява изискването на чл. 21, ал. 2, буква "б" от Регламент №
1896/2006, доколкото българското процесуално законодателство /ГПК/ не
поставя специални изисквания в тази насока – нито за наличието въобще на
превод, нито за неговата легализация в хипотезата на чл. 627 ГПК.
Върху полския вариант на документите е положен ръкописен подпис на
съдия и печат от съда, който ги е издал, поради което е изпълнено изискването
на чл. 21, ал. 2, буква "а" – за наличието на копие от ЕЗП, обявена за
изпълнима от съда по произход, която изпълнява условията, необходими за
установяване на нейната автентичност.
Що се отнася до доводите срещу редовността на връчване на ЕЗП на
ответника, въззивният съд намира следното:
Според чл. 12, ал. 5 от Регламент № 1896/2006 съдът, който е издал
ЕЗП, осигурява връчването на заповедта на ищеца в съответствие с
5
националното си законодателства по начин, който отговаря на минималните
стандарти, посочени в чл. 13 – 15, което може да бъде с удостоверяване или
без удостоверяване на лично получаване от ответника. Според практиката на
Съда на ЕС, ако не бъдат спазени уредените от Регламента минимални
изисквания относно връчването, би било застрашено равновесието между
преследваните с общностния акт цели за бързина и ефективност, от една
страна, и за зачитане на правото на защита на ответника, от друга, поради
което евентуално издадената декларация за изпълнимост е недействителна, но
защитата на ответника срещу подобен порок не може да се извърши по реда
на чл. 20 от Регламента, а следва да се уреди в националното право на
държавата по произход на ЕЗП. Същественото е, че обявяването на
недействителността на декларацията за изпълняемост поради ненадлежно
връчване може да се извърши само от съдилищата на държавата, в която е
издадена ЕЗП, а не от съдилищата на държавата по изпълнението – ако е
различна от тази по издаване на ЕЗП. Поради горното в настоящото
производство по чл. 627 ГПК не може да се проверява законосъобразността на
издадената декларация за изпълнимост от полския съд. В настоящото
производство не подлежи на проверка надлежността на връчването на ЕЗП,
тъй като единствените документи, които се проверяват са тези по чл. 21, ал. 2
от Регламент № 1896/2006. До обявяването на декларацията за изпълняемост
за недействителна от съответния съд всеки друг съд на държава членка на ЕС
следва да я зачита, вкл. удостовереното в нея връчване на ЕЗП. По тази
причина този довод на ответника не може да се проверява в настоящото
производство по чл. 627 ГПК. По същите съображения, извън
компетентността на съда, в настоящето производство е и проверката относно
основателността на претендираната с ЕЗП сума. Представените документи
изпълняват и двете условия на чл. 21, ал. 2, буква "а" и "б" от Регламента,
поради което е налице изпълнително основание, редовно от външна страна и
удостоверяващо подлежащи на изпълнение вземания срещу ответника, поради
което следва да се постанови издаване на изпълнителен лист въз основа на
предоставената европейска заповед за плащане.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
Направено е искане от Р. К. за присъждане на разноски, съобразно
представения по делото договор за правна защита и съдействие.В договора е
6
посочено, че възнаграждението в размер на 950 лева е платимо в брой, при
подписване на договора, но не е налице изявление на страната, че е заплатено,
поради което съгласно разрешението, дадено с ТР №6/2012 година на ОСГТК
на ВКС искането следва да бъде оставено без уважение.
Постъпила е молба от „Персенк 2009“ ЕООД, с която се иска съдът да
спре изпълнението на издадената европейска заповед за плащане на база на
изложените във въззивната жалба аргументи.
Ответникът по молбата Р. К. /R. K./ изразява становище за
недопустимост на молбата.
Съдът намира следното:
Молбата е процесуално недопустима. Страната може да поиска
спиране на изпълнението по реда на чл.23 от Регламент ЕО № 1896/2006, само
в случаите, когато съдът е сезиран с искане за преглед по реда на чл.20 от
регламента, каквото не е настоящето производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №541/22.02.2024 година, постановено
по ч.т.д. №76 година по описа за 2024 година на Окръжен съд Пловдив, с което
е уважена молбата на Р. К. /R. K./ за издаване на изпълнителен лист срещу
„Персенк 2009“ ЕООД, ЕИК-********* за сумите – 38200 евро-главница и
12 181 полски злоти – направени разходи, въз основа на европейска заповед за
плащане по реда на Регламент /ЕО/ №1896/2006 година за създаване на
процедура за европейска заповед за плащане.
ПРЕКРАТЯВА производството по молбата на „Персенк 2009“ ЕООД за
спиране на производството по чл.23 от Регламент ЕО № 1896/2006.
Разноски не се присъждат.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните, при условията на
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8