Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260029
гр.Русе,25.І. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 23 септември през две хиляди
и двадесета година,в състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:
При
секретаря ИВАНКА ВЕНКОВА и в
присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от съдията А.Георгиева гр.д.№ 680 по описа за 2019
год.,за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.423 КЗ.
Ищцата твърди,че на 15.ІІІ.2019 год.
в град Р. пострадала при пътно-транспортно произшествие,виновно причинено от
водача на товарен автомобил „Р.“ с рег.№ Р ****ВМ,при което получила телесни
увреждания,подробно описани в исковата молба.По време на болничния престой до
25.ІІІ.2019 год.били извършени процедури под анестезия,след което продължила
лечението и възстановяването си в домашни условия.В резултат на травмите
изпитвала физически болки,страдания и неудобства,била неспособна да се грижи за
себе си и се налагало помощта на близките
й за поддържане на лична хигиена,придвижване ,хранене и др.п.За тези
неимуществени вреди претендира обезщетение в размер на 35000 лева,а за
направените във връзка с лечението й разходи-обезщетение от 108 лева.Към
момента на произшествието товарният автомобил,управляван от виновния водач,бил
застрахован при ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ и
на това основание предявила писмена застрахователна претенция по чл.380 КЗ за
заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.Отказът на
застрахователя да определи такова поражда правото й на иск.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е
постъпил писмен отговор,в който са наведени възражения по основателността и
размера на исковете.Оспорва водачът на товарния автомобил да е извършил при
управлението на МПС противоправно деяние ,с което да е причинил описаните от
ищцата телесни увреждания.Навежда възражения за неин принос в настъпване на
вредите ,които изключват или намаляват отговорността,както и срещу размера на
претендираното обезщетение,несъответстващо на реално претърпените вреди.
Съдът,като взе предвид твърденията и
възраженията на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено от фактическа страна следното:
С решение по АНД № 2475/2019 год. по
описа на РРС,влязло в сила на 8.ІІ.2020 год.А. Н. В. е признат за виновен в
това,че на 15.ІІІ.2019 год. в град Русе при управление на товарен автомобил „Р.
К.“ с рег.№Р ****ВМ нарушил правилата за движение по пътищата-чл.40,ал.1,чл.116 ЗДвП и чл.67 ал.1 ППЗДвП като предприел движение на заден ход,без да се убеди
че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност или
затруднения на останалите участници в движението и по непредпазливост причинил
на Л.С.Ф. средна телесна повреда,изразяваща се в трайно затрудняване на
движението на дясната ръка за срок повече от 30 дни в резултат на счупване на
олекранона на дясната лакетна кост.Деянието съставлява престъпление по чл.343,ал.1,б.“б“пр.2
вр.чл.342,ал.1,пр.3 НК ,за което на основание чл.78 а НК е освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба.
От представените писмени
доказателства и заключението на съдебно-медицинската експертиза,което съдът
възприема изцяло като компетентно,обективно и пълно,се установява,че ищцата е
получила в резултат на катастрофата фрактура на дясната раменна става и
разкъсно-контузна рана на главата.На 19.ІІІ.е извършена операция метална
остеосинтеза и е поставена гипсова превръзка,а раната на главата е обработена с
кожен шев.Гипсовата имобилизация е свалена на 30 ден.В периода от 22.ІV.до 3.V.
и от 20. До 29.V.ищцата е провела рехабилитация в УМБАЛ“Медика“.На 24.ІХ.е
направена операция за сваляне на металитеПри извършения преглед експертът е
установил постоперативен цикатрикс ,без
груби ръбове в задната част на лакетната става и предмишницата,както и
ограничения на движенията при екстензия в лакетната става от 3 градуса,което не
пречи на ежедневната функция на оперираната ръка.
Свидетелката Б.Ф.,сестра на
ищцата,чиито показания съдът цени съгласно чл.172 ГПК и кредитира,тъй като не
противоречат ,а се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства,твърди,че
в продължителен период от време след изписването й от болница ищцата се
нуждаела от помощта на друг човек за обичайните дейности в ежедневието и
бита,тъй като не може да си служи с дясната ръка.Ищцата изпитвала болки от
травмата,особено интензивни непосредствено
след счупването и след двете оперативни интервенции,за отзвучаването на
които приемала обезболяващи лекарства,ползвала масажни масла и кремове.Чувствала
се уплашена,напрегната и стресирана от катастрофата,особено ако види движеща се
на заден ход лека кола,при пресичане на улицата,а непосредствено след инцидента
не искала никой да я вижда.И към настоящия момент ищцата не можела да използва
пълноценно ръката си,не можела да носи тежко и затова свидетелката й помагала
при пазаруване.
От
операцията й останал белег,за който
вещото лице д-р Г. пояснява,че представлява козметичен дефект и може да изчезне
само след хирургична козметична интервенция.
Изложените фактически
обстоятелства,които съдът приема за установено въз основа на анализ и обсъждане
на събраните по делото гласни и писмени доказателства,налагат следните правни
изводи:
При задължителна застраховка“Гражданска отговорност“на автомобилистите
пораждането на процесуалното право на иск е предпоставено от настъпването на
уредената в чл.498,ал.3 КЗ абсолютна процесуална предпоставка,а именно
предявяване на писмена застрахователна претенция пред застрахователя по реда на
чл.380 КЗ и неизплащане от застрахователя на застрахователно обезщетение в
срока по чл.496 КЗ,респ.отказ за изплащане или несъгласие на увреденото лице с
размера на определеното или изплатено обезщетение.В случая тази предпоставка е
налице.Ищцата е предявила пред ответното дружество писмена застрахователна
претенция по чл.380 КЗ ,което след запознаване с представените документи ,включително
и изискване на допълнителни такива,е отказало да определи и изплати обезщетение
за претърпени от ищцата вреди поради непредставяне на документи ,удостоверяващи
изхода на досъдебното производство,водено срещу водача на застрахования
автомобил или съдебен акт .В този случай тя има право на иск за обезщетение за претърпените
неимуществени и имуществени вреди. Следователно,предявените искове са допустими
и са налице предпоставки за разглеждането им по същество.
Искът по чл.423 КЗ е основан на
отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице за нанесени от
застрахования вреди.Нормата предвижда,че увреденият,спрямо когото
застрахованият е отговорен,има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.Ищцата следва да установи,че е извършено противоправно деяние от
водач на застрахован при ответника с договор за застраховка „Гражданска
отговорност“лек автомобил,че това деяние е причинило вреди,които са в причинна
връзка с него.Наличието на изброените предпоставки е доказано в
процеса.Произшествието на 15.ІІІ.2019 год. е резултат от виновното поведение на
водача на товарен автомобил „Р. К.“ с рег.№ Р **** ВМ А. Н.В.,който виновно
нарушила правилата за движение по пътищата ,в резултат на което причинил по
непредпазливост средна телесна повреда на пострадалата ищца.
Ищцата получила фрактура в областта на
дясна раменна става и разкъсноконтузна рана на глава,което наложило 10 дневен
болничен престой в отделението по ортопедия и травматология на УМБАЛ“Канев“Р..Извършена
била операция с поставяне на метална остеосинтеза,след което лечението й
продължило в домашни условия.В периода април-май провела рехабилитация в друго
болнично заведение в града.Ищцата претърпяла и втора операция за отстраняване
на металния имплант през месец септември 2019 год.Като съобразява вида и
характера на получените травматични увреждания,проведеното лечение,включващо
две оперативни интервенции,рехабилитационни процедури,претърпените
болки,особено интензивни непосредствено след инцидента,след операциите и по
време на рехабилитацията и продължаващи след възстановяването при промяна на
времето или натоварване,невъзстановените в пълен обем движения на ръката и към
настоящия момент,преживеният психически стрес и доскомфорт,съдът определя
размера на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 30000 лева.Този
размер съответства на действително претърпените неимуществени вреди и се явява
справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД.
С отговора на исковата молба
ответното дружество е направило възражение за съпричиняване,изразяващо се в
поведение на ищцата,несъобразено с това другите участници в движението,което
допринесло за настъпване на вредоносния резултат.Събрани доказателства в
подкрепа на това възражение по делото няма.Произшествието е станало на
тротоара на ул.“П.“,където водачът на
товарния автомобил паркирал,слязъл от автомобила и отишъл до намиращ се в
близост търговски обект.Ищцата спряла на същия тротоар,за да разгледа стоките
на витрината на друг магазин и била ударена от управлявания от В. автомобил при
потеглянето на заден ход,което последният предприел,без да се увери,че пътят е
свободен и няма да създаде опасност за другите участници.При тази фактическа
обстановка не може да се приеме,че ищцата е нарушила правилата за движение по
пътищата по начин,стоящ в причинна връзка с настъпилото произшествие и е
допринесла за настъпването на вредите.Те са в причинна връзка единствено и само
с виновното поведение на водача на автомобила,нарушил правилата за движение
както е прието в решението на РРС по АНД № 2475/2019 год.
Ищцата е претендирала и имуществени
вреди в общ размер 108 лева,от които 58 лева платена такса за болнично лечение
в УМБАЛ „Канев“ и 50 лева за изготвяне на заверени преписи от документите,намиращи
се в историята на заболяването.Съдът
намира искът за основателен до размер на сумата от 58 лева,представляваща
разходи за болнично лечение.За платената сума от 50 лева за преписи от медицинската
документация на ищцата не се дължи обезщетение,тъй като тези разходи не са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
Върху главницата ответникът дължи законна
лихва.Между страните съществува спор относно дължимостта на законна лихва върху
обезщетението.Ответникът поддържа,че доколкото ищцата не е изпълнила
задълженията си да представи изисканите от застрахователя документи по
чл.106,ал.3 КЗ,то не са настъпили
условията по чл.497 КЗ и съответно,не дължи лихва.Възражението е
неоснователно.Със застрахователната претенция са представени всички доказателства, освен
влязла в сила наказателна присъда срещу делинквента или друг документ за изхода
на наказателното производство. КЗ
не изчерпва вида на необходимите доказателства, освен като такива по
основанието и размера на претенцията / чл.
106, ал. 3 КЗ /. Действително, влязла в сила присъда срещу делинквента има
отношение към основанието на претенцията срещу застрахователя, но разпоредбата
на чл.
497 вр. с чл.
106, ал. 3 КЗ следва да се разбира като обективно съществуващи
доказателства към момента на предявяване на застрахователната претенция и
задължителни за произнасянето на застрахователя по същата. Към 2.V.2019 г. няма
образувано наказателно производство в съдебна фаза срещу делинквента А.В..
Такова е образувано на 12.ХІІ.2019 г.. Страната не би могла да бъде отговорна
за непредставяне на доказателства, които нито съществуват към момента на
отправеното искане, нито е бъдещо и сигурно събитие възникването на такова
доказателство, още повече при изискуемия пълен идентитет между елементите на
фактическия състав на непозволеното увреждане и тези на деянието – предмет на
наказателното производство, нито изобщо същата е задължително условие за
присъждане на обезщетение. Ако застрахователят има основателни съмнения относно
наличието на деликт, вкл. като осъществен от конкретно посоченото лице –
делинквент, същият има правото да откаже застрахователно обезщетение. При
разглеждането на спора за дължимост на застрахователното обезщетение и при вече
висящо наказателно производство за същото деяние, производството пред
гражданския съд подлежи на спиране, до постановяване на влязла в сила присъда,
на основание чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК. Наличието на наказателна присъда срещу делинквента,
обаче, не е задължително условие за изплащане на застрахователно обезщетение,
респ. за разглеждането на пряк иск за присъждане на такова, при отказ на
застрахователя. Ето защо съдът присъжда
законна лихва върху обезщетенията,считано от 2.VІІІ.2019 год.,както е поискано
в исковата молба.
При този изход на спора ответното дружество
следва да заплати на оказалия безплатна правна помощ адвокат В. възнаграждение
в размер на 1716 лева с включен ДДС на основание чл.38,ал.2 ЗА.
Ответникът следва да заплати държавна такса
върху уважената част от исковете в размер на 1250 лева по сметка на РОС в полза
на бюджета на съдебната власт.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
ЗАД“Д. З.“ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.С.,район О.,бул.“К.А.Д.“,№ ** да заплати на Л.С.Ф. ***,ЕГН
********** сумата 30000 лева ,представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП на 15.ІІІ.2019 год. и сумата 58 лева обезщетение за
претърпени имуществени вреди от същото деяние,ведно със законната лихва върху
двете главници,считано от 2.VІІІ.2019 год.до окончателното им изплащане,като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди над сумата от 30000 до 35000 лева,а иска за имуществени
вреди над 58 лева до 108 лева.
ОСЪЖДА
ЗАД“Д.З.“ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.С.,район О.,бул.“К. А. Д.“,№ ** да заплати по сметка на
Русенския окръжен съд сумата 1250 лева държавна такса върху уважената част от
исковете в полза на бюджета на съдебната власт.
ОСЪЖДА ЗАД“Д. З.“ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.С.,район О.,бул.“К. А. Д.“,№ ** да заплати на адвокат Ц.В. от САК
възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА в размер на 1716 лева с включен ДДС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред ВТАС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: