№ 4646
гр. С, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МС
при участието на секретаря БД
като разгледа докладваното от МС Гражданско дело № 20211110140089 по
описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 410, ал.1 КЗ вр.чл.49 и чл.45 ЗЗД за заплащане на
сумата от 83,54 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по сключен договор за застраховка "Каско", с полица №
440120210002723, с валидност от 13.05.2020 г. до 12.05.2021 г., за вреди, причинени на
л.а. с марка " Т", модел " А“, с рег. № ХХХХХХХХ, при ПТП на 28.10.2020г., в гр.С,
на ул. „ З“, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 08.07.2021 г.,
до изплащане на вземането. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско”, е настъпило събитие –
застрахованият автомобил е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно на ул. „ З“ , кв. Ф, гр. С, в причинна връзка с което са причинени щети
на застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 68,54 лв., като
поддържа да е изплатил застрахователно обезщетение в този размер, както и че е
сторил ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Поддържа, че ответникът носи
гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа
в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на
опасности по него.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, в
който оспорва исковата претенция. Оспорва наличието на валидно сключено
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на автомобила, който се
твърди да е увреден, като поддържа, че към исковата молба не са приложени общи
условия, както и не са представени документи за заплатените застрахователни премии.
Оспорва настъпването на вредите по посочения от ищеца начин, а именно, че
застрахованият автомобил е попаднал в дупка на пътното платно, както и да е налице
годно правно основание за плащане на застрахователно обезщетение. Оспорва вида и
размера на вредите.
1
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 410, ал.1 КЗ вр. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което
отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното
вземане в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на валиден договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на лица, чийто възложител е ответникът, е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска, както и че в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
Съдът приема, че от събраните доказателства се установява наличието на всички
елементи от правопораждащия фактически състав, като съображенията за това са
следните:
Установява се от представената по делото комбинирана застрахователна полица
с № 440120210002723 от 12.05.2020 г., че между ищцовото дружество и ХР. В. ИВ. е
сключен договор за автомобилна застраховка " Каско+" за лек автомобил " Т А", с рег.
№ ХХХХХХХХ, със срок на застрахователното покритие от 13.05.2020 г. до 12.05.2021
г., при уговорено покритие по клауза " Пълно каско" и при застрахователна сума от
4785 лв.
Видно от застрахователната полица, застрахователната премия възлиза в размер
на 259,49 лв., платима на четири равни вноски.
Представена е по делото вносна бележка от 12.05.2020 г. за заплатена вноска от
застрахователната премия в размер на 64,88 лв.
Представени са и общите условия за застраховка на моторни превозни средства „
Каско“.
Установява се, че по уведомление за щета от 28.10.2020 г., подадено от ХР. В.
ИВ., че при застрахователното дружество е образувана преписка по щета №
44012132029861 за настъпило на 28.10.2020 г. застрахователно събитие. В
уведомлението се посочени следните обстоятелства относно настъпването на
събитието: движейки се по Б шосе при завиване по ул. З в кв. Ф автомобилът преминал
през дупка на пътното платно и се увредила предна дясна гума.
Видно от представения ликвидационен акт по щета №
44012132029861/28.10.2020 г., щетата е оценена в размер на 68,54 лв., като след
удържана вноска от 65,14 лв. ищецът е определил изплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 3,40 лв., която сума е изплатена на застрахования съобразно
представеното платежно нареждане за групово плащане от 12.11.2020 г.
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че описаните от застрахователя вреди са в причинна връзка с попадането
на автомобила в дупка на пътното платно, поради което и съдът приема за доказана по
делото причинно–следствена връзка между обезщетените от ищеца вреди и
неизпълнението на ответника на задължението му да поддържа пътя в състояние, годно
за безопасната му експлоатация.
2
Предвид горепосоченото съдът приема, че се установява настъпването на
застрахователно събитие по описания в исковата молба механизъм, а именно поради
наличието на дупка на пътното платно, необозначена по начин, позволяващ
избягването , като следва да се посочи, че по делото не са ангажирани доказателства,
сочещи на различен механизъм на настъпване на произшествието.
Неоснователно е и възражението на ответника за недължимост при заплащане на
застрахователното обезщетение поради липса на съставен протокол от МВР, с оглед
разпоредбите на чл.123, ал.1 ЗДвП, чл.125 и чл.125а ЗДвП, които предвиждат, че при
случай на ПТП с имуществени вреди и един участник, както и МПС в състояние да се
придвижи на собствен ход, не е налице задължение за участвалото в ПТП лице да
уведомява органите на КАТ, както и за последните не е нормативно установено
задължението да посещават мястото на ПТП и да съставят протокол за пътното
произшествие. Анализът на цитираните разпоредби обосновава извода, че в хипотезата
на процесното ПТП – преминаване на автомобил през необозначена и необезопасена
дупка на пътното платно, при което МПС е било в състояние след ПТП да се придвижи
на собствен ход, не се изисква посещение на мястото от служители на КАТ, нито
съставянето на протокол за установяване на същото ПТП. В тази връзка възраженията
на ответника за недоказаност механизма на ПТП се явяват неоснователни.
Съобразно ОУ към застраховка " Каско" застрахователят осигурява покритие за
рискове при пътно-транспортно произшествие, респективно вредите, произтичащи от
попадане в дупка на пътното платно, съставляват покрит риск. Отделно от това, в
случая липсват данни да е налице изключен риск по раздел I, т.8 от ОУ.
По отношение на възражението на ответника, че между застрахования и
застрахователя е било уговорено разсрочено плащане на полицата, а застрахователят
не е предоставил доказателства за плащане на всички вноски на застрахователната
премия, съдът приема същото за неоснователно, като в тази връзка следва да се посочи,
че отношенията между застрахователя и застрахования са договорни отношения, по
които ответникът не е страна, а регресното право на застрахователя възниква след
изплащането на обезщетението към застрахования и по силата на закона.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема, че е настъпил
застрахователен риск, носен от ищеца, като по делото се установява и обстоятелството,
че в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на увреденото лице
застрахователно обезщетение.
След извършеното от застрахователя плащане и на основание чл.410, ал.1 КЗ
последният е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение. Следва да бъде отбелязано, че възражението на
ответника, че застрахователното обезщетение е изплатено без основание, е
неоснователно, доколкото, както се посочи, не са установени по делото изключения,
предвидени в раздел I, т.9 от представените Общи условия, приложими към
застрахователния договор. Следователно, налице е основание за възникване на
регресното право.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото
лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този
смисъл т. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се
твърди нарушение на предписано правило / неподдържане на пътя в изправност/ и
вредата не следва от обективното качество на вещта. Не се спори, че пътят, на който е
3
реализирано произшествието, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за
пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е
задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи
съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на
участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Общината като юридическо лице
осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други
лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието
на последните е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП,
поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените
при процесното ПТП вреди. Налице е основание за суброгация срещу ответника,
поради което отговорността му следва да бъде ангажирана.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца съдът
съобразява съдебната практика, според която при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице.
Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената
застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на
претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се
прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност. В този смисъл, например, решение № 165 от 24.10.2013 г.
по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II т.о., решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. №
652/2009г. на ВКС, I т.о. и др.
Според заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът изцяло кредитира като пълно, компетентно и обективно
дадено, стойността на ремонта на щетите по средни пазарни цени възлиза в размер на
228,50 лв., съответно ликвидационните разноски - в размер на 15 лв. Съдът приема, че
посочената сума отговаря на тази, необходима за привеждане на увреденото МПС в
изправно техническо състояние, т.е. годно за движение.
Доколкото извършеното застрахователно плащане е в по-нисък размер от
размера на действителните вреди, определен по горепосочения начин, то за ищеца
възниква вземане в размер на сумата от 68,54 лв., като следва да се присъдят и
претендираните ликвидационни разноски по разглеждане на щетата от 15 лв., т.е. общо
дължимата от ответника сума възлиза в размер на 83,54 лв., сбор от дължимото
застрахователно обезщетение и сторените за определянето му разноски.
По гореизложените съображения съдът приема, че искът е основателен и следва
да бъде уважен в пълния предявен размер.
Акцесорният характер на претенцията за законна лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 08.07.2021 г., до окончателното й погасяване, обуславя
и нейната основателност.
Относно разноските в производството.
При този изход на спора право на разноски възниква за ищеца, като на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени своевременно
претендираните и доказани разноски по делото в общ размер от 418 лв. - за заплатена
държавна такса, депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение по договор за
4
правна защита и съдействие / л. 65 от делото/.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, с адрес: гр.С, ул." М" № Х, да заплати на " [фирма], ЕИК
ХХХХХХХХХ със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. " В" № ХХ, на
основание 410, ал.1 КЗ вр.чл.49 вр. чл.45 ЗЗД сумата от 83,54 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по сключен договор за
застраховка "Каско", с полица № 440120210002723, с валидност от 13.05.2020 г. до
12.05.2021 г., за вреди, причинени на л.а. с марка " Т", модел " А“, с рег. №
ХХХХХХХХ, при ПТП на 28.10.2020г., в гр.С, на ул. „ З“, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска – 08.07.2021 г., до изплащане на вземането, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 418 лв., представляваща разноски по делото за
държавна такса, депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5