О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .................. /17.01.2020 год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ХLIХ-ти състав, в закрито заседание, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
като разгледа
докладваното от районният съдия гр. дело №19079/2019 г. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба с правно основание чл.422, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.55 от ЗЗД от "В." АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, к.к.“Св.св.Константин и Елена“, ул.“1-ва“, №82, представлявано
от Петър Кирилов Шарков, съдебен адрес:***, чрез адвокат К.К. от ВАК, против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ТАУЪРС -
Г, бул.„Владислав Варненчик" № 258, представлявано заедно от всеки двама
от членовете на Управителния съвет, за приемане за установено спрямо ответника, че да приемете за установено, че
ответникът дължи на „В." АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, к.к."Св. Св Константин и Елена", ул-„1-ва", №
82, сумата в размер на 3 317.45 лева, представляваща главница за служебно начислена
електроенергия за извършена корекция на сметки и недължимо платена в полза на
„Електроразпределение Север" АД, получена от него без основание за плащане
за количеството на недоставена и непотребена електроенергия по корекция на
сметка за периода от 16.02.2019г. до 20.02.2019г., заплатена с платежно
нареждане на 29.07.2019г. по фактура № ********** от 28.02.2019г. по кл. №
**********, аб. № 1572005 за обект находящ се в гр.Варна, к.к. „Св. Св.
Константин и Елена", ул."1-ва" № 82, ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда -
03.10.2019г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед № 7762/10.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
15908/2019г. по описа на ВРС, 10 състав.
В исковата молба се излага, че на 26.03.2019г. предсдтавител на ищцовото дружество
получил Уведомително писмо с изх. № 51418-1 от 25.02.2019г. на
„Електроразпределение Север" АД с което го уведомяват, че е извършена
проверка на СТИ и е констатирано неточно измерване/неизмерване на ел.енергия за
обект находящ се в гр.варна, к.к."Св.св.Константин и Елена",
ул."1-ва" № 82. Съставен бил КП № 5100254/20.02.2019г. за извършената
проверка. С друго уведомително писмо под същия № 51418-2 от 28.02.2019г. на
"Електроразпределение Север" АД го уведомяват, че в резултат на
преизчислените количества енергия за кл.№ **********, аб.№ 1572005 е издадена
фактура № ********** /28.02.2019г. на стойност 3 317.45 лева за периода от
16.02.2019г. - 20.02.2019г. с падеж заплащане 11.03.2019г. Твърди, че редовно
заплаща потребяваната електрическа енергия, като в същото време изтъква, че СТИ е собственост на "Електроразпределение Север" АД, поради
което същото би следвало да носи отговорност за измервателните уреди, които
монтира и следи за тяхното техническо състояние.
Твърди, че поради заплаха да бъде
прекъснато ел.захранването на хотела, където е монтирано СТИ, заплатил
начисленото му количество ел.-енергия.
Заявява, че независимо от плащането,
не е съгласен с така начислената сума по Констативен протокол №
5100254/20.02.2019г. и считам, че не я дължа на ответника. Оспорва се корекционната процедура, както и начина, и методиката за
начисляване на сумата по партидата на ищеца, а също и че последният не е потребил начисленото
допълнително количество ел. енергия.
Ответникът -
„Електроразпределение Север" АД, депозира писмен отговор, в срока по чл.
131 ГПК, релевира възражение за неподведомственост на спора, като се позовава
на уговорена
арбитражна клауза. Сочи, че между
страните е постигато съгласие, обективирано в Констативен протокол № 5100254/20.02.2019г., в което е включена
арбитражна клауза, като
заявлението е подписано лично от управителя на ищцовото дружество – Петър Кирилов Шарков и представител на дружеството – Христо Борисов Цветков, с което управителят
на ищцовото дружество се е съгласил с арбитражната клауза, включена в
заявлението, за отнасяне на споровете им за разрешаване пред арбитражен съд – гр.
Варна, при Сдружение „ППМ“.
В предоставения му срок за становище, ищцовото
дружество заявява, че не са налице основания за изпращане на делото по
подведомственост в Арбитраж, поради липса на основания за това, доколкото
ищцовото дружество притежава качеството на „потребител“.
Съдът приема, че възражението за неподведоственост е
своевременно заявено в срока по чл. 8, ал. 1 ЗМТА, а разгледано по същество -
същото е основателно, по следните съображения:
Видно от приложения към отговора на исковата
молба Констативен
протокол № 5100254/20.02.2019г., е налице изрично съгласие от страна на
ищцовото дружество, всички спорове, възникнали в отношенията им
относно съществуването и действието на договора да се отнасят към съответен
Арбитражен съд.
С факта на
подписване на заявлението
до ответното дружество, ищецът заявява
съгласие спорът да бъде разрешен от посочения арбитражен съд.
Последното е
достатъчно да се приеме, че е налице арбитражно споразумение, по аргумент от на
чл. 7, ал. 2 ЗМТА предвиждаща, че писмена форма на споразумението е спазена,
ако то се съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна на писма,
телекси, телеграми или други средства за съобщения.
Арбитражната
клауза е валидна. Съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК /ДВ, бр. 8/ 24.01.2017г./, е
предвидено, че страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен
от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение
върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор,
по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните
разпоредби на Закона на защита на потребителите. Съгласно легалната дефиниция
на „потребител“, дадена с цитираната норма, потребител е всяко физическо лице,
което придобива стоки или услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност.
На първо
място – ищецът няма качество на физическо лице, същият е търговец по см. на чл.
1, ал. 2, т. 2 ТЗ.
Същевременно,
в настоящия случай обектът, по отношение на който е извършена процесната
проверка е търговски – обект за
предоставяне на услуги по пране и химическо чистене, намиращ се на адреса на
седалището на дружеството, където е и адреса на абонатния номер на СТИ. След като доставяната в обекта ел. енергия се използва за небитови
(стопански) нужди, то не е налице възможност същия да има качество на
потребител по см. на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Правилото на чл. 19, ал. 1 ГПК е
императивно, като приложението му не може да бъда разширявано признавайки
качеството на потребител на ищеца – търговец /В този смисъл
Определение от 18.01.2018г. по въззивно частно търговско дело № 1766 по
описа за 2017 година на ВОС/.
На следващо
място спорът е имуществен и е допустимо уговарянето на арбитраж.
По
изложените съображения, следва да се приеме, че Варненски районен съд не е
компетентен да разгледа производството по образуваното дело, поради
подведомственост на спора, поради което и същото следва да бъде прекратено.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 19079 по описа на Варненски
районен съд за 2019 год.
Определението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: