№ 1760
гр. Варна, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20223110203029 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по жалба на „
СТАРМАРКЕТ 2018” ООД,БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.”Акад. Сахаров” № 15,офис 1, представлявано от П.Я.Д. срещу наказателно
постановление № 03-2200321/20.04.2022 год., издадено от Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" –Варна.
Жалбоподателят оспорва законосъобразността на наказателното постановление, като
твърди, че същото е незаконосъобразно и неправилно. Намира, че е допуснато нарушение
на чл.57,ал.1,т.3 от ЗАНН, тъй като в НП не е било посочено името на актосъставителя,
длъжността му и местослуженето.При съставяне на НП не са били спазени императивните
разпоредби на чл.57,ал.5 от ЗАНН, с което е било затруднено правото на защита на
жалбоподателя. Твърди се, че липсва конкретизация на нарушението, спорни факти, по
които АНО не е провел разследване съгласно чл.52,ал.4 от ЗАНН.Навеждат се доводи за
приложението на чл.415в, ал.1 от КТ, като се твърди, че до приключване на
административнонаказателното производство е било изготвено допълнително споразумение
с Антоанета Ранкова, в което е било определено периодичност на изплащане на трудовото и
възнаграждение.
В съдебно заседание, дружеството редовно призовано, се представлява от управителя
му П.Д., ВАК, който поддържа въззивната жалба на посочените в нея основания и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна – Директора на Д ИТ Варна, редовно призована се представлява от юк
Николов, който моли съда да остави жалбата без уважение. Претендира за изплащане на
1
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено:
От фактическа страна:
При извършена проверка, обективирана в Протокол за извършена проверка №
ПР2209598 от 31.03.2022 год. по спазване на трудовото законодателство на „СТАРМАРКЕТ
2018”, ООД, Д. И. инспектор при Д ИТ Варна установил, че дружеството в качеството му на
работодател не е определил периодичността на изплащане на трудовото възнаграждение с
постоянен характер по трудов договор №197/05.11.2021г. с А.Р.Р. е ЕГН **********на
длъжност „продавач-консултант ". Приел е, че нарушението е извършено на 05.11.2021г. в
гр. Варна, ***, към който момент е следвало в трудовият договор да е определена
периодичността на изплащане на трудовото възнаграждение с постоянен характер.
Актосъставителя квалифицирал деянието като нарушение на чл.66,ал.1,т.7 от КТ.
За контстатираното нарушение бил съставен и надлежно връчен на представляващия
дружеството акт за установяване на административно нарушение № 03-2200321/31.03.2022
г., който не направил възражения при връчването му.
В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН не са депозирани възражения.
Въз основа на така съставения акт АНО издал НП № 03-2200321/20.04.2022 год., с
което за извършено нарушение на чл.66,ал.1,т.7 от КТ на осн.чл.416,ал.1, във вр. с
чл.415в,ал.1 от КТ наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 300 лв..
Разпитани в хода на съдебното производство актосъставителят И. и свидетелят при
установяване на нарушението и съставянето на акта Г. потвърждават изложеното в АУАН.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за обективни и
безпристрастни и съответстващи на установената фактическа обстановка.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните
по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите И. и Г., дадени в хода на
съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства – Протокол за
извършена проверка Протокол за извършена проверка № ПР2209598 от 31.03.2022 год. по
спазване на трудовото законодателство на „СТАРМАРКЕТ 2018”, ООД, трудов договор №
197/05.11.2021 год., допълнително споразумение към трудов договор № 197/05.11.2021 год,
вътрешни правила за структурата и организацията на работната заплата, списък на
служителите, които са запознати с вътрешните правила за структурата и организацията на
работната заплата, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
2
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на предвидените
давностни срокове по чл.34, ал.1 от ЗАНН от ЗАНН. Спазен е и шестмесечният срок по
чл.34,ал.3 от ЗАНН за издаване на наказателното постановление, считано от съставянето на
АУАН, както и 2-годишният срок от извършване на нарушението по чл.34, ал.1,б."в" от
ЗАНН.
АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съобразно разпоредбите на
чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, като липсва каквото и да е противоречие или неяснота в
съдържанието им. По разбираем и изчерпателен начин са описани всички съставомерни
факти и им е дадена съответна правна квалификация.
Съгласно разпоредбите начл.416, ал.1 и ал.2 от КТ и приложените по делото
заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл.399 от КТ
цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и
дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към
министъра на труда и социалната политика.
Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл. 399 или
оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност
на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да
налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА "Главна инспекция по труда" или оправомощено от
него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от директора на Дирекция "ИТ" , който
е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА "ГИТ" със Заповед № 3-0157/16.02.2022 год..
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при
установяване на нарушението.
В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на
защита на санкционираното лице.
В НП се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН
реквизити.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано до степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съгласно чл.66, ал.1,т.7 от КТ в съдържанието на трудовия договор се включва
задължително клауза за основното и допълнително трудово възнаграждение с постоянен
характер, както и периодичността на тяхното изплащане.
Безспорно се доказва, че на посочената в АУАН и НП дата и място, между
работодателят „ СТРАРМАРКЕТ 2018”ООД, ЕИК ********* гр.Варна и А.Р.Р. с ЕГН
********** е сключен трудов договор № 197/05.11.2021 год., по силата на който Р. е била
назначена да работи на длъжност „ продавач-консултант” в обект супермаркет „
СТАРМАРКЕТ”, находящ се в гр.Варна, ***. Безспорно се доказва от приложения към
делото трудов договор, както и от свидетелските показания събрани в хода на съдебното
производство, че в процесният договор работодателят не е определил периодичността на
3
изплащане на основното трудово възнаграждение с постоянен характер. Последното не се и
оспорва от жалбоподателя. Напротив потвърждава се с представеното към жалбата
допълнително споразумение от 28.03.2022 г. към Трудов договор № 197/05.11.2021 г., с
което на практика се отстранява описаното по-горе нарушение констатирано с АУАН и
санкционирано с НП.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състав
на административно нарушение по чл.66,ал.1,т.7 от КТ, както правилно деянието е
квалифицирано от административнонаказващия орган. Установени са по безспорен начин
нарушението и нарушителя, поради което при преценка за наличието на предпоставките за
ангажиране на административнонаказателната отговорност не е налице нарушение на
материалния закон.
При определяне на наказанието, АНО е приел, че са налице кумулативно
предвидените предпоставките за квалифициране на нарушението като маловажно такова по
чл. 415в от КТ, тъй като в резултат на нарушението не са настъпили каквито и да било
вредни последици за работника. Освен това видно от приетото като доказателство
допълнително споразумение към трудовия договор, с което на практика се отстранява
описаното по-горе нарушение, то това е сторено от жалбоподателя в рамките на седмица
след констатиране на нарушението с протокола за проверка, т.е. това отстраняване е станало
веднага след неговото установяване.
Въпреки изложеното, настоящият състав намира подадената жалба за основателна в
частта, относно определение размер на наказанието.
Въпросното наказание като размер се явява в разрез с разпоредбата на чл.27, ал.2 от
ЗАНН, защото наказващият орган е бил длъжен, но не е посочил, съображенията си, въз
основа на които налага по-високо от минималното наказание. В случая на жалбоподателя е
било наложено административно наказание, което макар и съответно по вид на
предвиденото в закона, надвишава минималния предвиден размер, като в НП няма
изложени никакви съображения от страна на наказващия орган за онези отегчаващи
отговорността обстоятелства, които определят налагането на наказание, по-високо от
минимума, което е недопустимо, защото наказанието следва "да бъде съответно" на
нарушението, като размерът му винаги подлежи на мотивиране. В случая липсват
съображения от страна на наказващия орган, въз основа на които същият да наложи по-
високо от предвиденото минимално наказание. И това при положение, че няма данни за
предходни нарушения на КТ, санкционирани с влезли в сила НП. С оглед на това, съдебният
състав намира, че наложеното наказание следва да бъде намалено по принцип, доколкото в
случая става въпрос за първо нарушение (при липса на посочените данни за предходни
нарушения).
С оглед обективните характеристики на самото нарушение пък съдът счита, че не е
налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН, доколкото неговата обществена опасност не е по-
ниска от останалите нарушения от този вид.
4
По разноските:
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която
гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ.
Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на
административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос съгласно
препращащата норма на чл. 144 АПК приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в
който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от искането.
Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на чл. 136 АПК,
съгласно която разноските за общия представител се понасят от административния
орган съобразно уважената част от оспорването.
При приложение на този принцип и двете страни в настоящото производство биха имали
право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената чат от
жалбата.
С оглед изхода на делото на Д ИТ Варна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева.
Производството по делото не се отличава с фактическа или правна сложност,
процесуалния представител на въззиваемата страна не се е явил, поради което следва да се
присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева. Съобразно
уважената част на Д ИТ Варна следва да се присъдят разноски в размер на 26.60 лв..
От страна на дружеството-жалбоподател не е направено искане за присъждане на
разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 03-2200321/20.04.2022 год., издадено от
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" –Варна, с което на „ СТАРМАРКЕТ 2018”
ООД,БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Акад.
5
Сахаров” № 15,офис 1, представлявано от П.Я.Д. за извършено нарушение на чл.66, ал.1,т.7
от КТ на осн.чл.416,ал.5, във вр. с чл.415в, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 300 лв., като НАМАЛЯВА размера и на 100 лв..
ОСЪЖДА „ СТАРМАРКЕТ 2018” ООД,БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление гр.Варна, ул.”Акад. Сахаров” № 15,офис 1, представлявано от П.Я.Д. да
заплати на Д ИТ Варна сумата от 26.60 лв., представляваща разноски по делото за
юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6