РЕШЕНИЕ
№ 823
гр. Бургас, 11.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20232120201310 по описа за 2023
година
Производството е образувано по повод жалба на Ц. П. П., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: **********, срещу Наказателно постановление №22-0769-
004077/13.02.2023г., издадено от началник група в ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция
Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.5 вр. ал.2, т.4.
от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания „Глоба” в размер на
600 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като
се моли за неговата отмяна. В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание
жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв.П., който поддържа жалбата и
моли за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на доверителя си.
Същият депозира и писмени бележки по делото.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се
явява юк.Ж.а, която моли за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 02.05.2022г. в 16,48 часа в гр.Бургас, лек автомобил „Опел Астра“ с peг. № *****,
се движел със скорост 113 км/ч. Движението е осъществено при въведено ограничение на
1
скоростта за движение извън населено място до 80 км/ч. в обл.Бургас, път II-99, км.3+900,
местностa “Ченгенескеле” в посока от гр.Созопол към гр.Бургас.
Нарушението е установено и заснето под клип/снимка № 39107 от автоматизирано
техническо средство ATCC TFR1-M с фабр.№ 510/07, с отчетен толеранс на измерената
скорост от - 3%. В срока по чл.189, ал.5 ЗДвП собственикът на автомобила е попълнил
декларация по чл.188 от ЗДвП, като посочил именно себе си като лице, което го е
управлявало.
АНО е приел, че последният като водач на лек автомобил „Опел Астра“ с peг. №
***** е превишил разрешената максимална скорост, за извън населено място с 33 км/ч., с
което виновно е нарушил чл.21, ал.2 във, във връзка с което на същия било издадено
процесното НП, с което на основание чл.182, ал.5 вр. ал.2, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя са
наложени административни наказания „Глоба” в размер на 600 лева и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в писмените доказателствени средства, които са
непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да
поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.189, ал.8 ЗДвП, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
На първо място БРС приема, че административно-наказателното производство е
образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок. В тази връзка и с оглед възраженията на жалбоподателя в обратната
насока следва да се има предвид следното:
Производството по установяване на административни нарушения и издаване на
наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно
регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл.34 от
ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба - сроковете са давностни ( Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015г. на ОСС на ВКС и ВАС, Тълкувателно решение № 48 от
28.12.1981г. по н. д. № 48/81г., ОСНК на ВС; Тълкувателно решение № 112 от
16.12.1982г. по н.д. № 96/82г., ОСНК на ВС; Тълкувателно решение №44 от 29.12.1983г.
по н.д. № 29/82г., ОСНК на ВС ). Наказателната и административнонаказателната доктрина
приема, че давността е институт на материалното право. Следователно за давността по чл.34
от ЗАНН съдът трябва да следи служебно.
В случая видно от наличната на л.17 от делото декларация по чл.188 ЗДвП,
жалбоподателят е попълнил същата, като е посочил в нея себе си като водач на МПС-то, на
2
02.12.2022г. Това е и моментът, в който извършителят на нарушението е станал известен на
АНО и съответно е започнал да тече срокът по чл.34 от ЗАНН за издаване на АУАН. Такъв
е бил издаден на 12.12.2022г. т.е. в рамките на упоменатия по – горе тримесечен срок от
откриване на нарушителя и една година от извърпване на нарушението. От друга
страна НП е издадено на 13.02.2023г. т.е. в 6-месечния срок от издаване на АУАН,
регламентиран в чл.34, ал.3 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение
извън населено място е 90 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. Видно от представената по делото схема на организацията на
движението /л.59 от делото/ допустимата максимална скорост на движение в процесния
пътен участък е 80км/ч. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата –
02.05.2022г. в 16,48 часа в гр.Бургас, лек автомобил „Опел Астра“ с peг. № ********, се
движел със скорост 113 км/ч. Движението е осъществено при въведено ограничение на
скоростта за движение извън населено място до 80 км/ч. т.е. превишението в скоростта е
33км/ч.
Относно твърдението, че последващата проверка на средство за измерване е
извършена от лице, което не е трето независима страна за проверките, т. е. което не отговаря
на изискванията на чл.47, ал.1, т.2 ЗИ, настоящият състав съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП нарушенията на скоростта се
установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От
материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с
автоматизирано техническо средство – радарна система тип „ATCC TFR1-M“. Системата е
заснела и записала скорост на движение на автомобила 116 км/ч., като след приспадане на
допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 113 км/ч.
По делото като писмени доказателства са представени ксерокопия на снимки, изготвени
чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е била засечена
на 02.05.2022г. в 16,48 часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно
средство, движещо се с посочената скорост е 422М049. Доколкото посочените снимки са
изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Видно от представения като писмено
доказателство по делото Протокол от проверка №3-5-22/13.04.2022г., системата за
видеоконтрол е одобрена и проверена в процесния период. Фактът, че системата за контрол
на скоростта е годна и преминала периодична проверка се явява и публичноизвестно
обстоятелство, доколкото на страницата на БИМ се подържа „Регистър на одобрените
типове средства за измерване“. При справка в същия како и от представеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835/24.02.2010г., се
установява, че процесната система с номер в регистъра 4835 е одобрен тип средство за
3
измерване.
Конкретното средство за измерване е посочено в приложение № 1, към чл. 2, съгласно
§ 4 от ПЗР на Наредбата, в което приложение, представляващо Списък на средствата за
измерване, за проверката на които се оправомощават лица под т.7 са посочени
радарскоростомери. Правомощията на тази лаборатория, респективно на служителите към
нея да извършват последващи проверки следва от самия Закон за измерванията и е
извършено при спазване на реда в Наредбата за реда и оправомощаване на лица за проверка
на средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол като самата проверка не
е извършена от служители на ОД на МВР, а от служител на лаборатория за проверка на
средствата за измерване, която не е подчинена нито териториално, нито функционално на
административният орган издал обжалваното наказателно постановление, като
същевременно самата тя няма самостоятелни правомощия за контрол по смисъла на чл.165,
ал.1, т.1 ЗДвП.
Само по себе си обстоятелството, че лабораторията е включена в структурата на
МВР, в чиято структура е и наказващият орган, не обуславя зависимост на същата от
органите, ангажирани с използване на конкретното средство за измерване, поради което
попада в кръга на оправомощените да извършват проверка на средства за измерване субекти
по смисъла на чл.47, ал. 1 от Закона за измерванията, във вр. с § 1, т. 30 от ДР на същия
закон, съгласно който „Трета независима страна за проверките, за които кандидатства“ е
лице, което не е участвало в разработката и не произвежда, внася, монтира, ремонтира,
притежава или не използва средствата за измерване, за проверката на които кандидатства, и
може да гарантира безпристрастност и независимост на персонала си. Анализът на
разпоредбата на § 1, т. 30 от ДР на ЗИ налага извод, че законодателят не е установил като
условие, в структурата на коя институция се намира съответната лаборатория.
Предпоставките, необходими да се извърши преценка дали е трета независима страна за
проверките, за които кандидатства се отнасят до съвсем различни фактически
установявания, лимитативно посочени в § 1, т. 30 от ДР на ЗИ т.е. самата проверка не е
извършена от МВР, а от ДАМТН, чрез оправомощен субект по смисъла на чл.47, ал.1 ЗИ.
Самата заповед за оправомощаване, е издадена на основание чл.50, ал.1 от ЗИ и
представлява индивидуален административен акт, който в случая е влязъл в законна сила,
поради и което обсъждането на предпоставките за издаването на същата по см. на чл.47, ал.1
от закона е извън предмета на делото съгласно чл.314, ал.1 и чл.339 от НПК и тази заповед
не подлежи на косвен съдебен контрол в настоящото производство. В тази насока е и
константната практика на съдилищата в страната, обективирана в Решение №
108/05.07.2021г. на АдмС - Перник по к.а. н.д. № 105/2021г., Решение №6369/13.11.2020г.
на АдмС - София по адм.д. № 5190/2020г., Решение №1212/25.02.2022г. на АдмС - София
по адм.д. №11773/2021г. и много груги.
С оглед на изложеното се налага изводът, че автомобилът, управляван от
жалбоподателя се е движел с посочената скорост от 113 км/ч. при въведено ограничение на
скоростта за движение извън населено място до 80 км/ч., при което следва да се приеме, че
4
наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била
нарушена виновно, а именно чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да
предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В
противен случай той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В
конкретния случай жалбоподателят - П., е подал такава декларация, в която е посочил, че
той е управлявал автомобила, поради което и правилно е бил санкциониран с издаденото
постановление.
Поради изложеното настоящият състав намира, че презумпцията по чл.188, ал.1 и 2 от
ЗДвП не е оборена и за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана
отговорността на жалбоподателя в качеството му на собственик на това моторно превозно
средство. В този смисъл е константната съдебна практика и по-конкретно: Решение №317
от 20.11.2019 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №270/2019 год., Решение №15879 от
29.11.2013 год. на ВАС по адм. д. №5412/2013 год., III о. и др.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение,
тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като
такъв е бил запозната и към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженият й по чл.21, ал.2 ЗДвП, да избира определена скорост и
спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на МПС, които задължения
обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.
Съгласно § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, системно е това нарушение, което е извършено
три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно
постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за
същото по вид нарушение. В акта за установяване на административното нарушение и в НП
са посочени два електронни фиша - електронен фиш Серия К № 5484878, влязъл в сила на
14.02.2022г.) и електронен фиш Серия К № 5488509, влязъл в сила на 14.02.2022г. За да е
налице системно нарушение именно след тази дата - 14.02.2022г., другите две нарушения
(или повече) трябва да са били извършени, в рамките на една година, т.е. до 14.02.2023г., а
процесното нарушение е извършено на 02.05.2022г. В настоящия случая деянията по
електронен фиш Серия К № 5484878 и Серия К № 5488509, както и деянието по настоящото
дело са били извършени в посочения по - горе едногодишен срок, поради което и е налице
квалификацията по чл.182, ал.5 от ЗДвП - системно нарушение. Следва изрично да се
подчертае също така, че липсва изискване нарушенията по чл.182, ал.2 ЗДвП да са по една и
съща точка на алинеята, за да се приеме наличието на системност. Обратното тълкуване не
съответства на духа и смисъла на закона, който има за цел да санкционира лица, които 3 или
повече пъти в рамките на една година превишават скоростта за движение, указана в ЗДвП.
Обратното схващане, освен че е в разрез с практиката на БАС, би обезсмислило института
на системността, доколкото тя на практика никога не би могла да се приложи
В конкретния случай не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН,
5
доколкото съобразно разпоредбата на чл.189з от ЗДвП за нарушения по този закон не се
прилага този институт. Отделно от горното обаче и процесното деяние не се отличава от
обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл.28 от ЗАНН би било
незаконосъобразно. Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и
една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена
или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена
обществена опасност. В тази насока навежда и обстоятелството, че към настоящия момент
жалбоподателят е бил наказван с 27 НП, 84 ЕФ и 9 ЗППАМ за неспазване правилата за
движение по пътищата, в това число и многократно за неправилно избиране /превишаване/
скоростта на движение. Това безспорно очертава същия като лице склонно да нарушава
правилата на ЗДвП респ. повишава обществената му опасност като водач.
В заключение съдът следва да посочи и че правната квалификация, дадена в НП
напълно съответства на установените факти и не са допуснати пороци в тази насока.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл.182, ал.5 вр. ал.2, т.4. от ЗДвП – „Глоба” в размер на 600 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца, които размери са точно определени в закона и не може
да се обсъжда въпросът за намаляването им.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното
НП следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН
(нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, АНО е направил искане за присъждане на
такива /в становището си по делото – л.26/. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл.63, ал.5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи възнаграждение в размер на 80лв.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА Наказателно постановление №22-0769-004077/13.02.2023г.,
издадено от началник група в ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция Бургас, с което за
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.5 вр. ал.2, т.4. от ЗДвП, на
жалбоподателя - Ц. П. П., ЕГН:**********, с постоянен адрес: ********, са наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 600 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Ц. П. П., ЕГН:**********, с постоянен адрес: ********, да заплати на ОД
МВР гр.Бургас, сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в
производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7