Присъда по дело №5822/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 169
Дата: 21 октомври 2024 г. (в сила от 6 ноември 2024 г.)
Съдия: Ани Захариева
Дело: 20241100205822
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 169
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 25 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
при участието на секретаря Ивайла Кр. Желязкова
и прокурора М. Б. Д.
като разгледа докладваното от Ани Захариева Наказателно дело от общ
характер № 20241100205822 по описа за 2024 година
и на основание закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата А. Г. Г., ЕГН: **********, родена на *******г., в гр.
София, българка, български гражданин, средно образование, разведена, неосъждана,
работеща като служител за неплатени пътни такси, с постоянен адрес гр. София, ул.
******* за ВИНОВНА в това, че:
В периода от 03.10.2021г.- 14.11.2021г., в град София, при условията на
продължавано престъпление извършила пет деяния, които осъществяват поотделно един
състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява
от обективна и субективна страна продължение на предшестващото,като представила
неверни сведения относно самоличността си в подадени заявления за отпускане на кредит
по електронен път и пред служители на „Кредисимо“ ЕАД и „ЮтеКредит България“ ЕООД,
както следва:
1. На 03.10.2021 г. в гр. София, посочила неверни сведения относно самоличността си,
като вместо своите лични данни вписала личните данни на А.Ю. Д., ЕГН: **********,
лична карта № *******, постоянен адрес по л.к. гр.Ст. Загора, ул.******* *******,
настоящ адрес гр.Пловдив, ул *******, в онлайн Заявление №**********0677 от
03.10.2021 г. чрез интернет платформата на „Кредисимо ЕАД - https://credissimo.bg/. за
да получи паричен кредит от „Кредисимо“ ЕАД в размер на 2 000 / две хиляди/ лева .
2. На 03.10.2021 г. в гр. София, посочила неверни сведения относно самоличността си,
1
като вместо своите лични данни съобттш пя личните данни на А.Ю. Д., ЕГН:
**********, лична карта № *******, постоянен адрес по л.к. гр.Ст. Загора, ул.*******
*******, настоящ адрес гр.Пловдив, ул.******* в телефонен разговор със служителя
на дружеството- П.Я.И. за да получи паричен кредит от „Кредисимо“ ЕАД в размер на
800 / осемстотин/ лева, въз основа на подадено от нейно име Заявление
№**********0694 от 03.10.2021 г.
3. На 14.11.2021 г. в гр. София, посочила неверни сведения относно самоличността си,
като вместо своите лични данни вписала личните данни на А.Ю. Д., ЕГН: **********,
лична карта № *******, постоянен адрес по л.к. гр.Ст. Загора, ул.******* *******,
настоящ адрес гр.Пловдив, ул *******, в онлайн Заявление №2471806 от 14.11.2021 г.
чрез интернет платформата на „Кредисимо“ ЕАД - https://credissimo.bg/. за да получи
паричен кредит от „Кредисимо“ ЕАД в размер на 2 000 / две хиляди/ лева .
4. На 14.11.2021 г. в гр. София, посочила неверни сведения относно самоличността си,
като вместо своите лични данни съобщила личните данни на А.Ю. Д., ЕГН:
**********, лична карта № *******, постоянен адрес по л.к. гр.Ст. Загора, ул.*******
*******, настоящ адрес гр.Пловдив, ул.******* в телефонен разговор със служителя
на дружеството- Д.Г.П. за да получи паричен кредит от „Кредисимо“ ЕАД в размер на
1 000/ хиляда/ лева, въз основа на подадено от нейно име Заявление №24718 34 от
14.11.2021 г.
5. На 04.10.2021 г. в гр. София, посочила неверни сведения относно
самоличността си , като вместо своите лични данни вписала личните данни на А.Ю.
Д., ЕГН: **********, лична карта № *******, постоянен адрес по л.к. гр.Ст. Загора,
ул.******* *******, настоящ адрес гр.Пловдив, ул.“******* в онлайн заявка чрез
мобилно приложение MyLuteApp, обработена на 04.10.2021г. за да получи паричен
кредит от „ЮтеКредит България“ ЕООД в размер на 1200лв, поради което и на
основание поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК го освобождава от
наказателна отговорност като му налага административно наказание „глоба“ в размер
на 2000лв / две хиляди лева /
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда А. Г. Г. с ЕГН ********** да заплати
направените по делото разноски в размер на 731,12лв / седемстотин тридесет и един
лева и дванадесет стотинки по сметка ГДНП, както и 5лв/ пет лева / държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес през САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно
производство №3286ЗМ174/2022г. по описа на ГДНП, пр. пр. № 20496/2022 г. по описа
на Софийска градска прокуратура срещу А. Г. Г. за извършено престъпление по чл.
248а, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
В открито съдебно заседание служебният защитник адв. В. Н.-Г. прави искане
за протичане съдебното производство по реда на гл.27, и по-точно при прилагане
разпоредбата на чл. 371, т.2 от НПК. Подс. А. Г. заявява изрично съгласие съдебното
производство да протече по реда на особеното производство, потвърждава, че е наясно
с правните последици на самопризнанието, признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и депозира съгласие да не се събират
доказателства относно тези факти.
В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа
повдигнатото обвинение, като намира същото за доказано по несъмнен и категоричен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Предлага
съдът да признае подсъдимата за виновна по така повдигнатото й обвинение, да я
освободи от наказателна отговорност и да й наложи административно наказание глоба.
Защитникът на подс. Г. – адв. Н.-Г. намира, че повдигнатото срещу подсъдимата
обвинение се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. По
отношение на наказанието, предлага с оглед направеното от подсъдимата признание на
фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, то да бъде
определено при условията на чл. 58а от НК.
В правото си на лична защита и последна дума подс. Г. поддържа казаното от
защитника й.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съгласно която в случаите
по чл. 372, ал. 4 от НПК съдът в мотивите на присъдата приема за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното
самопризнание на фактите, както и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят. Настоящият състав, на основание чл. 14 и чл. 18 от
НПК, приема за установени следните обстоятелства:
Подс. А. Г. Г., родена на *******г., в гр. София, българка, български гражданин,
средно образование, разведена, неосъждана, работеща като служител за неплатени
пътни такси, с постоянен адрес гр. София, ул. *******, с ЕГН: **********.
През 2021г. подс. А. Г. и св. А. Д. живеели в гр. Пловдив и работили като
сервитьорки в ресторант „Г.Б.А.“. Двете се познавали и поддържали колегиални
отношения помежду си. Подс. Г. имала достъп до личните вещи на св. Д., тъй като
всички служители на заведението съхранявали личните си принадлежности на едно и
също място. Възползвайки се от това обстоятелство, на неустановена дата през 2021 г.
подс. А. Г. се сдобила с личната карта на св. А. Д. без нейното съгласие.
В периода 03.10.2021 г. – 14.11.2021 г. подс. Г. решила да кандидатства за
няколко онлайн кредита от „К.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. “**** и „Ю.К. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ****, като за целта решила да представи неверни сведения за
самоличността си, използвайки личната карта на св. А. Д. и нейните лични данни. В
изпълнение на замисленото, на 03.10.2021г. подс. Г. подала заявление с
№************** за отпускане на кредит до „К.“ ЕАД. Заявлението било подадено
чрез интернет платформата на дружеството - htps://****.bg/, за заемна сума в размер
на 2 000 лева. В заявлението Г. вместо своите данни посочила личните данни на св. А.
Д., в това число нейните три имена, ЕГН, номера на личната й карта, постоянния й
адрес по лична карта. Подс. Г. посочила за контакт електронен адрес
**********@***.** и мобилен телефон - ****, които не били ползвани от св. Д.. Към
заявлението подс. Г. предоставила и снимка на лице и гръб на личната карта на св. Д.,
както и своя снимка, заедно с личната карта на Д..
1
В резултат на подаденото заявление бил създаден профил на името на св. А. Д.,
който съдържал предоставените от подс. Г. данни и снимки. Заявлението било
разгледано от служител на дружеството, като след извършване на необходимите
проверки сумата на желания кредит не била одобрена в пълен размер. Св. П.Н. –
служител на „К.“ ЕАД провел телефонен разговор с подс. Г., в който я уведомил, че
исканият от името на св. Д. кредит е одобрен за сумата от 800 лева. За да получи
посочения кредит подс. Г. потвърдила пред св. Иванов неверни данни за
самоличността си, съобщавайки личните данни на св. Д., въз основа на които било
входирано ново заявление за кредит с № **********0694/03.10.2021 г. за сума в
размер на 800 лева. Впоследствие по електронен път бил подписан договор за кредит с
№ **********0694/03.10.2021 г. за главница в размер на 826.61 лв. с включена
застраховка „Живот“. Сумата от 800 лв. била наредена на името на св. А. Д. за
изплащане на каса на „Изипей“ АД в офис с адрес: гр. Пловдив, ул. ****, м-н
Кауфланд и получена от подс. Г. с разписка №0700014004729053/03.10.2021г. в 18:28 ч.
На 05.11.2021 г. дължимата сума към „К.“ ЕАД по договор за кредит №
**********0694/03.10.2021 г. била изплатена предсрочно.
На 14.11.2021г. посредством вече създадения профил на името на А.Ю. Д. на
интернет платформата на „К.“ ЕАД, подс. Г. подала нова заявка с № 2471806 за
паричен кредит със заемна сума в размер на 2000 лева. В заявлението подс. Г. отново
представила неверни сведения относно самоличността си и посочила тези на св. А. Д..
Предвид обстоятелствата, че на името на св. Д. имало наскоро усвоен и предсрочно
изплатен кредит, не били събирани повторно нужните документи. На същата дата св.
Десислава Помакова – служител на „К.“ ЕАД се свързала с подс. Г. по телефона и я
уведомила, че заявеният от името на св. Д. кредит е одобрен в размер на 1000 лева.
Подсъдимата заявила, че желае да получи одобрената сума и да сключи договор за
кредит, като за целта потвърдила пред св. Помакова неверни данни за самоличността
си, предоставяйки личните данни на св. Д.. В резултат на проведения телефонен
разговор било подадено ново заявление за кредит с № 2471834/14.11.2021 г. от името
на Д. за сумата от 1000 лева, въз основа на което впоследствие по електронен път бил
подписан договор за кредит с № 2471834/14.11.2021 г. с главница 1033,18 лева,
включващ застраховка „Живот“. Сумата от 1000 лева била наредена на името на св. А.
Д. и изплатена на подс. Г. на каса на „Изипей“ АД, находяща се в гр. Пловдив, ул. ****
с разписка № 0700014301291146 от 14.11.2021г., 11:39:42ч. По така формираното
задължение не е постъпило нито едно плащане.
На 04.10.2021 г. подс. Г. подала заявка за получаване на потребителски паричен
кредит в размер на 1200 лева до „Ю.К. Б.“ ЕООД, ЕИК ****. Заявлението било
подадено чрез мобилното приложение „MyIute App“, като в него подс. Г. отново
представила неверни сведения за самоличността си, и вместо своите посочила личните
данни на св. А. Д.. Подс. Г. посочила данни за контакт – тел. номер: +**** и e-mail:
****@abv.bg, които не били ползвани от св. А. Д.. След одобряване от електронно
настроен алгоритъм, искането за кредит, подадено от подс. Г. било обработено в
централния офис на „Ю.К. Б.“ ЕООД от служителя св. М.В.. Св. В. провела телефонен
разговор с подс. Г. на посочения от последната телефонен номер, в хода на който
подсъдимата потвърдила пред служителя на дружеството неверни данни за
самоличността си, представяйки се за св. Д.. По този начин било одобрено искане за
кредит на името на А. Д., като договорът за кредит № 32469/04.10.21 г. бил подписан
посредством ОТП код. Сумата от 1200 лева била наредена на името на св. А. Д. и
изплатена на подс. Г. на каса на „Изипей“ АД, находяща се в гр. Пловдив, ул. ****, м-н
Кауфланд с разписка № 0700014012378786 от 04.10.2021г., 16:36:23 ч.
От заключението на назначената по делото видеотехническа и лицево-
идентификационна експертиза се установява, че на изследваните цифрово
изображение и извлечените кадри от видеозаписа се наблюдава едно и също лице, а
именно А. Г. Г..
2
От заключенията на изготвените по делото графологични експертизи е видно, че
ръкописният текст „А. Д." и подписите, положени в оригиналите на разписките №
0700014004729053/03.10.2021 г., № 0700014012378786/04.10.2021 г., №
070001401291146/04.11.2021 г., издадени от „Изипей"АД на името на А.Ю. Д. не са
изписани от А.Ю. Д., а са положени от подс. А. Г. Г..

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът установи от депозираните в хода на
съдебното следствие самопризнания на подсъдимата А. Г., направени по реда на
чл.371, т.2 от НПК, като намери, че същите се подкрепят, съгласно изискванията на
чл.372, ал.4 от НПК от всички събрани на досъдебното производство доказателства,
доказателствени средства и способи за доказване, приобщени по реда на чл.283 от
НПК, а именно: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите А.Ю.
Д. (т. 1, л. 133), П.Я.И. (т.1, л. 169-170), Д.Г.П. (т. 1, л. 171-172), М.П. В. (т.1, л. 173-
174), Я.Л. (т. 1, л. 179), И.К.М. (т. 1, л. 189), Т.В.В. (т. 1, л. 190-191; т. 4, л. 51-52),
В.Г.М. (т. 1, л. 199), И.С.А. (т. 4, 45-48); способи за доказване - Протокол №
1171/2022г. за видео-техническо и лицево-идентификационно изследване (т. 2, л. 4-11),
Протокол №24/22-16 за съдебно - графическа експертиза (т. 2, л. 13-19), Протокол
№2023/ДОК-408 за съдебно - графическа експертиза (т. 2, л. 37-45); писмени
доказателства – писмени отговори и документи, представени от „К.“ ЕАД, „Ю.К. Б.“
ЕООД, „Изи Пей“ АД и мобилните оператори в страната, разписка №
0700014004729053/03.10.2021 г. от „Изи Пей“ АД, разписка №
0700014012378786/04.10.2021 г. от „Изи Пей“ АД, разписка №
070001401291146/04.11.2021 г. от „Изи Пей“ АД и др.
Съдът намира, че цялата доказателствена маса по делото е еднопосочна и
непротиворечива относно инкриминираните деяния и тяхното авторство в лицето на
подс. Г.. Доказателствата по делото обсъдени в своята съвкупност и поотделно
категорично и непротиворечиво установяват описаната фактическа обстановка в
нейната пълнота и цялост, поради което съдът изцяло основава на тях своите
фактически изводи, като счита, че не се налага обстоен анализ на същите.
По категоричен начин се доказва авторството на деянията, реализиращи състава
на престъпление по чл. 248а , ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. От показанията на
свидетелите А.Ю. Д., П.Я.И., Д.Г.П., М.П. В., Я.Л., И.К.М., Т.В.В., В.Г.М., И.С.А., се
установяват правилата за кандидатстване и отпускане на онлайн кредит от процесните
небанкови институции, респективно при какви условия се изплащат отпуснатите в
заем суми на касите на „Изи Пей“. Съдът цени показанията на свидетелите като
достоверни, предвид тяхната характеристика, а именно същите са последователни,
подробни, конкретни, свидетелите са незаинтересовани от изхода на делото. От
показанията на свидетелите се доказва механизмът на деянието, в подкрепа на което
са писмените доказателства приобщени по делото – писмените отговори от „К.“ ЕАД,
„Ю.К. Б.“ ЕООД, „Изи Пей“ АД, и разписките за получените суми на каси на „Изи
Пей“.
Съдът изгради изводите си, относно авторството на всяко едно от
инкриминираните деяния основно въз основа на използваните способи за доказване -
видео-техническо и лицево-идентификационно изследване и графически експертизи.
Заключенията на изготвените експертизи са обосновани, обективни и изготвени от
вещи лица, които имат необходимите знания. Въз основа на тях се установява, че
именно подс. Г. е подала онлайн заявленията за отпускане на кредит до „К.“ ЕАД и
„Ю.К. Б.“ ЕООД, използвайки чужда лична карта – тази на св. Д., и след това отново
подсъдимата е получила отпуснатите от двете дружества суми на каси на „Изи Пей“
АД. От писмо с рег. № 3130е/2023г. от „Йеттел Б.“ ЕАД се установява, че посоченият в
3
електронните заявления за кредит телефонен номер за контакт е собственост на Е.Е.Г.
– бивш съпруг на подсъдимата. Съпоставяйки този факт с останалия събран
доказателствен материал се налага категоричният извод, че именно Г. е използвала
телефонния номер в инкриминирания период и е осъществила телефонни разговори
със служителите на „К.“ ЕАД и „Ю.К. Б.“ ЕООД, потвърждавайки неистински данни
за самоличността си, в резултат на което в „К.“ ЕАД са входирани две нови заявления
за кредит в размер на одобрените от дружеството суми, а от „Ю.К. Б.“ ЕООД са
изпратили по електронен път необходимите документи за сключване на договор за
заем.

От правна страна:

След анализ на доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделено,
съдът прави извод, че подсъдимата Г. е осъществила престъплението, за което е
обвинена, съгласно внесения обвинителен акт престъпление по чл. 248а, ал.1 вр. чл.
26, ал. 1 от НК. Съображенията за това са следните:
От обективна страна по несъмнен начин са установени авторството на деянието
и начина на осъществяването му – на инкриминираните дати и място подсъдимата, за
да получи кредити представила в онлайн формуляри и в телефонни разговори със
служители на „К.“ ЕАД и „Ю.К. Б.“ ЕООД - съгласно обвинението, неистински данни
за самоличността си, като посочила личните данни на св. А. Д. и приложила копие на
чужда лична карта – тази на св. Д..
В конкретния случай подсъдимата Г. е знаела, че представя неверни данни за
самоличността си, както в онлайн формулярите за отпускане на паричен кредит, така и
в разговорите си със служителите на небанковите кредитни институции, като
същевременно е използвала чужда лична карта. Представената от нея информация във
връзка с исканията за получаване на кредит е била обективно невярна, тъй като не е
съответствала на обективното положение. Престъплението, което е формално, е
довършено от обективна страна с факта на подаване на неверни сведения пред
дружествата кредитодатели и/или пред техните служители, чрез което се осъществява
кандидатстването за кредит. По изложените причини съдът намира, че подс. Г. е
осъществила състава на престъплението по чл. 248а, ал.1 от НК при условията на
продължавано престъпление с пет отделни деяния, така както са описани в
обвинителния акт.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като
подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
неговите общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване. Подсъдимата е
знаела, че предоставя неверни сведения относно самоличността си, използвайки
личните данни на св. Д. и нейната лична карта. Подсъдимата е съзнавала всичко
изложено и е извършила деянието целенасочено, защото е искала да постигне
незаконно облагодетелстване.

По наказанието:

Съдът намира, че по отношение на осъщественото от Г. престъпление по чл.
248а ал.1 от НК са налице предпоставките за приложение на чл.78а от НК - за
освобождаването й от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание “глоба”. Това е така, тъй като за престъплението по чл.248а, ал.1 от НК е
предвидено наказание лишаване от свобода” до три години и кумулативно по-леко
наказание – „глоба” от 1 000 до 3 000 лв.
Подсъдимата е реабилитирана.
4
По отношение на осъждането й по нохд № 17/2008г на Районен съд Царево, с
присъда, влязла в сила на 07.05.2008г. за извършено престъпление по чл. 194, ал. 3 вр.
ал. 1 от НК на наказание „глоба“ в размер на 300 лева. По делото не са налице данни
това наказание да е било изпълнено или да е образувано изпълнително производство
за принудително събиране на глобата от 300 лева. Съгласно разясненията, дадени с ТР
№ 2/28.02.2018 г. на ВКС по т.д. № 2/2017 г., ОСНК, когато не е образувано
изпълнително производство за събиране на наложено наказание глоба, сроковете на
обикновената и абсолютната изпълнителска давност са съответно две и три години.
Следователно по отношение на наказанието глоба, наложено на Г. по НОХД №
17/2008г на Районен съд Царево, на 07.05.2011 г. е изтекла абсолютната изпълнителска
давност по чл. 82, ал. 4 вр., ал. 1 т. 5 НК, а от този момент започва да тече и срока
по чл. 86, ал. 1 т. 3 НК и в този едногодишен срок подсъдимата не е извършила
престъпление и поради това, СГС приема, че за това първо осъждане е налице
реабилитация по право съгл. чл. 86, ал. 1 т. 3 НК.
Предвид, че реабилитацията заличава осъжданията, подсъдимата е неосъждана,
не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти на Глава VIII-
ма от НК; и от престъплението няма причинени имуществени вреди /така, както са
посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, очертаващ фактическите и
правните рамки на обвинението/, а тези изразяващи се в неправомерно получени от
подсъдимата кредити са несъставомерни, тъй като настоящото престъпление е
формално. По отношение на предпоставката по б. „в” на чл.78а ал.1 от НК за
освобождаването на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, изискването – причинените от престъплението имуществени вреди да са
възстановени, следва да се посочи, че на възстановяване подлежат само
съставомерните имуществени вреди, а такива, които не са предмет на обвинението,
защото по отношение на тях отсъства изискването за съставомерност, са неотносими
при решаване на въпроса за наличието на материалноправните предпоставки за
приложението на чл.78а от НК. В настоящия случай престъплението по чл.248а ал.1 не
е резултатно, а такова на формално извършване и е довършено с представяне на
неверните сведения, поради което поначало не следва да се изследва въпроса за
наличието на предпоставката по чл.78а ал.1 б.”в” от НК. Поради изложеното, и тъй
като са налице предпоставките за приложение на чл.78а от НК, то освобождаването на
дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е
задължително, вкл. и в случаите на проведено съкратено съдебно следствие пред
първата инстанция, какъвто е и настоящия случай. При определянето и
индивидуализацията на административното наказание, което следва да бъде наложено
на подсъдимата Г., съдът съобрази смекчаващите и отекчаващите отговорността й
обстоятелства: чистото й съдебно минало, ниската степен на обществена опасност на
дееца, високата степен на обществена опасност на деянията и техни броя, причините и
мотивите за извършване на престъплението. С оглед така посочените смекчаващи и
отегчаващи отговорността на подсъдимата Г. обстоятелства, съдът намира, че за
постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК, на А. Г. следва да бъде наложено
административно наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността
й обстоятелства, под средния предвиден в разпоредбата на чл. 78а ал.1 от НК размер, а
именно: “глоба” в размер на 2000 лева.
При този изход на делото, А. Г. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
СДВР направените по делото разноски в хода на досъдебното производство в размер
на 731,12 лв., както и 5 лв. държавна такса за служебна издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

5
Съобщи за изтекли лични данни