О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
260336 12.03.2021 година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
12.03……………………………………………………………. 2021 година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: ТАНЯ КЕМЕРОВА …………………………………………..
Като
разгледа докладваното от съдията ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
В.ч.гр.д.
№ 1092 по описа за 2021 година,за да се
произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.274 ал. 1
т.1 от ГПК във вр. с чл.538 ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена
от И.Д.С. и П.Ц.Ц. като родители на малолетния Д.И.С. чрез упълномощения адв. Д.Д.
против Определение № 260026/06.01.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 3222/2020
г., по описа на РС – К., с което е оставена без разглеждане подадената от И.Д.С.
и П.Ц.Ц. в качеството им на родители и законни представители на детето Д.И.С., по
молба по чл.130, ал.3 от СК за даване разрешение на малолетният Д.И.С., с ЕГН-**********
да се откаже чрез тях от наследството на И.Е.Д..
В жалбата се излагат доводи, че изводите на съда, че искането е недопустимо са
погрешни, а постановеното определение е незаконосъобразно. Твърдят, че отказът
от наследство не представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК,
тъй като не е изявление за отказ от конкретни права, а отказ от предоставена
възможност за придобиване на такива. В този дух било определение №
180/30.10.2019 г. по ч. гр. д № 3644/2019 г. на ВКС, I г. о. , в което съдебният
състав на ВКС е приел, че не съществува пречка по реда на чл. 130, ал. 3 СК
съдът по настоящия адрес на детето да извърши преценка дали отказът от
наследство е в негов интерес, макар отказът от наследство да не представлява
действие по разпореждане с конкретно имущество. Съображенията за това са
свързани с необходимостта интересите на детето да бъдат охранени чрез
извършване на преценка от независим правораздавателен орган, тъй като
малолетното дете не извършва действието лично, а чрез законния си представител.
В производството по чл.130, ал.З СК съдът следвало да съпостави стойността на
активите на наследството, ако има такива, със стойността на задълженията на
наследодателя, каквато преценка призованият към наследяване извършва лично, ако
е пълнолетен и дееспособен, преди да вземе решение дали да приеме наследството,
да го приеме ли по опис или да се откаже от него. Тъй като извършваната от съда
по реда на чл.130 ал 3 СК преценка е с цел охраняване интересите на детето нямало
пречка разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК да бъде тълкувана разширително. С
оглед на това молят да се отмени обжалваното определение, като бъде постановено
друго, с което съда да разреши малолетния Д.И.С., чрез двамата си родители,
да се откаже от наследството на И.Е.Д..
Въззивният съд, след преценка доводите
на жалбоподателите и обсъждане на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, от активно легитимирана страна и в законоустановения
срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява
неоснователна по следните съображения:
Казанлъшкият
районен съд е бил сезиран с молба с правно основание чл.130, ал.3 от СК. Молителите
И.Д.С. и П.Ц.Ц. в качеството си на родители и законни представители, молят съда
да бъде дадено разрешение малолетния им син Д.И.С., с ЕГН-********** чрез тях
като родители да се откаже от наследството на И.Е.Д.. Сочат, че синът им Д.И.С.
получил определение №205/26.10.2020 г. постановено по гр.д.№2017/2018 г. по
описа на ВКС, 4 г.о., с което бил конституиран като ответник, заедно с други лица, тъй като се явявал наследник от
шеста степен на починалата си далечна роднина И.Е.Д., а всички наследници от
пета степен са се отказали от наследството й. И.Е.Д. е била страна по
гр.д.№2017/2018 г. по описа на ВКС, но на 11.01.2020 г. починала, а съдът
констатирал, че всички наследници от предходните степени са се отказали от
наследството й. Заявяват, че делото пред ВКС не било приключило и лицата, които
не се откажат от наследството ще наследят дълг от 27374 лв. и ще бъдат осъдени
да заплатят тази сума. При приемане на наследството по опис, наследниците щели
да получат наследство в размер на 5000 лв., но като новоконституирани по делото
допълнително ще бъдат осъдени да заплатят близо 30000 лв. разноски, за които не
важала закрилата на приемането на наследството по опис.
Към молбата са приложени заверени копия
на удостоверение за раждане, 2 бр. лични карти, 5 бр. удостоверения за отказ от
наследство, удостоверение за родствени връзки №134/04.11.2020 г. на кметство с.Е.,
общ.Н., обл.С.З., разпореждане №205/26.10.2020 г. по гр.д.№2017/2018 г. по
описа на ВКС.
С обжалваното определение Казанлъшкият
районен съд е посочил, че молбата
по чл.130, ал.3 от СК е подадена е пред
компетентния за разглеждането й съд – по настоящият адрес на детето, но е процесуално
недопустима. Развил е съображения, че в чл.130 от СК законодателят е уредил
защитата на имуществените интереси на децата при управление и разпореждане с
имуществото им. Съгласно чл.130, ал.3 от СК „извършването на действия на
разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с
влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение
на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на
интереса на детето“, а съгласно ал.4 на чл.130 СК -дарение, отказ от права,
даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие
дете са нищожни. С оглед на това първоинстанционният съд е приел, че в чл.130 СК са предвидени определени правни действия на ненавършило пълнолетие дете да
могат да се извършат само с разрешението на районния съд, след преценка дали
разпореждането не противоречи на интереса му, а по отношение на други правни
действия е посочено, че ако бъдат извършени /дори и с разрешение на съда/ те са
нищожни. Цитирал е практика на ВКС, в която е прието, че чл.130, ал.3 и ал.4 от СК са императивни
правни норми, а направените изброяване на правни действия е изчерпателно и
изключва възможността да бъдат тълкувани разширително. Посочил е, че отказът от
наследство е едностранен еднократен формален писмен акт, с който се погасява
правото на лицето да приеме наследството, оставено от конкретен наследодател.
Следователно по естеството си отказът от наследство е отказ от правото да се
придобие /с конклудентни действия или изрично по опис, а недееспособните само
по опис съгласно чл.61, ал.2 от ЗН/ наследството като съвкупност от имуществени
права и задължения. Имуществените права, за които е въведен разрешителен режим
по чл.130, ал.3 от СК са: разпоредителните сделки с конкретни недвижими вещи на
детето, формалните сделки с конкретни
движими вещи, с влоговете и
конкретни сделки с ценните книжа, поради което
като съдът е приел, че отказът от наследство не е сред тях. Като допълнение е посочил, че съдът възприема
разрешението, дадено в Определение №160/05.10.2020 г. по ч.гр.д.№2612/2020 г.
на ВКС, II г.о., че отказът от наследство се включва в понятието "отказ от
права" по смисъла на чл.130, ал.4, изр. първо СК. Съгласно чл.130, ал.4,
изр.второ от СК „по изключение обезпечаване на чужди задължения чрез залог или
ипотека може да се извърши по реда на ал.3 при нужда или очевидна полза за
детето или при извънредни нужди на семейството.“. Предвид гореизложеното КРС е
приел, че искането да се даде разрешение от съда малолетното дете Д. чрез
молителите като родители и законни представители да се откаже от наследството
на И.Е.Д. е недопустимо, тъй като не попада в правните действия, посочени в
чл.130, ал.3 и ал.4, изр.второ от СК, поради което молбата следва да бъде
оставена без разглеждане.
Настоящият състав на въззивната
инстанция споделя изцяло изводите на районния съд. Наследникът Д.И.С. като
малолетен, е недееспособен по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЛС. По делото е
установено, че синът на молителите Д.И.С. е получил определение №205/26.10.2020
г. постановено по гр.д.№2017/2018 г. по описа на ВКС, 4 г.о., с което бил
конституиран като ответник, заедно с
други лица, тъй като се явявал наследник от шеста степен на починалата си
далечна роднина И.Е.Д., а всички наследници от пета степен са се отказали от
наследството й. И.Е.Д. е била страна по гр.д.№2017/2018 г. по описа на ВКС, но
на 11.01.2020 г. починала, а съдът констатирал, че всички наследници от
предходните степени са се отказали от наследството й. Установено е също така,
че делото пред ВКС не било приключило и лицата, които не се откажат от
наследството ще наследят дълг от 27374 лв. и ще бъдат осъдени да заплатят тази
сума. При приемане на наследството по опис, наследниците щели да получат
наследство в размер на 5000 лв., но като новоконституирани по делото
допълнително ще бъдат осъдени да заплатят близо 30000 лв. разноски. Действащото
у нас законодателство се характеризира със специална закрила на недееспособните
лица, включително децата. Като израз на тази закрила, в чл. 130 СК
законодателят е уредил защитата на имуществените интереси на децата при
управление и разпореждане с имуществото им. В ал. 3 и ал. 4 на посочения член е
предвидено определени правни действия на ненавършилите пълнолетие деца да могат
да се извършват само с разрешението на районния съд, след преценка дали
разпореждането не противоречи на интереса им, а по отношение на други е
посочено, че ако бъдат извършени (дори и с разрешение на съда), те са нищожни.
По становище на настоящия съдебен състав, разпоредбите на чл. 130, ал. 3 и ал.
4 СК са императивни правни норми, като направеното в тях изброяване на правни
действия е изчерпателно. Това изключва възможността същите да бъдат тълкувани
разширително. Несъмнено, приемането на наследство и отказът от такова
потенциално могат да имат много сериозни последици за имуществото на детето и
неговите интереси. Приемането на наследство от недееспособни лица е предмет на
изрична уредба – чл. 61, ал. 2 ЗН, съгласно която те приемат наследството само
по опис. От това следва логичният извод, че отказът от наследство не може да се
счита оставен безконтролен и зависещ единствено от усмотрението и волята на
законния представител на детето, респ. и на детето, когато то е непълнолетно.
Тоест, отказът от наследство на недееспособните лица също би следвало да се
счита изрично уреден в закона, конкретно – от разпоредбите на чл. 130 СК. Предвид
становището на настоящия съдебен състав, изложено по-горе, че разпоредбата на
чл. 130, ал. 3 СК съдържа изчерпателно изброяване на действията, които се
допускат с разрешение на районния съд очевидно по отношение на отказа от
наследство не намира приложение чл. 130, ал. 3 СК, тъй като не се съдържа в
изброяването. Същият е в приложното поле на чл. 130, ал. 4 СК, съгласно която
разпоредба дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди
задължения са нищожни. Отказът от наследство е едностранен еднократен формален
писмен акт, с който се погасява правото на лицето да приеме наследството, т.е.
по естеството си той е отказ от правото да се придобие наследството, оставено
от съответния наследодател. Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че
отказът от наследство се включва в понятието „отказ от права“ по смисъла на чл.
130, ал. 4 СК. Релевираните както с молбата, така и с частната жалба
обстоятелства за пасиви и задължения в наследствената маса са ирелевантни за
крайния извод за нищожност ex lege на направен от непълнолетно лице отказ от
наследство.
След като съдът приема, че отказът от
наследство представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК, то правилно
и законосъобразно районният съд не е уважил молба за вписване на отказ от
наследство, направен от името на малолетното дете на молителите, но е следвало
да остави без уважение молбата, а неправилно е посочил, че я оставя без
разглеждане.
Отказът от наследство, направен
от името на малолетното дете е недопустим, а молбата, с която се иска да се
даде разрешение на малолетното дете да се откаже чрез молителите от
наследството на И.Е.Д. следва да бъде оставена без уважение, а не без
разглеждане както неправилно е сторил първоинстанционният съд.
С оглед на гореизложеното въззивният
съд намира, че следва да отмени обжалваното определение като вместо него
постанови друго, с което да остави без уважение подадената молба по чл.130,
ал.3 от СК от И.Д.С. и П.Ц.Ц. в
качеството им на родители и законни представители на детето Д.И.С. за даване
разрешение на малолетният Д.И.С. да се откаже чрез тях от наследството на И.Е.Д..
Водим от горните мотиви, окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 260026/06.01.2021
г., постановено по ч. гр. д. № 3222/2020 г., по описа на РС – К., като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от И.Д.С., с ЕГН-********** и П.Ц.Ц., с ЕГН-**********
*** в качеството им на родители и законни представители на детето Д.И.С., с
ЕГН-**********, молба по чл.130, ал.3 от СК за даване разрешение на малолетният
Д.И.С., с ЕГН-********** да се откаже чрез тях от наследството на И.Е.Д..
Определението подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му на молителите при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: